№ 17598
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110154090 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от „.........” ЕАД срещу Б.
Т. Л. и М. С. Л. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца
следните суми: 2213,14 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
06.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 363,34 лв. за
периода 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение: главница в
размер на 30,36 лв. за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
06.12.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в
размер на 6,26 лв. от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г., при квоти както следва:
За Б. Т. Л. с ЕГН: ********** - 1/3 от целия дълг, а именно 737,71 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 121,11 лв. за периода 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 10,12 лв. за периода м.10.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 2,09 лв. от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.;
За М. С. Л. с ЕГН: ********** - 2/3 от целия дълг, а именно 1475,43 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 242,23 лв. за периода 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 20,24 лв. за периода м.10.2019 г.
1
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 4,17 лв. от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6666/2022 г.
по описа на СРС, 24-ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния имот
с аб. № ........., находящ се в гр. ............, е налице облигационно отношение, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали общ отговор на исковата молба, с
който оспорват предявените искове по основание и размер. Поддържат, че в процесния
имота и за процесния период не е доставена топлинна енергия. Навеждат твърдения, че
претенцията за главница и акцесорни задължения във връзка с услугата „дялово
разпределение“ е предявена при липса на активна легитимация за това, тъй като услугата
„дялово разпределение“ не е извършвана за имота от „.........“ ЕАД, а за част от периода, за
който е заявена, същата е обхваната от сила на пресъдено нещо по влязло в сила в тази му
част Решение на СРС по гр.д. № 7146/2022 г. Претендират вземането да е погасено по
давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право
с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
2
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. ...., ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
за установено, че ответниците притежават правото на собственост върху процесния
недвижим имот. По делото не са представени, респективно приобщени преки
доказателства относно правнорелевантния факт, че ответниците притежават право на
собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. Но след анализ на
веригата от косвени доказателства може да се направи категоричен и безпротиворечив
извод за принадлежността на правото на собственост върху топлоснабдения имот. От
3
приложения списък на етажните собственици се установява, че ответникът М. С. Л. обитава
процесния апартамент 11, каквито са и твърденията на ищеца. Ответниците са извършили
действие по разпореждане с процесния недвижим имот, за което свидетелства представения
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ....... г., том, per. № ......, дело №
193/2008 г. на нотариус с per. № .... на НК. По делото са приобщени като писмени
доказателства 1) препис от заявление с дата 20.08.2018 г., подадено от двамата ответници и
имащо за адресат ответника, в което се признава наличието на договорна връзка и се
релевира възражение за погасяване по давност на претенции за заплащане на топлинна
енергия за периода от 2011 г. до 2017 г.; както и 2) Споразумение от 20.08.2018 г. за
разсрочено плащане на задължения, сключено от двамата от ответниците, в съдържанието
на което отново е налице признание за съществуваща облигационна връзка по договор за
доставка на топлинна енергия за конкретния недвижим имот. Съдът кредитира описаните
писмени доказателства като извънсъдебно признание на факт, арг. чл. 175 ГПК, т.е.
признание на неизгоден за страната правнорелевантен факт за наличието на
облигационна връзка между страните, обусловена от притежаваното право на собственост
върху процесния топлоснабден имот. Извънсъдебното признание на страните на неизгодни
за тях факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед на всички
обстоятелства по делото. Съгласно практиката на Върховния касационен съд доказаното в
процеса извънсъдебно признание на факт има същата стойност както и направеното пред
съда признание на факт по реда на чл. 175 ГПК. Виж Решение по т.д. № 2675/2013 г. на ВКС,
I т.о; Решение № 122/09.11.2015 г. по т.д. 1946/2014 г. II т.о., на ВКС; Решение № 235 от
04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г., ІV г.о на ВКС. Поради което след съвкупен анализ на
целия доказателствен материал съдът приема, че ответниците са обективирали на два пъти
извънсъдебно признание на факта, че притежават процесното право на собственост, което
при преценка с останалите косвени доказателства води до извода, че ответниците са
материално легитимирани да отговарят по порцесната претенция.
Ищецът претендира заплащане на задължението в условията на разделност, както
следва от Б. Т. Л. с ЕГН: ********** - 1/3 от целия дълг, респективно от М. С. Л. с ЕГН:
********** - 2/3. Тъй като по делото не са представени преки доказателства относно
придобивният способ, обусловил възникването на правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот, то не може да се направи извод за размера на притежаваните от всеки от
ответниците идеални части от правото на собственост. Следователно приложение намира
презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, според която частите на съсобствениците се считат за
равни до доказване на противното.
Настоящият съдебен състав приема, че всеки от ответниците притежава правото на
собственост върху процесния недвижим имот в обем на ½ идеална, поради което са
материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия, съгласно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, арг. чл. 30, ал. 3 ЗС. Но
доколкото съдът е обвързан от принципа на диспозитивното начало, арг. чл. 6 ГПК, то
следва да се произнесе със СПН единствено и в рамките на определения от ищеца предмет
4
на делото, т.е. при следните квоти 1/3 за Б. Л. и 1/2 за М. Л..
Обстоятелството относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, се установява от
представените писмени доказателства – Договор №......... г. за извършване на дялово
разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и третото лице-помагач
„......... Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. ....,
ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. По
делото е предоставено извлечение от счетоводни книги с фактури, начисляващи сума за
дялово разпределение с посочен номер на инсталация .........., идентичен с номера на
инсталация по представените общи фактури за процесния период, поради което претенциите
срещу ответниците следва да бъдат уважени.
5
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, която съдът кредитира като
обективна и правилна, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал,
сградата, в която се намира процесният недвижим имот се захранва от абонатна станция,
която измерва постъпилата в нея топлоенергия с общ топломер, който се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. С данните от средството за измерване може
коректно да се изчисли размера на топлинните загуби, които са за сметка на
топлопреносното предприятие и съответно потребената от абонатите топлоенергия за
съответния отчетен период. Също така вещото лице е установило, че изчисленията на
технологичните разходи от работата на съоръженията в абонатната станция са извършвани
съгласно действащите нормативни разпоредби. Констатирано е в изложението, че общият
топломер на АС не е минал през 2020 г. не е минал през проверка, но от последващата
такава, извършена 2021 г., се установява, че за процесния период 2019-2021 г. е бил годно
средство за търговско измерване. От заключението се установява, че дължимите суми за
процесния период са начислени на базата на прогнозен дял от предишен период, които
впоследствие са били коригирани с начислените от фирмата за дялово разпределение по реда
на Наредба № ...... г. суми при дяловото разпределение, като общо дължимите суми за
процесния период възлизат на обща стойност от 2 213,14 лева. До същият извод е стигнал и
експерта по изслушаното заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като
правилно и изчерпателно, тъй като е синхрон с доказателствената съвкупност. От
заключението на назначената ССчЕ, която съдът кредитира като пълна и изчерпателна, се
установява, че ответниците не са заплатили начислените суми за използваната топлоенергия.
Дължимата сума за потребената топлинна енергия от М. С. Л., съобразно притежавания от
нея дял в съсобствеността, се равнява на ½ от общия размер на задължението, което прави
сумата от 1 106,57, вместо претендираните от ищеца 1 457,43 лева. Претенциите спрямо Б. Т.
Л. следва да бъдат изцяло уважените в претендирания от ищеца размер на 1/3 от общото
задължение.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК
на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за
определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или
определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения,
поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
Възражението за погасителна давност е неоснователно, тъй като от датата на изискуемостта
на всяко едно от периодичните задължения до предявяването на заявлението – 22.12.2022 г.,
не е изминал предвидения от закона тригодишен период от време.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна
енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
6
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. За целия процесен период ССчЕ изчислява дължимата лихва в
общ размер на 368,76 лева. Исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение спрямо М. С. Л. следва да бъде уважена до сумата от
184,38 лева.
Претенцията за заплащане на мораторна лихва върху цената, представляваща главница
за предоставената услуга дялово разпределение, следва да бъде изцяло отхвърлена, тъй като
ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането на
длъжника в забава, арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 957,56 лева, от
които 700 лева – депозит за изготвянето на заключение по СТЕ и СЧЕ; 157,56 лева – д.т.,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 25,
т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ. Съобразно уважената част на исковата
претенция ищецът има право на разноски за сумата от 853,76 лева.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав, Ответникът не претендира и не е представил доказателства за сторени разноски в
заповедното производство.
Ищецът има правно на разноски в заповедното производство размер на 65,64 лева,
представляващи платената държавна такса и юрк. възнаграждение, съобразно уважената
част от исковата претенция.
Процесуалният представител на ответника М. С. Л. има право на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исково производство. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА настоящият съдебен състав определя адвокатско възнаграждение в
размер на 150 лева с ДДС, в полза на адвокат ..............., съобразно правната и фактическа
сложност на делото и степента на уважаване на исковите претенции. Съдът не е обвързан от
НМРАВ, доколкото представлява нормативен акт, изготвен от съсловна организация на
адвокатите, поради което представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по
см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С-438/22). Адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е съобразено е с фактическата и
правна сложност на делото, включително цената на иска.
7
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Т. Л. ЕГН **********, дължи на „.........“ ЕАД, ЕИК ..........,
сумата от 737,71 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № ........., находящ се в гр. ............, формирана за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателно
погасяване на притезанието, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 121,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, формирана за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., както и сумата в размер на
10,12 лева, представляваща главница за предоставената услуга дялово разпределение,
формирана за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022
г., до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6666/2022 г. по описа на СРС, 24-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 2,09 лева за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. С. Л., ЕГН **********, дължи на „.........“ ЕАД, ЕИК ..........,
сумата от 1 106,57 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № ........., находящ се в гр. ............, формирана за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателно
погасяване на притезанието, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 184,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, формирана за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., както и сумата в размер на
15,12 лева, представляваща главница за предоставената услуга дялово разпределение,
формирана за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022
г., до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6666/2022 г. по описа на СРС, 24-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
разликата над сумата от 1 106,57 лева до предявения размер от 1475,43 лева,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.
№ ........., находящ се в гр. ............, формирана за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателно погасяване на притезанието, както и по
иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 184,38 лева до
предявения размер от 243,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, формирана за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., както и за
8
разликата над сумата от 15,12 лева до предявения размер от 20,24 лева, представляваща
главница за предоставената услуга дялово разпределение, формирана за периода от
м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г., до окончателното
плащане на вземането, както и претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,17 лева за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6666/2022 г. по описа
на СРС, 24-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „.........“ ЕАД, ЕИК
.........., да заплати на адв. ............... сумата от 150 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника М. С. Л., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. С. Л., ЕГН **********, и Б. Т. Л. ЕГН
**********, да заплатят на „.........“ ЕАД, ЕИК .........., сумата от 853,76 лева, представляваща
сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 65,64
лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9