Определение по дело №49/2023 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 55
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Благовеста Костова
Дело: 20234200600049
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. Габрово, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова

Пламен Попов
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20234200600049 по описа за 2023 година
Производството е по чл.249 ал.3 от НПК.
С определение от 31.01.2023г., постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 1/2023г., състав на РС-Севлиево се е произнесъл по
всички въпроси по чл.248 ал.1 н.1-8 от НПК, включително и по въпроса по
чл.248 ал.1 т.3 от НПК, като е констатирал, че на досъдебното производство
не са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.
Съдът е потвърдил и взетата по отношение на всеки от подсъдимите мярка за
неотклонение „Подписка“.
Недоволна от определението са останали подсъдимите М. Б. И. и Д. В.
Д. и чрез своя защитник адв.Н. М. от ГАК са депозирали жалба срещу
определението. В нея се сочи, че на досъдебното производство при изготвяне
на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Защитникът
счита, че е налице съществено противоречие между обстоятелствената част
на обвинителния акт и диспозитива на същия относно датата на която са
извършени престъпните деяния и относно участието на всеки от подсъдимите
в тях. На следващо място се сочи, че от диспозитива на обвинителния акт не
става ясно кои точно норми на поведение са нарушили подсъдимите при
осъществяване на изпълнителното деяние, като се обръща внимание, че
посочените текстове на нормативните актове съдържат повече от една
хипотези. Според защитата обвинителния акт бил неясен и от него не се
разбирало в нарушение на кой закон са превозвани чужденците на
територията на страната. Сочи се също, че користната цел е признак на
1
състава на престъплението в което са обвинени подсъдимите и следва да бъде
надлежно описана и мотивирана в обстоятелствената част на обвинителния
акт.Прави се искане определението на РС- Севлиево да бъде отменено в
обжалваната част и делото да се върне на РП-Севлиево за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения.
Габровски окръжен съд след като провери определението по повод
жалбата, намери за установено следното:
Жалбата е подаден от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок. Определението на РС-Севлиево е атакувано в частта
с която съдът се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК и
съобразно разпоредбата на чл.249 ал.3 НПК жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата се явява основателна.
Настоящата инстанция намира, че разпоредителното заседание по
делото е проведено от РС – Севлиево при спазване на процедурата в НПК
разписана за това производство.
Въззивният съд намира за неправилни и законосъобразни изводите на
първоинстанционния съд за това, че внесения обвинителен акт отговаря на
всички изисквания на чл.246 НПК, като в него ясно и точно е очертано
фактическото и правно обвинение спрямо подсъдимите. Съображенията за
това са следните:
Подсъдимите М. И. и Д. Д. са предадени на съд за това , че на
14.11.2021г., в съучастие, като извършители с цел да набавят за себе си
имотна облага, противозаконно са подпомогнали чрез осигуряване и
извършване на превоз на дванадесет чужденци-всички сирийски граждани,
повече от едно лице, без документи за самоличност да преминават в страната
от неустановено място в област Ямбол до гр.Севлиево в нарушение на закона-
чл.8, ал.1 и чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в РБ и съгласно чл.1, т.1
от Регламент /ЕО/ №539/2001 на Съвета от 15.03.2001г. и ги подпомогнали да
пребивават в гр.Севлиево, на ул.“***“№* в нарушение на чл.22, ал.1 от
Закона за чужденците в РБ, като деянието е извършено чрез използване на
МПС, собственост на М. И., по отношение на три лица ненавършили 16
години и по отношение на повече от едно лице/ 12 лица/ и им осигурили
възможност да пребивават в гр.Севлиево- престъпление по чл.281, ал.2, т.1,
предл.1-во, т.4 и т.5 във вр. с ал.1 , вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Стандартът за съдържание на обвинителния акт е въведен в чл. 246, ал.2
от НПК. Съдът счита, че изготвения от РП- Севлиево обвинителен акт не
отговаря на тези стандарти. Настоящият съдебен състав намира, че в
обстоятелствената част на същия липсва фактическо обвинение, липсват
факти възоснова на които държавното обвинение е квалифицирало деянието
на подсъдимите като престъпление.
На първо място от обстоятелствената част на обвинителния акт не става
ясно на коя дата е осъществено изпълнителното деяние. За първи път в
диспозитива на същия е посочено, че датата е 14.11.2021г.
2
На следващо място, сред фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват такива, които очертават с какви действия
подсъдимите И. и Д. са осъществили обективните и субективни признаци на
престъпния състав по чл.281 от НК. Липсват факти относно участието на
всеки един от подсъдимите в изпълнителните деяния: противозаконно
подпомагане на чужди граждани „ да преминават в страната“ или „ да
пребивават в страната“. Не са посочени такива обстоятелства, които да
съответстват на повдигнатото на подсъдимите обвинение, че двамата са
действали в съучастие, като извършители при осъществяване и на двете
форми на изпълнително деяние. От хаотичното изложение в обвинителния
акт се разбира единствено, че М. И. изпратил Д. Д. да вземе чужди граждани
от „ определено място, координати на което той щял да му предостави“ и Д.
тръгнал вечерта на 13.11.2021г. в посока гр.Ямбол.Св.У. посетил вечерта в
дома му подсъдимия И. и предложил да му изпрати координати на мястото
където обичано преминават незаконно чужденци. Така, навигиран от
подсъдимия И. и от св.У. подсъдимия Д. открил чуждите граждани и ги
натоварил набързо в автомобила, като по указан от подсъдимия И. път ги
откарал в апартамента му в гр.Севлиево. Така описани действията на
подсъдимите изглеждат случайни и нелогични и не става ясно каква роля е
имал всеки от подсъдимите при осъществяване на престъпната дейност, както
и съзнавал ли е престъпния характер на постъпките си.В тази връзка съдът
констатира ,че в обвинителния акт липсват данни за това, че двамата
подсъдими са знаели, че чуждите граждани са влезли незаконно в страната, а
от там и че транспортирането и пребиваването им е незаконно.
На трето място, въззивният съд отчитайки, че закона изисква специална
цел за осъществяване на престъпното деяние по чл.281 от НК и ,че користната
цел, като признак на състава на престъплението следва да бъде надлежно
описана и мотивирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира
,че и в тази си част прокурорския акт не отговаря на законовите изисквания.
Прокурорът е приел, че подсъдимите са извършили престъплението с цел да
набавят за себе си имотна облага, но в обстоятелствената част липсват факти
в тази насока. Сочи се единствено, че подсъдимия И. казал на подсъдимия Д.,
че за транспортирането на чужденците ще му даде 2000.00 лева. На друго
място в обвинителния акт прокурорът сочи, че св.У. предложил на
подсъдимия И. да се свърже на турски език с хората, които са превели
чужденците през границата, за да им „ поиска пари за съдействието, което е
оказано чрез транспортирането на чуждите граждани на територията на
страната“. Очевидно е, че описаното по-горе бегло споменаване на
възможността всеки от подсъдимите да получи имотна облага от престъпната
си дейност неможе да обоснове користна цел.
Несъстоятелно е твърдението на защитата, че от обвинителния акт не
ставало ясно кои точно норми определят противоправност на поведението на
подсъдимите. В случая противоправността на действията по подпомагане на
преминаването или пребиваването в страната е функция на самото
3
прекосяване на държавната граница по нерегламентиран ред. Прокурорът
коректно е изписал текстовете на закона, които обосновават извода ,че
същите не отговарят на изискванията за легално пребиваване в страната /чл.8,
ал.1; чл.19, ал.1 и чл.22, ал.1 от Закона за чужденците в РБ“/.
От внесения в съда обвинителен акт, подсъдимия трябва точно и ясно да
знае срещу какви факти и обстоятелства трябва да се защитава.
Обстоятелствената част на обвинителния акт очертава рамките на
обвинението и противоречията и непълнотите в тази част на прокурорския
акт ограничават правото на подсъдимите да разберат в какво точно ги
обвиняват и да организират защитата си.
По изложените по-горе съображения първоинстанционния съд е
следвало да констатира, че при изготвянето на обвинителния акт са
допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите и да върне делото
на прокурора за отстраняване на същите, поради което жалбата се явява
основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено.
Водим от горното Габровски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 31-01.2023г., постановено по
НОХД № 1/2023г. на Севлиевски районен съд в частта, в която е
констатирано, че не са налице допуснати на досъдебното производство
отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимите и връща делото на РП-
Севлиево за отстраняване на констатираните процесуални нарушения
описани в мотивната част на определението.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4