№………
гр. Варна, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2444 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, че Г.Г.В., ЕГН **********,*** дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* следните суми на основание Договор за паричен заем № 5411258 от 22 януари 2018 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и Г.Г.В. като Заемател:
- сумата от 1060.08 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми;
- сумата от 126.64 лева – договорна лихва за периода от 21 февруари 2018 г. до 19 октомври 2018 г.;
- сумата от 409.80 лв. - неустойка,
- сумата от 409.80 лв. - такса за експресно разглеждане на документите;
- сумата от 59.50 - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 20 октомври 2018 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г.,
вземането за които е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 май 2019 г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №18781/2019 г. по описа на PC – Варна. Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№ 18781/2019 г. по описа на PC-Варна.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На 22 януари 2018 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и Г.Г.В. като Заемател бил сключен Договор за паричен заем № 5411258. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1 500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕИ“ АД. С подписването на договора, Г.Г.В. удостоверил, че е получил от Заемодателя заемната сума от 1 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2 377,62 лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 264.18 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Страните се договорили, че със сключването на договора ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5384525 от 19.09.2017г. в размер на 637.90 лева, като в тази връзка страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасявало изцяло, а Заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договора. По договора за паричен заем Г.Г.В. бил извършил плащания в общ размер на 1 216,00 лв.
Ищецът излага, че към настоящия момент дължимата главница по договора е в размер на 1 060.08
лв. Твърди, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5411258 от 22 януари 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. Била договорена лихва в размер на 126.64 лева за периода от 21 февруари 2018 г. - датата на първата вноска до 19 октомври 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Заемателят заявил, че доброволно ще се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя, за която му била начислена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 409.80 лева.
Ищецът сочи още, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 614,70 лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в размер на 332,48 лева. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение ищецът определя в размер на 409.80 лв.
Излага се още, че разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата -www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна част от договора. В последната било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането, като в настоящия случай Г.Г.В. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 15 лв.
Ответникът трябвало да изплати целия заем на 19 октомври 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 59.50 лева от 20 октомври 2018 г. -датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7818/15.11.2019 г., издадена по ч.гр.д. №18781/2019 г. по описа на ВРС е разпоредено длъжникът Г.Г.В., ЕГН ********** да заплати на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********
сума в размер на 1060.08 /хиляда и шестдесет лева и 08 ст./ лева –
дължима главница по Договор за паричен заем № 5411258/ 22.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.11.2019 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 126.64 /сто двадесет и шест лева и 64 ст./ лева –
договорна лихва за периода от 21.02.2018 год. до 19.10.2018 год.; сума в размер на 409.80 /четиристотин и девет лева и 80 ст./ лева –
такса за експресно разглеждане на документи; сума в размер на 409.80 /четиристотин и девет лева и 80 ст./ лева –
неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 15 /петнадесет/ лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране; сума в размер на 59.50 лв. /петдесет и девет лева и 50 ст./ лева –
лихва за забава за периода от 20.10.2018 год. до 05.11.2019 год., както и разноските по делото в размер на 41.62 /четиридесет и един лев и 62 ст./ лева –
внесена държавна такса и 50 /петдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба по делото е представен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН №5411258 от 22.01.2018 г. г. (л.7) между „Вива кредит”
ООД и Г.Г.В.,
ЕГН **********, съгласно който се предоставя на ответника заем в размер на 1500 лв., който трябва да се погаси чрез 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 264,18 лв. Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 40,30%, годишният процент на разходите за заема е 49,46% (т.8), а общата дължима сума от заемателя е в размер на 2377,62 лв., включена с такса експресно разглеждане, уговорена в чл. 2, ал.2 от договора срещу такса в размер на 614,70 лв. Съгласно чл.5 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от усвояване на сумата да предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 614,70 лв., която ще се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, към които се добавя сума в размер на 68,30 лв., като месечната вноска става в размер на 332,48 лв., а общата дължима сума по кредита 2992,32 лв. Съгласно приложената тарифа на „Вива кредит”
ООД е уговорено, че на четвърти и осемнадесети ден забава на плащането на погасителна вноска по договора заемателя дължи заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и пети ден забава на 15,00 лв., като максималният размер на всички начислени разходи не може да надвишава 175,00 лв. При забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е погасителна вноска по договора се заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократно сума в размер на 70,00 лв., представляваща направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи дейността на служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В чл. 3 от договора са посочени и датите, на които се дължат погасителните вноски, без да е посочено как се формира размерът на всяка една от погасителните вноски –
или какъв е размерът на главницата и какъв на лихвата. Към договора е приложено предложение за сключване на договор за паричен заем.
Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., както и че е подписано приложение №1 от 02.05.2019 г., с които вземането на „Вива кредит”
ООД към Г.Г.В.,
ЕГН ********** по договор за кредит №5411258 от 22.01.2018 г. на обща стойност 2021,32 лв. е прехвърлено на ищеца. Към исковата молба е приложено Уведомително писмо от „Вива кредит”
ООД до Г.Г.В.,
ЕГН **********, с което последният се уведомява за прехвърляне на вземанията на „Вива кредит”
ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********.
Представено е и пълномощно към уведомлението, даваща право н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ********* да уведоми от името на „Вива Кредит“ ООД длъжника за извършената цесия,както и уведомление по чл. 99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
По
делото е изслушана и
приета и съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице
Е.Т. се установява, че
по счетоводни записвания у кредитора остатъкът
от дължимите суми е както следва:
За главница – 1060,08 лв., от общо дължими 1500,00 лв., а са платени 439,92 лв.
За договорна лихва – 126,64 лв. от общо дължими 262,92 лв., а са платени 136,28 лв.;
За такса експресно разглеждане – 409,80 лв. от общо дължими 614,70 лв., а са платени 204,90 лв.;
За неустойка – 126,64 лв. от общо дължими 262,92 лв., а са платени 136,28 лв.;
За разходи по събиране – 15 лв. от общо дължими 175лв., а са платени 15,00 лв.;
За разход за дейност служител – 0 лв. от общо дължими 70,00 лв., а са платени 70,00 лв.;
Или от ответника са заплатени общо 1216,00 лв.
Отнесени само към главница и договорна лихва тези плащания покриват 966,21 лв. от главницата, като остава неплатена 533,79 лв. и 249,79 лв. от лихвата като остава неплатен остатък в размер на 13,13 лв. Мораторната лихва върху главницата от 533,79 лв. за периода от 20.10.2018 г. до 05.11.2019 г. се равнява на 56,64 лв.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Вива кредит”
ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането ѝ на 9 равни месечни вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, наличието на валидна клауза на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „Вива кредит”
ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., както и че е подписано приложение №1 от 02.05.2019 г., с които вземането на „Вива кредит”
ООД към Г.Г.В.,
ЕГН **********по договор за кредит №5411258 от 22.01.2018 г. на обща стойност 2021,32 лв. е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено Уведомително писмо от „Вива кредит”
ООД до Г.Г.В.,
ЕГН **********, с което последният се уведомява за прехвърляне на вземанията на „Вива кредит”
ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********.
Същото е подадено чрез „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********,
упълномощено от цедента с изрично писмено пълномощно, също приложено към исковата молба. В настоящия случай, въпреки че по делото не бяха представени доказателства ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че последният е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Цедираното вземане произтича от сключен между ответника Г. И. Г. и „Вива кредит”
ООД договор за кредит №5411258 от 22.01.2018 г., приложен на л. 7 от делото, по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 1500 лв. (чл.2,
ал.1 от
договора). Видно от чл. 2, ал.2 от договора с подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил част заемната сума в размер на 862,10 лв., а останалата част в размер на 637,90 лв. е покрила негово задължение по предходен договор с заемателя „Вива Кредит“
ЕООД. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора за заем.
Ответникът следва да заплати и законната лихва за забава върху просрочената главница, считано от падежа на всяко от плащанията до подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящото производство от ищеца не бяха представени доказателства за предоставянето на кредитополучателя на погасителен план. Посочени са само падежните дати на вноските, като техният окончателен общ размер е фактически посочен в чл. 3, ал. 2 от договора и възлиза на 332,48 лв.
Претенцията на ищеца освен главница и договорна лихва включва и неустойка, такса за експресно разглеждане на искането за кредит, разходи за дейност на служител и разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Доколкото процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителсия кредит, както и на Закона за защита на потребителите, то съдът следва служебно да съобрази разпоредбите на двата закона и да изследва действителността на клаузите на договора.
Съгласно чл.5 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключването му да предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 614,70 лв., която ще се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска от 264,18 лв., към които се добавя сума в размер на 68,30 лв.
Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредитор да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Същевременно в заявлението се твърди, че претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на две физически лица. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Отделно от горното, за пълнотата на изложението следва да се отбележи, че Законът за защита на потребителите в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор за заем, нито се установява възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение. Напротив –
последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар да е уговорена като санкционна, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение, заплащането на неустойката е добавено към заплащането на погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води до скрито оскъпяване на кредита. По този начин тази неустойка по същество е допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Поради това тази сума би следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. С оглед на това се налага изводът, че с клаузата на чл.4 от договора за заем се цели заобикаляне на установения в чл.19, ал.4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размер на законната лихва. Тази клауза е неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя противоречи на добрите нрави като уговорка във вреда на потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е нищожна и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и като такава не поражда права и задължения за страните по договора за заем.
Ищецът – цесионер претендира и заплащането на такса за експресно разглеждане на документи, при заплащането на която кредитодателят разглежда с приоритет конкретната заявка за отпускане на потребителски кредит пред другите. Т.е. клаузата в договора за кредит, с която се уговоря таксата за експресно разглеждане, само уточнява насрещната престация на едната страна като елемент от облигационно правоотношение касаещо разглеждането на заявката за кредит. Следователно макар и да е обективирана в договора за кредит уговорката за такса възниква за услуга, която не е обусловена от самия договор за кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в преговори по отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз основа, на което възниква вземането на кредитната институция за такса експресно разглеждане и самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но свързани с договора за потребителски кредит. Констатираното несъответствие с императивната норма на ЗПК е основание за отхвърляне на иска за сумата от 409,80 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи.
Съобразно твърденията на ищеца вземането за такса разходи за извънсъдебно събиране е възникнало под условие за настъпил падеж на главните задължения. Същевременно съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. Така с уговарянето на таксата, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Освен това твърдените разходи на кредитодателя – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., по естеството си са такива по управление на кредита. Поради това заплащането им от потребителя, съответно претендирането им, колидира и със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По изложените съображения искът в частта, с която са претендирани вземанията за непогасени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото вземане следва да бъде отхвърлен.
Не се претендира в настоящото производство, тъй като съобразно отразеното в счетоводството на ищеца е изцяло заплатена и такса за дейност на служител. Същата се явява обаче също нищожна поради противоречие със закона, доколкото също противоречи на разпоредбата на чл. ЗЗ от ЗПК, на основание изложеното в предходния параграф.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от договора ГПР се равнява на 49,46% като са взети следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точна и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.
На основание изложеното по-горе предявеният от ищеца иск се явява основателен за сумата от 1060,08 лв., представляваща неплатена главница по договора; сумата от 126,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 19.10.2018 г., сумата от 59,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница от
1060,08 лв. за периода от
20.10.2018г. (датата на допускане на забавата на погасителна вноска)
до
05.11.2019г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, поради което и следва да бъде уважен за тези суми. За сумата от 409,80 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за сумата от
409,80 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********,
направените от него разноски в производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 208,38 лв. и претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
В случая ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която „в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл. 37, ал. 1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът с оглед на фактическата и правна сложност на настоящия правен спор, намира, че на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., поради което, предвид липсата на минимално определен размер на възнаграждението в чл. 78, ал.8 от ГПК същият следва да бъде определен по справедливост от съда.
Или общо претендираната сума за разноски е в размер на 308,38 лв. От тази сума съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следва сума от 185,03 лева.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса –
41,63 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лв., като съразмерно на уважената част от исковете тези разноски възлизат общо на 55,00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че ответникът Г.Г.В., ЕГН **********,***
дължи на ищеца на основание Договор за паричен заем №
5411258 от 22 януари 2018 г. между „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 май 2019 г. между „Вива Кредит“
ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №18781/2019 г. по описа на
PC – Варна и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7818/15.11.2019 г., издадена по ч.гр.д.
№18781/2019 г. по описа на ВРС, както следва: сумата от
1060,08 лв. (хиляда и шестдесет лева и осем стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на дължамата сума; сумата от
126,64 лева
(сто двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 19.10.2018 г.; сумата от
59,50 лв. (петдесет и девет лева и петдесет стотинки),
представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 20 октомври 2018 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 05 ноември 2019 г., като ОТХВЪРЛЯ за сумата от 409,08 лв. (четиристотин и девет лева и осем стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит и сумата от 409,08
лв. (четиристотин и девет лева и осем стотинки), представляваща неустойка по чл.
5 от договора за кредит.
ОСЪЖДА Г.Г.В., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 185,03
лева (сто осемдесет и пет лева и три стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 55,00 (петдесет и пет) лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 18781/2019 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: