Решение по дело №3546/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№356

Град Пловдив, 10.02.2020 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХXVIII състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при участието на секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа административно дело № 3546 по описа за 2019 година докладваното от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 186 ал.1  ЗДДС.

Образувано е по жалба на „В.2019“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. ****, обл. Пловдив, ж.к. Запад, ул.“Л.“ №1, вх.А ет.5, ап.37, депозирана чрез адв. Д. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /съкр.ПАМ/ с № ФК-779-0030688/12.11.2019година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив при ЦУ на НАП, касаеща запечатване на обект „фризьорски салон на адрес гр.**** ул.С. №23“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /съкр. Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ/, във връзка с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради съществено противоречие с материалноправните разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила. Посочено е, че нарушение не е било констатирано към момента на издаване на ПАМ поради липса на съставен АУАН, издаден в последствие, както и че няма достатъчно събрани доказателства за твърдяното административно нарушение на фискалната дисциплина. Моли да бъде отменена заповед за наложената ПАМ. Редовно призован, не се представлява и не ангажира доказателство и допълнително становище по жалбата. Претендира разноски във връзка с производството.

Ответникът – Началник отдел „Оперативна дейност“ –Пловдив редовно призован, се представлява от юрк. М. К., която с писмен отговор счита, че подадената до съда жалба е неоснователна. Ангажира писмени доказателства с представяне на административната преписка по обжалвания акт. В съдебно заседание излага съображения, че оспорения административен акт е законосъобразен и съответен на събраните по административната преписка доказателства. Моли се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юристконсултска защита и прави възражение за прекомерност на посочените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С посочената Заповед №ФК-779-0030688/12.11.2019година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив при ЦУ на НАП, е наложена принудителна административна мярка  по запечатване на обект „фризьорски салон намиращ се на адрес гр.**** ул. „С.“ №23“ и е постановена забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на 15.11.2019г.. За да се издаде същата, административният орган се е позовал на конкретно посочени писмени доказателства, касаещи извършена по сигнал проверка на 17.09.2019г. от органите по приходите относно постъпила жалба от М.Г.П., че при извършена фризьорска услуга на 04.05.2019г. и заплатена цена от 87 лева, на нея не е бил предоставен фискален бон. Като фактически мотиви е направено изложение, свързани с факти, установени от приложеното доказателство Протокол за извършена проверка сер.АА №0030688/17.09.2019г.. Така административният орган е възприел, че при проверката, в обекта е установено 1бр. фискално устройство марка „Дейзи компакт С“, инд.№DY433185 и ИН на ФП36590958, от което била направена разпечатка КЛЕН. От възприемането и органите по приходите установили, че не е отчетена покупка на стойност 87 лева за периода 04.05.2019година, като отчетения оборот за деня е бил 0.00лева. Същевременно в него изложили установения факт, че в този период, посочен от органите по приходите като „за деня на проверката“ има изведен втори отчет, поради извършване на техническа профилактика на ФУ, което е отразено в паспорта му. От така установеното, свързано с липса на отчетена операция на стойност 87 лева за периода 04.05.2019г ответникът е направил преценка, че е налице съставомерно бездействие по осъществено   административно нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, като не се регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуги от търговския обект с издаването на фискална касова бележка от наличното ФУ. Същевременно в Протокол за извършена проверка е установено, че липсват разминавания в касовата наличност с отчетените продажби на услуги за деня на ФУ.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, касаещи приложената с вх.№21240/20.11.2019г административна преписка.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и са изложени мотиви относно фактическите и правни основания по смисъла на чл.59, ал.1, т.4 АПК за неговото издаване. Същата е подписана от началник отдел „Оперативна дейност“-Пловдив и не страда то съществени пороци на формата, които да обусляват неговата нищожност.

По отношение на съответствието на административният акт с материалноправните разпоредби, съдът отчете следното: от страна на административният орган е прието неизпълнение на разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС, вменяваща задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. За да наложи посочената ПАМ, административният орган се е позовал на получените данни от Протокол за извършена проверка от 17.09.2019г и обяснение от лицето, което е подало сигнал- заявителя М.П.. Настоящият състав намира, че изложените от административният орган мотиви за наличие на обстоятелства, свързани с осъществено от жалбоподателят административно нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ/, остават недоказани. Липсват доказателства за осъществено административно нарушение на посочената норма. Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Констатира се в настоящият случай, че при проверката на 17.09.2019г. е разпечатан КЛЕН за 4.05.2019г. от касовия апарат с фискална памет, работещ в салона, от който е видно, че не са отразени извършени продажби на услуги на тази дата. В протокола за проверката е отразено, че при извършената проверка е установено, че за деня на проверката касовият апарат е на профилактика, което е отразено в паспорта на касовия апарат. С оглед на тези релевантни факти, то липсват обективни предпоставки да се приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. Посочените фактически обстоятелства не обосновават налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.186 ал.1 т.1 б.а ЗДДС. В този смисъл и незаконосъобразно административния орган е наложил пред­видената в хипотезата на чл.186, ал.1 от ЗДДС принудителна администра­тивна мярка “запечатване на обект” и е забранил достъпа до него. Изложеното в своята съвкупност води до извода на настоящата инстан­ция, за незаконосъобразност на издадената заповед, с която на жалбоподате­ля е наложена принудителна административна мярка, и като такава същата след­ва да бъде отменена.

С оглед  изхода от спора и направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на разноски,  то такива му се дължат. Представен е договор за правна защита и съдействие от 15.11.2019г, в който е отбелязано платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. За така представеният размер на адвокатско възнаграждение е направено възражение от ответника, че същият е неоснователно завишен. Възражението е неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото.   С оглед на изложеното, в полза на ищеца съдът присъжда направените по делото разноски общо в размер на 550,00лв. от които 50.00 лева са за платена държавна такса.

Водим от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „В.2019“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище в гр. ****, обл. Пловдив, ж.к. Запад, ул.“Л.“ №1, вх.А ет.5, ап.37 Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-779-0030688/12.11.2019година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив при ЦУ на НАП, касаеща запечатване на обект „фризьорски салон на адрес гр.**** ул.С. №23“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП- София да заплати на „В.2019“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. ****, обл. Пловдив, ж.к. Запад, ул.“Л.“ №1, вх.А ет.5, ап.37 сумата от 550.00/петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава 12 от АПК пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение от страните.

СЪДИЯ: