№ 205
гр. Велико Търново, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500338 по описа за 2023 година
С Решение № 144/02.05.2023 год. по гр. д. № 433/2022 г. Русенският
окръжен съд осъдил Б. Н. А. от гр. Русе да заплати на Гаранционен фонд - гр.
София на основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл. 557 КЗ, сумата от 138 481.34
лв., представляваща изплатените в общ размер суми от Гаранционен фонд за
обезщетение по щета № 210029 от 17.01.2018 на М. Д., ведно със законната лихва
от завеждане на иска - 25.07.2022 г. до окончателно плащане, както и 10 639.25 лв.
разноски по делото.
Въззивна жалба против решението е подадена от адв. К. Д. и адв. В. Л. -
особени представители на ответника Б. Н. А.. Считат решението за недопустимо –
като постановено по нередовна искова молба, евентуално – за неправилно, като
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон и като необосновано. Ищецът не е представил
доказателства, че решението по в. гр. д. № 3362/2019 г. на САС е влязло в сила.
Съдът е приел доказателства, събрани в досъдебното производство, което е
недопустимо. Недоказан е останал фактът, че управляваният от ответника
мотоциклет е без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Ищецът не е доказал в коя от хипотезите на чл. 557, ал. 1 или
ал. 2 от КЗ попада настоящия казус. Обезщетението, което е изплатено на
пострадалата, е определено по размер без да е отчетена тежестта на уврежданията,
претърпените болки и страдания, обстоятелствата, при които са настъпили
уврежданията, възрастта на пострадалата, допринасянето на резултата от нейна
страна. Необосновано съдът е приел, че ответникът дължи и направените от
ищеца разноски в изпълнителното производство. Молят съда да обезсили
1
решението като недопустимо, евентуално – да го отмени като неправилно и да
отхвърли предявения иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от особените
представители. Жалбоподателят – призован лично за съдебното заседание, не се
явява и не заема становище.
В писмения си отговор ответникът по жалбата Гаранционен фонд – гр.
София чрез юрисконсулт Й. Ш. заема становище за неоснователност на жалбата.
Решението е съобразено с материалния закон, постановено е при спазване на
процесуалните правила и е обосновано. Направено е искане за присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
възраженията срещу жалбата се поддържат от пълномощника адв. М. П..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищецът Гаранционен фонд е предявил против ответника Б. Н. А. иск с
правно основание чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ за
заплащане на сумата 138 481.34 лв., представляваща изплатено от фонда на
увреденото лице М. Г. Д. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по
щета № 210029/17.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени обстоятелства относно настъпилото на
26.02.2016 г. ПТП, причинено от ответника Б. Н. А. с мотоциклет, за който не е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По
предявена претенция (щета № 210029/17.01.2018 г.) Гаранционен фонд е изплатил
на пострадалата М. Г. Д. обезщетение в размер на 84 540 лв. С Решение по гр. д.
№ 4891/2018 г. на СТС е присъдена допълнителна сума. Изплатеното на
пострадалата въз основа на издадените изпълнителни листи обезщетение е в общ
размер на 138 481.34 лв.
Ответникът Б. Н. А. чрез назначените по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особени представители от адв. К. Д. и адв. В. Л. е оспорил иска. Особените
представители са възразили срещу редовността на исковата молба. Оспорили са
иска и като неоснователен. Въвели са възражение за погасяване на вземането по
давност. Оспорили са факта на плащане на обезщетението на увреденото лице от
ищеца; размера на вземането, като са въвели възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата. Оспорили са факта, че липсва сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвид неустановеността на
мотоциклета, с който е причинено ПТП; влизането в сила на съдебното решение
по предявения иск по чл. 557, ал. 1 т. 2, б.“а“ от КЗ; отправянето на покана до
ответника да възстанови платената сума по обезщетението; дължимостта на
таксите и разноските по изпълнителното дело, както и размера на претенцията
като завишена спрямо получените от пострадалата телесни увреждания. Въвели са
и възражение за изтекла давност по отношение на вземането.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Със споразумение, одобрено с Определение № 455/13.11.2017 г. по НОХД
№ 2046/17 г. по описа на РРС Б. Н. А. е признат за виновен в това, че на
26.02.2016 г. в гр. Русе, при управление на МПС-мотоциклет “Ямаха” с номер на
2
рама 34L033483, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил на М. Г. Д. телесни увреждания, като при деянието е
управлявал МПС -мотоциклет от категория А 2, без да има необходимата
правоспособност- престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно, б.“а“, пр. 2
във вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и в това, че на
26.02.2016 г. в гр.Русе си служил с контролни знаци - 1 бр. рег. табела за МПС с
рег. № Р 1679 Х, издадени за други МПС-мотоциклет „Сузуки Катана“, бежов
металик на цвят, с рама JS1GN72A1********, собственост на В. А. И. от гр. Бяла -
престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК.
Установено е, че мотоциклетът, с който е причинено ПТП,
индивидуализиран чрез номера на рамата, няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Пострадалата М. Г. Д. е заявила претенция пред Гаранционен фонд за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по което е образувана щета
№ 210029/17.01.2018 г. С решение на Управителния съвет на Гаранционен фонд
на пострадалата е определено обезщетение в размер на 84 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди и 1 540 лв. за имуществени вреди. Сумата в общ размер 85
540 лв. е преведена по нейна банкова сметка на 05.02.2018 г.
С Решение № 2129/22.03.2019 г. на СГС по гр. д. № 4891/2018 г.,
Гаранционен фонд е осъден на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ във вр. с чл. 558, ал. 5
от КЗ да заплати на М. Г. Д. сумата 36 000 лв., ведно със законната лихва от
18.04.2018 г. до окончателното изплащане, както и ДТ в размер на 1 720 лв. Този
съдебен акт е потвърден с Решение № 674/13.04.2020 г. на САС по в. гр. д. №
3862/2019 г., който е присъдил в полза на пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 000 лв.
Видно от мотивите, съдилищата са приели, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 120 000 лв., като са счели за
неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата. След приспадане на изплатената част от обезщетението в размер на
84 000 лв., съдът е присъдил още 36 000 лв., ведно със съответната законна лихва.
В съдебното производство ответникът Б. Н. А. е бил привлечен като трето
лице и решенията са постановени при участието му в това качество.
Въз основа на съдебните актове са издадени Изпълнителен лист от
31.07.2020 г. за сумата 36 000 лв., ведно със законната лихва от 18.04.2018 г. до
окончателното изплащане и Изпълнителен лист от 31.07.2020 г. за сумата 1 000
лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителните листи са
образувани изп. дело № 384/2020 г. и изп. дело № 383/2020 г. – и двете по описа
на ЧСИ Й. М.. Видно от изпратените до Гаранционен фонд покани за доброволно
изпълнение, дължимите суми възлизат на 49 803.04 лв., от които: 36 000 лв.
главница, 8 590 лв. законна лихва за периода от 18.04.2018 г. до 24.08.2020 г.,
1 548 лв. разноски по изпълнителното дело и 3 665.04 лв. такси в полза на ЧСИ –
по първия изпълнителен лист и 1 582.70 лв. по втория изпълнителен лист (1 000
лв. адвокатско възнаграждение, 350 лв. разноски по изп. дело и 232.70 лв. такси в
полза на ЧСИ). За дължимите по изпълнителните дела суми е наложен запор
върху сметките на Гаранционен фонд и видно от банковото извлечение (л. 97 от
3
делото), сумите по двата изпълнителни листа - 49 803.04 лв. и 1 582.70 лв., са
преведени по сметка на ЧСИ на 20.08.2020 г.
Сумата 1 720 лв. ДТ по предявения иск е заплатена на 11.08.2020 г., видно
от платежното нареждане от същата дата.
Общата сума възлиза на 138 645.74 лв., като след приспадане на
възстановената надвнесена сума от 164.40 лв., размерът на заплатеното от
Гаранционен фонд на увреденото лице сума възлиза на 138 481.34 лв.
На 03.06.2021 г. Гаранционен фонд е отправил регресна покана до
ответника Б. Н. А. за плащане на сумата, която покана е получена на 02.07.2021 г.
Сумата не е платена и този факт не се спори.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалвания съдебен акт
поради нередовност на исковата молба. Исковата молба има необходимото
съдържание по чл. 127 ал. 1 от ГПК, включително сочи обстоятелствата, на които
се основава иска, както и самото искане. В този смисъл, тя ясно очертава
спорното материално право и търсената защита.
Решението е частично неправилно.
Предявеният иск с правно основание чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1, т.
2, б.“а“ от КЗ е доказан по основание.
Безспорно по делото е, че ищецът Гаранционен фонд е изплатил на
увреденото лице по образуваното пред него производство по реда на чл. 558, ал. 3
КЗ и въз основа на осъдителното решение по предявения от увреденото лице пряк
иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ сума в общ размер на 120 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени и 1 540 лв. за имуществени вреди, ведно с лихвите и
разноските. С изплащане на обезщетението фондът е встъпил в правата на
увреденото лице и има право на регрес срещу деликвента.
Съдебното производство е приключило и въз основа на влязлото в сила
решение по предявения от пострадалата пряк иск срещу Гаранционен фонд са
издадени изпълнителни листи и са образувани изпълнителни дела, по които са
платени присъдените суми, съответно – напълно несъстоятелни са доводите на
жалбоподателя за липса на данни за влизане в сила на съдебните актове.
Обстоятелството, че в производството по прекия иск ответникът-
делинквент, е бил привлечен като трето лице – помагач на страната на
Гаранционен фонд, е от значение за настоящия спор, предвид действието на
решението по този иск в отношенията между подпомаганата и подпомагащата
страна (между фонда и делинквента). Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което
съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Във
вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна мотивите
на решението имат задължителна сила. Тя има за предмет всички становища на
съда, в т. ч. фактически констатации, правни изводи, становища относно
преюдициални въпроси, доколкото те обуславят изводите относно спорното
4
право. Задължителната сила на мотивите съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК обвързва
страните и съда, който разглежда делото между подпомаганата и подпомагащата
страна, да приемат, че изводите за фактите и преюдициалните правоотношения са
се осъществили така, както се сочи в мотивите. Третото лице-помагач не може в
следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в
мотивите на решението по предходното дело, с изключение на възражението по
чл. 223, ал. 2, изр. 2 ГПК за лошо воден процес (Решение № 60167/02.02.2022 г. на
ВКС по т. д. № 2490/2020 г.,I т. о., ТК).
Отнесено към конкретния случай, това означава, че приетото от съда в
мотивите на решението по предявения от увреденото лице срещу Гаранционен
фонд пряк иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ, има задължителна сила в отношенията
между ищеца и ответника и това се отнася до вида, тежестта и интензитета на
претърпените неимуществени вреди и справедливия размер на обезщетението,
което следва да ги репарира, а именно 120 000 лв., както и до въведеното в
производството възражение по чл. 51 ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Съдилищата са приели, че възражението е
недоказано и този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото
производство.
Задължителната сила на установеното в производството по прекия иск е
относима и спрямо факта, че мотоциклетът, с който е причинено ПТП, няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно
– че отговорността за заплащане на обезщетение за претърпените по вина на
водача на това МПС вреди е на Гаранционен фонд съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2,
б.“а“ от КЗ. С оглед на това, неоснователни са доводите на жалбоподателя
относно липсата на данни за превозното средство, с което е причинено
произшествието и за наличието или липсата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Вземането на ищеца не е погасено по давност, тъй като същата тече от
датата на изплащане на обезщетението на увреденото лице. Най-ранната е датата
на първото плащане - 05.02.2018 г., а искът по чл. 558, ал. 7 от КЗ е предявен на
25.07.2022 г., което означава – преди изтичане на 5-годишния давностен срок по
чл. 110 от ЗЗД.
Предявеният иск е основателен до размер на 132 685.60 лв. По следните
съображения:
Съгласно чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557,
ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му. Последователно в съдебната практика се приема, че разходите по
определяне и изплащане на обезщетението включват обичайните разходи,
необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от
увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и
вредите, но не и разноските в изпълнителното производство, направени след
влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица. С оглед на
това, исковата претенция се явява неоснователна за платените от ищеца разноски
по образуваните изпълнителни дела в размер на 1 548 лв. разноски и 3 665.04 лв.
5
такси по изп. дело № 384/2020 г. и 350 лв. разноски и 232.70 лв. такси по изп. дело
№ 383/2020 г. по описа на ЧСИ Й. М.. Общата сума на разноските по двете
изпълнителни дела е в размер на 5 795.74 лв. и тя следва да бъде приспадната от
претендираната от ищеца сума от 138 481.34 лв. При това сумата, което
ответникът следва да изплати на ищеца на осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ и която
включва платеното обезщетение, ведно със законната лихва за забава, възлиза на
132 685.60 лв. В този размер искът се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск е уважен за разликата над 132 685.60 лв. до пълния претендиран
размер от 138 481.34 лв., ведно със законната лихва, вместо което, на осн. чл. 271,
ал. 1 от ГПК, искът за тази разлика, възлизаща на 5 795.74 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, следва да
бъде отхвърлен.
В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, решението следва да бъде отменено в частта за
присъдените в полза на ищеца разноски за разликата над 10 194 лв. до
присъдените 10 639.25 лв. съобразно отхвърлената част на иска.
За производството пред въззивния съд в полза на ответника по жалба следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 5 000 лв. съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба (общ размер на разноските 5 264 лв., от които: 5 064 лв. за
възнаграждение за особените представители и 200 лв. възнаграждение за
юрисконсулт, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ).
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 144/02.05.2023 год. на Окръжен съд – Русе по гр. д.
№ 433/2022 г. по описа на същия съд, в частта, с която Б. Н. А. от гр. Русе е осъден
да заплати на Гаранционен фонд – гр. София на осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр. с
чл. 557 КЗ, разликата над 132 685.60 лв. до 138 481.34 лв., представляваща
изплатените в общ размер суми от Гаранционен фонд за обезщетение по щета №
210029 от 17.01.2018 на М. Д., ведно със законната лихва от завеждане на иска -
25.07.2022 г. до окончателно плащане и разноски по делото за разликата над 10
194 лв. до 10 639.25 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд – гр. София, **********
срещу Б. Н. А. от гр. Русе, *********, с ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ за сумата 5 795.74 лв.
(разликата над 132 685.60 лв. до 138 481.34 лв.), представляваща изплатена от
Гаранционен фонд на увреденото лице М. Г. Д. сума по щета № 210029/17.01.2018
г., ведно със законната лихва върху разликата от предявяване на иска - 25.07.2022
г. до окончателно плащане
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. Н. А. от гр. Русе, *********, с ЕГН ********** да заплати на
Гаранционен фонд – гр. София, **********, сумата 5 000 лв. (пет хиляди лева)
разноски по делото пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на
жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7