№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на тринадесети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 939 на Административен съд - Варна по
описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по реда
чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
„ЕЛЕКС ГРУП-ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ***, представлявано от управителя Б Т Б, против Решение №
2153-03-39/25.03.2022г. на директора на Териториално поделение - Варна на
Национален осигурителен институт /ТП на НОИ -Варна/, с което е отхвърлена
жалбата на дружеството, в частта ѝ, касаеща възражения за нищожност на
Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО
при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 13.10.2020г. злополука с М.Н.А., е
приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят твърди
неправилност на обжалваното решение и иска разпореждането да бъде прогласено за
нищожно, евентуално – ако съдът приеме, че оспорването не е преклудирано, да се
произнесе по доводите за неговата незаконосъобразност. Твърди, че в индивидуалния
административен акт е налице противоречие досежно фактите на специфичното
физическо действие и свързания с него материален фактор, като в протокола за
резултатите от извършеното разследване на злополуката е посочено „поставянето на втора рола хартия, тежаща
около 30кг.“, а в декларацията за трудова злополука, А. е посочила „удар от хартия, тежаща 50кг.“. Отделно,
в протокола за разследване било посочено „счупване
на друг пръст на ръката“, без да е уточнено на кой конкретно пръст е
увреждането. Твърди наличие на диаметрално противоречиви становища досежно
специфичното действие и материалния фактор, довел до настъпване на твърдяната
трудова злополука. Твърди, че неизясняването на фактическата обстановка,
само́ по себе си е драстично процесуално нарушение, обосноваващо в достатъчна
степен отмяната на административния акт. Твърди, че в случая е допуснато
особено тежко нарушение, т.к. е налице разместване на различни по природа
правопораждащи факти, което е довело до постановяване на нищожен акт. Позовава
се и на приложени по преписката 3 бр. болнични листи, за които твърди, че са
индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, които не
са обжалвани и в които е посочено „счупване
на друг пръст на ръката“, а в протокола за разследване е посочено „счупване на ІV-ти пръст на лява ръка, в
резултат на паднала греда“. Отделно сочи и че в болничните листи е прието,
че злополуката е нетрудова, които констатации не са променени от
административния орган в производството по чл.58 от КСО. Твърди, че актът е
изцяло лишен от законово основание и е издаден при допуснати груби нарушения на
материалния закон, като в тази връзка навежда и доводи за липса на кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.55, ал.1 от КСО злополуката да бъде обявена за
трудова.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв.Д.Ф., който поддържа жалбата на наведените основания и
моли съдът да отмени обжалваното решение и да прогласи нищожността на Разпореждане
№ 5104-03-57/08.04.2021г. Поддържа и съображенията за нередовност на връчването
на разпореждането, както и за неговата незаконосъобразност, като твърди, че не
е настъпила преклузия и иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – директора
на ТП на НОИ-Варна, чрез юрк. М.К., оспорва жалбата. В съдебно заседание и в
представен писмен отговор С.д. № ***1/05.05.2022г. излага подробни съображения
за нейната неоснователност. Счита, че всички доводи на жалбоподателя са
свързани с преценката за унищожаемост на оспореното разпореждане и не
обосновават неговата нищожност. В тази връзка сочи, че Разпореждане №
5104-03-57/08.04.2021г. е издадено от материално и териториално компетентен
административен орган, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за издаването му.
Разпореждането е издадено при формиране на ясно волеизявление, в съответствие с
предоставените на органа правомощия и със съдържание, предвидено в приложимите
законови правила. Позовава се на Определение № ***/10.03.2022г. на
Адм.съд-Варна, ХVІ-ти състав, постановено по адм.д. № ***/2022г., с което е
отменено Решение на директора на ТП на НОИ-Варна № 2153-03-18/04.02.2022г. и
преписката е върната на същия орган за разглеждане по същество на жалбата на
„Елекс Груп-Холдинг“ ЕООД срещу Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г., само в
частта ѝ, касаеща възраженията за нищожност. Моли жалбата да се отхвърли
като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна М.Н.А.,
редовно призована за съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
Заинтересованата страна М.Н.А.
била в трудови правоотношения с „ЕЛЕКС ГРУП-ХОЛДИНГ“ ЕООД в периода от
10.09.2008г. до 31.01.2021г. Първоначално, с трудов договор № 30/10.09.2008г.,
била назначена на длъжност „технически изпълнител“, а с допълнително
споразумение № 64/01.07.2018г. преназначена на длъжност „оператор на етикираща
машина“ – при условията на пълно работно време (8 часа) за неопределено време.
Съгласно график за работа
през м.октомври 2020г. и таблица за присъствията за същия период, на
13.10.2020г. А. била на работа с работно време от 06:30 часа до 19:30 часа.
Видно от Лист за преглед
на пациент, издаден от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, на 14.10.2020г. А.
посетила спешното отделение към лечебното заведение, където било констатирано
увреждане – травма на пръст на ръка, диагноза МКБ S 62.6. /стр.78/. При снемане на
анамнезата било отразено „При ремонтни дейности, греда пада върху ІV-ти пръст
на лява ръка“.
Съгласно болничен лист №
Е ***, издаден от АИППМП д-р Я.К., в периода 15.10.2020г. – 28.10.2020г., А.
била в отпуск поради временна неработоспособност, с диагноза – счупване на друг
пръст на ръката, МКБ S 62.6. Като „причина“ за временната неработоспособност било
отразено „злополука – нетрудова“. Впоследствие, с болнични листи № Е ** и № Е****,
издадени от ЛКК към МЦ „Санита“, отпускът за временна неработоспособност бил
продължен, съответно до 27.11.2020г. и 27.12.2020г. /стр.79-83/.
По повод издадените
документи за временна неработоспособност на М.А., със Заповед № 48/22.12.2020г.
управителят на „ЕЛЕКС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД разпоредил извършването на вътрешно
разследване във връзка с отсъствията на А. в периода 15.10.2020г. до
27.12.2020г. /стр.95/.
За резултатите от
проведеното вътрешно разследване бил съставен Доклад /стр.58/, с който е дадено
заключение, че на 13.10.2020г. в 15,30 часа не е настъпило събитие „трудова
злополука“ с М.А..
На 05.02.2021г. с вх.№
5101-03-22, на основание чл.55, ал.1 от КСО, М.А. *** декларация за трудова
злополука /стр.89/, в която декларирала трудовите си правоотношения с „ЕЛЕКС
ГРУП ХОРДИНГ“ ЕООД за длъжността „оператор етикираща машина“, както и
обстоятелството, че на 13.10.2020г., в 15:30 часа, в производствения цех, с нея
е станала злополука, вследствие „удар от хартия, тежаща 50кг.“.
Във връзка с
декларацията, на основание чл.58, ал.1 и ал.2 от КСО, със Заповед
№ 5101-03-22#5/22.02.2021г. /стр.85/ директорът на ТП на НОИ-Варна разпоредил
извършването на разследване на злополуката, станала на 13.10.2020г. с М.Н.А..
Разследването следвало да започне на 25.02.2021г. и да се извърши от
назначената със заповедта комисия. Указано е на основание чл.58, ал.6 от КСО за
резултатите от разследването комисията да изготви доклад, в срок до
25.03.2021г.
С Протокол №
5103-03-7/25.03.2021г. /стр.46-51/, натоварената с разследването комисия
приела, че злополуката е настъпила при поставяне на втора рола хартия на повдигателното
устройство за роли от хартия, като пострадалата [А.] не е съобразила риска от допускане
на злополука.
С Разпореждане №
5104-03-57/08.04.2021г. /стр.43/, на основание чл.60, ал.1 от КСО, длъжностно
лице при ТП на НОИ-Варна приело злополуката с А. за трудова. Прието е, че
злополуката е станала през работно време и при изпълнение на трудови задължения
– „Пострадалата поставя втора рола хартия, тежаща около 30кг. на върха на
шпиндела на повдигателното устройство за роли хартия, издърпва ролата за да се
намести, вследствие на което шпинделът се смъква надолу, ролата се изкривява и
притиска върха на безименния пръст на лява ръка, вследствие на което А.
получава счупване на IV пръст на лява ръка“.
Разпореждането било
съобщено на „ЕЛЕКС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД с ИД PS 9000
03MO6R 0 на
13.04.2021г., получено от Т. М. /стр.45/.
Разпореждане №
5104-03-57/08.04.2021г. е обжалвано от дружеството пред Административен съд –
Варна с жалба вх.№ 18022/07.12.2021г., като с Определение № 3258/15.12.2021г.
по адм.д. № 2661/2021г. /стр.2/ производството по делото е прекратено и жалбата
е изпратена за разглеждане и произнасяне по реда на чл.117, ал.1, т.2, буква
„г“ от КСО от директора на ТП на НОИ-Варна.
В тази връзка директорът
на ТП на НОИ-Варна постановил Решение № 2153-03-18/04.02.2022г. /стр.1/4/, с
което приел, че жалбата е просрочена и на основание чл.117, ал.3 от КСО,
вр.чл.88, ал.2, вр.ал.1, т.2 от АПК, е оставил същата без разглеждане.
Решение №
2153-03-18/04.02.2022г. е обжалвано с частна жалба пред Адм.съд-Варна, като в
тази връзка било образувано адм.д. № ***/2022г. По същото, по реда на чл.88,
ал.3 от АПК, е постановено Определение № ***/10.03.2022г. /стр.2/4/, с което е
прието, че обжалваното решение е незаконосъобразно, но само по отношение на
възраженията за нищожност на Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г. Прието е,
че срокът по чл.84, ал.1 от АПК е приложим само по отношение на основанията за
унищожаемост на административните актове, не и по отношение на основанията за
нищожност, което налага отмяна на Решение № 2153-03-18/04.02.2022г. и връщане
на преписката на административния орган за произнасяне по реда на чл.97, ал.1
от АПК само и единствено по наведените с жалбата основания за нищожност на
разпореждането от 08.04.2021г. Относно основанията за незаконосъобразност на
разпореждането, Адм.съд-Варна, ХVI-ти състав е приел, че изводите на директора на ТП на
НОИ-Варна за просрочие на жалбата са правилни. Прието е, че фактите относно
датата и мястото на връчване на разпореждането от 08.04.2020г., и относно датата
на подаване на жалбата не са спорни – разпореждането е връчено на 13.04.2021г.
на седалището и адреса на управление на дружеството от служителя Т. М. на
длъжност „началник на ведомствена охрана“, а жалбата е подадена на
07.12.2021г., като при тези обстоятелства правилно административният орган е
приел, че срокът за обжалване по чл.84, ал.1 от АПК е изтекъл на 27.04.2021г.,
съответно – че жалбата за разглеждане на основанията за унищожаемост на
административният акт е просрочена по смисъла на чл.88, ал.1, т.2 от АПК. По
изложените съображения Решение № 2153-03-18/04.02.2022г. е отменено и
преписката е върната на директора на ТП на НОИ-Варна за разглеждане по същество
съобразно дадените указания в определението – т.е. досежно оплакванията за
нищожност на Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г.
С Решение №
2153-03-39/25.03.2022г. директорът на ТП на НОИ-Варна отхвърлил като
неоснователна жалбата, касаеща възраженията за нищожност, като е приел, че
Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г. е издадено от материално и териториално
компетентен орган, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, в предвидената от закона писмена форма с посочване на изискуемите
реквизити и при липсата на радикални процесуалноправни и материалноправни
нарушения, които да обуславят неговата нищожност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.118, ал.1 от КСО и е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е постановено от компетентен
орган – ръководителя на ТП на НОИ-Варна, на който съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.2, буква „г“ от КСО законът е предоставил правомощия да
разглежда жалби срещу разпореждания за признаване или непризнаване на
злополуката за трудова, решението е мотивирано в контекста на наведените доводи
за нищожност на разпореждането, постановено е при изпълнение на указанията в
Определение № ***/10.03.2022г. на Адм.съд-Варна по адм.д. № ***/2022г., като
изводите на решаващия орган за валидност на обжалваното разпореждане,
съответстват изцяло на доказателствата по преписката и на материалния закон.
Неоснователно
жалбоподателят твърди, че в настоящото производство е допустимо да бъде
преразгледан въпросът относно редовността на връчване на Разпореждане №
5104-03-57/08.04.2021г., от там – да бъдат преценени по същество
доводите му за неговата незаконосъобразност.
Не се спори, че преди
постановяване на процесното решение, директорът на ТП на НОИ-Варна е постановил
предходно такова от 04.02.2022г., с което е приел, че жалбата на „ЕЛЕКС ГРУП
ХОЛДНИГ“ ЕООД против Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г. е просрочена.
Когато административното
производство се прекратява при условията на чл.88, ал.1, т.2 от АПК, способът
за съдебен контрол чрез оспорване на акта за прекратяване е уреден в чл.88,
ал.3 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът за прекратяване може да се оспори
в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния
съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
В случая доводите за
нередовност на връчването на разпореждането са наведени още с частната жалба
против Решение № 2153-03-18/04.02.2022г. и са разгледани от съда в производството
по реда на чл.88, ал.3 от АПК, по което е постановено Определение
№ ***/10.03.2022г. по адм.д. № ***/2022г. на Адм.съд-Варна, с което са
потвърдени мотивите на директора на ТП на НОИ-Варна за просрочие на жалбата
против разпореждането от 08.04.2020г.
Така,
въпросът относно редовността на връчването и срочността на оспорването е
разрешен по същество със съдебен акт, поради което и с оглед окончателния му характер,
не може да се преразглежда в настоящото производство. По делото липсват данни
дружеството да е заявило и искане за възстановяване на срока за обжалване по
реда на чл.89, ал.1 от АПК, поради което настоящият съдебен състав преценява,
че оспорването на Разпореждане
№ 5104-03-57/08.04.2021г. с доводи за неговата унищожаемост е преклудирано и същите
не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Доколкото
с Определение № ***/10.03.2022г. по адм.д. № ***/2022г., Адм.съд-Варна е указал
на решаващият орган при административното обжалване – че при разглеждане на жалбата на „ЕЛЕКС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД
с вх.№ 18022/07.12.2021г. против Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г. дължи
произнасяне само по валидността на оспорения акт, в този контекст е
ограничен и предметът на настоящия спор, по който съдът дължи произнасяне.
В
тази връзка настоящият съдебен състав съобрази следното:
В
действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен
административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен, като в първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия – административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл.146 АПК.
Доколкото
в АПК не са формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива са петте основания
за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но само тогава, когато нарушенията им
са особено съществени – т.е. когато порокът е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните
последици, към които е насочен. В този контекст и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, правната теория е изградила
критерии кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост. Некомпетентност
на органа да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във
формата е основание за нищожност само
когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и от
там, на липса на волеизявление. Същото се отнася и за нарушенията на
административно производствените правила – те са основания за нищожност само в
случай че са толкова съществени, че като резултат водят до липсата на
волеизявление. От своя страна нарушенията на материалния закон по принцип
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени
в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание, и
изобщо на възможност на който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би
довело до нищожност на административен акт на това основание. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ по правило до незаконосъобразност,
като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг
акт, посоченият порок води до нищожност.
В
конкретния случай жалбоподателят твърди нищожност на Разпореждане
№ 5104-03-57/08.04.2021г. на две конкретни основания: 1/ неизяснена фактическа
обстановка и разместване на различни по своята природа правнорелевантни факти, които
фактическите противоречия са се отразили непоправимо на съдържанието на акта и на
волеизявлението на административния орган, което като резултат е довело до
постановяване на нищожен акт; 2/ разпореждането не е съобразено с издадените
болнични листи, които не са обжалвани и са стабилни индивидуални
административни актове по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, като със същите е
прието, че злополуката е нетрудова.
Така наведените
оплаквания за нищожност на Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г. са
неоснователни.
В проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон,
които като резултат да водят до липсата на основания за издаване на акта,
липсата на валидно волеизявление на административния орган или да сочат на
извод за превратно упражняване на власт.
Процесното
разпореждане е издадено при наличие на основанията по чл.55 КСО и при стриктно спазване на процедурата по
разследване и установяване на трудова злополука по чл.58 – чл.60 КСО
Съгласно чл.55, ал.1 КСО,
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Задължение на
осигурителя/предприятието ползвател е да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова
злополука (чл.57, ал.1 КСО) в срок от 5 работни дни, като при неизпълнение на
това задължение, пострадалият или неговите наследници имат право сами да
декларират злополуката, в едногодишен срок – чл.57, ал.2 от КСО. В случая декларация
за злополуката е подадена от пострадалото лице, като в изпълнение на
правомощието по чл.7, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки и чл.58, ал.1 и ал.2 от КСО,
ръководителят на ТП на НОИ-Варна е разпоредил извършването на разследване на
декларираната злополука. На основание чл.8, ал.1 от Наредбата, в заповедта са
определени членовете на комисията за разследване на злополуката. В изпълнение
на изискването на чл.58, ал.6 КСО за резултатите от разследването Комисията, на
която е възложено разследването, е съставен протокол
№ 5103-03-7/25.03.2021г., съдържащ данните по чл.10, ал.1 от Наредбата и
изпълняващ изискванията на чл.9 от Наредбата и чл.58, ал.3 КСО, относно обхвата
на разследването. Въз основа на направените констатации е издадено процесното
разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО, с което оправомощеното длъжностно лице е
признало установената злополука като трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО,
с което целта на производството по чл.57 – чл.60 от КСО е постигната.
Анализът на
приложимата правна уредба и извършените от длъжностните лица при ТП на
НОИ-Варана процесуални действия обосновават извод, че оспореното разпореждане е
издадено и при наличие на условията и предпоставките, предвидени в приложимите
материалноправни разпоредби.
Всички
доводи в жалбата досежно наличието на противоречие относно фактите на
специфично физическо действие и свързания с него материален фактор, довел до
настъпване на злополуката, имат отношение към законосъобразността на акта, а не
към неговата валидност. Само за пълнота следва да се посочи, че отразяването в
болничните листи на диагноза „Счупване на друг пръст на ръката“ е в
съответствие с диагнозата по Международната статистическа класификация на
болестите и проблемите, свързани със здравето, в случая по клас 62 – счупване
на ниво китка и длан, диагноза МКБ S
62.6, респ. за разграничаване от диагноза МКБ S 62.5 – счупване на палеца на ръката. Посочването на диагнозата съответства
на утвърдения образец на болничните листи както и на указанията за тяхното
попълване, поради което неправилно жалбоподателят интерпретира съдържанието им
при обосноваване на твърдението си за фактически противоречия, които са се
отразили непоправимо на съдържанието на процесното разпореждане по чл.60, ал.1
от КСО.
Неоснователно
е и твърдението, че разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО е нищожно, т.к. с
влезли в сила болнични листи злополуката е призната за нетрудова.
Болничният
лист е акт на органите на медицинската експертиза по чл.103, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ за установяване на настъпила временна неработоспособност и както
правилно жалбоподателят сочи, същите освен характера на медицинско заключение,
имат и белезите на индивидуален административен акт, който може да бъде
обжалван по реда на чл.112 от КСО.
Съгласно
чл.22 от Наредбата за медицинската експертиза, при злополука лекуващият
лекар/лекарят по дентална медицина определя вида ѝ – трудова или не,
според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва
в амбулаторния лист часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При
съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: „За доказване с
разпореждане на ТП на НОИ“.
Съгласно
чл.13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, причинната връзка между увреждането и настъпилата временна
неработоспособност, се установява от органите на медицинската експертиза.
Съгласно чл.113, ал.3 от ЗЗ, решенията на органите на медицинската експертиза,
които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни
за всички лица, органи и организации в страната.
В
този правен контекст както и на дефиницията за „трудова злополука“ по чл.55 от КСО, и по арг. от чл.60, ал.2 от КСО, решенията на органите за медицинска
експертиза са задължителни и обвързват длъжностните лица по чл.60, ал.1 от КСО
само по повод злополуките от нетравматично увреждане, както и в хипотезите на
чл.73, ал.1, т.1, пр.3, вр.чл.74, ал.1 от НМЕ – когато са сезирани за
произнасяне по причинната връзка между злополуката и увреждането, в случаите,
при които неработоспособността/смъртта са настъпили по-късно от деня на
злополуката, при това – само досежно въпроса за наличие на причинна връзка.
Дали
обаче увреждането е свързано с полагания от лицето труд, респ. дали злополуката
е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО е въпрос, който съгласно чл.60, ал.1
от КСО е изцяло в компетентността на органите на НОИ, а не на органите на
медицинската експертиза, като наличието на причинна връзка между увреждането и
настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт, е само елемент от установена по надлежния ред от органите на НОИ трудова
злополука.
Независимо
от липсата на оплаквания досежно компетентността на издателя на акта и спазване
изискванията за форма, следва да се посочи, че Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г. е издадено от
компетентен орган – длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО и в съответствие с общите изисквани за форма по чл.59, ал.2
от АПК – разпореждането съдържа задължителните
реквизити по чл.58, ал.3 и чл.60 КСО относно причините и обстоятелствата за
възникване на злополуката, вида на уврежданията, разпореждането съдържа
указание за адресата на акта и за неговия издател, фактическите и правните основания
за неговото издаване, както и ясна и недвусмислена воля на неговият издател,
обективирана в разпоредителната част, досежно приемане на злополуката за
трудова.
По
изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр-чл.78, ал.8 от ГПК, в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
определено в минималния размер по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕЛЕКС ГРУП-ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, представлявано от управителя Б
Т Б, против Решение № 2153-03-39/25.03.2022г. на директора на Териториално
поделение - Варна на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ-Варна/, с
което е отхвърлена жалбата на дружеството в частта ѝ, касаеща възражения за
нищожност на Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021г. на длъжностно лице по
чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 13.10.2020г.
злополука с М.Н.А. е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКС ГРУП-ХОЛДИНГ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, представлявано
от управителя Б Т Б да заплати на Национален
осигурителен институт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: