р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми
наказателен състав, в публичното
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в
присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията ЦОНЕВА НАХдело № 131 по описа за 2020 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 60
от ЗАНН.
Производството е по
жалба на Д.М.И. ЕГН: ********** против Наказателно постановление №
19-0938-005401 от 14.10.2019 г. на ***, с което на Д.М.И. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП
„глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗдвП.
Жалбоподателя, както
с жалбата си така и чрез процесуалният си представител Ц.Ц. сочи, че
наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, а и
недоказано по несъмнен начин. Отделно
твърди, че не е извършено описаното в АУАН и наказателното постановление
нарушение от жалбоподателя И..
Моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не се представлява
Плевенски районен съд, след като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана.
По основателността на
жалбата, съдът съобрази следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено
копие Заповед № 8121з-515/2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че
Началниците на сектор Пътна полиция са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДП.
С Акт за установяване
на административно нарушение, серия GA № 110517 от
04.10.2019 г., Д.Л.Д. – ***, констатирал извършено от Д.М.И. нарушение на чл.
104Б, т.2 от ЗДвП, описано по следният начин: „ На 04.10.2019 година около
02:27ч. в гр.Плевен, при кръстовище образувано на площад ,,***'' и бул. ,,***''
с посока на движение към ***, като водач на личния си лек автомобил ***, модел ***,
с рег. № *** при маневра на
горепосоченото кръстовище умишлено подава газ и повишава оборотите на двигателя,
превърта задвижващите колела на автомобила и го привежда в странично движение с
вратите напред, в следствие на това действие го извежда извън контрол и навлиза
в насрещна пътна лентата булевард ***. По този начин жалбоподателят не използва
пътищата предвидени за обществено ползване за тяхното предназначение, а именно
за превоз на хора и товари създава опасност за останалите участници в
движението, като по този начин лицето Д.И. е нарушил разпоредбата на чл. 104Б,
т.2 от ЗДВП.
В
законоустановения срок *** – ***, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г.
издал против жалбоподателя Д.М.И. обжалваното наказателно
постановление за това, че като водач на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,с което
виновно нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка установяват приложените по делото писмени доказателства, а именно: жалба № 316000-1653 от 13.01.2020 година; акт за установяване на административно нарушение № GA 110517 от 04.10.2019
година на *** декларация по чл. 189 ал. V от ЗДП; справка за нарушител на името
Д.М.И.; наказателно постановление № 19-0938-005401 от 14.10.2019 година на
Началник група към О.н.М.- П. ***; Заповед № 8121з-515/2018 година на Министъра
на вътрешните работи.
В хода на съдебното
дирене са изслушани и показанията на свидетелите Д.Л.Д. и Л.Х.Ц..
Показанията на
актосъставителят Д.Л.Д. и свидетелката Л.Х.Ц.
потвърждават изписаните в акта за установяване на административно нарушние
обстоятелства. В същите сочат, че са се придвижвали по бул. ,, ***'' с посока
гарата. След преминаването на кръстовището на ,,***'' и ,,***'' възприели срещу тях да се движи автомобил
марка ,,***'', който извършил маневра като
навлязъл в тяхната пътна лента. Според показанията на свидетелите, водачът на
автомобила извършил така наречения дрифт.
*** последвали лекият
автомобил марка „ ***“, подали сигнал за спиране и същият преустановил
движението си. Установили самоличността на водач, а именно Д.М.И.,***, с ЕГН **********.
Свидетелят Д.Л.Д.
от своя страна съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение. Същият подписал акта без възражения. Било издадено Наказателно постановление №
19-0938-005401 от 14.10.2019г., което удостоверявало описаните в АУАН факти.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери така депозираната жалба за основателна.
Съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на
обжалваното наказателно постановление. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** – ***,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г.
/приложена като доказателство по делото/ да издава наказателни постановления по
ЗДвП.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и субективна
страна жалбоподателят И. да е нарушил
виновно задължението си по чл. 104Б, т.2 от ЗдвП,а именно да не е използвал
пътищата за обществено ползване по тяхно предназначение.
Съгласно чл. 104Б,
т.2 на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Разпоредбата на чл. 104Б,т. 2 от ЗДвП не пояснява изцяло значението в описана норма, а именно " използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари ", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на
чл.175А, ал.1, пр.3 , като тук полицейските органи констатират, че действието,
осъществено от страна на жалбоподателя е т.нар ,,дрифт''. Обаче, това разбиране на наказващият орган, не съответства
на указаното от законодателя. Това е така, защото в нормите на Закона за движение по
пътищата не се съдържа легална дефиниция на понятието”дрифт”. Липсата на такова
определение прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което
законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Действително, всеки
би могъл да обясни по свой начин какво разбира под едно или друго понятие, но
свободната интерпретация на който и да е термин не позволява използването му за
целите на административно-наказателното производство.
При оценка на събрания
доказателствен материал съдът приема жалбата за основателна, тъй като тезата на
наказващият орган и направените изводи не са доказани
по несъмнен начин.
Несъмнено е, че
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга
страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима
съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл е
и Постановление № 10/1973 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да
установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени
средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при
какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е
и настоящия.
В хода на въззивното
производство е представен и приет към доказателствата по делото констативен
протокол за извършен преглед и ремонт на моторното превозно средство ***, модел
*** рег.номер № ***, управляван от жалбоподателя към датата на проверката и съставянето на
акта. Същото писмено доказателство установява констатиран констатиран
технически проблем при процесният лек автомобил, свързан с датчика, педала на
газта, измерващ приложената от шофьора сила върху педала. Този проблем променя
положението на педала. Установена е частична оксидация (замърсеност) на
горепосочените контакти на резистора, което води до липса на сигнал от датчика
и подаване на грешна информация за впръскване на горивна смес в двигателя, като
това води до неговото неконтролируемо форсиране.
В административно-наказателното производство
административно наказващият орган следва да докаже пред съда по безспорен
начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е
извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. Липсата
на безспорни доказателства за авторството и ваната на конкретния нарушител има
за своя последица единствено отмяна на наказателното постановление.
Съставеният акт няма презумптивна доказателствена сила.
Изложените в акта твърдения и вменени нарушения трябва да имат категорични и
ясни очертания - какви действия е извършил жалбоподателя или какво бездействие
е налице, съставляват ли те административно нарушение и основание ли са за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от важно
значение, тъй като отразява субективното отношение на нарушителя, т. е.
неговата вина, и същата следва да е установена в хода на производството,
следвайки аргумента на чл. 6 от ЗАНН, че наказуемо е само това административно
нарушение, което е извършено виновно.
Същественото в административно-наказателното
производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е
то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно
(умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи). А за
да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки
(съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно
управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с
административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки
означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на
издаденото НП, като неправилно.
В контекста на изложеното, съдът
приема, че събраните в хода на производството пред наказващият орган, а и
в хода на въззивното производство доказателства не установяват по безспорен и
несъмнен начин авторството на извършеното нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДП в
лицето на жалбоподателя И..
Съгласно съдебната практика, за
да бъде налице съставомерност на деянието, описано в чл. 104Б от ЗДВП е
необходимо лицето демонстративно и по безспорен начин да е осъществил някои от
елементите на т.нар ,,дрифт'' а именно – продължително въртене, няколко
еднотипни занасяния, описване на кръгове и др. В конкретния случай нито един от
тези елементи не е осъществен.
При така изложените съображения съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0938-005401 от 14.10.2019г
г. на ***, Д.М.И. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание, на
основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП „глоба” в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.
104Б, т.2 от ЗдвП.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: