Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 30.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Ихтиман, пети състав, в открито съдебно заседание на 12.12.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 196/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на Й.Г.В. против „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД за установяване недължимостта на сумата от 5720.41 лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект, находящ с в гр. Ихтиман, ул. „Свети Климент Охридски“ № 111, за който е регистрирана партида с Клиентски № …………..  за периода 16.11.2017 г. – 13.02.2018 г., обективирано във Фактура № …..6/15.02.2018 г., издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД.

В представения в срока по чл. 131 ГПК дружеството ответник оспорва иска при подробно изложени съображения. Твърди, че към момента на проверката са били налице предпоставките за извършване на корекция по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.

В правната доктрина и съдебната практика е изяснено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора вролята на ответник (вж. в този смисъл т. 1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърдението, че претендираното от ответника вземане, обективирано в процесната фактура, не съществува. С оглед на това искът е допустим.

Доколкото се касае до отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи, че страните са в облигационни отношения, т.е. че е налице действие на общите условия спрямо ищеца, промяна в схемата на средството за търговско измерване, спазване на процедурата по извършване на проверката на средството за търговско измеване и правилността на изчисленията за дължими суми за коригирано количество ел. енергия.

В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правото на електроразпределителното дружество да коригира пренесената ел. енергия, когато липсва СТИ, когато при метрологична проверка е установено, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата или при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване и механизма, по който се изчислява корекцията, следва да бъдат регламентирани в правила за измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР - сега КЕВР. Такива са приети, влезли в сила на 15.11.2013 г., и са действали в цялост до 14.02.2017 г., когато с изключение на разпоредбите от чл. 48 до чл. 51 са отменени с решение на ВАС. Към датата на извършване на проверката на СТИ, обслужващо имота на ищеца - 13.02.2017 г. са действали разпоредби, даващи правното основание на ответното дружество да извърши корекция на сметките на потребител (вж. в този смисъл Решение № 124/18.06.2019 г. гр. д. № 2991/2018 г. на трето отделение, ГК на ВКС).

Съгласно Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК по силата на  чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на раздел IХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи: при липса на средство за търговско измерване /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента /чл. 49/.

 Следователно със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация по  чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия. Начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия е уредено в зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия.

 В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, настоящият съдебен състав счита, че крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им.

 Правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.

 При наличие на предвидено законово основание за едностранна корекция за неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, предвиждаща възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши корекции на сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия за минал период.

На последно място, за пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че след постановяването на Решение № 124/18.06.2019 г. гр. д. № 2991/2018 г. на трето отделение, ГК на ВКС следва да се счита за преодоляна практиката, съгласно която при липса на клауза в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, с която да се урежда ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка се приеме, че не са налице предпоставките за извършване на корекция от снабдителя с електрическа енергия.

По конкретното дело:

По делото е обявено за безспорно, че ищецът е битов клиент по смисъла на § 1., т. 2а от ДР на Закона за енергетиката, краен клиент  по смисъла на § 1., т. 27 от ДР на ЗЕ и респективно потребител на енергийни услуги по смисъла § 1., т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ в процесния имот находящ с в гр. Ихтиман, ул. „Свети Климент Охридски“ № 111. Установява се, че приложените по делото общи условия са породили своето действие между страните, тъй като са публикувани в печатен всекидневеник и не е установено да е постъпило възражение от потребителя. Не се спори, а и от приложените Фактура № *********/15.02.2018 г., Констативен протокол № 1019506 следва и писмо с изх. № ********** може да се направи извод, че през исковия период между страните са били налице облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия за обект, за който е регистрирана партида с Клиентски № 300129697904 по време за извършената проверка – 13.02.2018.

След анализ на събраните доказателства настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ и за ответното дружество е възникнало правото да коригира едностранно сметката на ищеца. Съставеният при проверката констативен протокол е годен да обоснове правото на дружеството да извърши корекция на сметката му, тъй като са спазени изискванията на договора и ПИКЕЕ за обективиране на резултатите от проверката, които изисквания са въведени като гаранция за достоверност, обективност и добросъвестност при извършването на проверките. Протоколът е подписан от служители на разпределителното дружество, двама свидетели – представители на Федерация на потребителите и служител на полицията свид. Ц., като е присъствал и представител на ищеца – свид. Георги В. – негов син. Предвид присъствието на посочените лица  е достатъчна гаранция за правомерното осъществяване на проверката. Тъй като изготвеният констативен протокол е подписан от представител на полицията, същият е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл. 179 от ГПК. В случая събраните гласни доказателства потвърждават отразеното в протокола и установяват обективност при проверката. Отразената от свид. Ц. липса на конкретен спомен относно фактическите констатации при проверката е обяснима с изтеклия период от време, работата му като полицейски служител, която предполага отзоваване на множество различни сигнали. С оглед на това липсата на спомен у свидетеля не би могло да внесе съмнение в законосъобразността на провеждане на проверката.

Доколкото няма изискване свидетелите и представителят на РУ да са технически грамотни, с подписите си те удостоверяват общи обстоятелства, а именно – че на съответната дата и място съответните служители са извършили проверка в отсъствието на клиента. Няма как свидетелите да удостоверяват с подписите си процедурното протичане на проверката и техническите резултати от нея. Промяната на схемата се установява не в началото, а в хода на проверката, поради което е нормално служителят на РУ-Ихтиман да не присъства на цялата проверка и това не опорочава изготвянето на протокола или неговата достоверност (вж. в този смисъл  Решение № 131 от 12.04.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 102/2019 г.). Поради изложеното настоящият не споделя възражението, че констативният протокол е изготвен в нарушение на изискванията на чл. 48 ПИКЕЕ (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г).

С оглед спазването на установената процедура при съставяне на констативния протокол съдът приема, че описаното в него състояние на промяна свързване на схемата на СТИ е установено, което намира подкрепа в заключенията на двете изготвени и приети по делото съдебно-технически експертизи. В тази част те дават положителен отговор на въпроса налице ли е промяна на схемата на средството за търговско измерване и съдът ги кредитира в тази част доколкото са задълбочени, мотивирани и компетентно изготвени. Според вещите лице констатираните нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на електромера, измерващ потребената ел. енергия в имота на ищеца, водеща до неточно отчитане.

При това положение за ответното дружество е възникнало правото да извърши едностранна корекция по реда на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.). От приетите по делото съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира в тази част като обосновани, компетентно изготвени и правилни следва извод, че ответното дружество неправилно е изчислило размерът на ел. енергията за доначисляване, прилагайки методът на корекция по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), вместо по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.). Това е така, защото отчетената грешка не се разпростира върху трите фази на измерване. При това положение не следва да се приема, че е налице точен измерител, тъй като грешката не е констатна, доколкото не се разпростира върху трите фази и е невъзможно да се установи точният ѝ размер. Невъзможността за установяване точният размер на грешката налага енергията да бъде начислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.). Въпреки неправилно използвания метод за корекция по мнение на настоящият състав това не влече като последица уважаване на иска в цялост, доколкото предмет на процеса е установяване на несъществуването на вземането. В хода на същия дружеството ответник доказа материалното основание за осъществяване на корекция – външно въздействие върху средството за търговско измерване – електромер, вследствие на което е променена схемата му. Обстоятелството, че процесният електромер мери с различни проценти грешка в трите фази, което поради технически причини води до необходимост да бъде приравнено на липса на точен измерител и съответно да бъде приложен методът за корекция чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) не представлява ново основание за извършване на корекцията, а единствено, обстоятелство което е твърдяно и доказано от ответника и на което следва да бъде дадена правна квалификация от съда.

По отношение на количеството ел. енергия, която следва да бъде начислена и нейната цена:

Ответникът, по реда на чл. чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) е изчислил, че на ищеца следва да бъде едностранно начислена 3 1161 kWh ел. енергия за периода 16.11.2017 г. – 13.02.2018 г. Изчислението е частично неправилно поради посочения по-горе погрешно използван метод. От заключенията на приетите по делото СТЕ се установява, че размерът на ел. енергията за целия период, изчислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 (Отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) е в размер на 16627.7 kWh съгласно заключението, изготвено от в.л. инж. К.Б. и 16628 kWh съгласно заключението, изготвено от в.л. инж. Б.. Двете стойности, макар и близки, се различават. Съдът кредитира стойността посочена в СТЕ, изготвена от в.л. Б., доколкото същият подробно е обосновал чрез формули как е достигнал до този размер. Съдът не кредитира заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Б. в тази част, тъй като липсват подробни мотиви за начина на изчисляване. От друга страна вещото лице е посочило погрешен размер на дължимата цената на ел. енергия след корекцията. Това е така, защото от дължимата според него цена за цялата потребена ел.енергия след преизчислението 3052.44 лв. той е извадил стойността на фактурираната до този момент енергия за периода – 969.50 лв. Това е неправилно, тъй като задълженията по издадените до този момент фактури за периода губят самостоятелното си значение, а издадените счетоводни документи следва да бъдат анулирани, тъй като цялото задължение за периода е именно изчисленото след корекцията. В случай, че в същия този период са постъпвали плащания от ищеца по издадените преди процесната фактура три фактури за периода, те следва да бъдат прихванати от ответника към задължението по издадената фактура, като същото бъде намалено със стойността на постъпилите плащания. Предвид изложеното и аргументите относно необходимостта да бъде кредитирано заключението на СТЕ, изготвена от в.л. Б., съдът намира, че стойността на електирческата енергия след извършената едностранна на сметките на ищеца въз основа на обективния факт на констатирано промяна в схемата на свързване дължима от ищеца е в размер на 3 052.54 лв. Именно до този размер ответникът е разполагал с право да извърши корекция. Искът за недължимостта на претендираната сума до този размер е неоснователен и е основателен в частта, че сумата за разликата от 3 052.54 лв. до 5 720.41 лв. е недължима от ищеца.

По разноските:

Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните следва да понесе разноски съобразно уважената отхвърлената част от иска.

Доказва се, че ищецът е сторил 843.90 лв. разноски в производството (231.90 лв. държавна такса, 12 лв. депозит за разпит на свидетел и 600 лв. адвокатско възнаграждение).

Сумата от 12 лв. не е изплатена на явилия се при режим на довеждане свидетел, поради което следва да бъде възстановена на ищеца. Поради това сторените разноски в производството от него са в размер на 831.90 лв. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да му заплати сумата от 387.98 лв.

Доказва се, че ответникът е сторил 762 лв. разноски в производството (12 лв. депозит за разпит на свидетел и три депозита в размер на 250 лв. за изготвените по делото експертизи).

Сумата от 12 лв. не е изплатена на явилия се при режим на довеждане свидетел, поради което следва да бъде възстановена на ответника.

На следващо място, сумата от 250 лв. внесена за заплащане на допълнителен депозит за СТЕ, изготвена от в.л. К.Б. (л. 108) не е заплатена на вещото лице. Настоящият състав счита, че същата не следва да бъде заплащана на вещото лице, а следва да бъде върната на ответника. Това е така поради обстоятелството, че претендираната от вещото лице стойност за изготвяне на експертизата от 500 лв. е необосновано висок с оглед на сложността на последната. Касае се за типово експертно заключение, при което документите са изпращани на вещото лице и по електронна поща, поради което не е възниквала необходимост за него да пътуване до гр. Ихтиман освен за изслушването на заключението му. При това положение няма причина стойността за изготвяне на СТЕ да бъде в претендирания размер.

На следващо място, процесуалния представител на дружеството ответник юрк. Василев претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца инвокира възражение за прекомерност в правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира същото за основателно. На процесуалния представител на дружеството следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а не претендираните 300 лв. Това е така делото е типово, не разкрива по-висока фактическа и правна сложност от средното за този вид и не поставя специфични правни проблеми. Следва да се отбележи освен това, че юрисконсултите са служители в дружеството, с оглед на което последното не посреща разноски във връзка с осъщественото процесуално представителство, различни от платените командировъчни. Доколкото по делото са проведени повече от три съдебни заседания, по които се е явявал процесуален представител на ответника, съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да бъде в размер на 100 лв.

Предвид изложеното следва да се приеме, че разноските, които е посрещнало ответното дружество са в размер на 600 лв. (два депозита в размер на 250 лв. за изготвените по делото експертизи и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 320.17 лв.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд – Ихтиман

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявения от Й.Г.В., ЕГН ********** против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ……………,  иск за установяване недължимостта на сумата от 5720.41 лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект, находящ с в гр. Ихтиман, ул. „Свети Климент Охридски“ № 111, за който е регистрирана партида с Клиентски № ………. за периода 16.11.2017 г. – 13.02.2018 г., че Й.Г.В. НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата в размер на разликата от 3 052.54 лв. до 5 720.41 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до сумата от 3 052.54 лв.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ………, да заплати на Й.Г.В., ЕГН **********, сумата 387.98 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Й.Г.В., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ………… сумата 320.17 лв. разноски по делото.

На Й.Г.В., ЕГН **********, ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА сумата от 12 лв., представляваща внесен депозит за разпит на свидетел.

На  „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ………………, ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА сумата от 12 лв., представляваща внесен депозит за разпит на свидетел и сумата от 250 лв., представляваща внесен допълнителен депозит на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: