№ 18482
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110144713 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район „..”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., чрез
пълномощника юрк. Ф.И., против А. Г. В., ЕГН **********, с адрес в ..., В. Г. В., ЕГН
**********, с адрес в ..., и А. П. В., ЕГН **********, с адрес в ..., в качеството им на
собственици на топлоснабден имот, находящ се в ..., с присъединен абонатен № 65115, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, при условията на разделна
отговорност, за следните суми:
- за А. Г. В., ЕГН **********, 3/8 от общото задължение, а именно – сумата от 392,01
лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 72,20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., сумата от 15,42
лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
20.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,94 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.,
- за В. Г. В., ЕГН **********, 3/8 от общото задължение, а именно- сумата от 392,01
лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 72,20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., сумата от 15,42
лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-
20.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,94 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., и
1
- за А. П. В., ЕГН **********, 2/8 от общото задължение, а именно- сумата от 321,71
лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 48,13 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., сумата от 10,28
лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
20.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1,96 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 33054 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа,
че ответниците А. Г. В., ЕГН **********, В. Г. В., ЕГН **********, и А. П. В., ЕГН
**********, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
.., с присъединен абонатен № 65115, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок,
считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че
публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството
ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ДИРЕКТ“ ООД съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор, като цената за
услугата се заплаща от потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на
дружеството топлинен счетоводител. Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът
обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за
посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото
указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 33054/2022 г. по описа на СРС, 162-ри състав.
Претендира разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде задължено „ДИРЕКТ“
ООД да представи всички относними към правния спор документи. Ищецът моли за
допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да
отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли да бъде изискано и
приложено към настоящото дело частно гражданско дело № 33054 по описа на съда за 2022
г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав. Моли да се изиска
служебно от Столична община, район Триадица, служба ГРАО, акт за смърт на С.Г.М., ЕГН
**********.
Процесуалният представител на ищовото дружество моли да бъде конституирано като
трето лице помагач на ищеца „Директ“ ООД, което дружество, осъществяващо дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и
процесният имот.
С молба с вх. № 172552/28.05.2024 г. ищецът е представил молба по чл. 192 ГПК,
проект за удостоверение и доказателство за платена такса в размер на 5 лв.
В открито съдебно заседание от 09.07.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
2
представител, поддържа исковата молба и направените с нея доказателствени искания. Моли
да бъде като окончателен изготвеният проектодоклад по делото. Прави искане да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото документите, представени от третото
лице по реда на чл. 192 ГПК. Излага твърдения, че извършеното плащане е взето предвид
преди депозиране на исковата претенция. Поддържа искането си да конституиране на трето
лице – помагач. Не прави нови доказателствени искания. Поддържа искането си да
снабдяване с акт за смърт, за да се установи, че лицето, което е запазило пожизненото право
на ползване, е починало.
В открито съдебно заседание то 25.07.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, моли да се приеме справката по делото. Моли за уважаване на исковите
претенции. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират идентични отговори на исковата молба,
чрез адв. М. Л., с които оспорват исковата молба като недопустима в едната й част,
респективно – като неоснователна и недоказана в останалата. Оспорват претенциите и по
размер. Сочи се, че в подаденото възражение по чл. 414 ГПК всяка от ответниците е
признала изрично дължимостта на сумата, представляваща главница за топлинна енергия за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., и на сумата от 15,42 лв., представляваща главница
за дялово разпределение. Оспорва се ответниците да са собственици или носители на вещно
право на ползване на част или целия процесен имот, респективно- оспорват да дължат
посочените квоти от общото задължение. Оспорва се наличието на облигационни отношения
между страните. Оспорва се ответниците да са придобили качеството на потребител на ТЕ.
Считат претенцията за дялово разпределение за недопустима, доколкото цената за същото
следва да се плаща на дружеството за дялово разпределение, а не на ищеца. Оспорват
съществуването на договор от 05.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ и Етажната
собственост на ..... Сочи се, че последният бил сключен за срок от пет години, като липсвало
клауза за продължаването му след изтичане срока, с оглед което поддържа, че не бил валиден
за процесния период. Излагат, че срочни договори се продължават само с изрично писмено
съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. Оспорват
топлопреносното предприятие или доставчикът да е уведомил писмено клиента за изтичане
срока на договора и задължението да избере ново лице по чл. 139б ЗЕ. Сочи се, че по делото
не били представени доказателства относно цената на услугата по дялово разпределение.
Оспорват и дължимостта на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не било
доказано ответниците да са изпаднали в забава. Оспорват да са издавани фактури за
изравнителните сметки за процесния период. По отношение на мораторната лихва върху
главницата за ДР поддържат, че е недължима, доколкото няма отправена покана за плащане
на задълженията до ответниците, следователно последните не са били поставени в забава.
Релевират възражение за погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Претендират присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответниците възразяват срещу допускането на ССчЕ и
СТЕ, доколкото не оспорват обстоятелствата, чието установяване се цели с назначаването
им. Молят да бъде задължен ищецът да представи акт за разпределение на кубатурата.
Молят да бъде задължен ищецът да представи в оригинал договор от 05.09.2002 г., сключен
между „Техем Сървисис“ и Етажната собственост на .....
В открито съдебно заседание от 09.07.2024 г. ответниците, чрез пълномощника си,
поддържат отговора на исковата молба. Не възразяват срещу приемането като доказателства
по делото представените от третото лице по реда на чл. 192 ГПК документи. Посочва се, че
представя платежно, удостоверяващо плащането на част от сумите, за които е направено
признание в заповедното производство. Поддържа се, че плащането е направено преди
образуване на исковото производство. Сочи се, че ищецът ги е осчетоводил по друг начин,
различен от заплатения. Твърдят, че в заповедното частично са признали дължимостта на
вземанията по заповедта, поради което исковото производство се явява частично
недопустимо. Заявява се, че за А. се претендира главница в размер на 392 лв. въпреки
наличието на признание на дължимостта на сумата от 223 лв. В тази връзка поддържа, че за
3
разликата над 168,75 лв., за което е налице оспорване от страна на ответницата, до пълния
претендиран размер от 392 лв. не е налице правен интерес. Оспорва се лицето, което е
запазило правото на ползване касателно процесния имот, да е починало.
В открито съдебно заседание от 25.07.2024 г. ответниците, чрез пълномощника си,
моли да бъде прекратено частично. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски съгласно представения списък с разноси по чл. 80 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 189790/10.06.2024 г. от третото лице „Директ“
ЕООД. Прилага копие от констативен протокол от 24.06.2019 г., документи за главен отчет на
уредите за ДР, относими за процесния период, индивидуални справки за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., документи, удостоверяващи дата на връчване изравнителните
сметки за процесния период на представител на ЕС и документи относно сертификацията на
уредите за ДР.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 33054/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото са
постъпили възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжниците, с които са оспорени частично
вземанията по заповедта.
Длъжницата А. П. Б.. е оспорила дължимостта на сумата от 112,50 лв., представляваща
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., сумата от 48,13 лв,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, начислена за периода от
15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., и сумата от 1,96 лв., представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение, начислена за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като обхванати от погасителната давност. Не оспорва и изрично признава сумата от 148,84
лв. – главница за ТЕ за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 10,28 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение.
Длъжницата А. Г. В. е оспорила дължимостта на сумите, претендирани за периода от
01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. като погасени по давност.
Длъжницата В. Г. В. е оспорила дължимостта на сумата от 168,75 лв., представляваща
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., сумата от 72,20 лв,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, начислена за периода от
15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., и сумата от 2,94 лв., представляваща мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение, начислена за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като обхванати от погасителната давност. Не оспорва и изрично признава сумата от 223,26
лв. – главница за ТЕ за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 15,42 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение.
Първоначално ищецът е предявил исковите претенции в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК, съобразно обективираните във възраженията по чл. 414 ГПК частични признания
на претендираните суми. Впоследствие ищецът с уточнителна молба с вх. №
271624/02.10.2023 г. е посочил, че е допусната техническа грешка, като е привел петитума
спрямо всяка една от ответниците съобразно издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Въпреки наличието на пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, съдът счита предявените искове за частично
недопустими поради липсата на правен интерес, доколкото всеки от ответниците в
депозираните от тях възражения по ч.гр.д. № 33054/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав,
частично е признал дължимостта на вземанията по заповедта. С оглед изложеното делото
следва да бъде прекратено частично, както следва:
4
- относно исковите претенции, насочени срещу А. П. Б.., делото следва да бъде
прекратено касателно сумата от 148,84 лв., представляваща начислена главница за топлинна
енергия за отчетен период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 10,28 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г.;
- относно исковите претенции, насочени срещу А. Г. В., делото следва да бъде
прекратено касателно сумата от 223,26 лв. – главница за ТЕ за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2021 г., и сумата от 15,42 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;
- относно исковите претенции, насочени срещу В. Г. В., делото следва да бъде
прекратено касателно сумата от 223,26 лв. – главница за ТЕ за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2021 г., и сумата от 15,42 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
В настоящото исково производство съдът следва да се произнесе, както следва;
- по исковите претенции, насочени срещу А. П. Б.., за сумата от 112,50 лв.,
представляваща главница за ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., за сумата от
48,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, начислена в периода от
15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., и за сумата от 1,96 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., върху главницата за ДР, чиято
дължимост е била призната в заповедното производство;
- по исковите претенции, насочени срещу А. Г. В., за сумата от 168,75 лв.,
представляваща главница за ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., за сумата от
72,20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, начислена в периода от
15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., и за сумата от 2,94 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., върху главницата за ДР, чиято
дължимост е била призната в заповедното производство;
- по исковите претенции, насочени срещу В. Г. В., за сумата от 168,75 лв.,
представляваща главница за ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., за сумата от
72,20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, начислена в периода от
15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., и за сумата от 2,94 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., върху главницата за ДР, чиято
дължимост е била призната в заповедното производство.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот
от двамата ответника; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установят способ за
погасяване на задълженията си.
По делото са отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че до
процесния имот е била доставена топлинна енергия в посочения обем и цена за процесния
имот, както и че е осъществена услугата по дялово разпределение.
5
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Като писмено доказателство е приобщен Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 186, том I, рег. № 13655, дело № 157 от 2017 г., от 23.10.2017 г. От същия се установява, че
С.Г.М. е дарила на В. Г. В. и А. Г. В. собствените си ¾ ид.ч., като е запазила пожизнено
ограничено вещно право на ползване върху дарения имот. По делото е направена служебна
справка от НБД „Население“ касателно С.Г.М., с ЕГН **********, от която се установява, че
лицето е починало на 26.10.2017 г. От същото следва, че вещното право на ползване е
прекратено по силата на закона с настъпване на смъртта на лицето в момент, предхождащ
процесния отчетен период / 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г./.
С оглед изложеното по делото е установено, че В. Г. В. и А. Г. В. са собственици на по
3/8 ид.ч. от процесния имот, като доколкото правото на ползване на С.М. е било прекратено
и няма данни за последващо разпореждане с имота, следва, че всяка от тях е страна по
облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
По делото обаче не бяха събрани доказателства, от които да се установи възникването
на облигационни отношения по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с
третата ответница – А. П. Б... Представено е удостоверение за наследници на С.М.М. от
19.01.2018 г., от който се установява, че след смъртта на същия / 26.07.2017 г./ е оставил за
свой единствен законен наследник А. П. В... / майка на починалия/. В производството обаче
ищецът не е представил доказателство, от което да е видно връзката на С.М.М. с процесния
имот.
Поради това че ищецът не е ангажирал доказателства А. П. Б.. да има качеството
потребител на топлинна енергия, исковите претенции срещу тази отвеницата се явяват
недоказани, с оглед което следва бъдат отхвърлени като неоснователни.
Както бе отбелязано вече, между ищеца и ответниците В. Г. В. и А. Г. В. е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което за ищеца е налице задължение да доставя
в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат
нейната цена съгласно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, в качеството им на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
ЗЕ през процесния период.
Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия
(ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през
процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от
ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане
от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответниците дори и без да ги е
приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и
не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
На следващо място, видно от представените от третото лице „Директ“ ООД
документи, се установява, че именно последното дружество е осъществявало дейността по
топлинно счетоводство за СЕС, в която се намира Апартамент № 7, находящ се в ..., бл. 37,
вх. А, ет. 3. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София”
ЕАД и „Директ“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
6
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е
осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. –
сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия
исков период. Между страните не се спори и относно размера и стойността на
предоставената топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото няма спор относно доставката
на топлоенергия до имота в посочения обем и цена.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с исковата молба твърдения, че ответниците В. Г. В. и А. Г. В., в качеството си на
собственици на по 3/8 ид.ч. на топлоснабдения имот – Апартамент № 7, находящ се в ..., бл.
37, вх. А, ет. 3, са потребители на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид нормата
на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ, ответниците, като собственици топлоснабдения имот, е
обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество / актуалните такива относими
към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно
доставяната до притежавания от нея недвижим имот топлинна енергия, без да е необходимо
нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца
топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за
доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
предоставената услуга по дялово разпределение.
От приложените по делото съобщения към общите фактури се установява, че данните
от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от
изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст
предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече
от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на
7
погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се
прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните
по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне
отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент
започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми,
дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече
от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна
уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с подаването за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 20.06.2019 г., са погасени по
давност. Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2018 г. до 31.03.2019
г. са погасени по давност.
С оглед изложеното исковите претенции срещу ответници за главници за топлинна
енергия в размер всяка на по 168,75 лв. се явяват погасени по давност и като такива следва
да бъдат оставени без уважение.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед погасяване по давност на претенциите за главница за топлинна енергия, то
неоснователни се явяват и исковете за мораторна лихва – за сумата от по 48,13 лв.,
начислена върху главницата за топлинна енергия.
По отношение на исковете за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. По делото беше установено безспорно осъществяване на услугата по дялово
разпределение през процесния отчетен период от дружеството „Директ“ ООД. В
заповедното производство В. Г. В. и А. Г. В. са признали дължимостта на вземането
главница за дялово разпределение в размер на по 15,42 лв.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото са постъпили като писмени
доказателства 3 бр. известия за доставяне / л.163, 164 и 165/, представени от ФДР „Директ“
ООД. И трите касат обект: „..“, ...“, като първото е подписано от получател М.З., ап. 25, но
няма данни процесните фактури за дялово разпределение да са били връчени ответниците и
те да са били поставени в забава за плащане на цената за дялово разпределение.
С оглед изложеното съдът счита, че претенции за мораторни лихви върху цената за
дялово разпределение също се явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
8
С оглед изхода на спора право на разноски имат единствено ответниците на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 07.11.2023 г., сключен между А. П.
Б.. и адв. Н. И., Договор за правна помощ и съдействие от 07.11.2023 г., сключен между А. Г.
В. и адв. Е. К., и Договор за правна помощ и съдействие от 07.11.2023 г., сключен между В.
Г. В. и адв. М. Л., пълномощниците на ответниците са предоставили безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в настоящото производство. На основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. Н. И., адв. Е. К. К. и адв. М. Л.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците в размер на по 400 лв. в
исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Видно от Договор за правна помощ и съдействие от 04.10.2022 г., сключен
между А. П. Б.. и адв. К. Б., Договор за правна помощ и съдействие от 04.10.2022 г., сключен
между А. Г. В. и адв. В. С., и Договор за правна помощ и съдействие от 04.10.2022 г.,
сключен между В. Г. В. и адв. С. Д., съдържащи се в частно гражданско дело № 33054 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав,
пълномощниците на длъжниците са предоставили безплатно процесуално представителство
по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Доколкото подадените възражения не са бланкетни, а са мотивирани,
то на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. К. Б., адв. В. С. и
адв. С. Д. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците в размер на
по 400 лв. в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 44713/2023 г. по
описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, в частта по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „..”, ул.
„Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., чрез пълномощника юрк. Ф.И.,
против А. Г. В., ЕГН **********, с адрес в ..., В. Г. В., ЕГН **********, с адрес в ..., и А. П.
В., ЕГН **********, с адрес в ..., искове искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, както следва:
- против А. П. Б.., за сумата от 148,84 лв., представляваща начислена главница за
топлинна енергия за отчетен период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 10,28 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г.;
- против А. Г. В., за сумата от 223,26 лв., представляваща начислена главница за
топлинна енергия за отчетен период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 15,42 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г.;
- против В. Г. В., за сумата от 223,26 лв., представляваща начислена главница за
топлинна енергия за отчетен период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 15,42 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „..”, ул.
9
„Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., чрез пълномощника юрк. Ф.И.,
против А. Г. В., ЕГН **********, с адрес в ..., В. Г. В., ЕГН **********, с адрес в ..., и А. П.
В., ЕГН **********, с адрес в ..., както следва:
- против А. П. Б.., за сумата от 112,50 лв., представляваща главница за ТЕ за периода
от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., за сумата от 48,13 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ, начислена в периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., и за сумата от
1,96 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2019 г. до
08.06.2022 г., върху главницата за ДР, чиято дължимост е била призната в заповедното
производство, като НЕДОКАЗАНИ,
- против А. Г. В., за сумата от 168,75 лв., представляваща главница за ТЕ за периода от
01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., за сумата от 72,20 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ, начислена в периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., и за сумата от 2,94
лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.,
върху главницата за ДР, чиято дължимост е била призната в заповедното производство, като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ,
- против В. Г. В., за сумата от 168,75 лв., представляваща главница за ТЕ за периода от
01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., за сумата от 72,20 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ, начислена в периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., и за сумата от 2,94
лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.,
върху главницата за ДР, чиято дължимост е била призната в заповедното производство, като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, на основание да заплати на адв. Н.
И., адв. Е. К. К. и адв. М. Л., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от по 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответниците в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, на основание да заплати на адв. К. Б.,
адв. В. С. и адв. С. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от по 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответниците в настоящото заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която производството е
прекратено (имащо характер на определение) може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10