Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
16.06.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
03.06.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
|
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
34 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от М.Р.Х., с
ЕГН ********** ***, подадена
чрез пълномощник - адв.М.И.Ш. от
АК-***, със съдебен адрес за връчване
на книжа, призоваване и съобщения: ***, против Решение №32 от 24.01.2020 год., постановено
по АНД №1177/2019 год. по
описа на Районен
съд - Кърджали.
В жалбата, касаторът
заявява, че нe е
съгласен с така постановеното решение, поради
което го обжалва в срок. Намира същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като и намира, че
при административно-наказателното
производство са допуснати материалноправни
нарушения,
тъй като правната норма, по която е ангажирана административнонаказателната му отговорност, не е правилна. Твърди, че в диспозитива на НП не са посочени
законовите разпнредби, въз основа на
което се налага глобата, а
съдът постановилр обжалваното
решение, без
да е направен анализ на всички
доказателства. Твърди също, че съдът възприел за
правилни и кредитирал единствено показанията на актосъставителя и на свидетелите, които били противоречиви и не кореспондиращи с наличните доказателства,
както и че при съставяне
на АУАН и при издаване на обжалваното
НП
били
допуснати нарушения на чл.40, чл.42, т.4 и т.5 от
ЗАНН и чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от
ЗАНН, при описанието на нарушението, на неговите фактически
обстоятелства и виновно нарушените законови
разпоредби. Предвид това, с жалбата моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали.
Касаторът
М.Р.Х. от ***, редовно призован за съдебното
заседание на посочения в жалбата адрес, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител – адв.М.Ш. от АК-*** е постъпила
писмена защита, в която заявява, че поддържа подадената
касационна жалба. В писмената защита са изложени доводи и съображения относно
незаконосъобразността на процесното наказателно
постановление, респ., относно незаконосъобразността на обжалвания първоинстанционен акт, като в същата моли настоящата
инстанция да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление, издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Кърджали.
Ответникът
по касация – началникът на
Областен отдел/ОО/ „Автомобилна администрация” – град
Кърджали, редовно уведомен за съдебното
заседание, не се явява и не
се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че касационната жалба е неоснователна,
а обжалваното
съдебно решение намира за правилно и законосъобразно. Счита, че в същото са изложени правилни
фактически и правни изводи за точно
прилагане на материалноправната и санкционната
норма в разглежданото наказателно постановление.
Поради това предлага съдът да остави в сила
обжалваното съдебно решение.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав,
като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в подадена
в установения в чл.211, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/-дневен
срок, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като
такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание, което може да се изведе
от изложеното в жалбата, а и от изявленията на касатора,
направени в съдебно заседание, е нарушение на закона - касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №32
от 24.01.2020 год., постановено по АНД №1177/2019 год., Кърджалийският районен съд
е потвърдил наказателно постановление №29-0000208
от 15.10.2019 год.,
издадено от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” - град Кърджали, с което,
на М.Р.Х., с постоянен адрес:***, ***,
с ЕГН **********, на основание чл.105, ал.1
от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 200.00/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.45, т.5
от Наредба №34 от 06.12.1999 год. на министъра на транспорта, за таксиметров превоз
на пътници.
За да постанови решението си, районният
съд,
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, е
приел за установено от фактическа страна, че на
27.09.2019 год., свидетелите М. И. и М. М. - *** в Областен отдел „Автомобилна
администрация” – град Кърджали, били на работа, когато около 14:40 часа,
съвместно със служители от Главна дирекция „АА”, извършвали проверка на „***” в
***. При нея те установили, че лек таксиметров автомобил, марка „Опел Астра”, с ДК №***, собственост на касатора
в настоящото производство – М.Х., престоява на таксиметрова стоянка
със свалена табела „такси”. Двамата свидетели видели поставения пътен знак,
указващ наличието на таксиметрова стоянка на това
място, както и че над два часа, период през които те извършвали и други
проверки, този автомобил престоявал там без водач. След това проверяващите М.
И. и М. М. извършили проверка в информационната система на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, при която установили, че лек таксиметров
автомобил, марка „Опел Астра”, с ДК №***, е включен в
разрешителното на фирма „***” ООД и е с водач М.Р.Т./фамилното име на водача всъщност е Х./.
По повод на констатираното нарушение, на 04.10.2019 год. свидетелят М. И., в
присъствието на колегата си М. и на жалбодателя Т./всъщност Х./,
съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.45 т.5 от
Наредба №34 от 06.12.1999 год. на МТИТС, който бил подписан с възражения. Въз
основа на този АУАН, от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
– град Кърджали било издадено обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел за установена по безспорен начин от показанията на свидетелите М.
М. и М. И., Писмо с Изх.№***/ *** год. на община Кърджали и снимка. Според
районния съд, тази фактология не се опровергава и от
постъпилите документи от Общински съвет - Кърджали, а именно Протокол №2 от
26.02.2009 год. за взето Решение №34, Протокол №6 от 11.07.2013 год. за взето
Решение №134, Предложение от кмета на община Кърджали до Общински съвет -
Кърджали, Становище от 18.02.2009 год., Протокол №5 от 28.02.2008 год. за взето
Решение №64, както и Приложение №4, част от които се преповтаряли с
представените от жалбодателя, като е посочил, че е
без значение какво решение е взето, къде да бъдат поставени пътни знаци,
указващи местонахождението на таксиметровите стоянки,
тъй като е бил безспорен фактът, че на мястото на нарушението е имало поставен
пътен знак Е 20 „Такси”. Решаващият състав на районния съд е приел, че не
следва да обсъжда приетото по делото писмено доказателство - Служебна бележка с
Изх.№*** от *** год., издадена от „***” ООД ***, тъй като същата не носи никаква
информация за главния факт на доказване, а именно - престоява ли таксиметров
автомобил без табела „такси” на таксиметрова стоянка,
както и че обстоятелството, че жалбодателят има
договор за наем да ползва денонощен охраняем паркинг
на „***”, не води до извода, че има право да спира и паркира при наличието на
пътен знак, даващ информация и указващ начина на използване и организацията на
движението по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, от правна
страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима и делото
следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 7- дневния срок за
обжалване, фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН, като е посочил, че това се установява
от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 31.10.2019 год., а
жалбата е подадена при административно-наказващия орган на 04.11.2019 година.
Районният съд е посочил, че обжалваното наказателното постановление е
издадено по повод нарушение на чл.45, т.5 от Наредба №34 от 1999 год. на МТ,
съгласно която, на водачите на таксиметров автомобил е забранено да престояват
на таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил,
обозначен с табела „не работи”, със закрит или свален знак „такси” и/или
изключен електронен таксиметров апарат с фискална памет, като е приел, че от
приетите по делото доказателства - писмени и гласни, се установява, че на
инкриминираната дата, жалбодателят М.Х. е престоявал
в обсега на пътен знак, указващ таксиметрова стоянка,
със свален знак „такси”. Решаващият състав на съда е намерил, че фактите по
делото изпълват фактическия състав на твърдяното от наказващия орган
административно нарушение и че то правилно е скрепено с наказващата нормата на
чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, тъй като тази разпоредба
предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, се
налага наказание „глоба”, в размер на 200 лева. съдът е отбелязъл,
че същевременно, в §2 от ПЗР на Наредба №34 от 06.12.1999 год. на МТ за
таксиметров превоз на пътници е посочено, че същата се издава на основание
чл.12а, ал.4 от Закона за автомобилните превози, т.е. че същата безспорно се
явява подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗАвтП и след като за
нарушението на чл.45, т.5 от цитираната наредба не е предвидено друго
наказание, административното наказание „глоба” правилно е наложено във
фиксираният в чл.105, ал.1 от ЗАвтП размер от 200 лева.
Районният съд, при извършената служебна проверка не е констатирал да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон в хода на административнонаказателното
производство, като е посочил, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които е били извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Съдът е приел, че от изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Отбелязъл е
също, че даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушени правна норма,
както и на санкционната такава. Предвид всичко изложеното по-горе, районният
съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно издадено, поради което и с
обжалваното решение го е потвърдил.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден,
като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата
и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този
съд. Решението на Кърджалийския районен съд също
така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият съдебен състав обаче, не споделя направените от районния съд изводи,
за съставомерност на деянието, като намира че тези
неправилни изводи са в резултат на неточна и непълна преценка на събраните по
делото доказателства, довели и до неточна и невярна интерпретация на фактите по
делото. Така, по делото няма спор, че описаният в наказателното постановление
лек автомобил „Опел Астра”, с рег.№***, собственост
на касатора М.Р.Х., е таксиметров автомобил, като
същият е включен в удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз №***/*** год. и използва Разрешение №***/*** год., издадено от община
Кърджали. Няма спор също, че на посоченото в наказателното постановление време
и място, този таксиметров автомобил е бил със свален знак „такси” и е бил
паркиран/престоявал е/ в района на ***” в ***. Спорен обаче, е бил въпросът,
дали мястото, на което е бил паркиран/престоявал/ този лек таксиметров
автомобил, е бил таксиметрова стоянка. Този въпрос не
е изследван задълбочено от решаващия състав на районния съд, а това е било от
съществено значение, тъй като за да е съставомерно
деянието, таксиметровият автомобил със свалена табела „такси” следва да е
престоявал на таксиметрова стоянка, т.е. това е
обективен елемент на твърдяното нарушение. В тази връзка най-напред следва да
се посочи, че според разпоредбата на чл.47, ал.1 от същата Наредба №34 от 1999
год. на МТ за таксиметров превоз на пътници, общинският съвет определя броя, местонахождението и сигнализирането на таксиметровите стоянки на територията
на общината.
В хода на производството по делото пред Районен съд – Кърджали са били
представени и приети като доказателство две решения на Общински съвет –
Кърджали, с които, на основание чл.47, ал.1 и ал.2 от Наредба №34 от 1999 год.
на министъра на транспорта, за таксиметров превоз на пътници, са утвърждавани
броя и местонахождението на таксиметровите стоянки за
ползване от превозвачи, получили разрешение за извършване на таксиметров превоз
на територията на община Кърджали, съгласно приложения към решението, а именно
– Решение №64 от 28.02.2008 год. по Протокол №5 от заседание на Общински съвет
- Кърджали, проведено на 28.02.2008 год./на л.32 от делото/ и Решение №34 от 26.02.2009 год. по
Протокол №2 от заседание на Общински съвет - Кърджали, проведено на 26.02.2009
год./на л.27 от делото/,
както и е представено и Приложение №4 към това Решение №34 от 26.02.2009 год. на
Общински съвет – Кърджали/на
л.33-л.34 от делото/, в което са посочени конкретните местонахождения на
таксиметровите стоянки на територията на град Кърджали
– общо 36 на брой. С това Решение №34 от 26.02.2009 год. на Общински съвет –
Кърджали – т.3, също така, е възложено на кмета на община Кърджали,
определените за таксиметрови стоянки места, да се
обозначат със съответната хоризонтална маркировка и пътни знаци, в срок от два
месеца от влизане в сила на решението. Тук следва да се упомене, че нито в Наредба
№34 от 1999 год. на министъра на транспорта, за таксиметров превоз на пътници,
нито в ЗАвтП, няма дадена легална дефиниция на понятието „таксиметрова стоянка”, но от посочената оскъдна законодателна уредба
може да се изведе, че това е част от територията на общината, респ. на
конкретното населено място, чието точно местонахождение и капацитет на местата
за престояване на таксиметрови автомобили е определено с решение на съответния
общински съвет и което място е обозначено със съответната хоризонтална
маркировка и пътни знаци. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
по делото пред районния съд е представено е и е прието като доказателство и Решение
№134 от 11.07.2013 год. по Протокол №6 от заседание на Общински съвет -
Кърджали, проведено на 11.07.2013 год./на л.28 от делото/, с което е била закрита таксиметрова стоянка, находяща на
бул.„Беломорски”, на паркинга до блок „Родопа”, с капацитет 4 места/№26 от
Приложение №4/ и е била открита нова – на бул.„Беломорски”, пред централния
вход на парк „Простор”, с капацитет 4 места, без да се променя или да отпада
което и да е друго местонахождение на таксиметрова стоянка,
утвърдено с предходното Решение №34 от 26.02.2009 год. по Протокол №2 от
заседание на Общински съвет - Кърджали. Така, видно от приетото като
доказателство Приложение №4 към това Решение №34 от 26.02.2009 год. по Протокол
№2 от заседание на Общински съвет - Кърджали, проведено на 26.02.2009 год.,
таксиметрова стоянка в района на ***” в *** въобще няма,
като на позиция 20 в това Приложение 4 е посочено, че такава таксиметрова стоянка има и е утвърдена, но нейното местонахождение е „Зад ***”, от страната на ПГ по
електротехника”, като същата е с капацитет от 5/пет/ места. Същевременно,
като доказателство за твърдяното нарушение, в съставения АУАН с бл.№*** от ***
год. и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление е отбелязано, че към АУАН е приложен снимков
материал, който снимков материал, всъщност, е една единствена снимка,
отпечатана на лист формат А4, приложена на л.7 от първоинстанционното
дело и приета като доказателство от районния съд. От тази снимка, която между
впрочем е с достатъчно добро изображение, е видно най-напред, че на мястото, на
което престоява описания лек таксиметров автомобил, няма абсолютно никаква
хоризонтална маркировка, която да указва или обозначава, че тази именно площ е
определена за таксиметрова стоянка.
На следващо място, видно е, че пред автомобила има поставен знак с надпис
на български и латински „такси”, респ. „тахi”, но
този знак не е поставен в съответствие с изискването на чл.40, ал.1, предл.І/първо/ от ППЗДвП, т.е. от дясната страна на пътя срещу посоката на движението, така че да бъде лесно разпознаваем и
своевременно възприеман от участниците в движението, а е поставен със задната си част/задната
си страна/ срещу посоката на движение, като по този начин, надписът „такси” не
може да бъде възприет от мястото, на което е паркиран описания в НП лек
таксиметров автомобил. Освен това, видно е, че този знак е разположен на ъгъл,
върху самия тротоар и то по начин, от който по никакъв начин не става ясно, в коя
посока знакът указва евентуалното наличие на таксиметрова стоянка,
т.е. дали се отнася за частта от платното вдясно от него, или за частта вляво
от него.
Освен горното, този пътен знак не отговаря на изискванията на чл.56, ал.1 и
ал.6, предл.І/първо/ от ППЗДвП,
като съгласно цитираните
разпоредби от ППЗДвП, пътен знак - Е20 „ТАКСИ” следва
да има правоъгълна форма с изцяло син фон и бял
надпис, изписван
на български език „ТАКСИ”, отдолу
изписван на френски език „TAXI”, съобразно образеца на изображение на същия, даден към
нормата на чл.56, ал.2 от ППЗДвП, като с допълнителна табела „Т2”, съгласно
чл.59, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, следва
да се указва
разстоянието или
броя места, за които се
отнася пътния знак Е20, а съгласно чл.61, тази допълнителна табела се поставя
под съответния пътен знак. Пътният
знак с надпис „Такси”, видим на представената
снимка от актосъставителя, не
отговаря на посочените
изисквания, съгласно
ППЗДвП, като е видно, че същият не е изцяло в син
фон, а има бяла ивица по краищата на целия правоъгълник,
както и бял правоъгълник в средата на знака, което
предполага, че
същият не е пътен
знак, съгласно
действащите норми на ППЗДвП.
Освен това е видно, че под този знак няма каквато и да е допълнителна табела, нито
по образеца съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП,
нито каквато и да е друга, която да указва разстоянието от пътното платно,
което е таксиметрова стоянка или съответно броя
места, за престояване на таксиметрови автомобили. От това следва извода, че
конкретното място в района на ***” в ***, изобразено на приложената снимка, не е
обозначено и със съответните пътни знаци, съгласно изискванията на ППЗДвП, като таксиметрова стоянка.
На следващо място, от приложената снимка е видно, че лекият таксиметров
автомобил на касатора е паркиран, т.е. престоява, в
непосредствена близост до сграда, която всъщност, е сградата на самата ***”,
като на снимката се вижда и голяма част от фасадата на тази сграда. На
настоящия съдебен състав е известно, че това е източната фасада на сградата на ***”,
т.е. фасадата в посока към ***, а ***, която е посочена като ориентир в
Приложение 4 към Решение №34 от 26.02.2009 год. на Общински съвет - Кърджали -
т.20 от същото, относно местонахождението на таксиметровата стоянка
„Зад ***”, се намира от
противоположната страна на сградата на ***, т.е. от западната страна на тази
сграда. От това следва, че мястото, на което е заснет лекият таксиметров
автомобил на касатора, не е таксиметровата стоянка, чието местонахождението е посочено в т.20
Приложение 4 към Решение №34 от 26.02.2009 год. на Общински съвет – Кърджали, а
след като това място, както бе посочено и по-горе, не е обозначено нито с
изискуемите се пътни знаци и табели, нито със съответната хоризонтална
маркировка, като таксиметрова стоянка, то същото не е
такава таксиметрова стоянка. От това следва, че в
случая не е налице съществен обективен елемент от състава на нарушението по
чл.45, ал.5 от Наредба №34 от 1999 год.
на министъра на транспорта, т.е. казано по друг начин, на посочената дата и в
посоченото време, касаторът М.Х. не е престоявал НА
ТАКСИМЕТРОВА СТОЯНКА с описания таксиметров автомобил, със свалена знак/табела/
„такси” или, в случая не е налице съставомерно
деяние, което да осъществява състава на твърдяното административно нарушение.
Отделно от всички изложено по-горе, настоящият касационен състав намира за
нужно да отбележи, че на служителите от Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Кърджали, вкл. и на началника на същия отдел, би следвало да е
пределно добре известно, колко са на брой таксиметровите стоянки
в *** и кои са техните местонахождения, както и би следвало да са наясно и да
знаят, как се обозначават със съответните пътни знаци и хоризонтална маркировка,
тези таксиметрови стоянки.
Предвид изложеното, след като при анализа и преценката на доказателствата
по делото, районният съд не е съобразил посочените обстоятелства и не е
съобразил относимите материалноправни
разпоредби, въззивният съд е постановил един
незаконосъобразен краен съдебен акт, по отношение на който е налице отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1, във вр.с ал.2, предл.І/първо/ от НПК,
тъй като е
приложен неправилно
материалния закон.
Така, с оглед гореизложеното касационната инстанция намира жалбата на М.Р.Х. ***, подадена чрез пълномощник - адв.М.И.Ш. от АК-***, с
изложените в нея оплаквания и доводи, за доказана и основателна, а обжалваното
решение на Кърджалийския районен съд намира за незаконосъобразно и неправилно, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което и с
решението по настоящото дело същото следва да бъде отменено и да бъде
постановено друго, по съществото на спора, с което процесното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.ІІ/второ/, във вр. с
чл.222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №32 от
24.01.2020 год., постановено по АНД
№1177/2019 год. по описа
на Районен съд
–
Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№29-0000208 от 15.10.2019 год.,
издадено от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” - град Кърджали, с което, на М.Р.Х., с постоянен адрес: ***, ***,
с ЕГН **********, на основание чл.105, ал.1
от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 200.00/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.45, т.5
от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
министъра на транспорта.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.