Р Е
Ш Е Н И Е
16.V.2014 Разград
20
Номер
Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 14. ІV. 2014
съд
На Година
В закрито заседание в състав:
Светлана Лазарова РАЯ ЙОНЧЕВА
Секретар Председател
2013 ТЪРГОВСКО
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
85
дело номер по описа на РОС за година..
съобрази следното:
Производство по реда чл.69 ТЗ.
Делото е образувано по молба на „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, подадена в качеството
му на длъжник в производство по търговска несъстоятелност по т.д.№44/2013г. на
РОС, възразил срещу приета, от синдика и одобрена от съда по несъстоятелността,
обезпеченост на вземания, предявени от „Райфайзенбанк„България“”ЕАД
по реда и в сроковете на чл.68 ТЗ.
Позовавайки се на визираните в
чл. 26, ал.1, предл.І ЗЗД във вр. с чл.167, ал.2 ЗЗД предпоставки, твърди нищожност на учредените
в интерес на ответника ипотеки. Конкретно, като противоречащо на закона сочи
извършването им от лице, което не
притежава право на собственост върху ипотекираните имоти. С депозирана в срока на чл.37 ГПК
допълнителна искова молба, заявява, че поддържа иска и оспорва направените с отговора
на ответника възражения за недопустимост и неоснователност на иска .
Моли съда да приеме за
установено, че вземанията на ответника не са надлежно и валидно обезпечени Претендира разноски.
При редовност на призоваването,
ищецът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска
публично с.з.
В законоустановения и предоставен му за това
срок, ответното
ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД на 12.ХІІ.2013г.
е депозирало отговор, с който
оспорва предявеният срещу него отрицателно установителен иск:
1. Оспорва предявения срещу него иск като
недопустим поради липса на интерес, тъй
като ищецът не е кредитор по
обезпеченото вземане; твърди, че ищецът е трето по отношение на установимите
с иска му права; твърди недопустимост на иска поради заявеното с предявявнето
му твърдение на ищеца, че не е собственик на ипотекираните в обезпечение на вземането имоти.
2. Оспорва иска като неоснователен. Оспорва заявените в подкрепа на иска
твърдения за нередовност на извършената
в обезпечение на вземането сделка;
твърди, че ипотекираните имоти са собственост на длъжника, предвид
придобиването им от него, като актив по договор за продажба на предприятие;
оспорва режим на СИО по отношение на ипотекираните имоти. Твърди неотносимост на приложените от ищеца
констативни нотариални актове към предмета на спора;
В с.з., чрез процесуално представляващият го
юриск. Табакова, както и с депозирани в срок писмени бележки, ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД поддържа
депозираните с отговорите си възражения
за недопустимост и неоснователност на исковете.
Пледира за отхвърлянето им и за присъждане на доказано направени по
делото разноски.
Обсъдени в съвкупност и във връзка
с доводите на страните, събраните по делото доказателства, дават основание на
съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
По допустимостта на иска: При дължимата се в този смисъл преценка предвид специфичните изисквания на чл.694 ТЗ досежно процесуалната
легитимация на страните, съдът изиска служебно
преписка по т.д.№44/2013г. по описа на РОС и установи: Ищецът е длъжник в производство по
несъстоятелност; Ответникът легитимира качеството си на кредитор, с предявени
по реда и в срока на чл.685 ТЗ вземания по договори за банков кредит сключени с
ищеца, в качеството му на кредитополучател на
25.06.2008 г.; В списъка на приетите вземания, синдикът е
приел предявените такива от ответника като обезпечени с Договори за особен залог и с учредени върху имуществото на длъжника договорни ипотеки, обективирани в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том VIII, рег. № 11576, дело № 763/
25.06.2008 г. на нотариус Румяна Падалска, вписана под № 217 на НК, който
нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 9252/ 25.06.2008 г., акт № 169, том VII, дело № 5873/2008 г., както и в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126,
том VI, рег. № 11521, дело № 708/ 19.10.2009 г. на нотариус Румяна Падалска,
вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 14160
/ 19.10.2009 г., акт № 13, том V, дело № 7174/2009 г.
Със свое възражение вх.№4163/16.Х.2013г.,
по реда и в сроковете на чл.690 и сл ТЗ длъжникът е оспорил
приетата от синдика обезпеченост на предявените от ответника вземания;
В развилото се по реда на
чл.692, ал.3 ТЗ производство, със свое Определение №263/22.ХІ.2013г. съдът по
несъстоятелността е одобрил изготвения от синдика списък с приети вземания, с
включване на предявените такива от ответника като е оставил без уважение
възражението на длъжника досежно приемането им като обезпечени, с учредените върху имуществото му договорни ипотеки .
Налице е относимост между
предявената, оспорена и приета в
производството по несъстоятелността обезпеченост на вземането, която се сочи
като предмет на предявения по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ отрицателен
установителен иск. В този смисъл, искът се явява допустимо
предявен.
Възражението на ответника „Райфайзенбанк” , че
с предявяване на иска, отричащ съществуването на учредените върху вземанията му
обезпечения, доколкото последните гарантират дължимото по тях изпълнение в
интерес на кредиторите, ищецът предявява установимост на чужди права и че в
този смисъл не е активно легитимиран, съдът намира за
неоснователно.
Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Искът е установителен, предявен, при позоваване на специфично
предвидените в ТЗ предпоставки за допустимостта му. Възможен предмет на същия е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Т. е. на установяване подлежи съществуването
на конкретно материално правоотношение между определени лица, които имат и
качеството на кредитор и длъжник в производството по несъстоятелност. Тази
материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по
специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ.
Предпоставяйки интереса от иска по чл.69 ТЗ с развило се
преди това производство по оспорване на вземането или неговата обезпеченост по реда на чл.69 ТЗ,
законодателят е обусловил интереса от предявяването му срещу кредитор, чието вземане
е било прието. По см. на чл.692, ал.3 ТЗ, условие за редовност на производството по оспорване на вземането е
провеждането му при задължителното участие на длъжника, кредитора, чието
вземане се оспорва и на кредитора, оспорил приетото или неприето вземане. Т.е.,
императивността на цитираната норма следва да се разбира не само в
смисъл на задължителна за допустимостта на иска по чл.694 ГПК „фаза” на производството,
но и като норма, определяща активно и
пасивно легитимираните по този иск страни.
Доколкото искът е предявен
като отрицателно установителен такъв, то по правилото на чл.124 ГПК за него
важат общите изисквания за допустимост, предпоставящи наличието на интерес от
търсената по този ред защита. От материалите по т.д.№44/2013г. на РОС се следва
за установено, че несъстоятелният длъжник
е и страна по материализиращата обезпечението сделка .
Предпоставка за
водене на специалния установителен иск по чл.
694 ал. 1 ТЗ е обстоятелството, че в преклузивния срок по чл. 690 ТЗ ищецът е направил възражение, с което е оспорил приемането
на предявените от ответника
вземания като обезпечени. Образуваното
срещу него производство по несъстоятелност има характер на универсален способ
за принудително удовлетворяване на кредиторите. Насочването на всички предвидени за това действия се
следва към доказано принадлежащото към масата на несъстоятелността му имущество. В този смисъл, отделно от интереса на
кредиторите, даващото привилегированост
на вземанията обезпечение, предполага предпочтителното им удовлетворяване
именно чрез осребряването на ипотекираните
имоти. Като акцесорно, учреденото в
интерес на кредитора ипотечно право има за него процесуален характер на привилегия,
а за учредилото я като тежест лице-на задължение да търпи насочената върху
имуществото му публична продан.
Ищецът легитимира интерес от иска в качеството
си на страна по оспореното с предявяването му материално правоотношение, по
силата на което върху формиращото масата
на несъстоятелността му имущество е учредена ипотека. Като страна по обезпечителната сделка, съгласно
предвиденото в чл.166 и сл. ЗЗД във вр.
с чл.26 и сл. ЗЗД, длъжникът разполага с възможност да оспорва валидността й. В този смисъл,
общите правила на ЗЗД досежно правото на
иск, за установяване недействителност на
договорна ипотека, учредена върху имуществото
на обявения в несъстоятелност длъжник , не
се явява дерогирано от специфичните
изисквания по предявяването му в производството по чл.694 ТЗ.
Предвид изложеното, съдът приема, че за ищеца
е налице интерес от предявения по реда на чл.694 ТЗ иск за установяване
несъществуване обезпечеността на процесното вземане, на основание заявена с предявяването му недействителност на
сделката по учредяването му.
По същество на иска, съдът намира същия за неоснователен
и недоказан.
От приложените като
доказателства договори, е видно, че сделките по учредяване на процесното
обезпечение са сключени в предвидената за действителността им нотариална форма,
при гарантиращо поредността им вписване
в СлВп.
От реквизитите и съдържанието
на обективиращите сделките Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
5, том VIII, рег. № 11576, дело № 763/
25.06.2008 г. на нотариус Румяна Падалска, вписана под № 217 на НК, който
нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 9252/ 25.06.2008 г., акт № 169, том VII, дело № 5873/2008 г., както и Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том VI, рег. № 11521, дело № 708/
19.10.2009 г. на нотариус Румяна Падалска, вписана под № 217 на НК, който
нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 14160 / 19.10.2009 г., акт № 13, том
V, дело №
7174/2009 г. се следва за установено, че като кредитополучатели по договор за
банков кредит с ответника, и като
ипотекарни длъжници, „за обезпечаване на коя да е част от отпуснатият им кредит” „ФУРНАРИ –ФА”ЕООД и „ФУРНАРИ-ФФ”ЕООД, са
учредили в полза на банката ипотека върху свои собствени недвижими имоти. При
сключване на договора за учредената върху имотите им ипотека, двете съзадължили
се в условията на солидарна отговорност дружества са били представлявани от
своя едноличен собственик и
управител B=B=.
Волеизявленията на задължилите се по обезпечителната сделка дружества
са скрепени с подписа на едно и също лице, явяващо се едновременно техен
управител и едноличен собственик. От което, се следва, че управителите на тези
две дружества, като пряко участващ в
управлението им орган, са
„свързани” по см. на §1, ал.2
ДР лица .
В Раздел V на нот.акт
№5/2008г. и Раздел ІІ на нот.акт
№126/2009г. са индивидуализирани имотите, върху които в обезпечение на
вземането по банковия кредит е учредена ипотека върху собствените
на „ФУРНАРИ-ФФ”ЕООД недвижими имоти.
Видно от приложено като
доказателство УАС, ищцовото дружество „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД е вписано
в ТР под това наименование на 23.ІV.2013г.
Вписването е отразено като промяна в обстоятелства по партида на регистриралото
се на 4.ХІІ.2006г. с Решение
№2838/4.ХІІ.2006г. по ф.д.№1238/2006г. по описа на РсОС „ФУРНАРИ-ФФ”ЕООД. На
23.ІV.2013г. е вписана и промяна в седалището на дружеството като такова от
гр.Русе в гр. Кубрат, на
небезизствестния за РОС адм. адрес -
ул.”Цар Борис І”№47. Адрес, на който се явяват пререгистрирани и то на близки
по време дати, значителен брой търговци с предходно седалище в гр.Русе. Адрес, на
който при служебно извършена от съда справка се установява, че
съществува изоставен, и по данни на Община Кубрат, необитаван имот.
Като управител, едноличен
собственик и законно представляващ преименуваното от „ФУРНАРИ-ФФ” в „МОНТЕ
КАСИНО” ЕООД е вписано лицето Филипо Антонио Фурнари.
Изложеното дотук сочи на
идентичност между задължилото се по кредитния договор търговско дружество и ищеца в настоящото производство.
С влязло в сила Решение №51/26.VІІІ.2013г. по т.д.№44 по
описа му за 2013г., като съд по седалище на „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, Разградски
окръжен съд обявява ищцовото дружество в неплатежоспособност и го поставя в
производство по обявяването му в несъстоятелност.
Като основание, релевиращо
недействителността на обезпечаващите дълга му договорни ипотеки, в степен на нищожност, ищецът се позовава на твърдението, че не е собственик на
ипотекираните недвижими имоти.
От съдържанието на ипотечните договори е видно, че същите ищецът
е сключил в
качеството си на кредитополучател. Учредяването им е предприето в обезпечение на
дължимо от него изпълнение по сключени с ответника договори за банков кредит.
Ипотеката се учредява чрез конститутивна
сукцесия и е производна на вещното право
на собственост върху имот. Разпоредбата
на чл.167, ал. ЗЗД предвижда, че учредяването
на ипотеката е възможно само върху имот, който при сключване на договора е собствен на лицето,
което я учредява. Нормата звучи
императивно, но нарушаването й, относимо на предвиденото в чл.170 ЗЗД, не е регламентирано
изрично
като основание за недействителност на договорната ипотека. Т.е., сключеният
от несобственик договор за ипотека е
действителен, но не може да бъде противопоставен на действителния собственик на
имота. Поради което, на релевираното в този смисъл основание, съдът приема за
недоказан иска, отричащ съществуването на приетата в несъстоятелността
обезпеченост на предявените от ответника вземания.
На следващо място,
поддържаното в този смисъл твърдение се явява и опровергано от събраните по
делото доказателства. Които в съвкупността си по безспорен начин установяват,
че относимо към датата на сключване на договорите за ипотека, ищецът е бил
собственик на ипотекираните недвижими имоти.
В реквизит на Нот.актове №5/25.VІ.2008 и
№126/19.Х.2009г., обективиращи процесните ипотечни договори, е отразено, че към датата на сключването им
ищецът е легитимирал пред нотариус правото си на собственост върху ипотекираните
имоти с прилагане на: нот.акт №161/26.VІІІ.2003г., нот.акт №22/4.ІІІ.2004г.,
нот. акт №23/4.ІІІ.2004г., Протоколни решения по реда на чл.137, т.7 ТЗ и договор за прехвърляне на търговско
предприятие.
Така посочените
документи са приложени от ищеца и като доказателства по делото. В своята
хронологична последователност, същите дават основание на съда да приеме за
установено следното:
1/ На 26.VІІІ.2003г. ЕТ”B=B=”,
представлявано от собственика си-B=B=, придобива възмездно, чрез договор за
покупко-продажба, собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като
пететажна масивна сграда с търговско предназначение(„БИЗНЕСЦЕНТЪР” ) и гаражи с
№№19 И 18, построени в УПИ І-555 от кв.61 по плана на гр.Русе;
2/ На 4.ІІІ.2004г. за същия имот
са издадени два констативни нотариални акта, съответно №22/4.ІІІ.2004г. по
нот.д.№180/2004г. и №23/4.ІІІ.20045г. по
нот.д.№181/2004г., и двете по опис на нотариус Георгиев, с рег.№221 и р-н на
действие при РсРС. Като в констативните
актове, като собственици на имота са признати ЕТ”B=B=” и съпругата му Николина
Петрова. Последната не фигурира като страна-приобретател в цитирания по горе договор
за възмездно придобиване на имота.
Ноторно е, че придобитото по време
на брака от ЕТ, във връзка с
осъществяваната от него търговска дейност, не придобива статут на СИО. В този
см. се следва съобразяване с проведената с ТР№
2/27.ХІІ.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г.,
ОСГК, задължителна за съдилищата
практика. Според която, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност
принадлежат само нему(чл.1 ТЗ). Актовете, в които съпругата на ЕТ”B=B=” е
вписана като собственик са констативни и сами по себе си не са достатъчни, щото
да установят правото и на собственост, респ. на съсобственост върху процесния
имот.
От приложения като доказателство на л.41 от делото Договор ,
се установява, че на 5.І.2007г. ЕТ”B=B=” е продал предприятието си („като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения”) на „ФУРНАРИ
ФФ”ЕООД, понастоящем „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД. Съгласно изискванията на ТЗ подписите
на прехърлителя и приобретателя по сделката са нотриално удостоверени с извършена
на 5.І.2007г. заверка №368/2007г по опис
на нотариус Падалска, рег.№221 и р-н на действие при РсРС. От реквизитите на
договора е видно, че прехвълителят и приобретателят по същия са били
представлявани от лицето B=B=, явяващо се едновременно собственик на ЕТ и едноличен собственик на
ЕООД. В съвкупността на прехвърлените/придобитите
по този договор права и задължения, изрично е индивидуализирано и правото на собственост върху процесните имоти.
От съдържанието и реквизитите на договора е
видно, че съпругата на прехвърлителя ЕТ”B=B=” не е регистрирала участие в
извършените със сключването му действия на разпореждане. Логично, предвид
липсата на доказателства, релевиращи качеството й на съсобственик.
На л.51 от делото,
като доказателство е
приложено У-ние изх.№25-611-14/14.І.2014г. на СГКК-СГКК,гр.Русе, с което ответникът
установява идентичност на възмездно придобития от ЕТ”B=B=” имот с прехвърления върху ищеца, чрез договор за продажба на предприятие имот. Върху който имот, по силата на сключените с нот.акт
№5/25.VІ.2008г. (раздел
V) и нот.акт
№126/19.Х.2009г. (раздел
ІІ) договори , в
обезпечение на дължимото към ответното дружество изпълнение по договор за
банков кредит, ищецът е учредил ипотека.
От изложеното се следва за
безспорно установено, че ищецът е обезпечил вземането на ответното дружество с
учредена върху собствения му имот ипотека. Искът му, оспорващ съществуването на приетата в
несъстоятелността обезпеченост на вземането е неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото, при изрично
направено в този смисъл искане от страна на ответника, ищецът следа да заплати
на последния направените по делото разноски, съгл.списък по чл.8 ГПК както и
следващата се за производството държавна такса.
По изложените мотиви, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска
на „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, предявен в качеството
му на длъжник в производство по търговска несъстоятелност по т.д.№44/2013г. на
РОС и в условията на чл.69 ТЗ за
установяване несъществуване на приета от синдика и одобрена от съда по
несъстоятелността обезпеченост на
предявени от „Райфайзенбанк„България“”ЕАД
вземания в размер на
639 130,72лв. по Договор за овърдрафт от 25.VІ.2008г., в размер на
686 059,18лв. по Договор за банков кредит от 25.VІ.2008г. и в размер на 1 487 084.07 лв. по
Договор за банков кредит от 25.06.2008 г., обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 5, том VIII, рег. № 11576, дело № 763/
25.06.2008 г. на
нотариус Румяна Падалска, вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е
вписан в СВ – Русе, вх. № 9252/ 25.06.2008 г., акт № 169, том VII, дело № 5873/2008 г., както и в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126,
том VI, рег. № 11521, дело № 708/ 19.10.2009 г. на нотариус Румяна Падалска,
вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 14160
/ 19.10.2009 г., акт № 13, том V, дело № 7174/2009 г.
На осн.чл.694 ал.2,изр.І ТЗ ОСЪЖДА "МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, да заплати
по см/ка на РОС държавна такса в размер на 4 000,00лв.
На осн. чл.7 ГПК ОСЪЖДА "МОНТЕ
КАСИНО”ЕООД да заплати на „Райфайзенбанк„България“”ЕАД разноски в размер на 40 015,00лв.
Решението може да се обжалва
пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛ