Р Е Ш Е Н И Е
№ 2580
гр. Пловдив, 22.12. 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание от девети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА,, като
разгледа докладваното от съдия в Вълчев административно дело № 1144 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК във
вр. чл.118 от КСО.
Образувано по жалба на К.П.Л., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-117 от 13.04.2021 г., издадено от директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Л. против Разпореждане
№ **********, Протокол № Ц 2140-15-265/16.12.2020 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при същата администрация, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ поради това,
че не са изпълнени условията на чл.69б ал.2 от КСО – през 2020 г. мъжете
придобиват право на пенсия, ако са работили 15 години при условията на втора
категория труд, навършена възраст 58 г. и 06 м.
В жалбата се оспорват изводите на
административния орган по отношение на определяне на труда, положен в периода
от 02.08.1984 г до 07.07.1985 г., като шлосер в цех „Тръбен“във военен завод
„Авионамс“ АД, като такъв от трета категория, поради което и не е прието, че
жалбоподателят има изискуемите 15 години стаж, за да придобие право на пенсия
по посочения по-горе ред. Твърди се също
така, че актът е издаден в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като е налице
непълнота на доказателствата, не е указана възможност за представяне на
декларации от трети лица, както и, не са съобразени случаи при същия осигурител
и сродни на него, при които този труд е категоризиран от втора категория. Иска
се отмяна на акта.В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. К.,
който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директора на ТП
на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М. моли съда да
отхвърли жалбата по изложените аргументи в представеното по делото становище.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235 ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през
изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен
контрол, поради което, подадената жалба е процесуално допустима и се дължи
нейното разглеждане по същество.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Началото
на административното производство е сложено с подаването на Заявление за
отпускане на пенсия лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № Ц 2113-15-1706/30.06.2020
г. от жалбоподателя Л.. Към заявлението са приложени документи за осигурителен
стаж: - трудова книжка № 1140/01.10.1916
г.; военна книжка № 022154/03.11.1979 г.; удостоверение № 57 от 28.09.1981 от
командира на поделение 36110 Карлово; УП-30
№ 1088/27.08.1984 г. от НПКПЗП КК „Първи май“ Пловдив; удостоверение обр.
УПСГ-30 № 6459/24.10.2019 г. от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен
военно-исторически архив“ – гр. Велико Търново; удостоверение обр. УП 23,
удостоверение УП – 2 № Р 250-1029/09.10.2019 г. от „Авионамс“ АД.
Към
датата на подаване на процесното заявление Л. е навършил 58 г. 11 м. 00 д. и
общ осигурителен стаж от 44 г. 02 м. 23 д., като от тях 14 г. 04 м. 00 д. от втора
категория и 26 г. 03 м. 26 д. от трета категория.
След
проведена кореспонденция между ТП на НОИ – Пловдив и „Авионамс“ АД – Пловдив,
при която е потвърден, от страна на последно цитираното дружество, периодът на
положен труд от 02.08.1984 г. до 31.12.1991 г., така, както и посочено от
дирекция ДВА – Велико Търново, като е уточнено, че длъжностна хариктеристика за
посочения период липсва.
На 16.12.2020 г. е издадено Разпореждане № **********,
Протокол № Ц 2140-15-2651/05.02.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловидив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на
чл.69б ал.2 от КСО, с аргумент, че не е изпълнено условието за 15 години трудов
стаж при условията на втора категория, тъй като лицето има 14 г. 04 м. от
сочената категория.
Мотивите
за отказа са базирани изцяло на резултатите от извършената от контролния орган
проверка, а именно: - в представения обр. УПСГ- 30 № 6459/24.10.2019 г. са
посочени длъжностите, които Л. е заемал за периода 02.08.1984 г. – 31.08.1985
г., а именно: последователно – шлосер и стругар; месторабота – „Българска
армия“ – Авиоремонтен завод, цех „Тръбен“ и е посочено кои елементи са включени
в осигурителния доход – заплащане по сделни разценки/тарифна ставка, процент
прослужено време, за работа в МНО, коригиран коефициент, платен отпуск,
извънреден труд, нощен труд, премии, за вреден труд, индексации и компенсации.
Посочено е също така, че удостоверението е издадено въз основа на
разплащателните ведомости на Авиоремонтен завод – Пловдив.
Така
по цитирания документ е зачетен осигурителен стаж от трета категория на
длъжност шлосер и стругар в цех „Тръбен“, тъй като не е представена длъжностна
характеристика на длъжността, не е направено предложение за категоризиране на
труда с цел преценка дали същият е идентичен с този на оксиженист, заварчик,
работещ с оксиженови, електроженови или други заваръчни апарати. Посочено е
също така, че съгласно удостоверение обр. УПСГ 30 / 6459/24.10.2019 г. на ДВА –
в. Търново, трудът е положен в цех за изработване на тръбопроводи за
бронетанкова техника.
Недоволен
от това разпореждане Л. го обжалва по административен ред и същото е потвърдено
с Решение № 2153-15-117/13.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Мотивите
на решаващия орган са изцяло идентични с тези на ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ, и претенцията на Л. осигурителният стаж за времето от 02.08.1984 г. до
07.07.1085 г. на длъжност „шлосер“ в цех „Тръбен“ да се зачете от втора
категория, е неоснователна, поради което и, е оставил без уважение жалбата
срещу цитираното по-горе разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив.
По
отношение категорията на труд, положен на длъжност „шлосер“ решаващият орган е
приел, че същата не попада в обхвата на т.20 от ПКТП (отм.).
В
хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от страна на
ответника съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за изготвянето на която вещото
лице е използвало всички налични по делото документи.
В
заключението на експерта се сочи, че мястото на полагане на труд на длъжност „шлосер“
в МРЗ „Г. Д.“***, сега „Авионамс“ АД, в периода от 02.08.1984 г. – 07.07.10985
г. е помещение, в което и понастоящем се намира в експлоатация „Лентова
транспортна пещ тип FFGS
за капилярно запояване“, която, заедно със съоръженията към нея, е разположена
в три отделни помещения: - помещение за бутилки с газ пропан-бутан, помещение
за генераторна пещ и помещение на пещта за капилярно запояване.
Газосмесителната инсталация тип SOPG
45/15 Nза получаване за
защитен газ от пропан.бутан за пещ за капилярно запояване тип FFGS 20х15х200/45-02 служи за превръщане чрез изгаряне на чистия
газ пропан-бутан в защитна среда, състояща се от: въглероден оксид, въглероден
диоксид, водород, азотна пещта за капилярно запояване. Лентовата транспортираща
пещ FFGS 45-02 служи за
твърдо спояване, светло отгряване и спичане на машиностроителни детайли,
инструменти и други малогабаритни детайли в газова защитна атмосфера при
номинална температура 1 1500 С. Посочва също така, че
транспортирането на термо изработеното изделие през пещта се извършва с
непрекъсната транспортна лента. Вещото лице сочи, че е установило, че в
„Инструкция за техническа безопасност, промишлена санитария и противопожарна
охрана при експлоатация на лентова транспортна пещ тип FFGS за капилярно запояване“ от
15.12.1984 г. на директора на МРЗ „Г. Д.“ са отразени общи указания, мерки за
безопасност на работа и заключителни разпоредби, отнасяни се за цялостния
процес на безопасна експлоатация на пещта за капилярно запояване, като част от
тях е описал подробно в заключението. Експертът е описал подробно във всяко
едно помещение както точно се извършва като част от цялостния процес, като е
посочено, че е забранено на лица, работещи на други работни места да влизат в
помещението за бутилки газ пропан-бутан, както и, че не се допуска течение на
въздушен поток по оста на муфела, което може да причини изгасване на пламъка от
горимия защитен газ. В експертизата е отбелязано също така, че работещите и обслужващите
съоръженията работят задължително с работно облекло и лични защитни средства,
като обувки, ръкавици, очила светлофилтърни; като противоотрова се консумират
по ½ литър кисело мляко; при температура над 300 С в
работната зона се полагат по три бутилки газирана вода, както и, че снемането
на детайлите от лентата на пещта, след преминаването им през муфела, да става с
приспособления /клещи/ и ръкавици за предотвратяване на изгаряния. Според
експерта, основните задължения на шлосер на машина за капилярно запояване е
поддържане на температурния и технологичен режим на съоръженията за протичане
на производствения процес и извеждането на готовите детайли от транспортната
лента, а съгласно организацията на работа, линията за капилярно запояване,
мястото на труда на шлосера на машина за капилярно запояване е в помещенията, в
които е разположена лентата, при което е подложен на вредното въздействие на
работната среда – химическо и физическо въздействие, като в СТЕ подробно са
описани отделните елементи на тези два фактора. В заключение експертът
уточнява, че лентова транспортна пещ тип FFGS за капилярно запояване е високо
специализирано производствено съоръжение с тясно специализирано предназначение.
Същата извършва капилярно запояване на машинни елементи, представляващи тръбни
възли и агрегати за маслените и хидравлични системи на летателната техника,
поддържана и ремонтирана при осигурителя. Крайният извод на вещото лице е, че
не са налице данни, и от техническа и технологична гледна точка, пещта за капилярно
заваряване да е възможно да се използва по друг начин и в друг технологичен
режим, обосноваващ друг тип обслужване,у изискващо друга длъжност при различни
условия на труд.
В
съдебно заседание на 09.08.2021 г. като свидетели са разпитани лицата С.З.С.и Й.
Д. Й..
От
показанията на свид. С. се установява, че познава г-н Л. още от времето, когато
дружеството е било завод „Г.Д.“, когато постъпил на работа през 1983 – 1984 г.
Заводът имал много имена, авиационният завод. Работил като заварчик 10 и повече
години на тази длъжност. Работил на тази машина капилярка, капилярно заваряване,
където се правело медно заваряване. На останалите, като него, било забранено да
влизат там, защото се работило с отровен газ и температурата е висока. Виждали
се по време на почивките. Само той работел на тази машина. Работел отделно от
останалите. Свидетелят сочи, че в
момента Л. работи в същия завод на същото място, където и той продължава да
работи, като фрезист.
От
показанията на свид. Й. се установява, че познавам г-н Л. от 1985 -1986 г., от
когато работили заедно в сегашния завод „Авионамс“, с предишно име „Г. Д.“.
Свидетелят сочи, че работи в завода от 1981 г. до сега като стругаро-фрезист.
Твърди, че на Л. се доставяли детайлите и се заварявали при него, в капилярната
пещ, където работел. Тези детайли ги изработвали други работници – стругари и
фрезисти, и ги доставяли на тази пещ, където Л. работел. Доколкото знае тази
пещ развива над 1000 градуса. Пояснява, че след като се заварят детайлите, се
дават на друга линия. Достъпът до пещта не е свободен, защото се работи с
отровна газ. Само като се носят детайлите и като се вземат, тогава се влизало
там.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - инструкция по
техническа безопасност, промишлена санитария и противопожарна охрана при
експлоатация на лентова транспортираща пещ тип FFGS за капилярно запояване от
15.12.1984 г.; инструкция № 001-80 от 23.07.1984 г. относно експлоатация на
газосмесителна инсталация тип SOPG
45 15 N за получаване на
защитен газ от пропан-бутан за пещ за капилярно запояване тип FFGS 20х15-200/45-02
и производствена документация за лентова транспортираща пещ FFGS.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата
на чл.117 ал.3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал.1 т.2
б."а" с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.118 ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл.117 ал.3 от КСО.
В
случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол
е Решение № 2153-15-117 от 13.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив,
което е издадено от компетентния орган посочен в чл.118 ал.1 от КСО, в
предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в
чл.59 ал.2 от АПК.
Спазени
са и административно производствените правила. С оглед на това не се налага
отмяната му на основанията по чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Със
заявление с вх. № Ц 2113-15-1706 от 30.06.2020 г. пенсионният орган е сезиран
от настоящия жалбоподател с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.69б от ККО. Въз основа на събраните в
административното производство доказателства административният орган е издал
Разпореждане № **********, Протокол № Ц 2140-15-265 от 16.12.2020 г., с което е
отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ на лицето на основание чл.69б ал.2 от КСО. Недоволен от това разпореждане, Л. го обжалва и същото е потвърдено с
настоящото решение, при което е прието, че за периода от 02.08.1984 –
31.08.1985 г. трудовият стаж, положен
като шлосер и стругар в цех „Тръбен“ се зачита за трета категория труд, при
което решаващият орган е приел, че лицето няма право на пенсия в условията на
чл.69б ал. 2 от КСО, тъй като няма необходимите години осигурителен стаж,
положен при условията на ІІ категория труд.
Установени
са и длъжностите, изпълнявани от лицето, включително и за спорния периода.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени копия на военна и
трудови книжки, различни удостоверения във връзка с трудов/осигурителен стаж, които
потвърждават констатациите на административния орган по отношение на заеманите
длъжности, подробно описани в процесното разпореждане.
Спорът
в настоящото производство касае няколко момента. Жалбоподателят твърди, че
неправилно е прието, че за периода 02.08.1984 – 31.08.1985 г., на длъжност
„шлосер“ и „стругар“ е полагал труд от трета категория, като според него, липсват
доказателства за така формирания извод, тъй като органът не е изпълнил
задълженията си по чл.35 от АПК, а именно: да се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
По
отношение така направените възражения, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
На
първо място, несъмнено Л. е навършил възраст за пенсиониране по чл.69б ал.2 от КСО – 58 г. 11 м. 00 д. за мъжете. Стажът
му обаче, според администрацията на ТП на НОИ – Пловдив, е недостатъчен за
придобиване право на ПОСВ на това основание. Л. не претендира за прилагането на
общия текст на чл.68 КСО. Той смята, че има право на пенсия на основание чл.69б
ал.2 или ал.3 от КСО при условията на
втора категория труд. Спорът е дали той
има стаж от втора категория и, ако има,
достатъчен ли е той, за да отговори на изискванията на хипотезата на тази
нормативна разпоредба, както и дали може да събере необходимият сбор от 100
точки, като осигурителните органи отричат изцяло полагането на такъв стаж от
него, а Л. намира, че отработеното време при осигурителя – „Авионамс“ АД –
Пловдив, правоприемник та МРЗ „Г. Д.“***, отговаря на изискванията на тази
категория труд. В съответствие с изискването на чл.69б ал.7 от КСО
жалбоподателят е подал заявление вх. № Ц 2124-15-171/30.06.2020 г., с което
иска средствата по индивидуалната му партида в професионалния пенсионен фонд да
се прехвърлят във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване
(л.49).
Съгласно
СТЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща
на поставените задачи, длъжността „шлосер“ в цех „тръбен“ на авиоремонтен завод
не е равносилна на „шлосер-монтьор“.
Съгласно
нормата на чл.69б ал.1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията
на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1.
навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52
години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с
по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
Съгласно
чл.69б ал.2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по
чл.168 или когато са променили осигуряването си по чл.4в и са: 1. навършили
възраст до 31 декември 2015 година 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 година възрастта по т.1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Съгласно
чл.104 ал.1 от КСО Министерският съвет
определя кой труд към коя категория се
причислява съобразно характера и особените условия на труд. Едва след преценка,
дали и колко години трудов стаж, при условията на по-благоприятна категория има
Л., може да се премине към превръщането на този стаж в такъв от ІІІ категория и
изчисляването на общия брой точки, като сбор от стаж и възраст на лицето.
Съгласно
чл.40 ал.1 НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.
От представените по делото документи, удостоверяващи осигурителния стаж, спорен се оказва трудовият стаж, положен в
периода 02.08.1984 г. – 31.08.1985 г. в „Авионамс“ АД – Пловдив, бивш МРЗ „Г. Д.“***
(авиоремнотен завод),тъй като тази част от осигурителния стаж е признат за трета
категория.
Характерът
на осъществяваната от жалбоподателя дейност като „шлосер/струга/шлосер на машина за капилярно запояване в цех „тръбен“ в
Българска армия“, не може да се установи от представените по делото писмени
доказателства (удостоверение обр. УПСГ – 30 на ДВА – В. Търново – изх. №
6459/24.10.2019 г.), каза се и, и поради липсата на представена длъжностна
характеристика, но от показанията на свидетелите става ясно, че тя се е
състояла в извършването на ремонтни дейности в основния производствен цех при
вредни условия на труд, за което са получава допълнителен отпуск, кисело мляко,
газирана вода и храна. Този труд се е полагал, ежедневно, целогодишно при
неблагоприятни и вредни за здравето условия на труд.
Тук
е мястото да се отбележи, че съдът кредитира показанията на свидетелите, които
кореспондират изцяло с останалите доказателства в тази насока – в цитираното
по-горе удостоверение на ДВА изрично се посочва, че в осигурителния доход са
включени: заплащане по сделни разценки/тарифна ставка, процент прослужено
време, за работа в МНО, коригиран коефициент, платен отпуск, извънреден труд,
нощен труд, премии, за вреден труд, индексации и компенсации. Последно соченият
документ, каза се по-горе, е издаден въз основа на разплащателните ведомости на
Авиоремонтен завод – Пловдив.
Това,
от една страна. От друга страна, експертизата и показанията на свидетелите са
категорични, че трудът като шлосер и стругар в цех „тръбен“ на авиоремонтния
завод е изисквал полагането на става в помещенията, където се намира
транспортиращата лента. Горното е разбираемо и това е така, тъй като
длъжностната характеристика на длъжностна шлосер 72223011 (шлосер, шлосер-заварчик,
монтьор поддръжка на инсталации и оборудване, монтьор ремонт на машини и
оборудване, видове шлосерски операции, шлосерство) в най-общ вид дава следното
описание: 1. Очертава детайли по шаблон. Оразмерява и разчертава детайли.
Разчертава и центрова отвори за укрепителни винтове и щифтове. 2. Изсича
детайли, пробива и занкерова отвори с ръчна или стационарна пробивна машина, нарязва
резба - ръчно или машинно, калибровка резба. Просича работния профил на
основата на инструмента. 3. Изпилява детайли, шмиргелова с ръчен или
стационарен шмиргел. 4. Заточва свредла, секачи, шибъри и обикновени режещи
инструменти. Почиства, промива и смазва инструменти. 5. Отстранява груби
деформации след термообработка. 6. Извършва основни пресмятания по допуси и
сглобки.
От
трета страна, безспорно производството на тръбопроводи за бронетанкова техника,
а и не само то, но и цялата продукция на авиоремонтния завод, изисква детайлна
и е изключително прецизна изработка, което предполага използване на умения на
шлосер при изваждане на изделието от процесната пещ, подробно описана по-горе,
както от вещото лице, така и от представените в хода на съдебното производство
доказателства, което напълно кореспондира с описанието на работата на шлосер в
длъжностната характеристика, която макар и обща, дава конкретна насока. Ноторно
известно е, че длъжностните характеристики се изготвят еднотипно, като се дава
възможност на всеки работодател да посочи конкретни задължителни дейности за
изпълнение, в зависимост от спецификата на работата.
На
следващо място, безспорно се установи, при какви условия е полаган трудът от Л.
– в помещение с газосмесителна инсталация за получаване на защитен газ
пропан-бутан за пещ с капилярно запояване, т.е. работа с газопламъчно
съоръжение. В
настоящето производство основният спор се свежда до това, дали положеният от
оспорващия труд за периода 02.08.1984 год. - 31.08.1985 год., като "шлосер"
и „стругар“ в Авиоремонтен завод на Българска армия, цех „тръбен“ е от втора
или от трета категория. На първо място, приложим по отношение на цитирания
период е ПКТП (отм.), като съгласно т.20 от него, за втора
категория се зачита трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в
обособени цехове и звена. Административният орган е приел, че положеният от Л.
труд, като "шлосер" е от трета категория, тъй като не са представени
доказателства, че е положен в обособен цех или звено. Тази преценка на
административния орган е неправилна. Трудът на електро- и газозаварчици и
помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория по т.20 от ПКТП (отм.). От тази
разпоредба се ползват всички електро и газо-заварчици в обособени цехове и
звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на
метали с електроженови, оксиженови или други газовопламъчни апарати. Под
"обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в
технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост. Преценявайки
категорията на положения труд за процесния период, административният орган не
се е съобразил и с изричната разпоредба на т.67 на ПКТП (отм.), която
предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и
втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата
вредност и тежест на труда. Безспорно установено и не се спори, че за периода
02.08.1984 год. - 31.12.1991 год., К.Л. е полагал труд, последователно, като
"шлосер", „стругар“ и „шлосер на машина за капилярно заваряване“ в
цех „Тръбен“ на Авиоремонтен завод на българска армия, който ще следва да се
зачете за такъв от втора категория и съответно преобразуван при условията на чл.104 ал.2 от КСО. Без значение е
фактът, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 70 от ПКТП (отм.), а
именно срещу описания трудов стаж да посочи съответната точка и буква от ПКТП (отм.), по
която предлага да се зачете трудът. Това не може да бъде основание да не бъде
признат трудът на оспорващия, като такъв от втора категория, след като отговаря
на изискванията на ПКТП (отм.), така,
както бе посочено по-горе. Наред с това следва да се посочи, че нито от страна
на осигурителя, независимо кой е бил той през процесния период, предвид
многобройните преобразувания на дружеството, нито от административния орган е
взета предвид и Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране, според чийто чл.2, същата е
задължителна за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности
и имат назначени лица, чиито длъжности и работни места са обхванати с НКТП, а
според чл.3, работодателите са задължени при изготвяне на документи за
осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да
се зачете осигурителният стаж на лицата.
На
второ място, от съдържанието на всички представени по делото документи,
удостоверяващи осигурителния стаж на Л., се установява, че трудът на последния
през целия спорен период, а именно от 02.08.1984 г до 31.12.1991 г., вкл. и
понастоящем, е положен в българската армия, във военен завод с предмет на
дейност – ремонт на авиационна техника – самолети, вертолети и авиационни
двигатели и редуктори за тях, като по-конкретно, лицето е полагало труд в цех
„тръбен“ - обособено производство за капилярно запояване, в което се изработват
различни детайли, вкл. и тръби за бронетанкова техника – обстоятелство, което
не се оспорва от ответна страна. С разпоредбата на т.67 ал.1 от ПКТП (отм.),
трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест
на труда, като съгласно ал.2 на същата разпоредба, работници и
инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност,
ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите,
площадките и другите обекти в раздели I и II на Правилника за времето, през
което работят на тях. В този смисъл е и заключение на проведената СТЕ, от което
се установява, че вредните въздействия на работната среда са еднакво вредни за
длъжностите "шлосер", "стругар", "шлосер на машина за
капилярно заваряване". Това е така,
защото, както се посочва в заключението работната среда/мястото на упражняване
на трудовата дейност/ на всички посочени по-горе длъжности, е едно и също, а
именно в цех „Тръбен“ на Авиоремонтен завод, в който цех се извършват всички
етапи и процеси по капилярна заваряване на изделия за военна техника. Изводите
на вещото лице се потвърждават от събраните по делото доказателства, в т. ч. и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, които в детайли описват
механизма на извършване на работата в коментирания цех „Тръбен“, извършващ изработка
на тръби за бронетанкова техника.
Действително,
както се посочи по-горе в настоящото изложение, установяването на осигурителния
стаж следва да се извършва по надлежния ред, в случая обаче, между страните не
се спори, че жалбоподателят през процесните периоди е работил в "МРЗ
Георги Д.“, съответно в "Авионамс"АД, както и, че спорният стаж е
отразен в редовно оформената му трудова книжка като вид на дейност – ремонтна.
Все в тази насока и следва да се посочи, че нито осигурителят, нито дирекция
"ДВИА" – Велико Търново представят изисканите им по реда на чл.192 ГПК длъжностни характеристики, като заявяват, че такива не се съхраняват. При
това положение, а именно липсата на необходимите за извършване на проверка
документи, няма пречка установяването на тези факти и обстоятелства да бъде
извършено посредством свидетелски показания. Нещо повече, показанията на
разпитаните по делото свидетели Станчев и Йорданов са безпристрастни, предвид
липсата на близки родствени отношения между жалбоподателя и свидетелите, поради
което следва да се кредитират с доверие. Отделно от това, същите са абсолютно
логични и във взаимовръзка с изложеното от вещото лице, а така също и с
приетите по делото доказателства. Показанията са и обективни, тъй като
свидетелите изложиха своите лични възприятия от естеството на работата,
извършвана от Л., още повече, че и двамата свидетели са работили заедно с
жалбоподателя, тъй като те самите са изработвали детайлите и са ги доставяли в
цеха за капилярно заваряване, още повече, че на 01.01.1992 г. жалбоподателят е
бил назначен на длъжност „оператор-настройчик на капилярна пещ за
запояване/бригада оксиженисти“, което е сторено непосредствено след последния
ден от спорния период относно категорията труд, положен от Л. – 31.12.1991
г.
Или
иначе казано, от изложено до тук се установява, че трудът на Л. е полаган при
вредни условия, за който вреден труд са изплащани надбавки към трудовото
възнаграждение, както и компенсации, в каквато насока е заключението на вещото
лице. Поради естеството на вредните условия на труда, които са били налице в
конкретния случай за трудовата функция – шлосер в цех с газопламъчен апарат
/газосмесителна инсталацаия за
получаване на газ пропан-бутан за пещ за капилярно заваряване/ в системата на
МНО, трудът на К.Л. през спорните периоди следва да бъде зачетен от втора категория.
В
случая, административният орган не е изяснил релевантните за спора
обстоятелства относно категорията труд, положен от жалбоподателя на процесните три
длъжности, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от
основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на
принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК, според който административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на
преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за
фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният
орган събира всички необходими доказателства и, когато няма искане от
заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството /чл.9
ал.2 и ал.4 от АПК/. Това от своя страна е довело до нарушаване на чл.35 и
чл.36 ал.1 от АПК, които задължават административния орган да събере служебно
доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
С
процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти, за чието
установяване органът е следвало да бъде активната страна – задължение,
произтичащо от служебното начало в процеса, административният орган е допуснал
и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Доколкото
се установи, че ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив неправилно
не е зачел осигурителния стаж, положен от жалбоподателя, за периода от 02.08.1984
г. до 31.08.1985 г. на длъжности "шлосер" и “стругар“ в цех „Тръбен“
при осигурител МРЗ „Г. Д.“, по настоящем „Авионамс“ АД, като такъв от втора
категория, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение № Ц 2153-15-117
от 13.04.2021 г. на директор ТП на НОИ – Пловдив и на потвърдено с него Разпореждане
№ ********** по Протокол № Ц 2140-15-265/16.12.2020 г. на длъжностното лице по
чл.98 ал.1 т.1 от КСО при същото поделение, са незаконосъобразни, поради което
същите ще следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на
жалбата.
На
основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното
лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № Ц 2113-15-1706/30.06.2020
г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от К.П.Л., при съблюдаване на
дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона,
в т. ч. за извършване на преценка за наличие или липса на изискуемия стаж от 15
години за отпускане на ЛПОСВ по чл. 69б ал.2 КСО.
При
посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 от КСО, на жалбоподателя се
дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер
на 900.00 (деветстотин) лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 700.00 (седемстотин) лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00
(двеста) лева.
Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото, съгласно чл.8 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване – минималното
адвокатско възнаграждение е 350 лева Минималният размер на адвокатските
възнаграждения обаче е само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер на
адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента.
В
случая жалбоподателят е заплатил 700 лева за поетата адвокатска защита, но с
оглед характера на делото и неговата фактическа и правна сложност, това
възнаграждение не може да се приеме за прекомерно завишено, още повече, че по
делото са проведени пет публични съдебни заседания, ангажирани са множество
доказателства, в т. ч. разпит на свидетели, съдебна експертиза и събиране на
доказателства по реда на чл.192 ГПК.
При
това положение, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в
целия претендиран размер от 900.00 лева.
Воден
от горното, на осн. чл.172 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.П.Л.
Решение № 2153-15-117 от 13.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********, Протокол № Ц
2140-15-265/16.12.2020 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО при
същото поделение, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново
произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст вх. № 2113-15-1706/30.06.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, при спазване
на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София да заплати на К.П.Л., ЕГН **********,***, сумата
от 900 (девестотин) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: