Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260009
Ботевград, 25.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.
при секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 921 по
описа за 2020
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.439 от ГПК.
И.С.И. ***, с ЕГН: ********** и В.Т.Н.
***, с ЕГН: ********** молят да бъде признато за установено по отношение на „ОТП
Ф. Б.“ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. К.
А. Д. №*, ет.*, че всеки един от тях като солидарен длъжник не дължи сумата от
общо 4831.85лв., включваща:
сумата-главница от 4160.72лв. по договор за кредит от 12.11.2009г., сключен
между Б. Д.С.К. ЕАД и ищците, които отговарят солидарно, заедно с непогасена
законната лихва, натрупана към 10.01.2020г. в размер на 210.35лв. и съдебни
разноски в размер на 460.78лв., за които е издаден изпълнителен лист от
10.02.2014г. по ч.гр.д.№ 155/2014г. по описа на РС-Ботевград, на основание
които е образувано изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ М. Д., с
рег. № *на КЧС, с район на действие СГС, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение, както и да се присъдят разноските по делото, за които
не представят списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищците И.С.И. *** и В.Т.Н. ***, редовно
призовани, не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по
исковете.
Ответникът-„ОТП Ф. Б.“ЕАД с
ЕИК: *********, чрез пълномощник юрисконсулт И.П.Й. /пълномощно на л.98/, е
направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 266276 от
09.11.2020г., изпратен по пощата с п.кл. от 05.11.2020г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като
изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ М. Д., с рег. № *на КЧС, с
район на действие СГС е прекратено, за което е налице липса на правен интерес
за ищците от предявяване на иска, тъй като към момента на подаване на исковата
молба няма принудително изпълнение срещу тях.
Ако съдът не прекрати производството по делото, заявяват, че искът е
неоснователен и недоказан. На 31.03.2014г. ищците са се явили в кантората на
ЧСИ М. Д. и са подписали протокол, в който признават вземането на взискателя
като ищецът И.И. е направил искане за разсрочване на задължението - да внася по
250лв. месечно до 10-то число от месеца по сметка на ЧСИ. Първото плащане по
сметка на ЧСИ е на 03.04.2014г., следващото на 15.04.2014г. и плащанията
продължават до 12.07.2019г. По изпълнителното дело са постъпвали „доброволни
плащания“ от длъжниците, които прекъсват срока на перемпцията и срока на
погасителната давност с оглед реализиране на основната цел на изпълнителния
процес-удовлетворяването на вземанията на кредитора. След образуване на
описаното по-горе изпълнително дело с договор за покупко-продажба на вземания
от 31.07.2014г. Б. Д.С.К. ЕАД е цедирала на ответника вземанията си по договора
за кредит за текущо потребление от 12.11.2009г. срещу И.И. и В.Н.. Същите са
уведомени за цесията с уведомителни писма, като ищецът В.Н. е получил същото
лично на 27.08.2014г., а за И.И. е върнато с отбелязване, че е преместен на
друг адрес. Ако съдът приеме, че същите не са уведомени за цесията, да се
приеме, че същите се уведомяват с получаване на приложенията към писмения
отговор. Като взискател по изпълнително дело № ************* е конституиран ответника с молба от
29.10.2014г. След сключване на цесията ищецът И.И. е посочил като получател на
сумите по изпълнителното дело ответника по делото съгласно платежно нареждане
от декември 2014г. С всяко плащане по сметка на ЧСИ давността се прекъсва, за
което няма как да се приеме, че взискателят се е дезинтересирал от вземането
си, когато получава постъпления от съдебния изпълнител. На 18.02.2016г. преди
да изтече две години от образуване на изпълнителното дело, ответникът е подал
молба до ЧСИ, с която е поискал следните изпълнителни действия: налагане на
възбрана върху недвижими имоти в с.В., собственост на ищеца И.И. и налагане на
възбрана върху недвижими имоти в с.Т., собственост на ищеца В.Н.. Съгласно т.10
от ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. По ИД №110/2014г. е изготвено Постановление
за прекратяване на 23.07.2019г., което е в сила. На база на върнатите в
оригинал изпълнителен лист ответникът е образувал на 19.02.2020г. изпълнително
дело № 108/2020г. пред ЧСИ М. С. № *, с район на действие СОС. Ищецът И.И. е
подал молба до ЧСИ за разсрочване на задължението-да плаща по 100лв. месечно до
30-ти число на месеца като по този начин е признал вземането на кредитора.
Ответникът счита, че срокът на погасителната давност за процесното вземане не е
изтекъл, за което искът е неоснователен. Моли да се присъдят направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.К. Р.
П./пълномощно на л.690/ оспорва иска и поддържа направените възражения в
писмения отговор. Моли да се присъдят направените по делото разноски съгласно
приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.689/.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не е спорно между страните, а и от представения по делото изпълнителен
лист от 10.02.2014г. по ч.гр.д. № 155/2014г. по описа на РС-Ботевград се установява, че на основание издадена Заповед № 412 от 10.02.2014г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
155/2014г. по описа на РС-Ботевград ищците И.С.И. и В.Т.Н. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора Б. Д.С.К. ЕАД
сумата от 9054.65 лв. – главница, произтичаща от
неизпълнение на Договор за кредит от 12.11.2009г.,
ведно със законната лихва от 07.02.2014г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 1053.68 лв. за периода 08.08.2013г. до 06.02.2014г., наказателна лихва
в размер на 370.44лв. за периода 08.11.2013г. до 06.02.2014г., заемни такси от 60лв. и 671.56лв.- разноски по делото.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства: копия
от изпълнителен лист по ч.гр.дело №155/2014г. по описа на РС-Ботевград, от
Заповед №412 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 10.02.2014г. по ч.гр.дело №155/2014г. по описа на
РС-Ботевград, от Договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2009г., от Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, от погасителен план и ГПР, от видове такси по
кредити за текущо потребление.
От приложеното заверено копие от
изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ рег.№787-М. Д. Д., с район на
действие СГС, се установява, че по молба от 11.03.2014г. от Б. Д.С.К. ЕАД е направено
искане за образуване на изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен
лист,
издаден срещу ищците.
От
разпореждане от 11.03.2014г. на ЧСИ с рег. № *при КЧСИ С., се установява, че е
образувано изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ рег.№787-М. Д.
Д., с район на действие СГС въз основа на посочената
молба.
По изпълнителното дело са приложени покани за доброволно изпълнение до ищците, с които са поканени да заплатят на Б. Д.С.К. дължимите суми, за които е образувано изпълнително
дело №*************. В исковата молба ищците признават, че са получили същите
на 31.03.2014г., както са получили и препис от изпълнителния лист и Заповедта
за изпълнение по ч.гр.д.№155/2014г. по описа на РС-Ботевград.
Страните не спорят и за това, че по
посоченото по-горе изпълнително дело, частният съдебен изпълнител е наложил на
19.03.2014г. запори върху банкови сметки на длъжниците.
Видно от приложения по изпълнителното
дело Протокол от 31.03.2014г., подписан от ищците, се установява, че същите са
признали изцяло вземането, тъй като са заявили в кантората на ЧСИ рег.№787-М.
Д. Д., с район на действие СГС, че са се запознали с делото и извършените до
момента изпълнителни действия, както са уведомени и за задълженията към НАП и
че държавата е присъединен взискател по делото, като ищецът И.И. се е задължил
да погасява задължението по делото като внася по сметка на ЧСИ ежемесечно до
10-то число на месеца сумата от по 250лв. до пълното погасяване на
задължението.
Установява се от приложените по делото
писмени доказателства-нареждания, че за периода от месец април на 2014 година
до 12.07.2019г. са постъпвали доброволни плащания от ищците в полза на
взискателя по изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ рег.№787-М. Д.
Д., с район на действие СГС.
По
същото изпълнително дело е представена молба от ответника до ЧСИ М. Д. Д.
с рег. № 787, с която е поискано да бъде конституирано дружеството като взискател по изпълнителното дело
въз основа на договор за покупко-продажба на вземания от 31.07.2014г., с който “Б. Д.С.К.” ЕАД е цедирала в
цялост процесното вземане.
По делото е представен и
Договор за покупко-продажба на вземания между ответника в настоящото
производство и “Б. Д.С.К.’ЕАД, с който цедентът прехвърля на цесионера вземания
посочни в Приемо-предавателен протокол. По делото е приложено извлечение на
вземанията, в което е обективирано и процесното вземане срещу ищците.
Представено е пълномощно, с което цедентът “Б. Д.С.К.” ЕАД е
упълномощило цесионера да уведоми всички длъжници за извършената цесия.
Представено е уведомление до ищеца В.Т., с което ответникът го уведомява за извършената цесия, както и известие за доставяне,
подписано от получателя.
Уведомлението до ищеца И.И. не е връчено първоначално, тъй като на
посочения от него адрес е посочено в обратната разписка, че се е преместил на
друг адрес. След прехвърляне на вземането доброволните плащания от ищците са
постъпвали по сметка на ответника, както и настоящата искова молба е предявена
срещу ответника, който е придобил чрез договор за продажба от Б. Д.С.К. ЕАД вземането,
дължимо от ищците.
Ответникът е представил молба с вх.№ 00369 от
18.02.2016г., която ищците не са оспорили, от която се установява, че на 18.02.2016г.
като взискател по изпълнително дело №************* по описа
на ЧСИ рег.№*е поискал да се пристъпи към принудително събиране на вземането
чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на ищеца И.И.,
находящи се в с.В., както и налагане на възбрана върху недвижими имоти,
собственост на ищеца В.Т.,***.
С Постановление
от 23.07.2019г. е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело №*************
по описа на ЧСИ рег.№787-М. Д. Д., с район на действие СГС, тъй като е
постъпила молба от взискателя с вх.№ 01679 от 24.10.2018г. за прекратяване на
изпълнителното производство и на 12.02.2020г. ответникът е получил оригинала на
изп. лист по ч.гр.д.№155/2014г. по описа на РС-Ботевград.
Ответникът
отново на основание издадения изпълнителен лист от 10.02.2014г. по
ч.гр.д.№155/2014г. по описа на БРС с молба с вх.№ 1431 от 19.02.2020г. е
поискал образуването на изпълнително дело срещу ищците, за което с
Постановление от 19.02.2020г. е образувано изпълнително дело №************* по
описа на ЧСИ с рег.№*-М. С. , с район на действие СОС. На 25.06.2020г. е издадено
Постановление за налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на
ищците, които са длъжници по описаното по-горе изпълнително дело. На 29.09.2020г.
ищците са представили обезпечителна заповед, издадена по настоящето дело за
спиране на изпълнението, за което с Постановление от 30.09.2020г. ЧСИ с рег.№*-М.
С. е спряла изпълнението по изпълнително дело №************* по описа на същия
ЧСИ.
Няма данни и твърдения ищците да са
удовлетворили чрез плащане или по друг начин изцяло вземането на ответника по
издадения срещу тях изпълнителен лист от 10.02.2014г. по ч.гр.д.№
155/2014г. по описа на РС-Ботевград.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира,
че така предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.439, ал.2 от ГПК е допустим.
По възражението
на ответника за недопустимост на предявения иск, съдът намира следното:
Ищците като
солидарни длъжници са предявили иск по чл. 439 от ГПК, като искат да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължат процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно
производство/, а именно погасяване на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
С оглед горното предявеният иск се явява
допустим, тъй като, както вече се посочи, ищците се позоват на новонастъпили,
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може
да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която
се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По
време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес
да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване
на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД
давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен
срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск
е допустим и в тази връзка възраженията на
ответника са неоснователни, защото към момента на приключване на съдебното
дирене по делото е налице висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищците е образувано изпълнително дело №*************
по описа на ЧСИ с рег.№*-М. С. , с район на действие СОС, като
производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е
събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не
е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл.
439 от ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти,
изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищците имат правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим. Съдът счита, че искът е допустим, за това,
че вземането на ответника по процесният изпълнителен лист е неудовлетворено, за
което той може винаги да инициира ново изпълнително производство срещу ищеца. В
този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Определение № 513 от 24.11.2016г.
по дело № 1660/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.
Настоящият съдебен състав намира, че искът е допустим и не споделя направените
възражения в тази насока от ответника, отразени в писмения му отговор.
Цитираното от ответника Решение № 83 от 23.05.2018г. по гр.д.№ 3448/2017г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., се
отнася до друг случай, но по същество не отрича правния интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.
Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439, ал.2 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита
на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил
защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо че съдебно дирене не се провежда. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Определение
№ 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В
случая ищците основават исковата
претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането след
образуване на изпълнителното дело. С оглед на това следва да се приеме, че се
позовават на
юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя
приложимост на защитата по реда на чл.439 от ГПК.
Нормата
на чл.117, ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от
длъжника чрез възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката
дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 от ГПК ,
когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на
вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се
съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в нормата на чл.414, ал.2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок / сега променен на
едномесечен/, заповедта влиза в сила, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за
оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 от ГПК –
при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл са
разясненията, дадени с Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО. Извън иска по чл-.424 от ГПК длъжникът не може да се ползва от друга
форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд
отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 от ГПК. Този режим се различава от
регламентирания в ГПК (отм.); във връзка с издаването на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност
за предявяване искове – чл.252 от ГПК (отм.); чл.254 от ГПК(отм.); чл.255 от ГПК (отм.), които не се
преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния
срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект
именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 от ГПК (отм). С оглед на това съдебната практика,
постановена по отношение на несъдебните изпълнителни основания, няма отношение
към процесния случай, като следва да намери приложение актуалната задължителна
съдебна практика, постановена във връзка с регламентираното в действащия
процесуален закон заповедно производство.
По
изложените съображения съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 от ГПК следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
чл.417 от ГПК, влязла в сила поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. В случая изпълнителния лист от 10.02.2014г. по ч.гр.д.№
155/2014г. по описа на БРС е издаден на основание Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за вземания,
произтичащи от сключен договор за кредит и поръчителство между ищците и Б.
Д.С.К. ЕАД.
Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ищците, отразено в исковата молба, че след налагане на запори на техни банкови
сметки на 26.03.2014г. по образуваното срещу тях изпълнително
дело №************* по описа на ЧСИ рег.№787-М. Д. Д., с район на действие СГС на основание издадения изпълнителен лист от 10.02.2014г. по ч.гр.д.№ 155/2014г. по описа на
БРС, не са извършвани изпълнителни действия за повече от пет години, за което
по давност е прекратено правото на принудително изпълнение, тъй като извършените доброволни плащания от страна на длъжниците към кредитора в периода от месец април 2014г. до месец юли 2019 година са признание на дълг по смисъла на чл.116, б.
„а“ от ЗЗД, тъй като следва да се изходи от
конкретно обективираната воля на длъжниците съобразно критериите по чл.20 от ЗЗД, приложими и за
едностранните волеизявления. Такава воля е отразена в Протокол от
31.03.2014г., подписан от длъжниците, приложен по изпълнителното дело №************* по описа на ЧСИ рег.№*за разсрочване именно на задължението към визскателя. Длъжниците са получили поканата за доброволно изпълнение, в която са отразени дължимите суми, били са запознати с размера на задълженинето, а в Протокола изрично са заявили, че длъжникът И.И. ще го
изплаща на месечни вноски от по 250 лв. до пълното погасяване на задължението, поради което не може да
се приеме, че признанието касае само конкретно
платените суми. Посочените доброволни плащания към кредитора от месец април на 2014 година до месец юли на 2019г. са обективирани в приложените по изпълнителното
дело №************* по описа на ЧСИ рег.№*транзакции, които не са оспорени от ищците и са прекъснали давността, като признание
за цялото вземане, по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД.
Настоящият
състав намира, че извършените плащания по изпълнителното дело №************* по описа на ЧСИ рег.№787, с оглед подписания от
длъжниците Протокол на 31.03.2014г., с който признават наличието на
задължението по изпълнителното дело обяснява липсата на предприети от взискателя
други изпълнителни действия, доколкото същият е получавал изпълнение именно по
образуваното изпълнително дело. Обстоятелството, че взискателят е приел
частичните плащания по изпълнителното дело (след наложените запори) не може да
бъде приравнено на бездействие на кредитора и неподдържане висящността на
изпълнителния процес. Постъплението на суми именно по изпълнителното дело,
както въз основа на реализиране на конкретен изпълнителен способ, така и доброволно
от страна на длъжниците (въз основа на подписан от тях Протокол) поддържа висящността на изпълнителния процес и
прекъсва, както погасителната давност, така и срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Определение
№ 315 от 15.05.2020г. по т.д.№2143/2019г. по описа на ВКС, ІІ ТО.
Освен това ответникът е представил писмено доказателство-молба
с вх.№ 00369 от 18.02.2016г., депозирана по изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ рег.№787, която ищците не са оспорили, с
която се установява, че на отделно самостоятелно основание петгодишната давност
е прекъсната на 18.02.2016г. с искането им за налагане на възбрани върху
недвижими имоти, собственост на ищците. В последствие същата е прекъсната и с
налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на ищците, които са
длъжници по новообразуваното срещу тях изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ с рег.№*-М.
С. , с район на действие СОС, което е на основание
издадения изпълнителен лист от 10.02.2014г. по ч.гр.д.№ 155/2014г. по описа на
БРС.
Неоснователни са и доводите на ищците,
че не са уведомени за това, че задължението им към Б. Д.С.К. ЕАД е прехвърлено
с договор за продажба на вземания от 31.07.2014г. на ответника, тъй като това е
станало след издаване на изпълнителния лист и по време на първото образувано срещу тях
изпълнително дело, като ищецът В. Т. е
получил лично уведомление за това съгласно приложената обратна разписка. Изпратеното
до ищеца И.И. не е достигнало до него, тъй като на посочения от него адрес е
отразено, че се е преместил на друг адрес, но същият е извършвал плащания на
ответника в хода на изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ рег.№787,
както и исковата молба е подадена срещу ответника като негов взискател и
кредитор, както е получил и покана за доброволно изпълнение по приложеното
второ изпълнително
дело №************* по описа на ЧСИ с рег.№*-М. С. , с район на действие СОС, за което съдът приема, че е уведомен за извършената цесия.
Основателно е възражението на
ответника за това, че от образуване на първото изпълнително дело №*************
по описа на ЧСИ рег.№*на 11.03.2014г. до 26.06.2015г. давност за вземането не е
текла съгласно ППВС №3/18.11.1980г., според което след образуване на
изпълнителното дело давността за вземането спира да тече. Спирането
на давността по същото трябва да се счита преустановено от момента на отмяната
на ППВС № 3/18.11.1980 година, която е извършена с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015г. В този смисъл е
и практиката на ВКС, отразена в Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д.№
2382/2017г. по описа на ВКС, ІV ГО.
От 26.06.2015г. до направеното искане
от ответника за налагане на възбрани на 18.02.2016г. по изпълнително
дело №************* по описа на ЧСИ рег.№*и след това до постановяване на възбрани върху недвижими
имоти, собственост на ищците на 25.06.2020г. по второто изпълнително дело №*************
по описа на ЧСИ с рег.№*-М. С. не е изтекла петгодишната
погасителна давност.
С оглед на гореизложеното предявените искове следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще
следва да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото в размер от 100лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК от И.С.И. ***, с ЕГН: ********** и В.Т.Н. ***, с ЕГН: **********
срещу „ОТП Ф. Б.“ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. К. А. Д. №*, ет.*, за
признаване на установено, че всеки един от тях като солидарен длъжник не дължи
на „ОТП Ф. Б.“ЕАД с ЕИК: ********* сумата от общо 4831.85лв./четири хиляди осемстотин тридесет и един лева и 85
стотинки/, включваща: сумата-главница от
4160.72лв./четири хиляди сто и шестдесет лева и 72 стотинки/ по договор за кредит
от 12.11.2009г., сключен между Б. Д.С.К. ЕАД и ищците, които отговарят
солидарно, заедно с непогасена законната лихва, натрупана към 10.01.2020г. в
размер на 210.35лв./двеста и десет лева и 35 стотинки/ и съдебни разноски в
размер на 460.78лв. /четиристотин и шестдесет лева и 78 стотинки/, за които е
издаден изпълнителен лист от 10.02.2014г. по ч.гр.д.№ 155/2014г. по описа на
РС-Ботевград, на основание който е образувано изпълнително дело № *************
по описа на ЧСИ М. Д., с рег. № *на КЧС, с район на действие СГС, което е
прекратено и изпълнително
дело №************* по описа на ЧСИ с рег.№*-М. С. , с район на действие СОС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.С.И. ***,
с ЕГН: ********** и В.Т.Н. ***, с ЕГН: ********** да
заплатят на „ОТП Ф. Б.“ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. К. А. Д. №*, ет.* сумата
от 100лв./сто лева/ за направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И. Ц./