Присъда по дело №8/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 25
Дата: 28 март 2024 г. (в сила от 13 април 2024 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20242310200008
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Елхово, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
СъдебниТинка Ст. Атанасова

заседатели:СТОЯНКА ДР. БУРГАСЧИЕВА
при участието на секретаря Н.Д.З.
и прокурора С. Г. С.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200008 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./, роден на **********
година в гр.Игара, Федерална република Нигерия, гражданин на Федерална
република Нигерия, с висше образование, неженен, неосъждан, безработен,
с адрес: Федерална република Нигерия, гр.Масака, квартал „Насарава стейт“,
ап.4, документ за самоличност - паспорт №А12566915, издаден на 12.09.2022
година в гр.Анкара, Република Турция, за ВИНОВЕН в това, че на
10.09.2023година в района на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол пред длъжностно
лице - Н. Д. С. - служител на ГПУ - Елхово, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ - паспорт № ER5003291 на името на Д. О.
Е., роден на ********** година във Федерална република Нигерия, на който
бил придаден вид, че е издаден на 17.12.2020 година от надлежните органи на
Бахама, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност
- престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което и
на това основание и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
1
наложеното на подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./, с установена по-горе
самоличност, наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./, с установена по-горе
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 10.09.2023 година в района на
ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, направил опит да влезе през границата на страната
ни от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини - престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.18 от
НК, поради което и на това основание и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го
ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и на ГЛОБА в полза на
Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./, с установена по-горе
самоличност, наказание от ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ОПРАВДАВА подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./, с установена по-горе
самоличност, по първоначалното обвинение за довършено престъпление
по чл.279, ал.1 от НК.
На основание чл. 23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Д. О.
Е. /D.O.E./, с установена по-горе самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ
за двете деяния, а именно - ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА от изтърпяване за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК, към така определеното общо
наказание спрямо подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./, с установена по-горе
самоличност, ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло и наказанието ГЛОБА в полза на
Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото – неистински
паспорт № ER5003291, на името на Д. О. Е., роден на ********** година във
Федерална република Нигерия, на който бил придаден вид, че е издаден на
17.12.2020 година от надлежните органи на Бахама, приложен в запечатан
плик на л.28 от ДП, след влизане в сила на присъдата, ДА ОСТАНЕ
приложен по делото до изтичане срока за съхраняване на делото, след което
да се унищожи.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. О. Е.
/D.O.E./, с установена по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените в
хода на досъдебното производство разноски за вещо лице в размер на 327.19
лева /триста двадесет и седем лева и 19 стотинки/ в приход на
Републиканския бюджет, платими по сметка на РД“ГП“ – Елхово, както и
2
ДА ЗАПЛАТИ направените във фазата на съдебното производство разноски
за вещо лице в размер на 20.00 /двадесет/ лева, както и по 5.00 /пет/ лева
държавна такса при издаване на изпълнителни листи, платими в приход на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. О. Е.
/D.O.E./, с установена по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените
разноски по ДП № 257/2023г. по описа на ГПУ – Елхово за служебен
защитник в размер на 560.00 /петстотин и шестдесет/ лева, платими в полза
на Републикански бюджет /по сметка на Национално бюро за правна
помощ: IBAN: BG28 BNBG 9661 3100 1305 01- БНБ-ЦУ; BIC: BNBG BGSD/,
както и при служебно издаване на изпълнителен лист ДА ЗАПЛАТИ 5.00
/пет/ лева държавна такса в приход на Бюджета на съдебната власт, платима
по сметка на РС-Елхово.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189 ал.2 от НПК направените във
фазата на Досъдебното производство разноски за преводач в размер на 60.00
/сто и осемдесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното
производство – РД“ГП“-Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 25/28.03.2024 година, постановена по НОХД №
8/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт по ДП № 257/2023г. по описа на ГПУ-Елхово, с
който против подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./, гражданин на Федерална република
Нигерия, са повдигнати обвинения в извършване на следните престъпления:
- по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 10.09.2023година в
района на ГКПП-Лесово, обл. Ямбол пред длъжностно лице Н. Д. С. - служител на ГПУ -
Елхово, съзнателно се ползвал от неистински официален документ -паспорт № ER5003291
на името на Д. О. Е., роден на ********** година в Република Нигерия, на който бил
придаден вид, че е издаден на 17.12.2020 година от надлежните органи на Бахама, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на
деянието е чуждестранен документ за самоличност;
- по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 10.09.2023 година в района на ГКПП-Лесово,
обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез
защитника си – адв.Д., но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на ДП
– адв. С. Д. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки
за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор С. С. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатите против подсъдимия Д. О. Е. обвинения в извършване на
престъпления по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279 ал.1 от НК, като намира
същите за доказани по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия за всяко едно от двете деяния, в извършването на които е обвинен,
да му бъде наложено наказание както следва: - за престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2
вр. с ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от 10 месеца, а за престъплението по чл.279
ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 5 месеца и глоба в размер на 500 лева, като по
отношение на наложените наказания лишаване от свобода се приложи института на
условното осъждане и изпълнението им се отложи за изпитателен срок от три години.
Прокурорът счита, че са налице основанията на чл.23, ал.1 от НК, поради което предлага на
подсъдимия да бъде определено едно общо наказание за двете деяния, в размер на по –
тежкото от тях, чието изтърпяване се отложи за изпитателен срок от три години, както и да
бъде присъединено и наказанието глоба.
Служебният защитник на подсъдимия, назначен от фазата на ДП адв.С. Д. от АК-
Ямбол, не оспорва, че подзащитният й е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279, ал.1 от НК,
като пледира налагане на минимално предвидените в закона наказания за тези две
престъпления, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства – чистото му съдебно минало, признаването на вината и оказаното
съдействие в хода на ДП.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обв.акт факти, а именно:
Въз основа на установената по делото самоличност подсъдимият Д. О. Е. /D.O.E./, е
роден на ********** година в гр.Игара, Федерална република Нигерия, гражданин на
Федерална република Нигерия, с висше образование, неженен, неосъждан, безработен, с
адрес: Федерална република Нигерия, гр.Масака, квартал „Насарава стейт“, ап.4, с документ
1
за самоличност - паспорт №А12566915, издаден на 12.09.2022 година в гр.Анкара,
Република Турция.
Подсъдимият Д. О. Е., гражданин на Ф.Р. Нигерия се бил установил да живее и
работи в Република Турция. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно
разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, подсъдимият се свързал
с мъж, който срещу сумата от 5 000 долара, му обещал да го снабдил с фалшив бахамски
паспорт. След като заплатил поискана сума подсъдимият Д. О. Е. получил паспорт №
ER5003291 на негово име, на който бил придаден вид, че е издаден на 17.12.2020 година от
надлежните органи на Бахама. На 09.09.2023 година подсъдимият около 21.00 часа от
гр.Истанбул предприел пътуване с автобус към територията на Република България. Около
02.00 часа на 10.09.2023г. подс. Д. О. Е. преминал без проблемно през ГКПП - Хамзабейли,
Република Турция. На територията на Република България при извършване на надлежния
паспортно-визов контрол в района на ГКПП-Лесово, Република България, пред свидетелката
Н. Д. С. - служител в ГПУ -Елхово подсъдимият Д. О. Е. представил паспорт № ER5003291
на негово име, на който бил придаден вид, че е издаден на 17.12.2020 година от надлежните
органи на Бахама. Свидетелката Н. С. се усъмнила в истинността на представения й от
подсъдимия паспорт и е поискала съдействие от дежурния експерт на ГПУ-Елхово. При
извършеното на място експертно изследване се установило, че представеният от подсъдимия
бахамски паспорт, е неистински документ.
В хода на ДП е била назначена съдебно-техническа експертиза за установяване
представения от подс. Д. О. Е. паспорт № ER5003291 на името на подсъдимия Д. О. Е., на
който бил придаден вид, че е издаден на 17.12.2020 година от надлежните органи на Бахама,
истински документ ли е и има ли поправки в същия. Заключението на назначеното вещо
лице – Н. Р. Г., приобщено по делото по реда на чл.282 от НПК е, че представеният от
подс.Д. О. Е. документ - паспорт № ER5003291, издаден на името на подсъдимия Д. О. Е., е
неистински документ - същият не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и
реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 240112005000019332 от
12.01.2024г. издадена от БС при Районен съд-Елхово по данни, получени от ЦБС при
Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият Д. О. Е., не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК,
показанията на свидетеля – Н. С., дадени в хода на съдебното следствие, заключението на
вещото лице – Н. Г. по възложената му в хода на ДП техническа експертиза, приобщена в
хода на съдебното следствие по реда и при условията на чл.282, ал.1 от НПК, писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК - справка за съдимост на подсъдимия, Експертна
справка № 279/2023 от 10.09.2023г., Протокол за доброволно предаване на вещи от
10.09.2023г., Заповед за задържане на лице от 10.09.2023г., Протокол за обиск на лице от
10.09.2023г., декларация от подсъдимия, Разписка за върнати вещи и пари на задържано
лице от 11.09.2023г., Заповед за връщане на чужденец до трета страна – Р.Турция от
11.09.2023г., копие от документи за самоличност, Евродак дактилоскопна карта.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянията,
както и такива относно формата на вината и мотивите за осъществяване на
инкриминираните престъпления. Показанията на разпитания свидетел С. се кредитират от
настоящия съдебен състав като последователни, логични, относими към предмета на
доказване и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Оценени в съвкупност с
2
останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт факти и
обстоятелства, на които се основават обвиненията и които очертават двете престъпни деяния
– по чл.279 ал.1 от НК и по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, вменени на подсъдимия.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото, механизма
на осъществяване на престъпните деяния и предмета на престъплението по чл.316 вр.с
чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК. Между обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и
останалите доказателства и доказателствени средства, липсват противоречия относно
релевантните за спора обстоятелства – времето, мястото и механизма на извършване на
двете престъпления, поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви и взаимно
допълващи се, намиращи се в хармонично единство помежду си, водещи до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда както
за извършените деяния, така и за авторството на престъпленията. Същите кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото. Писмените доказателства, приложени по ДП
№ 257/2023г. по описа на ГПУ-Елхово, се прецениха за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
При така изложената фактическа обстановка и събраните и обсъдени по този начин
доказателства, обосновават следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че с горното подсъдимият Д. О. Е. /D.O.E./,
роден на ********** година в гр.Игара, Федерална република Нигерия, гражданин на
Федерална република Нигерия, с висше образование, неженен, неосъждан, безработен, с
адрес: Федерална република Нигерия, гр.Масака, квартал „Насарава стейт“, ап.4, документ
за самоличност - паспорт №А12566915, издаден на 12.09.2022 година в гр.Анкара,
Република Турция, е осъществил от обективна и субективна страна следните
престъпления:
- по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2023година в района
на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол пред длъжностно лице - Н. Д. С. - служител на ГПУ - Елхово,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - паспорт № ER5003291 на името
на Д. О. Е., роден на ********** година във Федерална република Нигерия, на който бил
придаден вид, че е издаден на 17.12.2020 година от надлежните органи на Бахама, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на
деянието е чуждестранен документ за самоличност;
- по чл.279, ал.1 вр. чл.18 от НК, тъй като на 10.09.2023 година в района на ГКПП-
Лесово, обл.Ямбол, направил опит да влезе през границата на страната ни от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като
деянието е останало недовършено по независещи от него причини.
Съдът прие, че подсъдимият Д. О. Е. /D.O.E./, следва да отговаря по тези две
обвинения, поради следните си съображения:
Относно престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК:
От обективна страна подсъдимият Д. О. Е., се е ползвал пред длъжностно лице -
граничен полицай Н. С. - служител в ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово от преправен
официален документ - паспорт № ER5003291 на името на Д. О. Е., роден на **********
година във Федерална република Нигерия, на който бил придаден вид, че е издаден на
17.12.2020 година от надлежните органи на Бахама, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, тъй като от доказателствата по
делото се установява безспорно, че документът е съставен не от подсъдимия, а от друго
неустановено в хода на разследването лице. Използваният от подсъдимия документ –
паспорт № ER5003291, издаден на името на Д. О. Е., роден на ********** година във
Федерална република Нигерия, на който бил придаден вид, че е издаден на 17.12.2020
година от надлежните органи на Бахама, е официален такъв, удостоверяващ лични данни по
3
смисъла на чл.93 т.5 от ДР на НК, тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на
службата му по съответен ред и форма. В случая инкриминираният документ е неистински
по смисъла на чл.93 т.6 от ДР на НК, тъй като не е издаден от надлежните органи на Бахама,
а му е придаден вид, че е издаден на 15.03.2022 година от надлежните органи в Бахама.
Ползваният от подсъдимия документ – паспорт № ER5003291 на името на Д. О. Е., роден на
********** година във Федерална република Нигерия, на който бил придаден вид, че е
издаден на 17.12.2020 година от надлежните органи на Бахама, е документ, който служи за
удостоверяване разрешено пребиваване в полза на титуляра му на територията на
държавата, която го е издала. Също така е чуждестранен документ, тъй като му е придаден
вид, че е издаден от надлежни органи на друга държава, в конкретния случай - Бахама.
Ползването на документа е извършено от подсъдимия чрез неговото представяне на св.С.
при и по повод изпълнение на служебните й задължения, свързани с осъществяването на
паспортен граничен контрол на ГКПП-Лесово, при влизане от Р. Турция в Р. България.
От субективна страна подсъдимият е извършила деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1 от НК с пряк умисъл. Същият е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Напълно е съзнавал факта, че използва процесният неистински официален документ,
удостоверяващ лични данни, който не е издаден от надлежните органи на Бахама, за да
удостовери пред длъжностно лице – граничен полицай, че има издаден като гражданин на
Федерална република Нигерия паспорт и го е ползвал пред граничния полицейски служител,
за да докаже правото си да влезе през границата на страната ни.
Относно престъплението по чл.279 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК:
Поради факта, че разрешаващия влизането на подсъдимия на територията на ЕС,
респ. на територията на Република България, документ е неистински, а и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът намира, че подс.Д. О. Е. е осъществил състава и на
престъплението по чл.279, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, като направил опит да влезе на
територията на страната ни, без разрешение на надлежните органи на властта. Безспорно
установено от фактическа страна е обстоятелството, че подсъдимият Д. О. Е. е извършил
фактически действия по преминаване на държавната граница, като не е имал разрешение от
надлежните органи на властта, които осъществяват гранично пропускателен контрол.
Безспорно е обстоятелството, че подсъдимият не е разполагал с необходимите документи
за преминаване на държавната граница през съответните КПП, като е предприел
преминаване на държавната граница без разрешение на съответните органи за това. По този
начин подсъдимият безспорно е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница. Осъщественото от подсъдимия Д. О. Е. деяние е в
изпълнителна форма без разрешение на органи на властта, в хипотеза на влизане в страната,
като извършването на деянието е останало във фазата на опита, тъй като не е налице
обективно преминаване на държавната граница от страна на подсъдимия. Този извод следва
от указаното в т.2 от Постановление № 8 от 28.06.1971 г. на Пленума на Върховния съд на
Република България, съгласно което, за да е налице опит към престъплението по чл.279 от
НК, е необходимо деецът непосредствено да е започнал преодоляването и на надлежния
контрол за преминаване на границата или установените от властта специални мерки и
препятствия - така, както се установява от фактическа страна по процесното дело. Или,
довършено „влизане" през границата по смисъла на чл.279 от НК от обективна страна, е
налице само тогава, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата, каквито
доказателства липсват. В конкретния случай, подсъдимият Д. О. Е. не е успял да влезе в
страната ни, защото служителят от граничния контролно-пропускателен пункт
своевременно е разкрил нередовността на представяния от него официален документ. Ето
защо съдът приема, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.279, ал.1, вр. с чл. 18,
ал.1 от НК. /В този смисъл е и съдебната практика на ВКС на РБ, изразена напр. в Решение
4
№ 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията П. Томов/.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимия, е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подс. Д. О. Е. е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива за
влизане в Р. България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Освен това в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да влезе на територията на Република
България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока - че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страна от ЕС, без да сочи каквито и да
било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279,
ал.5 от НК.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./ за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК и го оправда по
първоначалното обвинение за довършено престъпление по чл. 279, ал.1 от НК.
Относно наказанията:
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по
чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираното деяние -
липсата на минали осъждания, неговата възраст и оказаното съдействие в хода на ДП,
поради което при условията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./ наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
По отношение вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по
чл.279 ал.1 вр. чл.18 от НК съдът намира, че макар престъплението, извършено от
подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. Д.
О. Е. деяние не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства биха могли да бъдат определени както като многобройни, така и като
изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при наличие на многобройни и изключителни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
5
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия Д. О.
Е. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 вр. чл.18 от НК при условията на чл.55,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК минимум от
3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и
на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвидено в
престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание
глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото
материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия и за двете деяния. Подс. Д. О. Е. към
момента на извършване на деянията не е бил осъждан за престъпление от общ характер,
наложените му наказания са до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода. Ето
защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложените
наказания лишаване от свобода за двете деяния за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Тъй като престъпленията по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл.279, ал.1
вр. с чл.18 ал.1 от НК са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда, съдът прецени, че са налице основанията на чл.23, ал.1 от НК за определяне на
подсъдимия на едно общо наказание, като определи и наложи по–тежкото измежду
наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода, а именно: - ДЕСЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. Предвид целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и тъй като
са налице условията на чл. 66 от НК, съдът постанови, така определеното на подсъдимия Д.
О. Е. общо наказание да се отложи от изтърпяване за изпитателен срок от три години,
считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното
общо наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и наказанието Глоба в
полза на Държавата в размер на 500.00 лева, наложено на подсъдимия за деянието по
чл.279, ал.1 вр.с чл.18 ал.1 от НК.
По отношение на веществените доказателства:
Съдът постанови приложеното в запечатан плик на л.28 от ДП №257/2023г. по описа
на ГПУ-Елхово веществено доказателство – неистински паспорт № ER5003291, на името
на Д. О. Е., роден на ********** година във Федерална република Нигерия, на който бил
придаден вид, че е издаден на 17.12.2020 година от надлежните органи на Бахама
представляващ неистински официален документ, след влизане в сила на настоящата
присъда, ДА ОСТАНЕ приложен по делото до изтичане срока за съхраняване на делото,
след което да се унищожи.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д. О. Е. /D.O.E./, да
заплати направените в хода на досъдебното производство разноски за вещо лице в размер
на 327.19 лева в приход на Републиканския бюджет, платими по сметка на РД“ГП“ –
Елхово, както и ДА ЗАПЛАТИ направените във фазата на съдебното производство
разноски за вещо лице в размер на 20.00 лева, както и по 5.00 лева държавна такса при
издаване на изпълнителни листи, платими в приход на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Елхово, както и ДА ЗАПЛАТИ направените разноски по ДП № 257/2023г.
6
по описа на ГПУ – Елхово за служебен защитник в размер на 560.00 лева, платими в полза
на Републикански бюджет /по сметка на Национално бюро за правна помощ: IBAN: BG28
BNBG 9661 3100 1305 01- БНБ-ЦУ; BIC: BNBG BGSD/, както и при служебно издаване на
изпълнителен лист ДА ЗАПЛАТИ 5.00 лева държавна такса в приход на Бюджета на
съдебната власт, платима по сметка на РС-Елхово.
Направените в хода на ДП разноски за преводач на основание чл. 189, ал.2 от НПК в
размер на 60.00 лева, съдът постанови да останат за сметка на органа, който ги е направил –
РД“ГП“ – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на състав:
/М. Кирова/
7
Съобщи за изтекли лични данни