№75
Гр. Силистра, 26 юли 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 67 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК (Административно-процесуалния кодекс), във връзка с чл. 49, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 9 от 21.03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. и чл. 27, ал. 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители.
Производството по делото е
образувано по жалба на Ю. Н.Г. с ЕГН – ********** ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 19/04/1/0/00872/2/01/04/01, издаден
от заместник изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, с който акт е отказано
на оспорващия изплащането на финансова
помощ по Договор № 19/04/1/0/00872 от 10.12.2019 г. за отпускане на
финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 - 2020 г., прекратен е посоченият
договор и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер 194 749. 75 лева за
изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащате по същия договор,
ведно със законната лихва от датата на изтичане на определения срок за доброволно
възстановяване.
В жалбата е изтъкнат довод за
постановяване на акта в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя
органът не е извършил предварително
проверка за допустимост на произнасянето си по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП с
оглед евентуално наличие на предпоставки за налагане на финансова корекция
съгласно чл. 27, ал. 6 от закона. Посочва, че в акта не се съдържат ясни мотиви
за неизпълнение на кое задължение е прекратен сключения договор, което по
съществото си е довод за неспазване на установената форма. Моли за отмяна на акта.
Ответникът - Заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния си
представител юриск. Г.Б., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение на адв. С..
Съдът, като обсъди доводите
на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Не
се спори, че жалбоподателят е сключил
договор с ДФ "Земеделие", представляван от изпълнителния му директор
№ 19/04/1/0/00872 от 10.12.2018 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР
2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (л. 23-55). В последствие към договора са подписани четири
анекса, като според четвъртия анекс срокът за извършване на инвестицията по
договора е удължен до 15.09.2021 г. Предмет на договора е предоставянето на БФП
за изпълнението на одобрен проект № 19/04/1/0/00872 „Строително-монтажни работи
на животновъден обект, закупуване на земеделска техника и оборудване за
отглеждане на кози“. Първоначално одобрената финансова помощ е в размер на
756 937.01 лева. От тази сума, въз основа на получена заявка за плащане от
21.05.2019 г. (л. 81-87) на жалбоподателя като междинно плащане на 16.07.2019
г. е преведена сумата 194 749. 75 лева (л. 194). Срокът за подаване на заявка за
окончателно/второ плащане, посочен в чл. 6, ал. 4 от договора, е във връзка с чл. 45, ал. 2 от Наредба №
9/21.03.2015 г. и е едномесечен от изтичане на срока на договора по
чл. 6, ал. 1 от договора. В случая
съгласно Анекс № IV срокът на
договора е 15.09.2021 г., което означава, че заявката за плащане е следвало да
се подаде до 15.10.2021 г. Това
обстоятелство е установено от Разплащателната агенция при извършена
административна проверка и в тази връзка жалбоподателят е бил уведомен с писмо
с изх. № 01-6500/5363/ 26.11.2021 г. (л. 16-18), че се стартира процедура относно
прекратяване на договора и издаване на АУПДВ за възстановяване на полученото
финансово подпомагане, като му е дадена възможност в 14-дневен срок от
получаването на писмото да подаде възражения и да представи доказателства за
наличие на особени и непредвидени обстоятелства, довели до обективна
невъзможност за подаване на заявка. В
указания срок са подадени възражения единствено, че получената сума по междинното плащане е
по-малка, но в последствие се оказва, че разликата от 9705.26 лева е била
удържана по нареждане на ТД на НАП Варна, офис Силистра, във връзка със Запорно
съобщение на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2
от ДОПК, за което жалбоподателят е бил уведомен (л. 74-80). С възражението се признава, че
заявка не е представена, като е посочено, че причина за това е, че
инвестиционните разходи по проекта не са изпълнени.
Последвало е издаването
на оспорения акт, в който е възпроизведена горната фактическа обстановка и
направените възражения са счетени за неоснователни. Посочено е, че съгласно чл. 45, ал. 2 от
Наредба № 9 от 21.03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 6, ал. 4 във вр.
с чл. 14, ал. 1, т. 6 от подписания между страните договор за финансова помощ,
не по-късно от един месец след изтичането на срока за извършване на
инвестицията бенефициерът е следвало да подаде заявка за окончателно плащане. В
конкретния случай срокът за подаване на заявката е изтекъл на 15.10.2021 г., но
такава не е подадена. Според органа това
съставлява основание по чл. 49, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 45, ал. 2 и чл. 50,
ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за прекратяване на договора и за
предприемане на действия по установяване на подлежащите на възстановяване суми,
в който смисъл се е произнесъл.
Оспорването на посочения Акт за
установяване на публично държавно вземане е станало повод за инициирането на
настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК
съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Член 49, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
г. предвижда няколко хипотези, при които Държавен фонд "Земеделие" може да предприеме
действия по възстановяване на получената финансова помощ, като т. 5 предвижда,
че това става в случай, че инвестицията не е изпълнена в срока, посочен в
договора за отпускане на финансово подпомагане, която хипотеза в случая
несъмнено е налице с оглед изричните признания на жалбоподателя в подаденото от
него възражение (л. 19). Същата хипотеза е закрепена и в чл. 9, ал. 1 т. 6 от
сключения между страните договор.
Основанията за
едностранно прекратяване на договора от страна на РА са предвидени в чл. 23,
ал. 2 от подписания между страните договор. В т. 1 от разпоредбата като
основание за прекратяване е посочено виновното неизпълнение на което и да е
задължение, произтичащо от договора, Наредба № 9 / 2015 г. или акт на ЕС, от
страна на ползвателя. В случая е налице неизпълнение на задължението на
бенефициера да извърши инвестицията в срока по чл. 6, ал. 1 от договора, респ.
в срока по чл. 50, ал. 1 от наредбата, поради което съществува основание за
едностранното прекратяване на договора от страна на фонда. Неизпълнението на
това задължение е довело до невъзможност и за спазване на срока за подаване на
заявката за окончателно плащане , респ. до неизпълнение на задължението по чл.
45, ал. 2 от Наредба № 9 / 2015 г.
В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е
предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми,
мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП
регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради
неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките от
ПРСР, извън основанията по ал. 6 (налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.
11 т. 1-9 от ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на АУПДВ по реда на АПК. Чл.
27, ал. 8 от ЗПЗП предвижда, че АУПДВ се издават от изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него лица и обжалването на
тези актове не спира изпълнението им. Посочената
разпоредба изрично допуска възможност за делегиране на правомощия за издаването
на АУПДВ от страна на изпълнителния
директор на ДФЗ.
Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че
прекратяването на сключения договор и
издаване на АУПДВ във връзка с възстановяване на получената финансова помощ,
макар и различни като предпоставки и правни последици, са актове, чието
едновременно постановяване е нормативно закрепено и поставено в прерогативите на изпълнителния
директор на ДФЗ или оправомощено от него длъжностно лице.
От приложената по делото Заповед № 03-РД/3089
от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е видно,
че на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" И.И.са делегирани
правомощия да издава и подписва общи и специфични документи и административни
актове по всички мерки по ПРСР, в това число и за прекратяване на договорите и предприемане
на действия по възстановяването на получената финансова помощ. Въз основа на
посочения документи и предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП съдът
намира, че процесният акт е издаден от надлежно овластено лице, действало в рамките на предоставените му правомощия. В
тази връзка оплакванията на жалбоподателката за липса на компетентност на
издателя на акта са необосновани.
Оспореният акт е обективиран в писмена
форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно
изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, противно на твърденията на жалбоподателя.
Не се установява в производството по издаването му да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията
на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се
съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за
случая. Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство
в съответствие с изискването на чл. 26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност
да направи възражения и представи доказателства във връзка с тях, от която
възможност той се е възползвал.
Не се установява и твърдяното от
жалбоподателя противоречие на акта с материалния закон. В случая не се спори, инвестицията
не е била извършена в срок, поради което жалбоподателят не е подал заявка за
окончателно плащане. Спорно е дали органът е следвало да извърши
предварително проверка за евентуално
наличие на предпоставки за налагане на финансова корекция съгласно чл. 27, ал.
6 от ЗСПЗЗ преди да се произнесе с акт по чл. 27, ал. 7 от закона.
Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК.
Доколкото административното производство е образувано във връзка с извършени
нарушения на разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и неизпълнение на
договорни задължения, които, предвид фактическите основания за издаване на
АУПДВ, не представляват финансови показатели, правилно и законосъобразно на
основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП органът е издал АУПДВ. Хипотезите, при които
компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по АПК, са
регламентирани в условията на евентуалност в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ и
само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70,
ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В случая, описаните фактически
основания за издаването на процесния АУПДВ, съгласно разпоредбите на Наредба №
9/2015 г. не съвпадат с хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ,
поради което правилно административния орган е приел, че дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, следва да се установи
с издаване на АУПДВ, като липсва смесване на двете процедури и съответно –
липсва твърдяното нарушение на материалния закон. Изцяло в този смисъл са
мотивите на Решение № 3881 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2022 г., I о.
В заключение на
гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден при спазване на
предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния
закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ДФ "Земеделие"
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Н.Г. с ЕГН – ********** ***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
19/04/1/0/00872/2/01/04/01, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с
който акт е отказано на оспорващия изплащането на финансова помощ по Договор №
19/04/1/0/00872 от 10.12.2019 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 4.
1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 - 2020 г., прекратен е посоченият договор и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер 194 749. 75 лева за изплатено и подлежащо на
възстановяване междинно плащате по същия договор, ведно със законната лихва от
датата на изтичане на определения срок
за доброволно възстановяване.
ОСЪЖДА Ю.
Н.Г. с ЕГН – ********** *** да
заплати в полза на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: