Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260010/18.08. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд
Наказателно отделение
На шести
август
Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ:
Ангелина Лазарова
Георги
Грънчев
Секретар
Соня Дичева
Прокурор
Светла Курновска
като
разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВНОХД № 215
по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Производството
пред въззивния съд е за проверка на присъда № 7 от 29.05.2020 г., постановена
по НОХД № 69/19 г. на Окръжен съд Шумен, с която подс. М.К.П. бил признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, предл.
ІІ, б. „б”, предл. І, вр. ал. 1, б. “б” и б. „в” от НК, за което му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5, както и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 години. Съдът се разпоредил с
веществените доказателства и възложил на подсъдимия направените по делото
разноски.
Делото във въззивния съд е образувано по протест на
прокурор при ВОП и жалба на частните обвинители Перови и И., и на защитника на
подсъдимия.
Прокурорът счита, че в частта на наложеното на
подсъдимия наказание присъдата е неправилна и явно несправедлива, като иска изменението
й с увеличаване на наказанието.
Във въззивната жалба на частните обвинители Перови и И.
чрез техния повереник, се претендира увеличаване на всяко от наложените
наказания до размер от по десет години.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. Р., обжалва
присъдата, като я счита за незаконосъобразна, необоснована, постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения, с явно несправедливи наказания.
Иска се отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане на ШОС, изменение на
присъдата с намаляване на наложените наказания до размер от по две години.
Протестът и жалбите се поддържат пред въззивната
инстанция, съответно от прокурора при ВАпП, повереника адв. В. Н. и защитниците
адв. М. Р. и Н. В..
В последната си дума подс. П. иска произнасяне в
съответствие с позицията на защитниците си.
Съставът на въззивния съд, след като се запозна с
материалите по делото, счита че в хода на първоинстанционното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да
бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за отмяна на
постановената присъда.
Доколкото на 11.07.2019г. е прието за настъпило
основание за промяна на съдебния състав и разглежданото съдебно производство е
започнало отново, вниманието на въззивният състав е насочено към последвалите
процесуални нарушения.
І.Нарушения
по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК.
1.В разпореждането си № 247/19.07.2019г.
съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание на 11.09.2019г., като в
мотивите си е посочил, че делото се разглежда по диференцираната процедура по
чл. 371 т. 1 от НПК.
На този етап становища на страните по процесуалния ред
не са били изслушани и съдът е излязъл извън правомощията си, доколкото не е
било налице надлежно съгласие по прилагане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371 т. 1 от НПК.
С разпореждане № 274/10.09.2019г. заместник
председател на отделението поради заболяване на докладчика е пренасрочил делото
за „друга дата“, без да бъде конкретизирана, с ново призоваване на страните.
Вместо само да определи дата за заседанието, в
разпореждане № 355/09.12.2019г. съдията-докладчик е възпроизвел съдържанието на
разпореждането си № 247/19.07.2019г., насрочил разпоредително заседание на
05.02.2020г., вкл. и относно предопределяне процесуалния ход на делото
независимо от отсъствието на необходимата за процедурата по чл. 371 т. 1 от НПК
воля на страните.
2. В разпоредителното заседание на 05.02.2020г. съдът
е започнал разглеждането на делото, като:
- не е била докладвана молбата на пострадалите
Паринкови и синът им Кирилов от 03.02.2020г., че са в тежко финансово състояние
и не могат да дойдат, за да участват в делото. Същите са свидетели по делото и
имат правото по чл. 122 ал. 1 от ННПК да им бъдат заплатени разноските, направени
за явяване по делото. Съдът не е разяснил това в призовките до тях.
Съдът е дал ход на делото без да коментира причината
за неявяването на пострадалите, от значение по чл. 247 в ал. 2 от НПК.
В следващо с.з. на 11.03.2020г. е била представена
докладна от РИ, видно от която свидетелите нямат финансовата възможност да се
явят пред съда. Без да съобрази задължението си да поеме разноските за път на
свидетелите, съдът е наложил глоба от по 100 лв. на свидетелите (впоследствие
отменена без мотиви на в края на с.з. от 27.05.2020г.).
-С определението си съдът намерил, че са налице
условията за разглеждане на делото по чл. 371 т. 1 от НПК, но не уточнил по
отношение на кои доказателствени източници.
На следващо място, провеждането на процедурата по чл.
371 т. 1 от НПК изисква съдът да прецени дали съответните действия по
разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК – чл. 372 ал.
3 от НПК, а такива съображения не са изложени.
Без ясно поставена рамка на съкратеното съдебно
следствие, страните не са имали възможност да разберат границите на
доказателствените материали от ДП, които ще бъдат ползвани в съдебното
производство. Прочитането по чл. 283 от НПК, в края на следствието на
28.05.2020г. е било поискано от адв. М. Р.. Едва тогава съдът е изброил
свидетелските показания и експертните заключения, за които е счел, че е налице
съгласие. Тези източници са били прочетени още един път, когато съдът е решил
да приобщи материалите по ДП том по том.
-В определението е прието, че не са
налице условия за привличане на резервен съдебен заседател, а такъв е участвал.
-Съдът е дал ход на съдебното
следствие и дал думата на прокурора да докладва диспозитива на обвинителния
акт, без да се съобрази с промените в чл. 276 ал. 1 и 2 от НПК от м.01.2019г. с
ДВ бр. 7/2019г.
Следвало е съдът да докладва
основанията за образуване на съдебното производство, а прокурорът да изложи
обстоятелствата по обвинението.
3. В с.з. от 27.05.2020г.:
- Пред съда се е явил пострадалият
Димчо Димитров с упълномощения от него адв. Василев.
Без пострадалият да е конституиран в процеса като
частен обвинител или граждански ищец, неговият процесуален представител е
допуснат от съда до участие в хода на съдебното следствие, представил писмени
доказателства, които са били приети от съда. В хода на съдебните прения на
28.05.2020г. съдът е дал възможност на адв. Василев, в качеството на „защитник
на пострадалото лице Димитров Димитров“, да пледира и той е изразил позиция по
вината и наказанието на подсъдимия – „и 5 години са му малко“.
Така съставът на ШОС е допуснал изключително грубо
нарушение – позволил е в границите на процесуалните права на частен обвинител,
да участва неконституирано в преклузивния срок лице. Съдебната практика е
разглеждала подобни казуси и винаги е било приемано, че това нарушение е
засегнало съществено правото на защита на подсъдимия.
Поради изложеното Д. Димитров и адв. Василев не бяха
призовани за участие във въззивното производство.
-Явявайки се пред съда на 27.05.2020г.
Димчо Димитров не е бил разпитан като свидетел, независимо, че има това
качество и с.з. е приключило сравнително рано - в 13.34ч. В края на заседанието
след съвещание съдът е взел решение да бъдат прочетени показанията на неявилите
се „днес“ свидетели, а свид. Д. Димитров е бил в залата и е могъл да бъде
разпитан, тъй като в протокола не е отразено да е напуснал с.з.
На следващия ден, 28.05.2020г., Д. Димитров не се е
явил и неговите показания от ДП са били прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т.
5 от НПК.
-От 27.05.2020г. съдът отложил делото за следващия ден
– без да посочи никакво основание за отлагане.
Взетото решение е следвало да се доведе до знанието на
частните обвинители и техния повереник и видно от списъка на лицата за
призоваване, това е станало по телефона и чрез повереника. Страните и техният
процесуален представител обективно са били затруднени да организират пътуване и
участие в с.з. на 28.05.2020г. Те не са се явили, а правото им по чл. 79 от НПК
е било засегнато.
С оглед на изложените съображения, според състава на
въззивната инстанция, проведеното от ШОС съдебно следствие е дълбоко опорочено
и е довело до засягане на процесуалните права на всички участвали в
производството страни.
ІІ.Нарушение
по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК.
Изготвените към
присъдата мотиви нямат необходимото и достатъчно съдържание, което да позволи
проверка на законосъобразността на взетите решения. Нещо повече, те не съдържат
собствен прочит на доказателствата по делото, тъй като представляват копиране и
прехвърляне на съдържанието на обвинителния акт, ведно с подчертаванията на
определени изрази, със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В рамките на
един месец от обявяване на присъдата на 29.05.2020г. до 29.06.2020г., в процеса
на изготвяне на мотивите, съдът е форматирал и подравнил изложението, посочил
е, че проведената процедура е по чл. 371 т. 2 от НПК, допълнил е две смекчаващи
обстоятелства, прехвърлил съдържанието на присъдата в частта на наложените
наказания и отразил, че подсъдимия са възложени разноските. Пропуснал е да
отрази, че с присъдата се е произнесъл по веществените доказателства.
Налице е нарушение по чл. 305 ал. 3 от НПК. Напълно
отсъстват изводи от правна страна и изводи по определяне на наказанията. Съдът
не е отговорил на нито едно от многобройните възражения на страните, особено на
защитниците на подсъдимия.
Основателни са упреците на прокурорът от въззивната
прокуратура и на защитата пред настоящата инстанция. Налице е липса на мотиви,
независимо от наименованите по този начин 6 страници.
Смисълът на мотивите е
да се разясни на каква фактическа основа и с какви съображения е достигнато до
съответното решение. Изложеното от фактическа, аналитична и правна страна
обосновава извод, че ШОС не е изпълнил задължението да изготви мотивите към
присъдата в съответствие с дължимите стандарти. С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС – подобен недостатък категорично ограничава процесуалните
права на всички участващи в производството страни.
ІІІ.Нарушение
по чл. 348 ал. 3 т. 3 от НПК.
С коментираните разпореждания №
247/19.07.2019г. и № 355/09.12.2019г. съдията – докладчик е призовал резервен
съдебен заседател. Видно от протоколите, като такъв е участвала Е. Маринова,
независимо, че в определението на съда от 05.02.2020г. не са били установени
условия за привличането на резервен съдебен заседател.
Нещо повече, протоколното
определение от 05.02.2019г. (стр. 8 от протокола) е подписано от четиричленен
състав на съда – председател и трима съдебни заседатели. Такъв е съставът на
съда, подписал и постановената по делото присъда (л. 384 от НОХД № 69/2019г. на
ШОС).
По чл. 28 ал. 1 т. 2 от НПК
производството е следвало да бъде разгледано от съдия и двама съдебни
заседатели.
На основание чл. 260 ал. 2 от НПК
резервният съдебен заседател присъства при разглеждане на делото с права на
член на състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаване на
въпросите по делото.
С оглед поставените по протокола и
присъдата подписи, резервният съдебен заседател Маринова е била допусната до
участие в производството, съвещанията и произнасянията на съда, в нарушение на
забраната по чл. 260 ал. 2 от НПК.
Налице е разглеждане на делото и
постановяване на присъдата от незаконен състав.
Допуснатите нарушения са съществени
и неотстраними във въззивното производство, поради което присъдата следва да
бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
По изложените съображения и на
основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1, 2 и 3 от НПК,
въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 7, постановена на 29.05.2020г. по НОХД № 69/19г. на Окръжен съд гр. Шумен, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: