№ 156
гр. Русе, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
************* по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „А 1 България” ЕАД срещу „Даниела
Попова“ ЕООД, в която се твърди, че между ответника и ищцовото
дружество с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД е сключен договор за
използване на електронни съобщителни услуги *** от ***г. За всяка отделна
мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които били описани подробно
избраните тарифни планове, срокове, цени, условия за подновяване/
прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
С Приложение № 1 от ***г. били активирани тарифни планове за 3
броя мобилни номера. Номерата били активирани на ***г. и договорът
заведен в системата на оператора със същата дата. Твърди се, че по договора
има издадени фактури на обща стойност 228,82лв., а именно фактура № ***
от 13.12.2021г. с падеж 12.01.2022г., с период на фактуриране 09.11.2021г. –
08.12.2021г. на стойност 206,38лв.; фактура № *** от 12.01.2022г. с падеж
11.02.2022г., с период на фактуриране 09.12.2021г. – 08.01.2022г. на стойност
22,26лв.; фактура № *** от 11.02.2022г. с падеж 13.03.2022г., с период на
1
фактуриране 09.01.2022г. – 08.02.2022г. на стойност 0,18лв., които не били
платени.
За неизплатените суми по трите фактури ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парични
задължения по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № ***
от 2022г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение за сумите
228,82лв. главница, представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор *** за период от 09.11.2021г. до
08.02.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, 2,00лв. обезщетение за обработка
на просрочени задължения по договор *** и 8,39лв. мораторна лихва за
период от 13.01.2022г. до 26.05.2022г. Длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което на ищеца били дадени
указания от съда за предявяване на иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено, че „Даниела Попова“ ЕООД,
дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 228,82лв., представляваща месечни
такси и потребление за използвани услуги по договор *** за периода
09.11.2021г. – 08.02.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал становище по
предявения иск. С писмено становище от 02.12.2022г. (след срока за отговор)
излага становище за неоснователност на предявения иск, тъй като твърди, че
част от претендираните вземания по процесните фактури е заплатил чрез Изи
Пей на 04.07.2022г., а именно: изцяло фактурата за 22,26лв. и 150лв. от
фактурата за 206,38 лв. Твърди, че остатъкът не е заплатен, тъй като не бил
дължим на ищеца, поради това, че не е изпълнил договорното си задължение
да преустанови използването на мобилните услуги, поради достигнат
кредитен лимит. По тези съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и да не бъдат присъждани разноски в полза на ищцовото
дружество.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
2
доказателства, че между страните по делото - „А 1 България” ЕАД (с
предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и „Даниела Попова“ ЕООД са
възникнали облигационни отношения по договор за използване на електронни
съобщителни услуги *** от ***г. Към договора страните са подписали
приложения 1 и 2, в които подробно са описани предоставените услуги
(разговори, интернет, съобщения и други) и дължимите за тях такси.
За предоставените на ответника услуги по процесния договор,
ищцовото дружество е издало фактура № *** от 13.12.2021г. с падеж
12.01.2022г., с период на фактуриране 09.11.2021г. – 08.12.2021г. на стойност
206,38лв.; фактура № *** от 12.01.2022г. с падеж 11.02.2022г., с период на
фактуриране 09.12.2021г. – 08.01.2022г. на стойност 22,26лв.; фактура № ***
от 11.02.2022г. с падеж 13.03.2022г., с период на фактуриране 09.01.2022г. –
08.02.2022г. на стойност 0,18лв.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2022г. по описа на РС – Русе и срещу ответника издадена заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, за сумите 228,82лв.
главница, представляваща месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор *** за период от 09.11.2021г. до 08.02.2022г.(по
горепосочените три фактури), ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане, 2,00лв.
обезщетение за обработка на просрочени задължения по договор *** и 8,39лв.
мораторна лихва за период от 13.01.2022г. до 26.05.2022г.
Няма спор между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 04.07.2022г.(преди образуване на исковото
производство) ответникът е платил на ищеца част от претендираната в
настоящото производство сума в размер на 172,26лв. С оглед на това, ищецът
с молба от 07.12.2022г. е направил частичен отказ от иска си и е поискал
производството да продължи само за сумата от 56,56лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените по делото и неоспорени писмени
3
доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията
на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми
за ползваните мобилните номера – абонаментни такси, електронни
съобщения, разговори и пр. В претендираните за заплащане фактури
подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се
отнасят, тяхното количество и стойност. В преклузивния срок по чл. 131 ГПК
представените фактури не са оспорени, не са наведени възражения свързани с
вида, количеството и стойността на предоставените услуги, поради което
следва да се приеме, че между страните няма спор по тези въпроси.
Доколкото съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив по
частичното оттегляне на иска за сумата от 172,26лв., следва да направи това
при постановяване на настоящото си решение.
Също така с определение №***/13.09.2022г.(влязло в сила), съдът е
уважил молба на ищеца за оттегляне на част от първоначално заявената
искова претенция – за сумите 2,00лв. обезщетение за обработка на
просрочени задължения по договор *** и 8,39лв. мораторна лихва за период
от 13.01.2022г. до 26.05.2022г. и е прекратил на основание чл. 232 ГПК
производството в тази част.
Предвид частичното прекратяване на производството и при спазване
на задължителните указания дадени с т.13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/2022г. следва да бъде
обезсилена в частта за сумите от 172,26лв. главница, 2,00лв. обезщетение за
обработка на просрочени задължения по договор *** и 8,39лв. мораторна
лихва за период от 13.01.2022г. до 26.05.2022г.
При това положение спорен по делото е единствено въпросът за
дължимостта на сумата от 56.56лв. главница по процесните три фактури.
Ответникът е възразил за нейната дължимост обосновавайки се на уговорения
в договора кредитен лимит, след надвишаване на който мобилният оператор
следва да преустанови достъпа да съответната услуга. Действително в
договора между страните и по-точно в приложение №1 към него е уговорена
такава клауза „кредитен лимит“. Същата обаче както следва да бъде
тълкувана като възможност на оператора да преустанови предоставянето на
услуги, а не негово задължение. В случая няма спор, че ответникът е
потребил услуги над кредитния лимит и следва да заплати тяхната стойност.
4
Противното разбиране би довело до несправедливо разместване на блага,
потребяване на услуги, които не се заплащат, което е недопустимо, още
повече, че в случая и двете страни по договора са търговци.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде уважен за сумата, за която е останал предявен – 56,56лв.
При този изход на спора следва да се определят дължимите от
страните разноски. Ищецът е направил в настоящото производство разноски,
за които са представени доказателства само за заплащане на държавна такса
от 25лв. По правилото на чл. 78, ал.1 ГПК следва от тях да му се присъдят
пропорционално на уважената част - 6,18лв., тъй като част от исковата
претенция е била платена от ответника преди образуване на исковото
производство. За заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. дължимите
на ищеца разноски са пропорционално на уважената част от установителния
иск и платената сума след издаването на заповедта за изпълнение или сумата
от 310,88лв. от общо претендираните 325лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д.
№***/2022г. по описа на РС – Русе в частта за установяване дължимостта от
„Даниела Попова“ ЕООД с ЕИК204267860 на „А 1 България” ЕАД с
ЕИК131468980 на сумата от 172,26лв. представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на услуги по договор
*** за период от 09.11.2021г. до 08.02.2022г., ведно със законната лихва
върху нея считано от 27.05.2022г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена Заповед №***/30.05.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №***/30.05.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе в
частта за сумите 172,26лв. представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и потребление на услуги по договор *** за период от
09.11.2021г. до 08.02.2022г., ведно със законната лихва върху нея считано от
27.05.2022г. до окончателното изплащане, 2,00лв. обезщетение за
обработка на просрочени задължения по договор *** и 8,39лв. мораторна
5
лихва за период от 13.01.2022г. до 26.05.2022г.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Даниела Попова“ ЕООД с
ЕИК204267860, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова“
№94, вх. 3, ет.7, представлявано от управителя Ивайло Георгиев Димитров
дължи на „А 1 България” ЕАД с ЕИК131468980, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от Александър
Василев Димитров и Младен Маркоски сумата от : 56,56лв. представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на услуги
по договор *** за период от 09.11.2021г. до 08.02.2022г., ведно със законната
лихва върху нея считано от 27.05.2022г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена Заповед №***/30.05.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА „Даниела Попова“ ЕООД с ЕИК204267860, със седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова“ №94, вх. 3, ет.7 да заплати на
„А 1 България” ЕАД с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Кукуш“ №1 сумата от 310,88лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и сумата от 6,18лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6