Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 018
гр. Пловдив, 10.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 576/2020 г., намира
за установено следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 261846/14.09.2020 г. от П.Т.П. ЕГН ********** и С.Д.П. ЕГН ********** против
решение № 260014/21.08.2020 г., постановено по г. д. № 490/2019 г. по описа на ОС
– Пловдив, с което е развален договора от 30.03.2015 г. за прехвърляне
на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по
нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н. д. № .../... г. на нотариус П.,
рег. № ..., по силата на който Х.Х.П. ЕГН ********** е прехвърлил на П.Т.П. ЕГН ********** и С.Д.П. ЕГН **********
своите 2/3 идеални части от недвижим имот, находящ се
в гр. П., район „С.“: ПИ с идентификатор ... по КККР на гр. П., одобрени със заповед
№ .../... г. на ИД на АГКК – С., с адрес на ПИ: гр. П., район „С.“, местност Г.
К. Ш.- ЖПЛ К., с площ 1452 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен
план: ..., при съседи: ..., ..., ведно със сградите, които попадат в имота: 1.
сграда с идентификатор ... със застроена площ 70 кв. м., брой етажи: един,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; 2. сграда с идентификатор ...,
със застроена площ 124 кв. м., брой етажи: един; предназначение: селскостопанска
сграда; 3. сграда с идентификатор ... със застроена площ 50 кв. м., брой етажи:
един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, срещу което П.Т.П. и С.Д.П.
се задължават да гледат и издържат сестра му Л. Х. П. ЕГН **********, докато
последната е жива, като и осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила и
досега, като прехвърлителят Х.Х.П. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото
на ползване върху гореописания недвижим имот.
Жалбоподателите
молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендират разноски.
Ответникът счита, че жалбата е
неоснователна.
Иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3
от ЗЗД.
Предявен от Х.Х.П. ЕГН ********** *** против П.Т.П. ЕГН ********** и С.Д.П. ЕГН **********,
двамата с адрес: ***.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да развали
поради неизпълнение договор от 30.03.2015 г. за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по
нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н. д. № .../... г. на нотариус П.,
рег. № ..., по силата на който Х.Х.П. ЕГН ********** е прехвърлил на П.Т.П. ЕГН ********** и С.Д.П. ЕГН **********
своите 2/3 идеални части от недвижим имот, находящ се
в гр. П., район „С.“: ПИ с идентификатор ... по КККР на гр. П., одобрени със заповед
№ .../... г. на ИД на АГКК – С., с адрес на ПИ: гр. П., район „С.“, местност Г.
К. Ш.- ЖПЛ К., с площ 1452 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска
и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: ...,
при съседи: ..., ..., ведно със сградите, които попадат в имота: 1. сграда с
идентификатор ... със застроена площ 70 кв. м., брой етажи: един,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; 2. сграда с идентификатор ...,
със застроена площ 124 кв. м., брой етажи: един; предназначение: селскостопанска
сграда; 3. сграда с идентификатор ... със застроена площ 50 кв. м., брой етажи:
един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, срещу което П.Т.П. и С.Д.П.
се задължават да гледат и издържат сестра му Л. Х. П. ЕГН **********, докато
последната е жива, като и осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила и
досега, като прехвърлителят Х.Х.П. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото
на ползване върху гореописания недвижим имот. Претендира разноски.
Ответниците не
признават иска. Претендират разноски.
В исковата молба се
твърди, че между страните е договор от 30.03.2015 г. за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, по силата на който Х.Х.П. ЕГН ********** е прехвърлил на П.Т.П. ЕГН ********** и С.Д.П. ЕГН **********
своите 2/3 идеални части от недвижим имот, находящ се
в гр. П., район „С.“ срещу което П.Т.П. и С.Д.П. се задължават да гледат и
издържат сестра му Л. Х. П. ЕГН **********, докато последната е жива, като и
осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила и досега, като прехвърлителят
Х.Х.П. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху
гореописания недвижим имот.
Това твърдение не е спорно и се доказва от представения препис от
нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н. д. № .../... г. на нотариус П.,
рег. № ... (л. 6 от г. д. № 379/2019 г. по описа на РС – Пловдив.)
В исковата молба се
твърди, че П. и С. не са изпълнявали пълноценно своите задължения за гледане и
издръжка от момента на сключването на договора и към настоящия момент.
Гледането и издръжка са комплекс от
дейности, които в своята цялост дават характера на задължението по договор за
прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка. Обемът на грижите може да бъде
най – различен и той зависи както и особеностите на отделния индивид /пол,
възраст, навици, потребности/, така и от неговото състояния в определен момент.
Общата идея е, че задължените лица следва да престират (лично или чрез трети лице)
такива по вид и характер грижи, че прехвърлителят да бъде изцяло задоволен с оглед
неговия нормален начин на живот – такъв, какъвто съответства на общото му
състояние и положение. По сходен начин стои и въпросът с издръжката. Нейният
размер не може предварително да бъде определен - той следва да е съответен на
потребностите на кредитора, но видът на това задължение е винаги ясен – определена
парична сума.
В отговора на исковата молба
ответниците твърдят, че тяхното задължение е изпълнявано чрез техните син и
снаха, както и чрез специално наети помощници. Изрично признават, че са плащали
на тези помощници до юли 2018 г., когато ищецът е забранил на наетите помощници
да вземат пари от ответниците.
Според показанията на
свидетел П. (л. 164 – 165 от делото на ОС), тя се грижи непрестанно за Л. от
август 2019 г. в качеството на социален асистент.
Според показанията на
свидетел Г. (л. 198 от делото на ОС), тя се е грижила за Л. през 2018 г. за
около 8 медеца, като възнаграждението е плащано от Т. Т..
Показанията на
свидетели Т. и Т. следва да бъдат взети под внимание по отношение доказване на
изпълнение на договора, при отчитане на обстоятелството, че те са син и снаха
на ответниците и последните твърдят, че изпълнението на задълженията за гледане
и издръжка в пълен обем е ставало основно чрез тях.
Според показанията на
свидетел Т. (л. 165 от делото на ОС), ответниците, които са и длъжници по
процесния договор, малко след неговото сключване са напуснали гр. П. и са
заживели в друго населено място и си идвали събота е неделя.
Според показанията на
свидетел Т. (л. 166 – 167 от делото на ОС), грижите основно са се изразявали в
осигуряване на топлина и храна. Твърди, че Л. е можела самостоятелно да се
обслужва, а същевременно посочва, че за Л. е необходимо да има постоянно човек
около нея. Случвало се е да пада от количката, да събаря чиния. Лекарствата,
които Л. приема се осигуряват от Х. и се купуват от него. Те са ги купували до
август 2019 г. Храната се осигурявала от социалния патронаж, без събота и неделя, когато се осигурявала от Т.
Няма годни
доказателства за трансформация на задължението – не е представен документ в
тази насока.
От гореустановената
фактическа обстановка може да бъде направен извод, че ответниците не са
изпълнявали (лично или чрез трети лица) своите задължения по процесния договор
в пълен обем и то за продължителни периоди от време, включително и след покана
да сторят това (л. 11 – 12 от г. д. № 379/2019 г. по описа на
РС – Пловдив).
Следователно е налице
пълно и виновно неизпълнение, поради което и на основание чл. 87 от ЗЗД,
процесният договор следва да бъде развален.
До тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК, следва да бъдат осъдени П.Т.П. ЕГН **********
и С.Д.П. ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Х.Х.П. ЕГН **********
*** сумата от 700.00 лева, представляваща поискани и направени разноски за
въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260014/21.08.2020 г., постановено по г. д. № 490/2019 г. по описа на
ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА
П.Т.П. ЕГН ********** и С.Д.П. ЕГН **********, двамата
с адрес: *** да заплатят на Х.Х.П. ЕГН ********** *** сумата от 700.00
(седемстотин) лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по
чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: