О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260368 15.12.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав
на
петнадесети декември две хиляди и
двадесета година
в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
при секретаря
Катерина Маджова
като разгледа
докладваното от съдията -
докладчик ЗЛАТЕВ
частно
гражданско дело № 3402 по описа
за 2020 година,
за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е на осн. чл.274- 279
във вр. с чл.410 от ГПК.
Производството
е образувано по подадена в законния 1- седмичен срок частна жалбаот ,,А.Т.“-
ЕООД, ***против Разпореждане, постановено в з.з. на 16.11.2020г. по ч.гр.д.№
4600/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател против длъжника му В.А.Т. *** за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, в частта с която се претендира сумата 50, 32
лв. за административни разноски и сумата 164, 82 лв. за възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, като неоснователно.
Ч.жалбоподател излага подробни доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на
разпореждането, и моли настотящия въззивен съд да отмени обжалваното Разпореждане
и да разпореди да се издаде Заповед за изпълнение за отхвърлените две суми.
Претендира разноските си в производството.
Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди
оплакванията в ч.жалба, кратките мотиви в атакуваното Раазпхореждане, данните
по първоинстанционното дело и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, намери за установено и доказано следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от ,,А.Т.“- ЕООД, ***срещу
В.А.Т. ***, като е налице атакувания отказ относно претендира сумата 50, 32 лв.
за административни разноски и сумата 164, 82 лв. за възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, а в останалата част заявлението е било
уважено и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.401
от ГПК № 260685/16.11.2020г. В заявлението е посочено, че вземането произтича
от договор за кредит от 21.05.2019г., сключен между „К.“- ЕАД, *** за сума в
размер на 1 000 лв., обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство
между заявителя и длъжника. Посочено е, че кредитополучателят се е задължил да
върне заемната сума, заедно с договорна лихва, както и дължимото възнаграждение
на поръчителя по договора за поръчителство, като задължението станало
изискуемо. На 21.05.2019г. заявителят е изпълнил задължението на длъжника и е
поискал от РС да издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
длъжника за посочените по- горе суми. С обжалваната част на Разпореждането РС е
отхвърлил заявлението в частта, с която ,,А.Т.“- ЕООД е поискало издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 50, 32 лв. за административни
разноски и сумата 164, 82 лв. за възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, като е приел, че уговорката се превръща в необоснована санкция
за длъжника и средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
Съгласно
разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението
трябва, освен да е редовно от външна страна, и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и на чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това. В процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са
налице очевидно неравноправни клаузи, тъй като макар отношенията между
кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от отделни договори/за потребителски кредит и за поръчителство/,
при изложените от заявителя факти и основания става ясно, че се касае за
свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват
самостоятелно. Както е посочено в заявлението, договорът за потребителски
кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, и съответно е налице
договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита. Следователно е налице дълг по кредитно
правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се разглеждат
като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи закона и забраната
за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора предвид разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Очевидно ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по договора ГПР, а ако бъде
изчислена стойността й, тя ще надвиши многократно максимално допустимият
размер, регламентиран в императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК/5-
кратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по
ПМС на РБ/. Също така плащането на тази такса е уговорено като приоритетно,
дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от което ясно
прозира целта му- да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в
насрещната престация. Като последица това води до неоснователно обогатяване за
кредитора- както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар
подобен начин за обезпечаване на вземането да е нормален, разбираем и наложил
се в практиката, ясно е, че с него се постига гарантиране на сигурен доход без
насреща да е престирана услугата- поръчителство. Възнаграждението е уговорено
като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще
прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса
за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с разпоредбата на чл.10а,
ал.4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на
кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. А разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК
изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо
и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. Предвид противоречието й с
императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски,
на основание чл.21, ал.1 от 3ПК се
явява изцяло нищожна.
Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК/в
последната му редакция- ДВ бр.100/20.12.2019г./, РС издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Въззивният съд намира,
че посочените по- горе клаузи от договора за поръчителство носят всички белези
на неравноправни по смисъла на чл.143
от ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл.143,
т.1- 19
от ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
чл.143,
т.20 от ЗПК
изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с
приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се
приемат за нищожни, като неравноправни, като и на това основание заявлението трябва
да бъде отхвърлено.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че ч.жалба е
неоснователна, че атакуваното Разпореждане в обжалваната част, в която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410
от ГПК като правилно, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
Настоящото
въззивно Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред
по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 16.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№
4600/2020г. по описа на Районен съд- Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :