Решение по дело №33848/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20641
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110133848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20641
гр. С., 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110133848 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 129856/23.06.2022г. на СРС,
подадена от "**********" ЕАД срещу Г. С. Г. във връзка със Заповед за изпълнение от
21.01.2022г., издадена по ч.гр.д. № 74274/2021г. на СРС. В хода на производството /на
25.09.2022г./ ответникът Г. С. Г. е починал, като на негово място с определение от
20.11.2022г. като ответник по делото е конституирана неговата еднокръвна сестра и
единствена наследница С. С. Г..
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. П.Н. е предявил срещу Г. С. Г., починал в хода
на производството и заместен като страна по делото от наследницата си по закон С. С. Г.,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи като
наследник на Г. С. Г. на „**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град С., бул. "*********" № 77, вх. А, ет. 5, ап. 10, аб. № *********,
както следва:
5845,55 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.12.2021г.) до
окончателното им изплащане;
939,49 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-10.12.2021г.;
12,00 лева за главница за дялово разпределение за периода м.01.2020г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.12.2021г.) до окончателното им изплащане;
2,00 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 03.03.2020г.-10.12.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и първоначалния ответник е
1
съществувало облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в
изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като
не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. С. Г. е депозирала Отговор на исковата
молба, вх. № 155386/02.06.2023г. на СРС. Заявява, че дължимите за имота суми във връзка
със снабдяването му с топлинна енергия в размер от 7595,51 лева са доброволно платени на
11.04.2023г. Сочи, че след като узнала за задълженията на наследодателя си, тя веднага ги
платила. Признава предявените искове по основание и размер, като моли разноските по
делото да се възложат на ищеца. Същата позиция се изразява и в депозирана чрез адв. Г. А.
допълнителна Молба-становище, вх. № 186559/29.06.2023г. на СРС.
С писмо, вх. № 190510/04.07.2023г. на СРС, "**********" ЕАД чрез юрк. Д.К. е
изразила становище, че представените към отговора на исковата молба фискални бонове не
са относими към претенциите на дружеството по настоящото дело, а са за текущи
задължения след процесния период. При извършена в дружеството проверка се установило,
че плащания по процесните суми не са правени.
С молба, вх. № 278873/06.10.2023г. на СРС, ответницата чрез адв. Г. А. е представила
доказателства за заплатена в полза на ищеца сума от 8508,25 лева, покриваща задълженията
по исковата молба и разноските по делото.
В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от
юрк. Т. / юрк. М.. Признава се, че са заплатени всички дължими във връзка с производството
суми, освен юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответницата не се явява и не изпраща представител.
Третото лице – помагач „**********“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
272613/03.10.2023г. на СРС, с която изразява становище за основателност и доказаност на
предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответницата, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
наследодателя на ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за него е възникнало задължение за плащане на съответната цена в
претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
2
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици. Страните не спорят относно
възникването у първоначалния ответник по делото на задължения за заплащане на
процесните суми, тяхното основание и размер.
Ответната страна е признала дължимостта и изплатила на ищеца претендираните по
делото суми, включително част от съдебните разноски, което обстоятелство се признава
изрично от процесуалните представители на ищеца, които претендират единствено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Доколкото интересът на
топлоснабдителното предприятие за сумите по исковете е удовлетворен изцяло, което
обстоятелство следва да се вземе предвид при решаване на делото съобразно чл. 235, ал. 3
ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни.
По разноските:
Макар и исковете да биват отхвърляни, тъй като това става поради извършено през
времетраенето на процеса плащане, то ответницата следва да понесе сторените от ищеца
разноски, останали извън сумите по доброволното плащане, а именно – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. Доколкото именно неплащането на
задълженията от страна на праводателя на ответницата и подаването на възражение от
негова страна срещу издадената заповед за изпълнение са провокирали образуването и
провеждането на настоящото производство, то липсва основание за приложение на чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., срещу Г. С. Г. , ЕГН **********, от град С., починал в хода на делото и заменен
като ответник по него от наследницата си по закон С. С. Г. , ЕГН **********, от град С.,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че същата дължи като наследник на Г. С. Г. на
„**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
С., бул. "*********" № 77, вх. А, ет. 5, ап. 10, аб. № *********, както следва:
5845,55 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.12.2021г.) до
окончателното им изплащане;
939,49 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-10.12.2021г.;
12,00 лева за главница за дялово разпределение за периода м.01.2020г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.12.2021г.) до окончателното им изплащане;
2,00 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 03.03.2020г.-10.12.2021г.
ОСЪЖДА С. С. Г. , ЕГН **********, от град С., да заплати на „**********“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на "**********" ЕООД в качеството му на
3
трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК СЪОБЩАВА на ответницата банковата сметка,
посочена от ищеца в исковата молба, за превеждане на присъдените суми след влизане в
сила на решението: IBAN **** **** ****************, BIC ****BGSF, "**********" АД.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, ДА СЕ СЪОБЩИ на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4