№ 15369
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110173614 по описа за 2024 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.2 ЗЗД , по чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД и чл.86,ал.1
ЗЗД.
С исковата молба ищецът „**************”ЕООД е предявил искове да бъде
осъден ответникът да му плати следните суми:
- 26,39 лв, представляващи платената от лицето Д. Д. Д. цена на въздушен транспорт
, който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София ,
България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , вземането за получаване на която е
прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от
15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на
въздушния транспорт , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3,
58 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху
главницата от 26,39 лв от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до
окончателното плащане;
- 96 лв, представляващи платената от лицето Д. Д. Д. цена на транспорта на чекиран
багаж до 10 кг , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня,
Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , вземането за получаване
на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от
15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на
въздушния транспорт на багажа , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в
размер на 12,99 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със
1
законната лихва върху главницата от 96 лв от датата на предявяване на исковата молба –
10.12.2024г. до окончателното плащане;
- 301,49 лв, представляващи разликата между платената от лицето Д. Д. Д. цена на
въздушен транспорт , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня,
Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , и цената на самолеттния
билет , закупен от З. Д. Д. от друг въздушен превозвач за транспортирането му до крайната
точка ,вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото
дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната
лихва върху посочената ценова разлика на самолетните билети , начислена за периода от
21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 40,84 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.79,ал.1,
предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 301,49 лв от датата на
предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане, и
- 23,37 лв, представляващи левовата равностойност на 11, 90 авро- осъществен на
12.12.2023г. от лицето Д. Д. Д. разход за изхранване на летище „Фиумичино” , Рим поради
отменения полет W64364 BLQ-SOF (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва
върху разхода за изхранване , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер
на 3,15 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва
върху главницата от 23,37 лв от датата на предявяване на исковата молба– 10.12.2024г. до
окончателното плащане.
С писмена молба от 15.07.2025 пълномощникът на ищеца е признал извършеното
от ответника плащане , с което са погасени изцяло ретендираните суми по делото за
главници и за лихви. Но е посочил , че съдебните разноски са платени само частично от
ответника , поради което остават дължими – част в размер на 350 лв от платената държавна
такса и част в размер на 3 470 лв от платеното от ищеца адвокатско възнваграждение.
В заседанието на 16.07.2025г. , в което е даден ход по същество на делото, не се явил
представител на ищеца , но с писмената молба от 15.07.2025г. пълномощникът на ищеца е
пледирал за присъждане на неплатената част от съдебни разноски, като не е изразил
изрично становище по решението.
Ответникът „************” , действащо чрез „************- ************* е
признал исковете видно от изявленията на пълномощника му в представения на 06.02.2025г.
отговор на исковата молба.
С писмени молби от 02.04.2025г. и от 02.07.2025г. адвокатът на ответника е посочил ,
че всички претендирани от ищеца суми са платени на 25.03.2025г., като е представил
доказателства за това. С писмената молба от 02.07.2025г. пълномощникът на ответника е
посочил , че с плащането , осъществено на 25.03.2025г., са погасени съдебни разноски ,
както следва : държавна такса – 50 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
В заседанието на 16.07.2025г. , в което е даден ход по същество на делото, не се явил
представител на ответника, но с писмената молба от 02.07.2025г. пълномощникът на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете поради плащане, както и на претенциите на
2
ищеца за съдебни разноски.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземания по чл. 55, ал.1, предл.2 ЗЗД , по чл.79,ал.1,предл.2 ЗЗД и по чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу ответника за плащане на сумите : 26,39 лв, представляващи платената от
лицето Д. Д. Д. цена на въздушен транспорт , който е следвало да се осъществи на
11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-
SOF , вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото
дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната
лихва върху цената на въздушния транспорт , начислена за периода от 21.12.2023г. до
10.12.2024г. в размер на 3, 58 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно
със законната лихва върху главницата от 26,39 лв от датата на предявяване на исковата
молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане; 96 лв, представляващи платената от лицето
Д. Д. Д. цена на транспорта на чекиран багаж до 10 кг , който е следвало да се осъществи
на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364
BLQ-SOF , вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на
ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със
законната лихва върху цената на въздушния транспорт на багажа , начислена за периода
от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 12,99 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1,
предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 96 лв от датата на
предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане; 301,49 лв,
представляващи разликата между платената от лицето Д. Д. Д. цена на въздушен транспорт
, който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София ,
България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , и цената на самолеттния билет , закупен от
З. Д. Д. от друг въздушен превозвач за транспортирането му до крайната точка ,вземането за
получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор
за цесия от 15.08.2024г. (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху
посочената ценова разлика на самолетните билети , начислена за периода от 21.12.2023г. до
10.12.2024г. в размер на 40,84 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно
със законната лихва върху главницата от 301,49 лв от датата на предявяване на исковата
молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане, и 23,37 лв, представляващи левовата
равностойност на 11, 90 авро- осъществен на 12.12.2023г. от лицето Д. Д. Д. разход за
изхранване на летище „Фиумичино” , Рим поради отменения полет W64364 BLQ-SOF
(чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху разхода за изхранване ,
начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3,15 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във
връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 23,37 лв
3
от датата на предявяване на исковата молба– 10.12.2024г. до окончателното плащане.
Не се спори между страните по делото и че след предявяването на исковата молба
ответникът е платила изцяло на ищеца всички дължимите суми за гллавници и за лихви,
т.е. че вземанията са погасени поради изпълнение (плащане). Това се твърди от ответника и
се признава от ищеца. Това се установява от представеното от ответника платежно
нареждане , удостоверяващо плащането на 25.03.2025г. на сумата от 982,71 лв.
Независимо, че плащането на сумата от 982,71 лв е извършено след предявяването на
иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от
съда .
Тъй като претендираните вземания за главниците и за лихвите са погасени,
предявените осъдителни искове по чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД , по чл.79,ал.1,предл.2 ЗЗД и по
чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени изцяло, както и претенциите
за законните лихви от датата на предявяването на исковата молба до плащането, тъй като
ищецът не поддържа тези претенции , а и те също са погасени поради изпълнение
(плащане).
Относно разноските по делото :
Въпреки че предявените осъдителни искова не са уважени (отхвърени са поради
погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва
да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
исковата молба, доколкото плащанията не са били извършени до датата на предявяване на
исковете , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът
има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от
ответника след предявяването на исковата молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платените
държавна такса в размер на 400 лв (тъй като по всеки от осемте иска се държи отделна
такса от 50 лв) и адвокатско възнаграждение в размер на 3 520 лв (видно от представения
Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2024г.).
Страните по делото не спорят , че с плащането на 25.03.2025г. на общата сума от
982,71 лв ответникът е погасил и съдебни разноски в размер на 450 лв. С писмената молба
от 02.07.2025г. пълномощникът на ответника е посочил , че с плащането , осъществено на
25.03.2025г., са погасени съдебни разноски , както следва : държавна такса – 50 лв и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Видно е , че ответникът е погасил само част в размер на 50 лв от платената от ищеца
държавна такса за предявяването на исковата молба , която е 400 лв. Следователно
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и останалата непогасена част от
платената от него държавна такса – 350 лв (400 лв – 50 лв).
Ответникът е платил на ищеца съдебни разноски , представляващи адвокатско
възнаграждение, в размер на 400 лв. Ищецът обаче претендира плащане на целия размер на
платения от него адвокатски хонорар от 3 520 лв. Ответникът е предявил възражение по
4
чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатко възнаграждение. Това
възражение на ответната страна е основателно. Претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 3 520 лв не съответства на сбора от цените на исковете (507,71 лв) ,
като я надвишава почти седем пъти , а също и на правната и фактическа сложност на делото
, по което е проведено едно открито заседание. Полагащото се на ищеца адвокатско
възнагграждение по чл.7,ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС е 400 лв , като видно от
изричната редакция на тази норма размерът на адвокатското възнаграждение се определя
според материалния интерес , т.е. от сбора от цената на всички искове , а не според цената
на всеки отделен иск, каквото е твърдението на пълномощника на ищеца. На ищеца се
полагат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Тази сума е платена от
ответника, поради което на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по насотящото дело. Тази претенция на ищеца следва да бъде отхъврлена.
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като исковете са отхвърлени поради
плащане на претендираните вземания след предявяването на исковата молба. Според
съдебната практика в тези случаи ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „**************”ЕООД,
ЕИК: ***********, гр. ************, със съдебен адрес : град С*************, чрез адв. Е.
В., против „************” чрез „************- *************, ЕИК: **********, с
адрес на управление: гр. *****************, със съдебен адрес : град ******************,
чрез адв. К. И. , обективно съединени осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.2 ЗЗД , по
чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумите : 26,39 лв, представляващи платената от лицето Д. Д. Д. цена на въздушен
транспорт , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия –
София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , вземането за получаване на която е
прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от
15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на
въздушния транспорт , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3, 58
лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху
главницата от 26,39 лв от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до
окончателното плащане; 96 лв, представляващи платената от лицето Д. Д. Д. цена на
транспорта на чекиран багаж до 10 кг , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г.
по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF ,
вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото
дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната
лихва върху цената на въздушния транспорт на багажа , начислена за периода от
5
21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 12,99 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1,
предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 96 лв от датата на
предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане; 301,49 лв,
представляващи разликата между платената от лицето Д. Д. Д. цена на въздушен транспорт
, който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София ,
България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , и цената на самолеттния билет , закупен от
З. Д. Д. от друг въздушен превозвач за транспортирането му до крайната точка ,вземането за
получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор
за цесия от 15.08.2024г. (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху
посочената ценова разлика на самолетните билети , начислена за периода от 21.12.2023г. до
10.12.2024г. в размер на 40,84 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно
със законната лихва върху главницата от 301,49 лв от датата на предявяване на исковата
молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане ; 23,37 лв, представляващи левовата
равностойност на 11, 90 авро- осъществен на 12.12.2023г. от лицето Д. Д. Д. разход за
изхранване на летище „Фиумичино” , Рим поради отменения полет W64364 BLQ-SOF
(чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху разхода за изхранване ,
начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3,15 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във
връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 23,37 лв
от датата на предявяване на исковата молба– 10.12.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „************- *************, ЕИК: **********, с адрес на управление:
гр. *****************, със съдебен адрес : град ******************, чрез адв. К. И. , ДА
ЗАПЛАТИ на „**************”ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ************, със съдебен
адрес : град С*************, чрез адв. Е. В., сумата от 350 лв (триста и петдесет лева),
представляваващи непогасената част от направените от ищеца разноските по настоящото
дело – платената държавна такса за предявяването на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „**************”ЕООД за присъждане на съдебни
разноски по насотящото дело , представляващи непогасената част от адвокатско
възнаграждение в размер на 3 470 лв (три хиляди четиристотин и седемдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6