Решение по дело №250/2019 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 43
Дата: 31 март 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20195340200250
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

№ 43

 

град Първомай, 31.03.2020 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 250 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19 - 0325 - 000625 / 09.10.2019 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Е.П.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия Закон са наложени административни наказания глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.

Е.П.П. чрез процесуалния си представител адвокат Р.В.И. от Адвокатска колегия - *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, Районно управление на МВР - Първомай, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

 

От фактическа страна:

 

На 22.06.2019 година младши автоконтрольор при РУ на МВР - Първомай Г.П.К. (актосъставител) е дневна смяна и в изпълнение на задълженията си по контрол на пътната безопасност една от задачите му е работа с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 581, като за целта полицаят позиционира патрулния автомобил, в който е техническо средство, на ***.

След включване на уреда автоконтрольорът посочва джипиес координатите му в протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата), настройва камерата, за да се виждат добре моторните превозни средства с нарушенията – фокус, светлина, яркост, контраст, зуум; въвежда ограничението на скоростта за отсечката, където се работи, допускът на превишаване на скоростта, посока на задействане на системата и режима на обхват; стартира системата и нанася и тези данни в протокола с посочване на началния час на работа.

При приключване на работа с техническо средство, полицаят записва в протокола крайния час и в Районното управление сваля видеоклиповете с установените нарушения, като за целта ги въвежда в автоматизирана система.

Така на 22.06.2019 година с мобилната система за видеоконтрол TFR1-M № 581 е констатирано нарушение на ограничението на скоростта в населеното място, извършено с лек автомобил „Фолксваген Венто“ с ДК № *** – моторното превозно средство е засечено в 16:03:20 часа при движение със 104 км/ч в посока на радарния лъч, като техническото средство е разположено неподвижно (режим Н) с обсег на действие 100-120 метра (трафик М).

Установено е, че собственик на моторното превозно средство е Г. Б.П., който представя Декларация от 26.08.2019 година по чл. 186, ал. 5 от ЗДП, че в посочения час на инкриминираната дата автомобилът му е управляван от Е.П.П. и на 30.08.2019 година жената се явява в сградата на РУ на МВР - Първомай, където в нейно присъствие и в присъствието на полицай А. А.П. й е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия Д № 965896).

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция като свидетел полицейски служители, които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по надлежния ред документи със снимка и от приложената административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

 

На Е.П.П. е вменено в отговорност нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, забраняващ превишаване на скорост от 50 км/ч при движение на пътните превозни средства от категория В в населено място, като няма спор, че село Бяла река в община Първомай е населено място и лек автомобил „Фолксваген Венто“ с ДК № *** е категория В по смисъла на 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДП.

По т. 65 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДП „Автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (б. А); мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес (б. Б).

Деянието е установено техническо средство, в съответствие с изискванията на Глава четвърта, Раздел ІІ от Закона за измерванията – за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 / 24.02.2010 със срок на валидност до 24.02.2020 година (№ 4835 в Регистър на одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология); по императивните норми на Глава четвърта, Раздел ІІІ от Закона за измерванията мобилната система TFR1-M № 581 е преминала последваща проверка за съответствие – извършена е от оторизиран проверител – Лаборатория за проверка на средствата за измерване в сектор „Полицейска техника“ към Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР на 07.02.2019 година, като съгласно т. 31 от Заповед № А-616 / 11.09.2018 година на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 10в, ал. 2, т. 1 от Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година) периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година.

Съгласно Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година на министъра на вътрешните работи и стационарните, и мобилните АТСС заснемат статични и / или динамични изображения с данни за нарушенията на правилата за движение (чл. 2), като за осъществяването на контрола с АТСС не се изисква намеса от страна на служителя – той само позиционира служебното моторно превозно средство, насочва уреда в контролираната посока, прави необходимите настройки и го включва за започване на автоматизирания контрол, а след приключване на работния процес изключва АТСС, като информацията със запаметените данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения (чл. 9).

От своя страна чл. 189, ал. 15 от ЗДП визира, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, а по смисъла на чл. 104, чл. 105 и чл. 109 от НПК във връзка с препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказателствените средства служат за възпроизвеждане на доказателства – фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за тяхното изясняване, и като веществени доказателства се събират и проверяват всички предмети, които могат да послужат за изясняване на фактите.

При анализ на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че нарушението на правилата за движение, извършено в 16:03:20 часа на 22.06.2019 година в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, с лек автомобил „Фолксваген Венто“ с ДК № ***, може да се установи чрез използване на временно разположена на участък от пътя мобилна АТСС (в случая мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 581) и запаметените данни да се използват за санкциониране на нарушителя.

Несъстоятелни са доводите на защитата, че протоколът от проверката на мобилна система за видеоконтрол е издаден в разрез със закона, заради принадлежността и на наказващия орган, и на проверяващия изправността на техническото средство към едно и също звено в МВР и йерархична им подчиненост – съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за МВР главните дирекции и областните дирекции на МВР, в чиято структура работят контролните органи по ЗДП, са основни и независими една от друга структури на Министерството, поради което ангажираните с използване на конкретното средство за измерване служители не попадат в кръга на оправомощените да извършват проверка на средства за измерване субекти по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за измерванията във връзка с § 1, т. 30 от Допълнителната разпоредба на същия закон.

Неоснователно е и възражението за нарушаване на процедурата при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, тъй като е вписан само един свидетел, който не е очевидец на извършеното нарушение или пък на установяването му – по разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, но неспазването на това правило не е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, още повече, че законодателят сам прави отстъпка от изискването изобщо за свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официални документи (чл. 40, ал. 4).

Що се отнася до наведените твърдения в насока за наличието на крайна необходимост, тъй като с жалбоподотелката пътува нейна позната, на която й прилошава, и Е.П. бърза за посещение в Центъра за спешна помощ в град Първомай следва да се отбележи, че, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси, но само при условие опасността да не може да се избегне по друг начин, а в случая управлението на моторно превозно средство със скорост два пъти по-голяма от законово разрешената за населено място, не е от условията за приложението на дисквалифициращата норма на чл. 8 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното и при установената доказателствена съвкупност е безспорно, че на 22.06.2019 година в 16:03:20 часа в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, в нарушение на императива по чл. 21, ал. 1 от ЗДП Е.П.П. управлява моторно превозно средство от категория В с превишена скорост от 51 км/ч над допустимата (при приспаднат толеранс от 3 км/ч в нейна полза).

За деяние е наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, съгласно чийто текст на водача, превишил разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, се налага 700 лева глоба и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като, макар и нарушението да е установено с АТСС, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП то не се санкционира с издаване на електронен фиш, а с наказателно постановление и това формално административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, за да се приеме от Съда наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

В случая не е спазено изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – наказанията са в границите на посоченото в закона, но административнонаказващият орган не може да преценя размера им, защото той е конкретно определен, а в частта за глобата санкцията е наложена наполовина – 350 лева, вместо 700 лева. Само че това обстоятелство е в полза на жалбоподателя, за да се счете, че се нарушават правата му, а с оглед на забрана за reformatio in pejus – влошаване на положението, когато производството се развива само по жалба на наказаното лице, Съдът не може да се произнася в негова вреда.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение – това не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, но следва да се отбележи, че в случая правилно е приложена Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, съгласно чийто чл. 6, ал. 1, т. 7 за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/ч в населено място се отнемат 12 контролни точки.

Нарушението, описано в Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи и са несъстоятелни възраженията за допуснати процесуални нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 19 - 0325 - 000625 / 09.10.2019 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Е.П.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

Районен съдия:                              (п)               

СЗ / МИ