РЕШЕНИЕ
№ 4171
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110210135 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на И. Н. Б. против електронен фиш, серия издаден от СДВР, с
който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 ЗДП, на жалбоподателя била
наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва фиша, като излага съображения за процесуални нарушения (неяснота – дали се касае за
стационарно или мобилно устройство; отсъствие на контролен орган; изтекли преклузивни срокове
по чл. 34 ЗАНН; непрецизно посочване на място; непрецизирана повторност; непосочена
възможност за възражение); за недоказаност (липса на доказателства за техническа изправност;
липса на снимков материал). Моли за отмяна на атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.04.2023 г., в 13:37 ч. жалбоподателят Б. управлявал МПС – „Лексус ГС 300“,
(негова собственост) в гр. , по ул. „“, с посока на движение от бул. „“ към бул. „, като при разклона
за се движел със скорост от 68 км/ч, при разрешена такава от 40 км/ч. Нарушението било
установено и заснето с техническо средство за видеоконтрол № 11743ее, представляващо одобрен
тип автоматизирана система, която към момента на нарушението била преминала преглед за
техническа изправност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
разпечатки от кадър на средство за контрол на скоростта; справка за собственост на МПС; заповед
за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол за техническа проверка; удостоверение
за одобрен тип; протокол за използване и снимка; справка за датата на генериране; форма на
отчет; сертификат; справка от ОПУ-София със схема; справка от ОДМВР-Шумен.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата
изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. В приложения
снимков материал се констатира едно-единствено заснето МПС и отчетен толеранс – от 71 на 68
км/ч. Представени са и надлежни доказателства за преминат технически преглед и за
използването на техническото средство, като в схемата от ОПУ-София е налице изрично
отразяване на приложимо специално ограничение на скоростта в конкретния пътен участък
(кореспондиращо и със снимковия материал към протокол за използване). В допълнение, на
кадъра от техническото средство се констатира процесното превозно средство с видими
регистрационни табели – инкриминираното, което обстоятелство не позволява да бъдат
обосновани съмнения, касателно субекта на отговорност. В жалбата не се излагат твърдения – кое
лице е управлявало автомобила, поради което и фишът законосъобразно е бил съставен, срещу
собственика (чл. 188, ал. 1 ЗДП).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН)
констатира, че фишът е издаден от компетентна държавна институция; в предвидената от закона
писмена форма и съдържание – чл. 189, ал. 4 ЗДП, както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред.
Фишът не е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8
ЗДП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
2
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Електронният фиш е
издаден по утвърден образец. Същият съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 ЗАНН, сред които обсега на действие на радара, режима на излъчване и момента на
сработване на камерата, както и уведомяването на санкционираното лице за правата му по ЗДП
(които, принципно, би следвало да са му известни, по силата на придобитата му водаческа
правоспособност). Касае се за numerus clausus предвидени в закона реквизити, формалното
наличие на които обезпредметява излагане на детайлни съображения по необходимост от
допълнителни реквизити (в този смисъл Решение № 3893/ 11.06.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3025/2018 г., V кас. с-в; Решение № 2362/ 10.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1337/2018 г., V кас. с-
в и др.).
Въпросът – по кой ред е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя (а
и във връзка с изричното възражение от жалбата), изисква значително повече внимание. За
усъвършенстване на процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко законодателни промени. Първо,
с § 6, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) е създадена нова т.8 в чл. 165, ал.2 ЗДвП,
предвиждаща участъкът от пътя, на който се осъществява контрол за спазване правилата за
движение с автоматизирани технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на
пътни знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет страницата на
МВР. Второ, § 6, т.2 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) е създадена нова ал.3 в чл. 165 ЗДвП,
която делегира на министъра на вътрешните работи да определи с наредба условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение. Трето, с § 8, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в чл. 189, ал.4 ЗДвП думите
"техническо средство" са заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".
Четвърто, с § 10, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в дефиницията за "електронен фиш" по §
6, т.63 от ДР на ЗДвП е добавен изразът "и системи". П., с § 10, т.2 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015
г.) в § 6 от ДР на ЗДвП е създадена нова т.65 с нова дефиниция за "автоматизирани технически
средства и системи", според която те са "уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес." По новосъздадената делегация по чл. 165, ал.3 ЗДвП (нов – ДВ, бр.19 от 2015 г.)
е издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (ДВ, бр.36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. С чл. 2 от Наредба № 8121з-
532/2015 г. изрично се предвижда, че стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за
движение. За тях съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. се издават електронни фишове с
използване на автоматизирана информационна система. Въведени са с чл. 7 – чл. 8 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. правила за означаване на местата за контрол с мобилни и стационарни
3
АТСС, а с чл. 8–чл. 11 са регламентирани специални такива за използването на мобилни АТСС. По
време на извършване на процесното нарушение на 05.11.2018 г., действащата тогава и приложима
на основание чл. 3, ал.1 от ЗАНН редакция на чл. 189, ал.4, изр.1 ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр.10 от
2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.),
независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера, определен за този вид
нарушение. С изброените по-горе законодателни промени по ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) и
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приложното поле на ускорената процедура за издаването на
електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с всички
видове АТСС, в т.ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. С
оглед горния анализ, процедурата за издаване на Електронен фиш серия К № 1115451 от СДВР за
налагане на глоба по чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП за така установеното с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП е
проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189,
ал.4, изр.2 ЗДвП (ред. – ДВ, бр.11 от 2011 г., доп., бр.19 от 2015 г.) вр. § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
(нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Спазени са изискванията за
използването мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение "TFR1-
М", радар "TR4D" № 560, като за процесния пътен участък е важало специално ограничение за
извън населено място, с което са изпълнени изискванията по чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.1 ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.)
предвижда електронният фиш да се издаде в отсъствие, както на контролния орган, така и на
нарушителя – специално нормативно разрешение, което произтича от характера на това съкратено,
несъстезателно производство за реализиране на административнонаказателна отговорност и цели
да дерогира общите правила на ЗАНН. Електронният фиш има както установителни, така и
санкционни функции, но доколкото съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.)
се изготвя от административно-информационна система, в тази процедура не е предвидено
произнасяне на административнонаказващ орган, така че не се налага да се допуска или да се
изключва присъствието или отсъствието му при издаване на електронен фиш (в този смисъл
Решение № 3412/22.05.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 2548/2018 г. , XVIII с-в; Решение №
4002/14.06.2018 г. на АССГ по адм. д. № 3980/2018 г., XI кас. с-в; Решение № 3911/11.06.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 3977/2018 г., XI кас. с-в; Решение № 3578/30.05.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3697/2018 г., VIII кас. с-в; Решение № 2506/13.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1792/2018 г., Х кас.
с-в; Решение № 2368/10.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1029/2018 г., I кас. с-в; Решение №
2066/28.03.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1006/2018 г., I кас. с-в; Решение № 1941/23.03.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 656/2018 г., XVIII кас. с-в; Решение № 3654/6.01.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3932/2018 г., X кас. с-в и др.).
В допълнение, в електронния фиш е изрично упоменато и мястото на извършване, и
индивидуализиращи белези на техническото средство, които са станали годна основа да бъдат
проверени както ограничението на скоростта, така и техническата изправност на радара. Видно от
разпечатката, приспаднати са 3 км/ч от установената моментна скорост. В хода на съдебното
производство на жалбоподателя е обезпечена възможността – да се запознае със снимковия
материал, поради което и не би могла да бъде споделена теза за нарушено право на защита.
4
Наличието на пътен знак Е24 е отпаднало условие за законосъобразност на контрола, но
при всички случаи, дори при предходната редакция на наредбата, отсъствието му никога не е било
квалифицирано, като процесуално нарушение, от категорията на съществените – задължението за
спазване на ограничението на скоростта и субективната страна произтичат не от
предупреждението за контрол, а от наличието на общо или специално ограничение.
С оглед датата на нарушението (26.04.2023 г.) и предвидените в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН срокове (тримесечен от открИ.е на нарушителя или едногодишен – от извършване на
нарушението), възражение в подобна насока не следва да бъде обсъждано в детайли.
По приложението на материалния закон
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 26.04.2023 г., в 13:37 ч. жалбоподателят Б.
управлявал МПС – „Лексус ГС 300“, (негова собственост) в гр. , по ул. „“, с посока на движение от
бул. „ към бул. „, като при разклона за се движел със скорост от 68 км/ч, при разрешена такава от
40 км/ч, а нарушението било установено и заснето с техническо средство за видеоконтрол №
11743ее, представляващо одобрен тип автоматизирана система, която към момента на
нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
налице неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП за съобразяване скоростта на
движение със специално въведено ограничение на скоростта, в рамките на конкретен пътен
участък извън населено място. В подадената жалба не се излагат твърдения – някой друг да е
управлявал, а и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДП, законосъобразно фишът е бил издаден
на жалбоподателя, в качеството му на собственик.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия
скорост независимо от наличието на изрично ограничение.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
5
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема), както и превишението е значително – със 70%
над разрешената скорост, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДП, водач, който превиши разрешената
максимална скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба от
100 лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по
индивидуализацията й са излишни, като удвояването й е съобразено с данните за попадане на
нарушението в едногодишния срок след връчване на електронен фиш серия К № 6081238 на
жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № 7495043, издаден от СДВР.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6