Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 28.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми декември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №905 по описа
за 2014 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 ГПК.
Образувано е по молба от В.Ц.Л., обективирана във въззивна жалбза срещу
постановеното по делото решение No 129/ 29.06.2016г.,
с която молба се иска допълване на решението по предявеният от Л. иск по чл.86 ЗЗД с исковата молба, по който съда не се бил произнесъл.
В срока
по чл.250, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника. В него се
излага, че искането за допълване било неоснователно, че иск по чл.86 ЗЗД не бил
предявяван, не бил посочен в доклада на делото. Твърди се, че претенцията по
този иск не била изчислена коректно, че не била събрана държавна такса по нея.
В евентуалност прави възражение за изтекла давност на вземането за лихви по
чл.86 ЗЗД.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата
за допълване на постановеното по делото решение е депозирана в преклузивния
едномесечен срок по чл.250, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
В
исковата молба ищеца е направил искане за присъждане на законна лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите и на обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 175,66 лева за периода
10.07.2014г. – 11.11.2014г. върху сумата от 5044 лева претендирана като сбор от
следните претенции: 194 лева – заплатени от ищеца данъци и такси за процесният
имот, дължими от ответницата, сума в размер на 1100 лева – продадено от
ответницата движимо имущество на общият им наследодател – И. Л., направени
ремонти на общите части на сградата -
1200 лева, пропуснати ползи от неползването на наследственият имот в размер на
2550 лева.
Исковата
молба ведно с уточнителната такава е изпратена на ответната страна за отговор.
В него тя не е взела становище по предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно
пропуск на съда е недокладването на предявеният иск по чл.86 ЗЗД с Определение
№608/20.08.2015г., на ищеца, който не е възразил по изготвеният проекто-доклад
обявен за окончателен с протоколно определение от 27.10.2015г. и отново на съда
непроизнасяйки се по предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в постановеното по
делото Решение.
Съдът
намира, че с исковата молба ищецът е предявил иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сума в размер на общо 175,66
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 10.07.2014г. (изпращане на нотариалната покана, с която ищецът претендира
от ответницата заплащане на определени суми) до 11.11.2014г.. Сумата се
претендира от ищеца като обезщетение за забава за заплащане на паричното
задължение претендирано от ищеца в исковата молба в размер на общо 5044 лева,
от които 194 лева – заплатени от ищеца данъци и такси за процесният имот,
дължими от ответницата, сума в размер на 1100 лева – продадено от ответницата
движимо имущество на общият им наследодател – И. Л., направени ремонти на
общите части на сградата - 1200 лева,
пропуснати ползи от неползването на наследственият имот в размер на 2550 лева.
Обезщетението
за забава на основание чл.86 ЗЗД е в размер на законната лихва и се дължи от
деня на забавата. Деня на забавата за различните претенции на ищеца настъпва по
различно време – деня на извършването на разходите или деня на получаването на
поканата за плащането им. Ищецът ги претендира от деня на отправената до
ответницата нотариална покана, за тези вземания – 10.07.2014г., който ден е
деня на представяне на поканата пред нотариуса, а деня на връчването й е
14.07.2014г. т.е. това е деня, от който следва да се изчислява обезщетението за
забава претендирано от ищеца, относно иска по чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като
падежа настъпва с получаването на поканата. Относно иска по чл.30, ал.3 от ЗС
падежа на това вземане настъпва с извършване на разноските, който ден е преди
10.07.2014г., но иска по чл.86 ЗЗД е предявен от 10.07.2014г., поради което и обезщетението следва да се изчислява от тази
дата.
С
Решението си по делото съда е осъдил ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 724,39 лева
представляващи сторени от ищеца необходими разноски за запазване на сграда,
находяща се в гр.П. в дворното място, съставляващо парцел III-2069, в кв.105 по плана на града, като е отхвърлил предявения иск за горницата над 724,39 лева до 1394 лева, на
основание чл.30, ал.3 от ЗС; сума в размер на 237,50 лева представляващи
обезщетение за ползването на ½ ид.част от етаж втори на сграда, находяща
се в гр.П. в дворното място, съставляващо парцел III-2069, в кв.105 по плана на града, като е отхвърлил предявения иск за горницата
над 237,50 лева до 2550 лева и е отхвърлил предявеният от ищеца срещу С.Б.Л. с
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 1100 лева, с която тя
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като е продала движимо
имущество, собственост на общия им наследодател И. Ц.Л., представляващо лек
автомобил, меден казан и ел. уреди, продадени за общата сума от 2200 лева, като
недоказан.
Основателността на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
е обусловена от основателността на главният иск, поради това съда намира, че съобразно
постановеното по делото решение ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумите по уважените главни искове. Възражението на
ответника за погасяване на задължението по чл.86 ЗЗД по давност е неоснователно,
тъй като според чл.111, б.В ЗЗД то се погасява с изтичане на период от три
години от падежа му, през който не е било потърсено. Ищецът претендира
обещетение за забава от 10.07.2014г. и е предявил искането затова с исковата
молба подадена в съда на 26.11.2014г. т.е. кратката погасителна давност не е
изтекла.
Използвайки програмен продукт http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html съда направи следните изчисления:
- по предявеният иск по чл.30, ал.3 от ЗС, уважената част, от който е в
размер на 724,39 лева за периода от 10.07.2014г. – изпращане на нотариалната
покана от ищеца, който е меродавен, тъй като забавата затова вземане настъпва
от извършване на необходимите разноски, което е станало преди изпращане на
поканата до 11.11.2014г., крайният момент до който ищецът претендира
обезщетението дължимото обезщетение в размер на законната лихва е в размер на 25.23
лева;
- по предявеният иск по чл.31, ал.2
от ЗС, уважената част от който е в размер на 237,50 лева за периода от
14.07.2014г. – получаване на нотариалната покана от ответницата, който е
меродавен, в случая, а не отправянето й на 10.07.2014г. както е посочил ищецът
до 11.11.2014г., крайният момент до който ищецът претендира обезщетението
дължимото обезщетение в размер на законната лихва е в размер на 7,95 лева.
Иска с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен от съда, което обосновава и отхвърлянето
на претенцията за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, като обусловена от
главната.
На ищеца следва да се присъди върху уважените искове и законна лихва от
датата на предявяване на иска в съда – 26.11.2014г. до окончателно изплащане на
присъдените суми.
По предявеният иск по чл.86 ЗЗД се дължи държавна такса в размер на 4% от
цената на иска – 175,66 лева, като на основание чл.2 от ТДТССГПК дължимата
държавна такса за този иск е 50 лева. Двете страни претендират разноски, на
основание чл.77 от ГПК ищецът следва да заплати
по сметка на ПРС държавна такса съразмерно отхвърлената част от иска по
чл.86 ЗЗД в размер на 40,55 лева, а ответникът съразмерно уважената част от
иска по чл.86 ЗЗД в размер на 9,45 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение
No 129/ 29.06.2016г.,
постановено по гр.д. № 905
по описа за 2014г.
на РС - П.,
на осн. чл.250, ал.3 ГПК, като:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Ц.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***
срещу С.Б.Л. с ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл.86
от ЗЗД вр. с чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.07.2014г. –
11.11.2014г. върху сума в размер на 1100 лева, с която тя неоснователно се е
обогатила за сметка на ищеца, като е продала движимо имущество, собственост на
общия им наследодател И. Ц.Л., представляващо лек автомобил, меден казан и ел.
уреди, продадени за общата сума от 2200 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА С.Б.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Ц.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 25,23 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 10.07.2014г. – 11.11.2014г върху
присъдената сума в размер на 724,39 лева
представляващи сторени от ищеца необходими разноски за запазване на сграда,
находяща се в гр.П. в дворното място, съставляващо парцел III-2069, в кв.105 по плана на града, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта над уваженият до претендираният размер с
исковата молба, ведно със законна лихва върху сумата от 724,39 лева считано от
предявяване на исковата молба – 26.11.2014г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Б.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Ц.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 7,95 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.07.2014г.
– 11.11.2014г. върху присъдената сума в размер на 237,50 лева представляващи обезщетение за ползването на ½
ид.част от етаж втори на сграда, находяща се в гр.П. в дворното място,
съставляващо парцел III-2069, в кв.105 по плана на града, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта над
уваженият до претендираният размер с исковата молба и за периода от
10.07.2014г. до 13.07.2014г. включително, ведно със законна лихва върху сумата
от 724,39 лева считано от предявяване на исковата молба – 26.11.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Ц.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Държавата по сметка на РС П. държавна
такса по предявеният иск по чл.86 ЗЗД в размер на 40.55 лева, на основание чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА С.Б.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
Държавата по сметка на РС П. държавна такса по предявеният иск по чл.86 ЗЗД в
размер на 9.45 лева, на основание
чл.77 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След изтичане срока на обжалване делото да се
докладва за изпращането му на ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………