Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 26.04.2009                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                       първи граждански състав

На двадесет и четвърти март                              две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Сн.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1057 по описа за 2009 година

и за да се произнесе, взе предвид:

                   Предявен е иск с правно основание член 124 от ГПК.

            Ищците - Л.Т.И. и С.Т.Д. твърди, че съгласно договор за дарение на недвижим имот отразен в нотариален акт № ******г. на КРС, Л.Т.И. със съгласието на съпруга си С.Т.Д. дарила на дъщеря си А.Л. Д., следния недвижим имот, представляващ - първи етаж от двуетажна къща със самостоятелен вход, избено помещение с югоизточно изложение и друго помещение със североизточно изложение с половината от входното антре със самостоятелен вход от изток и 1/2ид.ч. - източната половина от дворното място, цялото застроено и незастроено от около 636 кв.м., намиращ се в К., при съседи: М.Д., М.Д., Г.Ф.и от две страни улици, който има пл.№ ****, в кв.****, за който в съсобственост със С.Т.И.е отреден парцел *** по плана на града, при условието, че дарителката запазва лично за себе си и за съпруга си правото на владение и ползуване върху целия подаряем имот, безвъзмездно, до края на живота им. Твърдят, че съгласно удостоверение изх.№ ****г. на Агенция по вписванията Служба по вписванията град К. били вписани декларации за отказ от правото на ползуване 2008г. От същото удостоверение разбрали, че А.Л. Д. била ипотекарен кредитор, като за целта се снабдили с копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека - вх.рег.№ ****г., акт № ****на служба по вписванията град К.. Твърдят, че в Служба по вписванията град К. били представени декларации от името на ищците за отказ от запазеното право на ползуване. Съгласно декларация, нотариално заверена на 22.01.2008г., Нотариус В.Б.а с район на действие РС-С., рег.№ *** на Нотариалната камара удостоверила, че подписите на този документ били положени от Л.Т.И.. Същата заявя, че никога не е посещавала кантората на нотариус В.Б. в С. и никога и пред никого не се е отказвала от правото на ползуване. Подписът и изписаното на ръка име не били положени от Л.И.. Твърдят, че съгласно пълномощно от 07.02.2008г., заверено от секретаря на община К., П.област - Б.Г., ищецът С.Т.Д. упълномощил ответницата - А.Л.А. от негово име и за негова сметка да изрази волята му, че желае да се откаже от правото на ползуване, което му е запазено пожизнено и безвъзмездно върху описания процесен имот. Твърди се, че ищецът С.Т.Д. не се е явявал никога пред длъжностното лице Б.Г. - секретар на Община К. и не е положил подписа под това пълномощно. Твърди, че декларацията за отказ от вещно право на ползуване върху недвижим имот от името на С.Т.Д. чрез пълномощника си А.Л.А. била неистинска и не изразява волята на С.Д.. Въз основа на посочените по-горе неистински документи, които не били подписани от ищците по делото, ответницата А.Л.А. вписала посочените декларации в Служба по вписванията град К. за отказ от право на ползуване на Л.Т.И. и С.Т.Д.. В последствие, след представяне на данни за отказ от вещното право на ползуване, с нотариален акт се учредява договорна ипотека между първия и втория ответник. Нотариалният акт бил вписан вх. рег. № ****г., акт № *****г. на Служба по вписванията град К..

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на двамата ответници, че ищците Л.Т.И. и съпругът й С.Т.Д. притежават вещното право на ползуване пожизнено и безвъзмездно, учредено им от А.Л.А. върху подробно процесния недвижим имот.

         Ответникът – А.   Л.   А., оспорва предявения иск като неоснователен, като твърди, че правото на ползване не им е било учредено на ищците от непълнолетната към онзи момент ответница, на първо място - поради липсата на разрешение за това от съответния районен съд на основание член 73 от СК-отм. и на второ място - към момента на извършване на сделката ответницата все още не е била собственик на имота, за да учредява ограничени вещни права върху него на трети лица. Твърди, че вторият ищец С.Т.Д. не е участвал в нотариалното производство. Доколкото описаното в нотариалния акт запазване право на ползване представлява само по себе си договор в полза на трето лице, освен че е необходимо третото лице за заяви желанието си да се ползва от уговореното му, под страх от недействителност това заявяване следва да бъде и в предписаната от закона форма за съответното действие, т.е. нотариална. В този смисъл твърди, че описаното като запазено право на ползване пожизнено и безвъзмездно в полза на С.Т.Д., се явявало нищожно.

Ответникът - „******** оспорва предявения иск като неоснователен, като твърди, вещното право на ползване било учредено с нотариален акт № *****. на Карловски районен съд, като към момента на учредяване му надарената - А.Л.А. била непълнолетна. По отношение учреденото право на ползване за първата от ищците Л.Т.И. се сочи, че доколко непълнолетния може да даде съгласие за учредяване на тежест върху имота, макар и чрез особен представител, който в случая не е назначен от районния съд, за да е дал съгласие да се учреди тежест върху имота му, то това право на ползване е учредено в нарушение разпоредбата на закона, поради което същото е недействително. Твърди се, че при учредяване на правото на ползване, съпругът на дарителката С.Т.Д. не е присъствал при изповядване на сделката като страна. В самия нотариален акт било записано, че същият с декларация е дал съгласието си имота да бъде дарен от съпругата му Л.Т.И. на дъщеря ú А.Л. Д.. По отношение на самата сделка, С.Т.Д. се явявал трето лице. И ако се приеме, че със самото дарение майката, като собственик на дарявания имот може да запази право на ползване за себе си при дарението, то за да се запази право на ползване и за С.Т.Д. било необходимо същият да бъде страна по сделката и да бъде подписан нотариалният акт от същия. Неподписвайки акта, учреденото право на ползване в полза на С.Т.Д. не можело да породи действие. Същото било недействително, тъй като не било учредено по реда предвиден в закона.

                  След преценка на събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е между страните - Л.Т.И. и А.   Л.   А., а и от представените писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******г. на РС-К., ищцата е дарила на дъщеря си собствения си недвижим имот, представляващ – първия етаж от двуетажна къща със самостоятелен вход, избено помещение с югоизточно изложение и друго помещение с североизточно изложение, с половината от входното антре със самостоятелен вход от изток, както и 1/2ид.ч. от източната половина от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 636 кв.м., намиращо се в град К., съставляващо имот пл. № ****, в кв. 66А, за който в съсобственост със С.Т.И.е отреден парцел ІІІ по плана на града, при условие, че дарителката запазва лично за себе си и за съпруга си  правото на владение и ползване върху целия продаваем имот, до края на живота им. Тъй като към момента на изповядване на сделката, дарената - А.   Л.   А. (ответница по настоящото дело) е била непълнолетна, съгласие за сделката е дадено от назначения я в нотариалното производство особен представител – адвокат Димитър Кочев.

От представените по делото пълномощно и два броя декларации с нотариална заверка (съдържащи се на листови 6, 7 и 8 от делото) се установява, че въз основа на делегирани на 07.02.2008г. пълномощия от С.Д., ответницата А.А. е декларирала отказ на същия от право му на ползване, запазено съгласно нотариален акт № *******г. на РС-К. върху описания по-горе имот, с нарочна декларация, с нотариална заверка на подпис от 11.02.2008г.

С декларация, с нотариална заверка на подпис от 22.01.2008г., Л.Т.И. също е декларирала отказа си от правото на ползване върху дарения от нея недвижим имот, отразен в нотариален акт № *******г. на РС-К.. Двете декларации са надлежно вписани в книгите за вписвания в Агенция по вписванията, Служба по вписванията в град К. на 13.02.2008г.

След извършеното вписване на отказите от правото на ползванe,  а именно – на 18.03.2008г. ответниците са сключили нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, като за обезпечаване вземането на кредитора - „********, кредитополучателя - А.   Л.   А. e учредила договорна ипотека върху процесния имот.

Във връзка с оспорване подписите на ищците положени върху пълномощното с нотариална заверка от 07.02.2008г., вписано под рег.№ *** от Секретаря на Община К., П.област и върху декларация, с нотариална заверка на подпис от 22.01.2008г., вписана под рег.№ *** от нотариус В.Б.град С., съдът е приел заключение по допусната съдебно-графологична експертиза. Съгласно заключение на вещото лице  С.С., което съдът възприема, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, подписът след упълномощител в пълномощно от 07.02.2008г. не е изпълнен от лицето - С.Т.Д.. Съгласно заключението, подписът след декларатор в декларация от 22.01.2008г. не е изпълнен от лицето - Л.Т.И..

Предвид заключението на експерта, съдът приема, че оспорването е доказано, поради което декларациите не са произвели целеният от подписалите ги лица правен резултат, т. е. ищците не са се отказали от запазеното в тяхна полза право на ползване, извършено с нотариален акт № *******г. на РС-К.. С оглед на изложеното претенцията на ищците, че притежават вещното право на ползване върху процесния имот, се явява основателно.

По отношение направеното от ответниците възражение, за неоснователност на иска, тъй като правото на ползване не било учредено на ищците от непълнолетната към онзи момент ответница, поради - липсата на разрешение за това от съответния районен съд на основание член 73 от СК-отм., както и че към момента на извършване на сделката ответницата все още не е била собственик на имота, за да учредява ограничени вещни права върху него на трети лица, водещо до нищожност на сделката, съдът намира следното:

Към момента на изповядване на процесната сделка за дарение е действал Семейния кодекс, обнародван с ДВ, бр. 23/22.03.1968г. Съгласно разпоредбата на член 62 от СК-отм., извършването на действия извън пределите на обикновеното управление, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска само при нужда или очевидна тяхна полза с разрешение на народния съд.

Съдът намира, че сделката не е нищожна. В случая, по делото е назначен особен представител на непълнолетното лице, при условията на член 16, ал. 4 от ГПК-отм., който да изрази съгласие за сключване на сделката от непълнолетното дете. Изразяване волята на непълнолетен за приемане дарение на недвижим имот, включва два елемента – съгласие на непълнолетния и съгласие на назначения му особен представител с клаузите на договора. Съдържанието на процесния договор следва да се прецени, според текста на член 20 от ЗЗД. При приемане на дарението - А.   Л.   А. със съгласието на назначения особен представител е заявила изричното си съгласие дарителката - Л.Т.И. да си запази правото на ползване до края на живота си. Това изявление е сторено с оглед желанието на дарителката, да си запази правото да ползва имота да края на живота си безвъзмездно. Доколкото договорът за дарение сам по себе си не поражда, каквито и да е било задължения в тежест на дарения, това е било единственото условие и воля на дарителката за сключване на сделката. Двете насрещни волеизявления в тази част на сделката несъмнено сочат на учредено вещно право на ползване чрез същата сделка, с която е извършено дарението. Няма пречка двете сделки да бъдат оформени в един и същи нотариален акт. Специалната форма за учредяване на вещното право на ползване е спазена. В случая, следва само да се отбележи и обстоятелството, че не даване на разрешение от съда за разпореждане с недвижимо имущество на ненавършило пълнолетие по член 69 от СК-отм. няма за последица нищожност на сключената сделка. Закона изрично, в разпоредбата на член 69, ал. 3 от СК-отм. обявява кои сделки извършени от името на непълнолетното лице водят до нищожност, като сделка при липса на разрешение от съда за разпореждане с недвижимо имущество на ненавършило пълнолетие не е обявена за нищожна.

По отношение действието на договора спрямо ищеца - С.Т.Д.:

Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ и съгласно разпоредбата на член 18 от ЗЗД, договорите за учредяване на вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени в нотариална форма. По отношение на учреденото право на ползване в полза на ищеца - С.Т.Д. върху имота, предмет на договора за дарение, материализиран с нотариален акт № *******г. на РС-К., съдът, тълкувайки волята на страните при условията на член 20 от ЗЗД намира, че по отношение на това учредено право ответницата - А.   Л.   А. действа като уговорител, а дарителката - Л.Т. действа като обещател в полза на ищеца - С.Т.Д., на основание член 22 от ЗЗД. Последният се явява трето лице-бенефициер, който е приел направената в негова полза уговорка. В тази връзка съдът намира, сделката предмет на нотариален акт № *******г. на РС-К. по отношение на учреденото право на ползване върху процесния недвижим имот е действителна като сключена в задължителната нотариална форма, при положени подписи от лицата, участващи в нея и тъй като ищецът - С.Т.Д. се явява трето лице, в чиято полза се договаря по смисъла на член 22 от ЗЗД, неговото участие при изповядване на сделката не е необходимо. Със сключване на сделката не е нарушен закона, същата е валидна, поради което и възражението за нищожност е неоснователно.

         Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от Л.Т.И. и С.Т.Д. иск с правно основание член 124 от ГПК се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

         На основание член 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените в производство разноски в размер на 388.00 лева, представляващи 180.00 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и 200.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, имайки предвид, че производството по два иска е разделено, а представени доказателства за  платено адвокатско възнаграждение, обхваща процесуално представителство и по двата такива. Тъй като при завеждане на делото не е внесена дължимата държавна такса, при постановяване на настоящото решение и с оглед изхода на спора, съдът следва да осъди ответниците да заплатят същата в размер на 122.55 лева.

                  Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците - А.   Л.   А. *** с ЕГН ********** и „********, ЕИК ******, че ищците - Л.Т.И. с ЕГН ********** и С.Т.Д. с ЕГН **********,*** притежават вещното право на ползуване пожизнено и безвъзмездно, учредено им от А.Л.А. върху недвижим имот, представляващ – първи етаж от двуетажна къща със самостоятелен вход, избено помещение с югоизточно изложение и друго помещение със североизточно изложение с половината от входното антре със самостоятелен вход от изток и 1/2ид.ч. - източната половина от дворното място, цялото застроено и незастроено от около 636 кв.м., намиращ се в К., при съседи: М.Д., М.Д., Г.Ф.и от две страни улици, който има пл.№ ****, в кв.****, за който в съсобственост със С.Т.И.е отреден парцел *** по плана на града.

         ОСЪЖДА А.   Л.   А. *** с ЕГН ********** и „********, ЕИК ******, да заплатят на Л.Т.И. с ЕГН ********** и С.Т.Д. с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 380.00 лева.

         ОСЪЖДА А.   Л.   А. *** с ЕГН ********** и „********, ЕИК ******, да заплатят по сметка на ВСС държавна такса в размер на 122.55 лева.

                     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.