№ 110
гр. С., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20251890100301 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 2203/09.04.2025 г. по описа на Районен съд – С., подадена
от Н. Г., ЕГН ********** и Т. Г. Т., ЕГН **********, с която молителите заявяват, че са
съпрузи от 05.02.1997 г., но желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, без да
се издирват мотивите за това, като съдът утвърди постигнатото между тях и представено по
делото споразумение по чл. 51 СК.
Към молбата са приложени Удостоверение за сключен граждански брак (дубликат),
издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 3 от 05.02.1997 г., съставен от
ДЛГС при Община С., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
за молителите, подписана от двамата молители, статистически сведения за съпрузите, както
и вносна бележка за платена държавна такса.
В съдебното заседание молителите Г. и Т., редовно призовани, се явяват лично и са
адв. Н., като поддържат молбата за развод и молят съда да утвърди постигнатото
споразумение по чл. 51 СК, като заявяват, че същите не желаят предоставяне на възможност
за помирение, както и медиация, или други способи за доброволно уреждане на
отношенията помежду им.
Районен съд – С., като съобрази представената молба и събраните в хода на делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Бракът между молителите Н. Г., ЕГН ********** и Т. Г. Т., ЕГН **********, е
сключен на 05.02.1997 г. в гр. С., видно от Удостоверение за сключен граждански брак
(дубликат), издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 3 от 05.02.1997 г.,
съставен от ДЛГС при Община С., обл. С..
От брака си молителите нямат родени или осиновени малолетни или непълнолетни
деца.
Молителите имат придобит по време на брака недвижим имот с адрес гр. С., ул.
1
„И.В.“ № 31, който е и ползваното от тях семейно жилище и който след прекратяването на
брака остава в обикновена съсобственост, като се предоставя за ползване на съпруга Т..
От представената по делото декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние се установява, че молителите притежават гореописания недвижими имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от процесуално
легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд, като е съпроводена и от
споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.
Разгледана по същество, молбата е основателна, доколкото страните и в
споразумението, и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът намира, че представеното от
молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни изисквания по чл. 51, ал.
1 СК, а обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави, като в
него са уредени всички лични и имуществени отношения по начин, изключващ бъдещи
спорове.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
40,00 (четиридесет) лева, част от която, а именно държавна такса в размер на 25,00 лв., е
била заплатена при образуване на делото, с оглед което молителите следва да заплатят
остатъка в размер на 15,00 лв., която сума е дължима от двамата молители поравно (съгласно
уговореното и в споразумението).
Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 05.02.1997 г. в гр. С., обл. С.,
между Н. Г., ЕГН ********** и Т. Г. Т., ЕГН **********, с Акт за сключен граждански брак
№ 3 от 05.02.1997 г., съставен от ДЛГС при Община С., обл. С., поради СЕРИОЗНО И
НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 СК, както
следва:
1. Съпругата е напусната семейното жилище – двуетажна къща, находяща се в гр. С., ул.
„И.В.“ № З1, което се предоставя за ползване на съпруга;
2. Придобитият по време на брака недвижими имот – двуетажна къща, находяща се в гр.
С., ул. „И.В.“ № 31, остава в обикновена съсобственост при равни квоти;
3. Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг;
4. След прекратяването на брака фамилията на съпругата Н. Г. остава непроменена – Г.;
5. Разноските по делото се поемат от страните поравно;
6. С настоящото споразумение молителите са уредили всички отношения, възникнали
във връзка с брака, като нямат спорове относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителите Н. Г., ЕГН ********** и Т. Г. Т.,
ЕГН **********, да заплатят в полза на държавата по сметка на Районен съд – С.,
държавна такса в размер на по още 7,50 (седем и петдесет) лева, дължима от всеки един от
двамата молители.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3