Решение по дело №55/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с ал. 5 на чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/. Образувано е по жалба на Г. П. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000016 от 21.02.2025 г. Началник сектор към ОДМВР – [област], Сектор „Пътна полиция“ – [област]. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Г. П. К. се прекратява регистрацията на собственото му ППС - лек автомобил (А. с рег. № [рег. номер]) за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № [рег. номер].

Твърденията в жалбата са, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Счита, че не са установени по категоричен начин от обективна страна - мястото на извършване на нарушението, а от субективна не е доказана по категоричен начин вината на Г. П. К.. При съставянето на АУАН Серия АД, бл. № 007311 от 20.02.2025 г. от инспектор Н. С. - мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - [област], е установено, че нарушението е извършено на „[улица]“, а адресът, който е отбелязан в заповедта за прилагане на принудителна административна е „[улица]“, а всъщност проверката не е извършена на ул. Т.. Предвид обстоятелството, че са посочени различни адреси в заповедта, с която се налага ПАМ и в акта, с който се установява нарушението, счита, че основен елемент от обективна страна не е доказан, което е съществено нарушение на процесуалния и на материалния закон.

На второ място сочи, че предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел и не е дал съгласието си във връзка с управляване на собствения му автомобил от неправоспособно лице, счита, че наложената мярка е незаконосъобразна и противоречи на конституцията и закона. На процесната дата 20.02.2025 г., П. Г. К. е взел ключовете на автомобила и го е управлявал без негово съгласие, при което и не е виновно поведение на собственика. На трето място се твърди, че органът е приложил мярката за срок от 6 месеца, без да изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил минимален срок от шест месеца на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил този срок и защо не е приложен института на маловажността, предвид обстоятелството, че такова нарушение е извършено за първи път. Не са обсъдени и наличието на смекчаващи обстоятелства, а именно незнанието му във връзка с управлението на автомобила.

В отговор, ответникът оспорва жалбата, като сочи, че Заповед № 25-1058-000016/21.02.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А. буква “А“ от ЗДвП е издадена от компетентно длъжностно лице, видно от приложената в преписката Заповед №345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОДМВР - [област]. Същата е мотивирана, като в обстоятелствата е записано, че на 20.02.2025 г., около 17:05 ч. в [населено място], ул. Т., до дом №* (сградата на бившия техникум по А.), с посока на движение към сградата на ПГТТ „Х. Б.“ П. Г. К. е управлявал лек автомобил А. с рег. № [рег. номер], собственост на Г. П. по път, отворен за обществено ползване без да притежава свидетелство за управление на МПС. Нарушението е установено от мл.инспектор Н. С. - мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - [област], за което е съставен АУАН № 137, Серия АД, бл. № 007311 от 20.02.2025 г. Издател на Заповед № 25-1058-000016/21.02.2025 г. е Началник сектор „Пътна полиция“ - [област] - главен инспектор П. Й.. Със същата на Г. П. К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, буква, „А“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. При условията на евентуалност, в случай, че по делото се претендират разноски и са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение, които са над предвидения размер в чл. 24 /от 100 лв. до 240 лв./ от Наредбата за заплащане на правната помощ, то на основание чл. 8, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност, като размерът на претендираните разноски да бъде редуциран в рамките на регламентирания такъв в горецитираната правна норма, която счита за единствено приложима в производството по АПК, съгласно решение /т.47 и т.51/ от 23 ноември 2017 година на Съда па Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Отделно от това евентуалното приложение на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения поставя в неравнопоставено положение страните в съдебния процес, които се представляват от юрисконсулти, тъй като предвидените в Наредба възнаграждения за адвокати са многократно по-високи от тези на юрисконсулти, предвидени в Наредбата за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата. Прилага писмена защита в която излага допълнителни съображения. Излага доводи, че липсата на точно посочване на мястото на нарушението води до незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение, а в процесния случай, предвид спецификата на ПАМ по ЗДвП - и до незаконосъобразност на Заповедта за налагане на процесната ПАМ. Решение № 488 от 19.03.2025 г. по к. адм. н. д. № 32/2025 г. на II състав на Административен съд – [област].

В тази връзка се сочи, че не са събрани доказателства и за друго съществено обстоятелство, част от състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, а именно, че посоченото в АУАН място на извършване на нарушението се явява път, отворен за обществено ползване, което не само води до опорочаване на акта, с който се налага самата принудителна мярка, но и до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо което същата се налага. Показанията на двамата свидетели безспорно съвпадат по отношение на точното място на извършване на описаното в АУАН нарушение, а именно - „под/пред стълбите на централния вход на бившия Техникум по а.“, при което безспорно мястото на проверката е отклонение от ул. Т., над самата улица и се ползва като път... “ (ср. 8 от Протокола от ОСЗ, проведено на 28.04.2025г.). В същото време, видно от приетото по делото писмено доказателство - писмо с изх. № [рег. номер]/07.05.2025 г. на Община [област], ясно се вижда какъв е действителният административен адрес на бившия Техникум по а. - [улица]. В същото писмо се сочи и точният административен адрес на сграда по ПГТТ „Х. Б.“, който е [улица]. Тази информация напълно кореспондира с представената извадка от „Г. м.“ относно [улица], [населено място], която се намира всъщност на доста голямо разстояние от сградата на бившия Техникум по а., както и от сградата на ПГТТ „Х. Б.“, като актосъставителя е посочил, че административния адрес на същата е [улица], която е на доста голямо разстояние от тази сграда. Това противоречие обаче категорично не може да послужи като валидно основание за установяване на точното местонахождение на описаното в АУАН нарушение. На следващо място, дори и да било установено по безспорен начин, че нарушението е извършено на адреса на бившия Техникум по а. [населено място], който по официални данни от Община [област] се води на административен адрес - [улица], счита, че по делото не са събрани доказателства, че това е именно път, отворен за обществено ползване. В писмо с изх. №11-00-18 от 24.04.2025 г. АПИ изрично сочи, че качеството „републикански път“, който е отворен за обществено ползване има участъка - [улица]от [улица]в [жк], [населено място] до кръговото кръстовище в [жк], като „улиците обслужващи ,,Промишлена зона Т.“, Професионална гимназия по техника и технологии „Х. Б.“ в [населено място], не са част от републиканската пътни мрежа.“. А съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от МС. В този смисъл е и уточнението в отговора на Община [област], от което се вижда, че отсечката към Техникума е обслужваща пресечка, която не е част от [улица]. Сочи, че така нареченият път, част от комплекта на ПТТТ “Х. Б.” всъщност е ЗАТВОРЕН за обществено ползване - налице е изричен забранителен знак за достъп до него, което категорично се установява от показанията на свидетеля К., както и от извадката от Г. м., а и служебно може да бъде установено от състава на съда чрез справка в Г. м.. Според съществуващата практика, път, обозначен със забранителен знак за преминаване, не е отворен за обществено ползване. В Решение № 137/08.01.2024 г. по а.д. № 2506/2023 г. на ВАС, VII о. се посочва, че пътните знаци за въвеждане на забрана трябва да бъдат поставени непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася забраната.

С оглед изложеното посоченото в процесната заповед място на нарушението не се явява път, отворен за обществено ползване. Моли за отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000016 от 21.02.2025 г. на Сектор „Пътна полиция“, [населено място] и присъждане на направените в производството разноски съобразно представените списъци.

Ответната страна, с процесуален представител оспорва жалбата.

Счита, че изложените в жалбата аргументи са неоснователни, необосновани и недоказани. Прави възражения за прекомерност във връзка с евентуално представени по делото доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение над предвидения минимален размер, дори да е съобразен с Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на Съда на ЕС /т. 47 и т. 51/, което в допълнение намира отражение и в практиката на Административен съд - [област] /Решение № 168/09.05.2022 г. по КАНД № 138/2022 г. по описа на съда/.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка, а в проведеното съдебно заседание са разпитани двама свидетели и съответно изискана справка от АПИ, относно установеното място на нарушение под стълбите на сградата на бившия Техникум по а. дали е част от път отворен за обществено ползване. По повод исканата информация с писмо с изх. №11-00-18 от 24.04.2025 г. АПИ изрично сочи, че качеството „републикански път“, който е отворен за обществено ползване има участъка - [улица]от [улица]в [жк], [населено място] до кръговото кръстовище в [жк], като „улиците обслужващи ,,Промишлена зона Т.“, Професионална гимназия по техника и технологии „Х. Б.“ в [населено място], не са част от републиканската пътни мрежа.“ Съответно от община [област] се сочи, че сградата на бившия Техникум по а. е с административен адрес [улица], която се ползва от ПГТТ „Х. Б.“, който е [улица].

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема следното: С обжалваната заповед на жалбоподателя Г. П. К. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП прекратяване регистрацията на собственото му ППС за срок от 6 месеца и отнети СРМПС и 2 бр. Регистрационни табели. Същата е издадена за това, че на 20.02.2025 г. около 17:05 часа, в [населено място], [улица], до дом * (сградата на бившия техникум по А.), в посока на движение към сградата на ПГТТ „Х. Б.“, П. Г. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е управлявал лек автомобил А., с peг. № [рег. номер], собственост на Г. П. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], по път, отворен за обществено ползване без да е правоспособен водач - не притежава свидетелство за управление за МПС, като нарушението е установено от мл. инспектор Н. С. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-[област].

Съставен е АУАН № 137, Серия АД, бл. № 007311 от 20.02.2025 г. е посочено като място „ул.Т.“ до № * и че с описаното деяние е извършено нарушение разпоредбата на чл. 150 от Закона за движение по пътищата, след което издадена оспорената заповед.

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт и в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложените доказателства, със Заповед № 8121з-1632/2.02.2021 г. Министърът на МВР е упълномощил директорите на ОД на МВР да издават заповед за налагане на ПАМ. От своя страна със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. Директорът на ОД на МВР- [област] е оправомощава определени длъжностни лица да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата, в т. 1.2 от цитираната заповед – началник сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - [област], с компетентност за територията обслужвана от ОД на МВР - [област]. В този смисъл оспорената заповед е издадена от орган, Началник сектор „Пътна полиция“ - [област] - главен инспектор П. Й., който притежава съответната материална и териториална компетентност.

Заповедта е издадена в изискуемата по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от кодекса реквизити, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и такива на материалния закон.

Видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, а именно т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление (неправоспособен водач).

Съдът намира за основателни доводите, че мястото на нарушението, сочено в Заповедта, като административен адрес „[улица]“ не отговаря на мястото на извършване на нарушението, установено при осъществената проверка, а именно на отклонението от [улица]до № * от о.т.68 до о.т.199. Предвид изложеното освен, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 от АПК, свързани с установяване на точното място на извършване на нарушението, не са доказани и всички обективни признаци за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ.

По официални данни от Община [област] /л.60/, това място е на административен адрес - [улица] до същия се стига посредством отклонение на улицата от о.т. 68 до о.т. 199, а в писмо с изх. №11-00-18 от 24.04.2025 г. АПИ изрично сочи, че „улиците обслужващи ,,Промишлена зона Т.“, Професионална гимназия по техника и технологии „Х. Б.“ /сградата на бившия техникум по А.т/ в [населено място], не са част от републиканската пътни мрежа.“.

Това се установява и от събраните гласни доказателства - показанията на свидетели А. К. и Н. С., при което оборена доказателствената сила на АУАН и съответно липсва основание за налагане на ПАМ.

Както се сочи и в цитираното писмо отсечката до дом №* (сградата на бившия техникум по А.) с посока на движение към сградата на ПГТТ „Х. Б.“ не е част от път, отворен за обществено ползване, при което само на това основание оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Същия извод се налага и предвид получената информация от Община [област], според която до сградата на бившия техникум по А. се осъществява посредством отклонка на [улица]от о.т. 68 до о.т. 199.

Неоснователни са останалите доводи, а именно липса на мотиви относно срока за налагане, като се има предвид, че същия е в определения от закона размер и за административния орган не съществува задължение за излагане на мотиви в тази част. Ирелевантно е и обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел, че синът му управлява автомобила, тъй като в случая няма регистриран сигнал това ППС да е откраднато, както и обстоятелството, че движението на отклонението на улицата е ограничено със забранителен знак.

Соченето в заповедта до „дом *“, а в АУАН „до номер *“, също не съставлява съществено процесуално нарушение. Както се посочи по-горе такова се явява соченето на [улица], при условие, че на първо място административния адрес на ПГТТ “Х. Б.“ е на различен номер № *, а също така нарушението е извършено на улица, успоредна на сочената, без име, която според информацията на Община [област], съставлява отклонка на [улица]от о.т. 68 до о.т. 199, а според АПИ не е част от републиканската пътна мрежа.

По изложените съображения, съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, но съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие на материалноправни разпоредби, при което същата следва да се отмени с последиците по чл. 143 от АПК. С оглед изхода на спора искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски, се явява основателно и следва да бъде уважено. ОД на МВР – [област] в чиято структура е органът, издал акта, следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева, от които 10,00 лв. държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.04.2025 г. В случая разпоредбата на чл. 24. изр. 1-во /от 100 лв. до 240 лв./ от Наредбата за заплащане на правната помощ е неотносима с оглед извършените процесуални действия на процесуалният представител на жалбоподателя, който е изготвил жалбата и се е явявал на двете проведени съдебни заседания, на които са представяни множество писмени доказателства и са разпитвани свидетели, при което не може да бъде прието, че в случая са положени минималните усилия и обема на осъществената процесуална защита от страна на упълномощения адвокат на жалбоподателя е несъответна на регламентирания в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който е в размер на 1000 лева. При тези изводи и с оглед събраните по искане на процесуалния представител доказателства за изясняване на правния спор, съдът следва да уважи искането на пълномощника на жалбоподателя за прилагане на правилото и се присъди адвокатско възнаграждение от 500 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

РЕШИ:

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000016 от 21.02.2025 г. на Началник сектор към ОДМВР – [област], Сектор „Пътна полиция“ – [област].

Осъжда ОД на МВР - [област] да заплати на Г. П. К. разноски по делото в размер на 510 лева за адвокатско възнаграждение и ДТ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.