№ 46
гр. Разград , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600098 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от А. Г. А. – подсъдим
по нохд №341/2019 г. на РС Исперих против присъда №260003/24.02.2021 г.
Постъпила е жалба (вх. №260937/02.03.2021 г. на РС Исперих) на
прокурор от А. Г. А. – подсъдим по нохд №341/2019 г.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. Жалбоподателят счита, че е неправилно осъден, не е имал
причина да се заканва с убийство на безпомощна жена, раздразнил се,
употребил алкохол, но не е отправял закани за убийство и поведението му не
следва да се квалифицира по чл. 144 НК.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде осъден по предявеното обвинение и алтернативно да
бъде изменена и наложи наказание пробация, както и да се намали
присъденото обезщетение.
Няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд адв. М. – защитник на подс. А.
поддържа жалбата и моли съда да отмени присъдата, като неправилна и
незаконосъобразна. Според защитника, за да постанови такава присъда съдът
се е базирал на показанията на тъжителката и св. Станчев, но останалите
1
свидетели не потвърждават казаното пред разследващия полицай. Фактическа
обстановка, според адв. М., не е установена по безспорен и категоричен
начин. Сочи, че дори поведението на подсъдимия да не е приемливо, то не
съставлява закана за убийство спрямо лице, което твърди, че е изпитало страх
от тези закани. Счита, че доверителят му не следва да носи такава наказателна
отговорност. Алтернативно моли съда да намали наложеното наказание или
да наложи пробация, както и да намали присъденото обезщетение, което е
прекомерно.
А. поддържа становището на защитника си. Твърди, че е невинен и няма
мотиви да отправя такава закана. Моли съда да бъде оправдан.
Препис от жалбата е връчен на РП и не са постъпили писмени
възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът моли съда да
потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна. Счита за установено
по безспорен и категоричен начин, че март 2019 г. подсъдимия двукратно
посетил казино в Исперих, където работи пострадалата З.А. и е проявил
агресивно поведение към пострадала чрез отправена закана за убийство, на
която е присъствал свидетеля Г., който в хода на производството
потвърждава твърденията на пострадалата за отправена към нея закана за
убийство.
Прокурорът намира, че определеното наказание е към минимумаи
раземрът му е правилно определен.
В съдебно заседание адв. Петков – повереник на частния обвинител и
граждански ищец З. Х. А. заявява, че присъдата на РС Исперих е правилна,
обоснована, съобразена с фактите и обстоятелствата по делото.
Счита, че с оглед правомощията на въззивния съд чл. 314, ал. 2 НПК,
следва да се измени присъдата като се присъди обезщетение в размер на
искания или близо до него.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид
доводите на страните и с оглед характера на въззивната проверка и обхвата й
по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 3 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подс. А. Г. А. за виновен в
това, че в периода от 02.03.2019 г. до 17.03.2019 г. в гр. Исперих, в казино
„Лас Вегас“ се заканил с убийство на З. Х. А. и това заканване е възбудило у
2
нея основателен страх за осъществяването му, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК,
поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение отложил, на
основание чл. 66 НК, за срок от три години. Осъдил А., на основание чл. 45
ЗЗД, да заплати на А. 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
отхвърлил иска до предявения размер 10 000 лв. Съдът осъдил подсъдимия да
заплати разноски и държавна такса върху гражданския иск.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Г. А. e български гражданин, роден на 29.09.1987 г. в
град Исперих, с висше образование, неженен, реабилитиран, работи. А. живее
в гр. Исперих. А.А. е във фактическо съжителство с Мария Иванова Ц. и има
две деца.
В гр. Исперих функционирала игрална зала „Лас Вегас“ с организатор на
хазартните игри „Мега Шанс Груп“ ЕООД град Завет и адрес ул. „В. Левски“
№67. Залата била в центъра на гр. Исперих, на приземен етаж. Дружеството
имало сключен договор с охранителна фирма – „Делта Гард“ ООД София. В
игралната зала, съгласно указанията на ДКХ имало изградено
видеонаблюдение. Записите се съхранявали минимум 20 дни.
В игралната зала работела, като крупие З.А..
На 08.03.2019 г., през нощта, А.А. отишъл в казино „Лас Вегас“ в град
Исперих. А. бил с Ц.. При влизането им, съгласно правилата, св. А. поискала
лични карти, но подсъдимият, казал че няма да се бави и иска да се види с
негов приятел. А. ги оставила и обърнала внимание на други клиенти. А.
седнал на бара и започнал да отправя реплики към св. А., да флиртува грубо с
нея. Пострадалата не му обръщала внимание. Сервирала му три кафета, а
подсъдимият се опитвал да установи контакт с нея. За да привлече
вниманието излязъл със смъкнат панталон от тоалетната. Поведението на А.
притеснило св. З.А. и тя натиснала паник бутона. След това А. и Ц. напуснали
заведението.
Отзовалият се на паник-бутона служител на „Делта Гард“ ООД София
не заварил подс. А., но по-късно намерил подсъдимия и заедно с други колеги
разговаряли с него.
След няколко дни св. А. била дневна смяна. След като пристигнал
колегата М.М. и „сдала“ смяната, пострадалата останала в заведението, за
да си почине преди да се прибере в дома си.
На работа, в съседно на игралната зала заведение, бил св. С.Г. Той бил
на терасата на заведението.
По това време подсъдимият отново пристигнал в игрална зала „Лас
Вегас“. След като видял св. А., А. се развикал да не подава жалби срещу него,
3
защото в противен случай ще я убие, държал се агресивно. Казаното от А.
било възприето от св. С.Г. св. М.М. и св. А.. След отправената заплаха А. си
заминал. З.А. се уплашила от казаното от подсъдимия. Заявила, че иска да
напусне работа. След това няколко пъти св. М. закарал св. А. до дома , след
работа, тъй като се страхувала от среща със св. А.. По-късно св. А. напуснала
работа.
Няколко дни след отправената заплаха – на 19.03.2019 г. А. подала жалба
до РУ МВР Исперих.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства. В обясненията си подсъдимият не отрича, че е посещавал
заведението, но заявява, че „другите работи са много пресилени“ и че не
познава св. А..
От показанията на свидетелите З.А., М.М., С.Г.и Мелих Шабан могат да
се направят категорични изводи, относно фактическата обстановка.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия са недостоверни,
представляват защитна теза и са опровергани от показанията на свидетелите.
Показанията на св. Ц., с оглед обвързаността с подсъдимия, също не се
кредитират като достоверни от съдебния състав. Същите са в противоречие с
показанията на останалите свидетели. От показанията на св. Г. и А. безспорно
се установява, че подсъдимият е посетил игралната зала и отправил думите -
„Ще те убия“ към св. А.. В съдебно заседание св. М. отрича да е чул думите
„Ще те убия“, но не отрича, че подсъдимият е отправил закани към
пострадалата, че се е държал агресивно и че тя е била много уплашена,
поради което се наложило да я превозва да дома след работа в следващите
дни. Съдът намира, че показанията на свидетеля на досъдебното производство
са ясни, последователни и достоверни. В съответствие са с показанията на св.
А. и св. Г..
Показанията на посочените свидетели са категорични, последователни,
логични, взаимно се подкрепят. Няма основани да се приеме, че свидетелите
са недобросъвестни, пристрастни.
Фактическата обстановка е установена и въз основа на писмените
доказателства: жалба (лист 6 от ДП) биографична справка (лист 15 от ДП);
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (лист 16
от ДП); Справка за съдимост с peг. №495/03.09.2019 г. (лист 26 от ДП);
справка от „Мега Шанс Груп“ ЕООД град Завет от 15.01.2020 г. (л. 33 от нохд
№341/2019 г.); становище от клиничен психолог Виолата Златанова (л. 35
нохд №341/2019 г.); писмо от „Делта Гард“ ООД София (л. 47 от нохд
№341/2019 г.).
След самостоятелен анализ на доказателствата въззивния съд установи
сходна, с приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка.
Безспорно е установено, че подс. А. Г. А. през една нощ, в периода от
4
02.03.2019 г. до 17.03.2019 г. в гр. Исперих, в игрална зала „Лас Вегас“ се е
заканил с убийство на З. Х. А. с думите „Ще те убия“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването. С това деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК.
Грубото и агресивно поведение на подсъдимия към пострадалата е
ескалирало, до момента в който ядосан от това, че се е оплакала от
поведението му е заявил, че ще я убие. Като се отчете времето и мястото, на
което се отправя заканата, състоянието на подсъдимия – след употреба на
алкохол, то отправените думи „Ще те убия“ безспорно са в състояние да
възбудят у А. основателен страх от осъществяването му. От показанията на
свидетелите, а и от представеното становище от психолог се установява, че
поведението на подсъдимия не само би могло, но е и предизвикало страх у
пострадалата от осъществяване на заканата.
От субективна страна - А. е извършил престъплението при пряк умисъл
съзнавал е, че действията му могат да предизвикат страх у А. и е искал да
предизвика страх, че може да осъществи заканата си, за да я принуди да
оттегли оплакванията си. А. е съзнавал, че изреченото от него е закана с
убийство, съзнавал е, че А. е възприела заканата.
За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 6
години.
Подсъдимият е реабилитиран, налице са данни, че е трудово ангажиран,
семеен е и има две деца.
Смекчаващите обстоятелства са взети предвид от първоинстанционният
съд при определяне на наказанието. Наложеното наказание е малко над
възможния минимум. Няма многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства. Нито данните за личността на подсъдимия, нито обществена
опасност на извършеното, не обуславят извод, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание да е несъразмерно тежко. Наказанието е съответно на
извършеното и необходимо за поправянето на А..
Приет е за съвместно разглеждане, предявен от пострадалата срещу
подсъдимия, граждански иск за сумата 10 000 лв. – обезщетение, дължимо на
основание чл. 45 ЗЗД, за причинените неимуществени вреди. Съдът е
присъдил сумата 3 000 лв.
Безспорно са налице основанията по чл. 45 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение, тъй като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Претърпените неимуществени вреди от пострадалата са
пряка и непосредствена последица от неправомерно поведение на
подсъдимия. Заканата за убийство е предизвикала трайни негативни
преживявания в А. – страх, тревога, несигурност и довела до нарушения в
личностовото и социално функциониране. Размерът на обезщетението е
определен правилно от РС, в съответствие с критерия по чл. 52 ЗЗД.
5
В съответствие с разпоредбата на чл. 189 НПК са присъдени разноски.
Жалбата е неоснователна.
Безспорно се установява, че подсъдимият е отправил закана с убийство
към А. и деянието му осъществява състава на престъпление по чл. 144, ал. 3
НК. Няма съмнение, че това както се сочи и в жалбата е станало без причина -
без да е предизвикан от пострадалата, която е „една безпомощна жена“.
Умисълът на подсъдимия не може да се установява въз основа на
декларираното от него, че не си спомня да е отправял закана и не познава
пострадалата, а от действията му. Безспорно са установени целенасочени
действия на подсъдимия, агресивно поведение, насочено към пострадалата и
изречени думи, които са закана с убийство и които могат да възбудят
основателен страх от осъществяване на заканата.
Няма основание за намаляване на наказанието, което е 6 месеца – много
под средния размер и към законовия минимум. Няма основание за замяна на
лишаването от свобода с пробация, тъй като не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедливо,
съответно на степента в която се е отразила заканата върху пострадалата.
Присъдата в отхвърлителната част не е обжалвана от гражданския ищец
и положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.
Съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК въззивният съд
намира, че няма основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда
и на основание чл. 338 НПК следва да бъде потвърдена.
Поради това съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №260003/24.02.2021 г. по нохд №341/2019 г. на
Районен съд – гр. Исперих.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6