РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1573/
гр. Пловдив, 01.09.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІI
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.
ПАСКОВ
при
секретаря Петя Петрова, и с участие на прокурора Йорданка Тилова като разгледа
докладваното от съдия Пасков административно дело № 3307 по описа за 2020 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и
следв. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Г.Д.И. с
ЕГН **********, чрез адв. М., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в общ размер на 17 200 лв. за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация, за следните периоди, в които ищецът, твърди, да е пребивавал в
Затвора - гр.Пловдив: от 01.01.2014г. до 20.12.2017г.; от 01.04.2018г. до 01.06.2019г.;
от 12.03.2020г. до датата на предявяване на исковата молба, както и за
периодите, в които ищецът, твърди да е пребивавал в Следствен арест - гр.Пловдив:
от 20.12.2013г. до 01.01.2014г. и от 28.09.2019г. до 12.03.2020г. За посочените
периоди ищецът предявява отделни искови претенции за изплащане на обезщетение
за нанесени му от ответника неимуществени вреди в размер както следва – за
периодите на пребиваване в Затвора – гр.Пловдив: от 01.01.2014г. до
20.12.2017г. в размер на 10000 лева; за периода от 01.04.2018г. до 01.06.2019г.
в размер на 3000 лева; за периода от 12.03.2020г. до датата на предявяване на
исковата молба – в размер на 3000 лв., за периодите, в които ищецът е
пребивавал в Следствен арест - гр.Пловдив: от 20.12.2013г. до 01.01.2014г. в
размер на 200 лева. и от 28.09.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 1000 лева.
Претендира се и дължимата законна лихва върху така посочените суми от датата на
подаване на ИМ.
В исковата молба е посочено, че по
отношение на трите периода, през които ищецът е изтърпявал наказание в Затвора
в гр.Пловдив нетната площ, която му е предоставяна от затворническата
администрация, в килиите, в които е пребивавал, не е надвишавала 3 кв.м. не е
имал достатъчно жизнено пространство; в килиите липсвала вентилация, чрез която
да се пречиства въздуха; тоалетната била в лошо състояние - с неработещи
казанчета, счупени плочки, липса на работещи чешми и умивалници, не била
шумоизолирана; банята била обща с работещи само 3-4 душа, като течала или
гореща или студена вода; предоставяната на ищеца храна била с много ниско
качество и некалорична, в менюто липсвали плодове, яйца или млечни продукти,
наблягало се предимно на нискокалорични храни, а отделно не се осигурявала
необходимата на лв.св. диетична храна; липсвала достатъчно светлина в килиите, поради
малкия прозорец; липсвала изолация на външните стени на затвора и през зимата температурите
в стаята били ниски, а на л.св. не се предоставяли достатъчно дебели завивки; в
килиите нямало достатъчно мебели, а малкото които имало налични били
изпочупени, в т.ч. липсвали достатъчно шкафове за лишените от свобода; в
килиите имало гризачи и насекоми, най-често хлебарки и дървеници както и
наличие на мухъл и пленсен. Сочи се в ИМ също, че спрямо ищеца не е водена никаква
индивидуална и корекционна работа, не му е била давана възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което довело до
поведенческа и личностна криза, не му е предоставяна психологическа помощ като
отделно от това здравето му било поставено в риск от страна на затворническата
администрация, след като отговорните лица допуснали надзирател във влошено
здравословно състояние да контактува с ищеца. Отделно от това, последният
твърди, че здравето му било поставено в риск, вследствие на което през месец
юни, 2015г. бил диагностициран с Хепатит С, за което заболяване не му е
предоставяно лечение и не му е назначена диета.
По отношение на двата периода, през
които е пребивавал в
Следствен арест - гр.Пловдив, ищецът има претенции относно санитарно-битовите
условия в ареста, както и че не му е предоставено достатъчно жизнено
пространство, имало плесен и мухъл, гризачи и насекоми, вкл. дървеници и
хлебарки, нямало достатъчно естествена светлина поради малкия прозорец в
арестантското помещение. Твърди, че отговорните органи в ареста са го
принуждавали да се съблича при свиждане.
Всичко така изброено довело до
нарушаване на чл.3 от КЗПЧ.
Ответникът - ГДИН, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в с.з. и в писмен отговор оспорва предявените
искови претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковите претенции не са доказани по
основание и размер.
С оглед съдържанието на всяка искова претенция се
касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът И. претендира вреди от посочените нарушения за три
периода на задържането му в Затвора Пловдив, както и за два периода на
задържане в Следствен арест - гр. Пловдив. Исковете са предявени от надлежна
страна, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан във всяко от
посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен
ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда
на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията. В случая се претендират обезщетения за извършени
нарушения на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за
лишаване от свобода, каквото е и Затвора Пловдив, и Ареста, а съгласно чл.12,
ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН /Арест
Пловдив е част от ОСИН Пловдив/. Затова и за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната
администрация в затвора и ареста следва да отговаря именно юридическото лице
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така
и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. С оглед
изложеното, Административен съд – Пловдив намира предявените искове за
процесуално допустими.
По
същество, съдът намира исковата молба за частично основателна, по следните
съображения:
От представената по делото неоспорена
справка от Следствен арест – Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“ /л.28/ се
установява, че л.св. И. е постъпвал в Ареста два пъти за следните периоди: от 11.01.2014г.
до 11.02.2014г. и от 01.10.2019г. до 31.03.2020г. От данни по справка за
изтърпяване на наказание, изд. от началник на Затвора гр.Пловдив /л.64/ на И. е
наложено наказание: по нохд № 100/2014г. на ОС – Пловдив и по нохд №
1295/2013г. на РС - Пловдив „четири години лишаване от свобода“, което е
приведено в изпълнение на 11.01.2014г. като същият е освободен на 20.12.2017г.;
по нохд № 2104/2020г. на РС – Пловдив - „две години лишаване от свобода“, което
е приведено в изпълнение на 01.10.2019г. като към датата на издаване на
справката л.св. е изтърпял 01г.04м.15дни.
Съгласно становище от ГДИН /л.50/ и
приложени към същото таблици с размери на помещения /л.58,59/, относно престоя
на ищеца в Затвора в гр.Пловдив са налице данни за пребиваването му там през следните
периоди: от 11.02.2014г. до месец
декември 2017г. като в същия период е пребивавал в ЗО „Смолян“ (от
03.12.2015г. – 13.01.2016г.), в ЗО „Хеброс“ (от 13.01.2016г. – 23.02.2016г.) и
отново в ЗО „Смолян“ (от 23.06.2016г. до 06.04.2016г.); от 18.07.2018г. до
23.05.2019г. като са налице данни, че за периода от 24.07.2018г. до
30.07.2018г. ищецът е бил настанен на пост V в стая № 54 с квадратура 25,51
кв.м. и в която са били настанени 7 лишени от свобода. На пост VI, по данни от
становището на ГДИН, ищецът е настанен на 31.07.2018г. в стая № 6, с квадратура 28.28 кв.м., където
е пребивавал до освобождаването си – на 23.05.2019г. В стая № 6 от 31.07.2018г.
до 05.08.2018г. са били настанени 7 лишени от свобода, от 06.08.2018г. до
30.08.2018г. са били настанени 6 лишени от свобода, от 31.08.2018г. до
03.09.2018г. са били настанени 5 лишени от свобода, от 04.09.2018г. до 10.09.2018г.
са били настанени 6 лишени от свобода, от 11.09.2018г. до 24.09.2018г. са били
настанени 5 лишени от свобода, от 25.09.2018г. до 01.10.2018г. са били
настанени 6 лишени от свобода, от 02.10.2018г. до 04.10.2018г. са били
настанени 7 лишени от свобода, от 05.10.2018г. до 22.10.2018г. са били
настанени 8 лишени от свобода, от 23.10.2018г. до 29.10.2018г. са били
настанени 7 лишени от свобода, от 30.10.2018г. до 07.12.2018г. са били
настанени 8 лишени от свобода, от 08.12.2018г. до 12.12.2018г. са били
настанени 9 лишени от свобода, от 13.12.2018г. до 24.01.2019г. са били
настанени 8 лишени от свобода, от 25.01.2019г. до 05.02.2019г. са били
настанени 9 лишени от свобода, от 06.02.2019г. до 04.04.2019г. са били
настанени 10 лишени от свобода, от 05.04.2019г. до 29.04.2019г. са били
настанени 9 лишени от свобода, от 30.04.2019г. до 03.05.2019г. са били
настанени 8 лишени от свобода, от 04.05.2019г. до 13.05.2019г. са били
настанени 7 лишени от свобода, от 14.05.2019г. до 16.05.2019г. са били
настанени 8 лишени от свобода, от 17.05.2019г. до 30.05.2019г. са били
настанени 9 лишени от свобода, от 31.05.2019г. до 01.06.2019г. са били настанени
8 лишени от свобода; на 31.03.2020г. ищецът е постъпил в Затвора –
гр.Пловдив, а на 03.04.2020г. е настанен на пост VI, стая № 12 с площ от
41.65 кв.м., в която е пребивавал до 21.12.2020г. (датата на подаване на ИМ) и
в която от 03.04.2020г. до 09.04.2020г. са били настанени 11 лишени от свобода,
от 10.04.2020г. до 09.05.2020г. са били настанени 12 лишени от свобода, от
10.05.2020г. до 10.05.2020г. са били настанени 13 лишени от свобода, от
11.05.2020г. до 26.05.2020г. са били настанени 12 лишени от свобода, от
27.05.2020г. до 02.06.2020г. са били настанени 11 лишени от свобода, от
03.06.2020г. до 04.06.2020г. са били настанени 10 лишени от свобода, от
05.06.2020г. до 10.07.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода, от
11.07.2020г. до 12.07.2020г. са били настанени 8 лишени от свобода, от
13.07.2020г. до 15.07.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода, от
16.07.2020г. до 03.08.2020г. са били настанени 8 лишени от свобода, от
04.08.2020г. до 06.08.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода, от
07.08.2020г. до 16.08.2020г. са били настанени 10 лишени от свобода, от
17.08.2020г. до 20.08.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода, от
21.08.2020г. до 24.08.2020г. са били настанени 10 лишени от свобода, от 25.08.2020г.
до 27.08.2020г. са били настанени 11 лишени от свобода, от 28.08.2020г. до
31.08.2020г. са били настанени 10 лишени от свобода, от 01.09.2020г. до
12.09.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода, от 13.09.2020г. до
14.09.2020г. са били настанени 8 лишени от свобода, от 15.09.2020г. до
28.09.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода, от 29.09.2020г. до
05.10.2020г. са били настанени 8 лишени от свобода, от 06.10.2020г. до
07.10.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода, от 08.10.2020г. до 22.10.2020г.
са били настанени 10 лишени от свобода, от 23.10.2020г. до 01.11.2020г. са били
настанени 9 лишени от свобода, от 02.11.2020г. до 23.11.2020г. са били
настанени 10 лишени от свобода, от 24.11.2020г. до 24.11.2020г. са били
настанени 11 лишени от свобода, от 25.11.2020г. до 30.11.2020г. са били
настанени 10 лишени от свобода, от 01.12.2020г. до 01.12.2020г. са били
настанени 9 лишени от свобода, от 02.12.2020г. до 03.12.2020г. са били
настанени 10 лишени от свобода, от 04.12.2020г. до 21.12.2020г. са били
настанени 9 лишени от свобода.
Установява
се също от представената по делото справка от Следствен арест – гр. Пловдив, че
от месец юни 2009г. е
открита сградата на новия арест в гр. Пловдив, както и че за всеки от периодите
на престой на ищеца в ареста същият е пребивавал в килии (№ 126 и № 108 на ет.
1), отговарящи на изискванията за мин. 4 кв.м. на л.св. Килиите са били оборудвани
с по три легла, маса за хранене и табуретки, снабдени с необходимия постелъчен
материал, като чаршафите се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните
помещения на ареста. Коридорите и общите помещения в ареста се
дезинфекцирали ежедневно. Поддържането
на чисттота в килиите се осъществявало от лишените от свобода. Всяка от килиите
била снабдена със собствен санитарен възел с течаща непрекъснато студена вода,
както и топла вода, подавана сутрин и вечер. Изградена била система за
диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти. Размерите на
санитарния възел, съгласно справката, са 125/112 см. Извеждането до банята в
ареста ставало по утвърден график, най-малко два пъти седмично. Установява се
също така от справката, че ареста е оборудван с водни климатични конвектори,
свързани към воден газов котел, който се използва за отопление и охлаждане на
ареста през съответните сезони. Изградена е специална вентилационна система.
Дневна светлина прониквала през прозорец с отваряемо крило с размери 150/150
см. На всички арестанти се осигурявало време за престой на открито. Видно от
представените по делото протоколи /л.29-31/ в Следствен арест - гр.Пловдив е извършвана
ДДД обработка в рамките на престоя на ищеца. С оглед така установеното, според
съда, не се доказват оплакванията на ищеца за нарушение на чл.3 от Конвенцията
за защита правата на човека. Неоснователно
е и твърдението на ищеца, че при всяко свиждане с адвокат или близъл в Ареста –
Пловдив е каран да се съблича. Глава осма, част VI „Изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража“ от ППЗИНЗС определя, че разпоредбите на
правилника за лишените от свобода се отнасят и по отношение на задържаните по
реда на НПК лица. В чл.286, ал.3 от ППЗИНЗС се указва в кои случаи задължително
се извършва обиск на задържаните лица, като в т.2 на същия текст е посочено, че
това следва да бъде сторено във всички случаи на влизане или излизане от
килията или района на ареста. В този смисъл следва да се посочи, че лишените от
свобода, макар и да нямат право на свободно придвижване, те имат други права и
интереси, които действително следва да бъдат осигурени от държавата, но те в
никакъв случай не могат да бъде в такъв обем, какъвто е за останалите хора. Или
иначе казано, след като е извършил нарушение, което е резултат от личната воля
и действия, довело до ограничаване на личната свобода, лицето е длъжно да
понесе цялата тежест от тези свои действия си, което в случая включва и
извършвания обиск при всяко излизане от район на ареста.
От представените по делото писмени
доказателства от ГДИН се установява, че по време на пребиваването на ищеца в
Затвора в гр.Пловдив е назначаван на различни работни позиции (през периода от
11.02.2014г. – декември 2017г.) като има отработени 157 работни дни. Ищецът е в
включван в две програми - Образователна програма: Здравно обучение за социален
просперитет и Овладяване на агресия: „Овладявне на гнева. Разрешаване на конфликти.
Справяне с агресията.“ През периода 18.07.2018г. – 23.05.2019г. И. не е
устройван на работа, включван е в Специализирана групова работа „Краткосрочна
програма за работа с лица, злоупотребяващи и/или зависими от ПАВ“ като са му
зачетени два работни дни. През периода 31.03.2020г. до 21.12.2020г. И. е
настанен на работа в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив.
Съгласно данните в становището на всеки
л.св. в Затвора – гр.Пловдив във всеки санитарен възел л.св. има достъп до
течаща студена вода. Банята е обща и се ползва съгласно представения график
/л.56/. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен
обект, на който е назначен лишен от свобода, при извършени проверки е установено,
че хигиената е задоволителна. Осигурена е топла вода на цялата територия на
затвора от котел, закупен през 2017г. и работещ на въглища, които се доставят
редовно. Отоплението на затвора се осъществява чрез централно-локално парно, а
проветряването чрез отваряне на прозорците.
Тоалетните във всяка едно от упоемнатите в становището стаи
представлявала обособено помещение с отделен вход. Хигиената в спалните
помещения на лишените от свобода се осъществявала от настанените в тях като за
целта получавали съответните прибори, които можело и да закупуват от лавката на
Затвора и да получават от близките си.
Предвид становище рег. № 1307/11.02.2021г.
от техник „Строителство и архитектура“ към Затвора – Пловдив, в същия не са
правени основни ремонти на килиите, извършвала се е своевременна смяна на
течащи кранчета, подмяна на осветителни тела и на счупени прозорци, отстранявани
се течове. През 2017г. дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес
в общите умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода. Съгласно справка рег. №
1307/11.02.2021г. /л.67/ Затвора-Пловдив разполага с постелен инвентар и спално
бельо – чаршафи, калъфки, дющеци, одеяла, възглавници, достатъчно за да бъдат
обезпечени всички лишени от свобода. Грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода, като то може да бъде занесено за изпиране в
пералнята на затвора два пъти в седмицата по утвърден график.
От докладна записка рег. №
1307/11.02.2021г. /л.61/ от д-р Даскалова, лекар ординатор МЦ Затвора
гр.Пловдив се установява, че ищецът И. няма налично медицинско досие и не е
представил документи за предишни заболявания. Извършен му е един медицински
преглед по повод тренировка за бокс.
По искане на жалбоподателя по делото са
допуснати двама свидетели. В показанията си св.К. сочи, че в килия № 12, където
пребивавал заедно с ищеца в периода 2019г. – 2020г. били общо 12-14 човека. Килията
била в лошо състояние. В същата имало два прозореца, но било тъмно, понеже
лампата се развалила и не била поправена. Имало мебели, но нямало достатъчно
пространство, за да се сложат. Отпоплението било слабо. Вратата на тоалетната
била счупена. Нямало топла вода, а налягането било ниско. Имало дървеници и
хлебарки в килията и се пръска срещу тях. Свидетелят посочва, че И. имал
заболяване – Хепатит С, за което не знае да му е осигурявана медицинска помощ. Според
св.З., през периода 2013г. – 2014г. е бил заедно с ищеца в Затвора – гр.Пловдив
– килии № 22 и 39. В килия № 22 пребивавали заедно в периода между 2013г и
2015г. като условията не били добри - имало около 11-12 човека в килията,
нямало вентилация, имало само един
прозорец, мебелите били легла (двойни вишки), маса, столове и железни шкафове,
които се ползвали общо. Имало хлебарки и дървеници. Свидетеля сочи, че при
престоя си ищецът се разболял от хепатит и ходел на прегледи. Не е запознат да
са му давани хапчета за заболяването от страна на затворническите органи.
По
делото е назначена и приета, без възражения, съдебно-медицинска експертиза СМЕ
/л.107/, изготвена от Д-р Б., според заключението по която, след преглед на
медицинската документация по делото е установено, че при постъпването си в
Арест – Пловдив и при пребиваването му в Затвора - Пловдив, И. не е съобщил
оплаквания и не е посещавал лекар по повод на преболедуван от него Хепатит С.
Към момента на изготвяне на заключението не се налага да се полагат
по-специлани грижи във връзка с преболедуваното заболяване. От постъпването му в
Затова на 31.03.2020г няма данни на ищеца да е предоставяно лечение във връзка
с преболедуван от него Хепатит през 2015г., но такова лечение, според ВЛ, не се
е налагало, тъй като л.св. не е имал никакви оплаквания във връзка с това му
заболяване. Към датата на заключението се посочва, че И. е клинично здрав, без
влошено здравословно състояние от преболедуваното преди 6г. заболяване, не се
изключва възможността същият да има хронична инфекция от Хепатит С, но с оглед
на данните от кръвните му показатели и липсата на оплаквания през последните 6
г., ВЛ заключва, че по-вероятно е ищецът да няма такава хронична инфекция,
както и да се е излекувал от посоченото заболяване.
На базата на установените факти, от правна страна,
съдът намери следното:
На първо място, що се касае до възражението на
ответника относно изтекла погасителна давност за предявяване на исковите
претенции, съдът намира, че същото е неоснователно. В тази насока съдът се
позовава на зъдължителното за съдилищата ТР № 3/2005 г. по
т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК относно началния момент на погасителната давност
за предявяване на иска за обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни
действия и бездействия на администрацията, а именно – от преустановяването
им. В случая са налице няколко искови претенции,
всяка от които предявена на 21.12.2020г., за два отделни периода на престой в Следствен
арест - Пловдив и три отделни периоди на
престой в Затвора - Пловдив, между които е налице прекъсване. Следователно и
началният момент за изчисляване на давността следва да се счита от края на
всеки от периодите, като в тази насока и за най-стария период, а именно първият
период на престоя на ищеца в Затвора, доколкото същият е с крайна дата
20.12.2017г., следва да се счете, че към момента на предявяване на иска
давността за предявяването му не е била изтекла. Същото се отнася и за
останалите периоди, които следват посочения. Ето защо съдът намира всяка от
искови претенции за своевременно предявена и не уважава възражението на
ответника за изтекла погасителна давност.
Според нормата на
чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в
съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване
осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно
така визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията й в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение
на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация, без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или
обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на
чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е
задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е
при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че
начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки
или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са
въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
На първо място, не се установява категорично по отношение на посочения
в ИМ период от 20.12.2013г. до 01.01.2014г., И. да е пребивавал в Ареста в гр.
Пловдив, тъй като началото на изтърпяване на наказанието му, според данни на ГДИН
/л.64/ е на 11.01.2014г. и видно от справка от ГДИН /л.28/, че на същата дата ищецът
е постъпил в Следствен арест – Пловдив. При това положение исковата претенция за
периода от 20.12.2013г.
до 01.01.2014г., когато се твърди, че ищецът е пребивавал в Ареста –
Пловдив, следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като през този период
няма доказателства същият да е бил в Арест – Пловдив.
По
отношение на исковия период от 28.09.2019г. до 12.03.2020г., в който се твърди,
че И. също е пребивавал в Арест – Пловдив, от данните в посочените по-горе справки
от ГДИН, е видно, че ищецът е постъпил в Ареста на 01.10.2019г. (нач. на изт.
на нак. по нохд. 2104/20г. на РС-Пловдив) и е пребивавал там до края на
посочения исков период. При
това положение исковата претенция за периода от 28.09.2019г.
до 30.09.2019г., вкл., когато се твърди, че ищецът е пребивавал в Ареста
– Пловдив, следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като през този период
няма доказателства същият да е бил в Ареста – Пловдив.
Следва да бъде разгледана претенцията на
ищеца за останалия исков период от 01.10.2019г. до 12.03.2020г. за който са
налице данни, че ищецът е пребивавал в Арест – Пловдив, и е навел оплаквания за
различни нарушения по чл.
3 от ЗИНЗС.
По
отношение на този период на задържане на ищеца, се установява
категорично от доказателствата по делото, че той е бил настанен в помещения във
вече разкритата нова сграда на ареста. Там л.св. И. е бил в килия № 108 на ет.1
с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две лица, т.е. предоставената му от ответника жилищна площ е
отговаряла на изискванията относно минималната разполагаема площ на един лишен
от свобода от 4 кв.м. Установява се, че въпросните стаи са били оборудвани с
легло за всеки от задържаните с предоставен постелъчен инвентар и завивка, маса
и табуретки, като във всяка от тях е имало и самостоятелен санитарен възел с
течаща постоянно студена вода и подавана топла такава сутрин и вечер.
Установява се също така и че стаите са с прозорци с размери 150/150 см. с едно
отваряемо крило за по-добра вентилация, като в цялата сграда на Ареста - Пловдив
е осигурена и допълнителна вентилация чрез инсталирана специална вентилационна
система. Видно от представените по делото протоколи, че в коментирания период в
ареста са извършвани периодично дейности по дезинсекция и дератизация. Нито от
писмените, нито от гласните доказателства се установяват твърденията на ищеца
за заразеност на помещенията в ареста по време на престоите му там с насекоми
или мухъл. Не се приемат за основателни и твърденията за липсата на достатъчно
естествена светлина в помещението в ареста, предвид наличния, според данните по
делото прозорец с размери 150/150. По делото не се събраха доказателства и в
потвърждение на оплакванията, посочени в т. 14 от ИМ, че при свиждания с близки
или адвокат ищецът е каран да се съблича.
Следователно и недоказани се явяват всички оплаквания на
ищеца от неблагоприятни условия на престой в ареста в гр. Пловдив, формулирани
в исковата му молба. Ето защо и по отношение на двата периода на престой в
Ареста Пловдив, за които са предявени две искови претенции, същите ще следва да
се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
По
отношение на трите периода, формулирани в
ИМ, в които ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, за които са предявени отделни искови претенции, съдът намира следното:
На първо място досежно оплакването за
пренаселеност на килиите по настаняването му, то следва да се има предвид, че
според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на
тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е
налице разрешение,
дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу България,
както и Нешков и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният
стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни
метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да
се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството
може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на
задържане – като например липса на уединение при използване на
тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води
до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело
Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката
на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата
на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко
задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано
лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на
килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно
между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, която сочи, че минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е
по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила значително време след постъпването на
ищеца за първия исков период в място за лишаване от свобода, а именно едва през
февруари 2017 г., то това не означава, че за държавата в лицето на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, не е
съществувало задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната
жилищна площ, като в тази насока, както се каза, пряко приложима по силата на
Конституцията е самата КЗПЧОС.
По
отношение на първия исков период, посочен в ИМ, а именно от 01.01.2014г. до
20.12.2017г., от данните в посочените по-горе
справки /л.51 и л.64/ от ГДИН, е видно, че ищецът е постъпил в Затвора - Пловдив
на 11.02.2014г. и е освободен на 20.12.2017г. Т.е. исковата
претенция, касаеща периода от 01.01.2014г. до 10.02.2014г., вкл., когато се
твърди, че ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив, следва да се отхвърли като
неоснователна, тъй като през този период няма доказателства същият да е бил в Затвора–
Пловдив.
По отношение на периода, за който са
налични данни по делото, че ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив, а именно
от 11.02.2014г. до 20.12.2017г. се установява, че от писмените доказателства
представени от ответника, не са налични данни в кое помещение е бил настанен
л.св., както и относно броя на лицата, с които е пребивавал в едно помещение.
Предвид посоченото от св.З., че за част от коментирания период последният е
пребивавал в килия № 22 с ищеца като общо в помещението са били 11-12 човека,
съдът констатира, че данни за килия с посочения от свидетеля номер не се
съдържат в представените от ответника по делото таблици за размери на
помещенията /л.58 и 59/ в Затвора в Пловдив, в.т.ч. липсват данни и за помещениията,
в които е бил настанен ищецът за част от обсъждания период в ЗО Смолян и ЗО
„Хеброс“. В тази връзка, съдът, намира, че са налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за
приемане за доказан твърденият от ищеца факт на пренаселеност на помещенията при
престоя му в Затвора – Пловдив в периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г. или
общо за 1409 дни, тъй като ГДИН не разполага с тази информация. В тази връзка
по отношение на доводите за пренаселеност по тази искова претенция, същата
следва да се уважи за така посочената част от исковия период.
Що се касае до втората искова претенция,
касаеща периода на пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив от 01.04.2018г. до
01.06.2019г., съдът намира следното:
Съгласно представеното от ГДИН становище
И. *** на 18.07.2018г. и е освободен на 23.05.2019г., или за част от исковия
период, а именно от 01.04.2018г. до 17.07.2018г. вкл., липсват данни по делото И.
да е пребивавал в Затвора Пловдив, поради което и за тази част, исковата
претенция се явява неосновтелна. Същото се отнася и за периода от 24.05.2019г.
до 01.06.2019г., тъй като, както се посочи, по делото е установено, че ищецът е
освободен от Затвора - Пловдив на 23.05.2019г.
По отношение на останалата част от
разглеждания исков период, съдът ще следва да разгледа претенцията на ищеца, с
оглед наличните по делото доказателства за пребиваването му в Затвора
–гр.Пловдив, както и с оглед на данните за жилищната площ на мястото му на
пребиваване там. В този смисъл, съгласно данните от приложеното по делото
становище от ГДИН и липсата на гласни доказателства в тази връзка, съдът
приема, че за периода от 18.07.2018г. до 23.07.2018г. не са налице данни за
мястото на пребиваване /пост, номер на килия, квадратура на помещението и др./ на
л.св., за което твърди, че нямало достатъчно жилищна площ, поради което и ще
следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС за
приемане за доказан твърденият от ищеца факт по отношение посочения период от
6 дни, тъй като ГДИН не разполага с тази информация. В тази връзка по
отношение на доводите за пренаселеност по тази искова претенция, същата следва
да се уважи за така посочената част от исковия период. Отделно за
разглеждания исков период, се установи по делото, че за част от същия, а именно
от 24.07.2018г. до 23.05.2019г. ответникът посочва конкретна информация, че И.
бил настанен на пост V, стая № 54 с квадратура от 25,51 кв.м., в която е
пребивавал за периода 24.07.2018г. – 30.07.2018г., след което на 31.07.2018г. е
настанен на пост VI, стая № 6 с квадратура от 28.28 кв.м., където е пребивавал
до освобождаването му на 23.05.2019г. Относно престоя му в тези две помещения,
става ясно от посочените данни от затворническата администрация, че броят на лишените от свобода е превишавал капацитета на съответното
помещение, съобразно установения стандарт за разполагаема площ на един лишен от
свобода за общо 230 дни.
С оглед изложеното, според
съда оплакването на ищеца относно престой в пренаселени помещения ще следва да
бъде счетено за доказано по отношение на втория исков период на престой в
Затвора Пловдив за общо 236 дни.
По отношение на третия исков период,
посочен в ИМ, а именно от 12.03.2020г. до 21.12.2020г., от данните в становището на ГДИН, е видно, че ищецът е
постъпил в Затвора - Пловдив на 31.03.2020г. и е пребивавал там до края на
исковия период – датата на подаване на ИМ – 21.12.2020г. В този смисъл, за част
от исковия период от 12.03.2020 до 30.03.2020г. се установява, че И. не е
пребивавал в Затвора в Пловдив, поради което в тази си част исковата претенция
се явява неоснователна.
По отношение на останалата част от
посочения исков период, съдът ще следва да разгледа претенцията на ищеца, с
оглед наличните по делото доказателства за пребиваването му в Затвора
–гр.Пловдив, както и с оглед на данните за жилищната площ на мястото му на
пребиваване там. В този смисъл, съгласно данните от приложеното по делото
становище от ГДИН и липсата на гласни доказателства в тази връзка, съдът
приема, че за периода от 31.03.2020г. до 02.04.2020г. вкл. не са налице данни
за мястото на пребиваване /пост, номер на килия, квадратура на помещението и
др./ на л.св, за което се твърди, че нямало достатъчно жилищна площ, поради
което и ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият от ищеца факт по отношение посочения
период от 3 дни, тъй като ГДИН не разполага с тази информация. В тази връзка по
отношение на доводите за пренаселеност по тази искова претенция, същата следва
да се уважи за така посочената част от исковия период.
Отделно за третия исков период, се
установи по делото, че за част от същия, а именно от 03.04.2020г. до
21.12.2020г. ответникът посочва конкретна информация, че И. бил настанен на
пост VI, стая № 12 с квадратура от 41,65 кв.м., където е пребивавал до края на
исковия период. Относно престоя му в така посоченото помещение, става ясно от
данните на затворническата администрация, че броят на лишените от свобода е превишавал капацитета на съответното помещение, съобразно установения
стандарт за разполагаема площ на един лишен от свобода за общо 65 дни.
Поради това, според съда, оплакването на
ищеца относно престой в пренаселени помещения ще следва да бъде счетено за
доказано по отношение на третия исков период на престой в Затвора Пловдив за
общо 68 дни.
Предвид
гореизложеното, се установява твърдяното в ИМ бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от страна на специализираната
администрация по отношение на конкретното оплакване на ищеца за недостатъчно
свободно жилищно пространство в помещенията, в които е бил настаняван при
престоя му в Затвора в Пловдив за общо 1713
дни през трите искови периода.
От друга страна, както от писмените доказателства, така и
от гласните такива, се установява категорично, че в стаите в затвора са били
изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да
ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти
седмично. Установено е според съда поради
това и пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл.20,
ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Установява се, включително и от свидетелските
показания, че санитарните възли в затвора са принципно отделени от спалното
помещение със стена и врата, което опровергава твърдението в ИМ, че тоалетната
не е изолирана. В тази насока, макар св. К. да е посочил, че вратата на
тоалетната към килия № 12 е била, счупвана и в последствие преправена, очевидно
такава е била налична между помещението в което пребивават лишените от свобода
и санитарния възел, поради което не е обосновано твърдението на ищеца, че
помещението не шумоизлолирано. Същото се твърди и за банята, като в тази връзка
съда намира за необходимо да посочи, че
неосигуряването на шумоизолация в тези помещения, не може да се тълкува като
нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над
средното ниво на битови условия. По отношение на оплакванията за липсата на
мебели в килиите, в които е пребивавал ищецът, от писмените доказателства се
установява, че оборудването във всяко едно спално помещение е стандартно -
определен брой легла и съответния брой шкафчета и няма данни на ищеца да не е
било предоставено необходимото оборудване, или той да е заявил изрично, че иска
такова да му бъде предоставено за лично ползване (а не общо с някой друг лишен
от свобода) и да му е било отказано. Наличността на мебели в помещенията се
потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. При това положение,
ще се следва да се приеме, че и това твърдение
на ищеца е недоказано.
Предвид становище
рег. № 1307.11.02.2021г. от техник „Строителство и архитектура“ /л.66/ в
Затвора - Пловдив се е извършвала своевременна смяна на течащи кранчета, подмяна
на осветителни тела, отстранявани са течове, което опровергава оплакванията на
ищеца за лошо състояние на тоалетната в килиите, в които е пребивавал. Оплакванията
за липса на достатъчно естествена светлина, също не са доказани. Помещенията, в
които е пребивавал са разполагали с прозорци, което се потвърждава и от
свидетелите. Неоснователни са и твърденията за наличието на мухъл и плесен в
килиите, тъй като се сочи от ГДНИ, че периодично са отстранявани течове и е
налична вентилация в затвора. Не се доказват и оплакванията в ИМ за недостатъчно
отопление през зимния сезон, както и на ниски температури през зимата и в тази
връзка непредоставяе на дебели завивки от затворническата администрация, тъй
като пак от справките, неоспорени от ищеца, се установява, че отоплението се
осъществява през централно парно, поставена е PVC дограма, а отделно и няма и
данни, лицето да е искало от администрацията на затвора допълнителни одеяла.
Установява се от
представените и приети писмени доказателства, че в Затвора - Пловдив се
извършвани дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията, включително и в
спалните такива, което е доказано от приложените протоколи по отношение на част
от втория исков период (първите данни за ДД обработка са от протокол от
06.03.2019г. – л.24-гръб ), както и за целия трети исков период, в който И. е
пребивавал в Затвора – Плводив. Същевременно е видно, че доказателства за
извършване на такава обработка за периода от 2014г. – 2019г. не са представени,
а в този период ищецът е пребивавал в Затвора - гр.Пловдив от 11.02.2014г. до 20.12.2017г.
и от 18.07.2018г. до 23.05.2019г., поради което и предвид доказателствената
тежест, която носи ответника и липсата на представени доказателства от него за
този именно исков период, като взе предвид и свидетелските показания, съдът
намира, че оплакванията, относно
заразеност с инскети за периодите на пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив се
явяват доказани, поради което ще
бъдат взети предвид при определяне на обезщетение.
Що се отнася до твърденията за липса на
индивидуална и корекционна работа и непредоставяне на възможност ищецът да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, същите са
недоказани, тъй като съгласно становището на ГДИН /л.51/ л.св. И., при
пребиваването си в Затвора гр.Пловдив, е включван в такива програми, подробно
посочени в становището на ответника, вкл. е получавал писмена похвала във
връзка с успешно приключване на програма „Овладяване на гнева. Разрешаване на
конфликти. Справяне с агресията“. Единствено през последния исков период И. не
е включван в групова форма на работа с оглед пандемичниата обстановка, което,
според съда, не се явява нарушение от страна на затворническите власти, с оглед
необходимостта от превенция на здравето на лишените от свобода. По време на последния престой л.св. е подписал,
без възражения, и изготвения му план за изпълнение на присъдата, в който били
включени индивидуални и групови дейности, вкл. и относно устройването му на работа. Отделно от това, по делото от страна на ищеца не са
били ангажирани и каквито и да било доказателства за реално претърпени вреди,
изразили се в твърдяната от него поведенческа и личностна криза. От фактите,
изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво е точно
твърдението на ищеца и каква психологическа помощ твърди, че не е
получил и защо е имал нужда от такава. Това обстоятелство не се установява от
събраните по делото доказателства, в т.ч. и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, поради което и следва да се приемат за недоказани твърденията
на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, свързани с
липса на "... психологическа помощ, при положение, че е имал нужда
от такава“.
По отношение на следващото оплакване, а
именно, че ищецът е бил в контакт с надизрател със съмнения
за коронавирусна инфекция, не са ангажирани каквито и да било
доказателства от негова страна в подкрепа на изложеното твърдение, в т.ч.
разпитаните свидетели също не сочат да е имало такъв надзирател.
С
оглед на претенцията на ищеца за предоставяна в Затвора-Пловдив храна с лошо
качество за исковите периоди, както и по отношение на оплакванията за
несъобразяване от страна на затворническите власти с осгурената му диета, която
много често е замествана от обща храна, от страна на ответника не са
представени конкретни данни, от които да може да се установи ежедневната
хранителна дажба, която се полага на л.св. И., вида на предоставяната на л.св.
храна, нейния количествен и калориен състав. Не са налични по делото дневни
листове за приготвената храна, в които
да са отразени вид, количество и брой калории на същата, нито такива данни са
посочени в становището на ответника или останалите писмени доказателства, представени
по делото. От друга страна, съгласно приетото без възражение заключение по СМЕ,
се установява, че през 2015г. И. е хоспитализиранн два пъти с поставена
диагноза Хепатит С, което предполага поставянето му на диета и такава, видно от
самите му твърдения, е назначена и не е изпълнявана от отговорните лица, при
престоя му в Затвора в Пловдив. В тази връзка съдът намира, че по отношение на
конкретното оплакване за лошо качество на храната и непредоставянето на
диетична такава (за периода, в който ищеца боледувал от Хепатит С), не се
предоставиха доказателства от страна на ответника, които да опровергаят това
твърдение, поради което за тези факти ще следва да се приложи разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. В този смисъл това твърдение на
ищеца, според съда, се явява доказано, поради което ще бъде взето предвид при
определяне на обезщетение.
Във връзка с заболяването от Хепатит С, с което е
диагностициран ищецът през 2015г. се посочва в ИМ, че не са му предоставяни
никакви медикаменти за лечението му. Съдът като съпостави приетите по делото
писмени и гласни доказтелства, намира, че не са налице убедителни данни по
делото от страна на И. да е заявявано искане, респ. да е налице нужда от
осигуряване на медицинска помощ и по-конкретно предоставяне на медикаменти за
лечение на заболяването. Не са представени доказателства същия да е имал
оплаквания, които да налагат намесата на медицински лица във връзка със
заболяването, след неговото диагностициране. Свидетелите въвеждат твърдения за
непредоставянето от страна на затворническите власти на лекарства на И. за
посоченото заболяване, но техните показания съдът не кредитира
като обективни, тъй като от една страна няма как да са запознати с конкретиката
на заболяването на ишеца и лечението му, а от друга – показанията им не са
съответни на останалите доказателства по делото, представляващи медицински
документи и заключение по СМЕ. В тази връзка следва да се посочи и Разпореждане
№ 2694/2021г. по адм.д.№1100/21г. на Административен съд – Пловдив, където
съдът е разгледал конкретно искане на И. за прекратяване действия и бездействия
на затворническата администрация, по отношение непредоставяне на лечение на
заболяването му от Хепатит С и го е отхвърлил като неоснователно. В този смисъл
това твърдение на ищеца остава недоказано.
При така изложеното действително се
установяват част от твърдените нарушения по чл.3
от ЗИНЗС,
както са описани по-горе, при което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в справедлив размер, както следва:
-За нарушения, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ, предоставяне на храна с лошо качество, както и липса на ДДД
обработка в затворническите помещения за периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г., когато ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив - в размер на 5640 лв. като
искът, касателно този период се отхвърли до пълния му предявен размер от 10 000
лева като недоказан.
-За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ, предоставяне на храна с лошо качество, както и липса на ДДД
обработка затворническите помещения за периода от 18.07.2018г. до
23.05.2019г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив - в размер на 980 лв.
като искът касателно този период се отхвърли до пълния му предявен
размер от 3 000 лева като недоказан.
-За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ и предоставяне на храна с лошо качество за периода от 31.03.2020г.
до 21.12.2020г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив - в размер на 240
лв. като искът касателно този период се отхвърли до пълния му предявен
размер от 3 000 лева като недоказан.
Посочените размери на така определените
от съда обезщетения са съобразени с това, че осъщественото доказване е само за
част от периодите, както е подробно съдът е обсъдил по-горе, както и поради
това, че са доказани само част от множеството твърдени нарушения, и то не за
всички периоди, съответно е съобразена и общата цена на иска, така както ищецът
е оценил множеството твърдени нарушения.
По изложените по-горе мотиви
изцяло ще следва да се отхвърлят исковите претенции за периода на пребиваване
на ишеца в Ареста – гр.Пловдив, поради недоказаността им.
Предвид изричното искане, направено в исковата молба за
присъждане на обезщетенията със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда, то доколкото това е акцесорна претенция, поради което,
ще следва да се уважи по отношение присъждането на всяко от трите обезщетения,
като се присъди и законна лихва върху размера му от 22.12.2020г. до
окончателното изплащане.
При този изход от производството и съобразно разпоредбата
на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на производството, както и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за
правна защита и съдействие се установява, че адвокатът М., упълномощен от ищеца
за представителство по делото, е следвало да представлява последния безплатно
като лице, което е материално затруднено, сиреч на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА. Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата на адв. М. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в
случая, съобразно с нормата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата, като се вземе
предвид общия размер на всички искови претенции. С оглед и на това, че
възнаграждението следва да се присъди съразмерно на уважената част на исковете,
то така изчислено възлиза на 414,75 лева.
Що се касае до искането на ответника за присъждане
юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото,
независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковите претенции, то
нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са
специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковите претенции,
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените
мотиви Съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да
заплати на Г.Д.И. с ЕГН **********, сумата от 5640
лв. /пет хиляди шестстотин и четиридесет лева/, ведно със законна лихва върху
сумата считано от 22.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане, която сума
представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на престоя
на ищеца в Затвора Пловдив за периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г. в
резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, изразили се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ, предоставяне на храна с лошо качество и липса на ДДД обработка в Затвора Пловдив,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния ѝ предявен размер от 10000
лева, както и по отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС в същия период, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да
заплати на Г.Д.И. с ЕГН **********, сумата от 980
лв. /деветстотин и осемдесет лева/, ведно със законна лихва върху сумата
считано от 22.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане, която сума
представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на престоя
на ищеца в Затвора Пловдив за периода от 18.07.2018г. до 23.05.2019г., в
резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, изразили се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ, предоставяне на храна с лошо качество и липса на ДДД обработка в Затвора Пловдив,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния ѝ предявен размер от 3000
лева, както и по отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС в същия период, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да
заплати на Г.Д.И. с ЕГН **********, сумата от 240
лв. /двеста и четиридесет лева/, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от 22.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане, която сума представлява
обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на престоя на ищеца в
Затвора Пловдив за периода от 31.03.2020г. до 21.12.2020г., в резултат от
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, изразили се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ и
предоставяне на храна с лошо качество в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата до пълния ѝ предявен размер от 3000 лева, както и по отношение
на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС в същия период, като
неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.И.
с ЕГН ********** против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София искове, както следва: за обезщетение в
размер на 200 лева за неимуществени вреди, търпени от ищеца при престоя му в Ареста
Пловдив за периода от 20.12.2013г. до 01.01.2014г.; за обезщетение в размер на 1000
лева за неимуществени вреди, търпени от ищеца при престоя му в Ареста Пловдив в
периода от 28.09.2019г. до 12.03.2020г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на ищеца Г.Д.И. с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща заплатената
от ищеца държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв.Г.Г.М.,***,
сумата от 414,75 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и седемдесет и пет ст./,
съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: