МОТИВИ към Присъда №39/24.10.2019г.,
постановена по НОХД №321/2019г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато е обвинение срещу А.Я.П.
ЕГН ********** за това, че на 15.07.2018г. в района на км.218+300 от Автомагистрала
„Тракия“, област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „***” модел „***“ с рег.№ ***е нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно:
чл.20 ал.1 от Закона за движението по пътищата
- Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват;
чл.20 ал.2 от Закона за движението по
пътищата - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението
чл.23 ал.1 от Закона за движението по
пътищата - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
в резултат на което причинил по
непредпазливост смъртта на едно лице - Н. М. К.и средна телесна повреда на едно
лице - М.Н.Н., изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна
кост и спукване на основата на III дланна кост на
лявата ръка, причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник
за повече от 30 дни
престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.З б.”б” предл. I-во вр.с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава Двадесет и седма НПК при
условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият А.Я.П. призна изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти и даде съгласие съдът да не събира
доказателства за тях. На основание чл.372 ал.4 НПК съдът обяви, че ще ползва
направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и призната от подсъдимия П.. Счита, че на подсъдимия следва да
се определи наказание между минималния и средния размер, предвиден в закона.
Предлага, в случай, че съдът реши да приложи разпоредбата
на чл.66 НК, наказанието лишаване от свобода и
изпитателният срок да са в максималния размер, предвиден в закона, с оглед
тежестта на извършеното. Предлага също лишаването от управление на МПС да бъде
в максималния предвиден законен размер, а именно с три години повече от размера
на наказанието лишаване от свобода.
В настоящото производство бяха конституирани като частни обвинители
лицата от кръга на пострадалите, които имат това право и направили искане за
участието им в това процесуално качество - М.Н.Н., М.В.К.
и Н.С.Н. – съответно майка, баща и дядо по майчина линия на починалата от ПТП Н.
М.К..
Поверениците
на частните обвинители адв. Д.Ш., адв.Х.К. и адв. П.Д. изразяват идентични становища, като сочат,
че деянието е осъществено при грубо нарушаване на три от правилата за движение
по пътищата, а именно липса на контрол, несъобразена скорост и неспазване на
дистанция. Считат, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
трябва да бъде към средата на предвиденото в закона, тъй като няма баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Молят да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Частните обвинители М.Н.Н., М.В.К. и Н.С.Н. поддържат
становищата на поверениците си.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Д.С. моли съда да определи на подзащитния
му наказание към минимума и то да бъде отложено с определен изпитателен срок.
Подсъдимият А.Я.П. поддържа
становището на защитника си.
В последната си дума подсъдимият А.Я.П. заявява,
че съжалява за случилото се.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
На 15.07.2018г. неделя, около
10.00 часа свидетелката М.Н. потеглила с
личния си автомобил „***“, модел „***“ с peг. № ***, от град София за с.Лозенец, Бургаска област. Същата
се движела по АМ „Тракия“ в посока Бургас. В автомобила пътували още приятелят ѝ св.В. К. - на предна
дясна седалка, а отзад вляво - дъщеря ѝ - пострадалата Н. М. К.на 13
години. След разклона за гр.Стара Загора автомобилът на Н. претърпял повреда -
предният капак внезапно се вдигнал и ударил предното панорамно стъкло, което се
напукало. Въпреки това, същото предоставяло добра видимост на водача. Н. отбила
автомобила в лентата за принудително спиране, където св. К. успял да затвори и
да върже с въже предния капак на автомобила. Свидетелката Н., след консултация
с баща си и след като узнала, че след няколко километра в нейната посока за
движение се намира бензиностанция, решила да продължи и изчака там пътна помощ,
като управлява с по-ниска скорост автомобила, включвайки аварийните светлини. Н.
продължила движението с автомобила в дясната лента със скорост около 70 км/ч. и
включени аварийни светлини. По този начин около 14,00 часа достигнала километър
218+300 на АМ „Тракия“. Времето било слънчево, горещо, пътното платно било
сухо. Пътят бил прав и предоставял много добра видимост. Движението в нейната
посока било слабо интензивно. По същото време в същата посока се движел подсъдимият А.П.,
управлявайки товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***.
Подсъдимият П. нямал достатъчно опит като водач на МПС, тъй като придобил
правоспособност само няколко месеца по-рано - на 26.03.2018г. В зоната на км. 218+300 в землището на гр.
Раднево товарният автомобил, движещ се със 109км./час, започнал бързо да
настига предно движещия се лек автомобил „***“, движещ се значително по-бавно
от него - с 68км/ч. Въпреки прекрасните атмосферни условия и
липсата на зрителни прегради на пътя, подсъдимият
отклонил вниманието си от пътната обстановка и не възприел обозначаването на „***а“-а като опасност поради по-ниската му скорост чрез
включените аварийни светлини. При това П. не намалил скоростта си на движение, а
се доближил на разстояние по-малко от 70 метра от това превозно средство.
Доближавайки със значително по-висока скорост от тази на л.а. „***“, в
последния момент подсъдимият възприел погрешно движението на този автомобил
като движещ се назад. Давайки си сметка за възникналата опасност от удар между
двете превозни средства, П. предприел заобикаляне отляво на „***“-а.
Безопасното извършване на тази маневра обаче е изисквало първо спазване на
необходимата дистанция. А.П. е предприел изпреварването твърде късно и то, поддържайки
същата скорост, при което последвал удар между предна дясна част на т.а. „***“
и задна лява част на л.а. „***“ с първоначална контактна повърхност от около
0.65-0.7 м. Ударът станал на около 1 м. източно от линията на ориентира и 1.5
м. северно от южния край на платното за движение - в лентата на движение на
л.а. ***. Тъй като ударът по характер бил заден-ексцентричен (за л.а. ***
вдясно от надлъжната ос на масовия център, а за л.а. *** вляво), същите са ротирали надясно около вертикалната ос на масовите си
центрове, при което на около 20 м източно от ориентира, л.а. „***“ започнал да
навлиза в южното крайпътно пространство, а т.а. „***“ на около 75 м източно от
ориентира и след настъпилите удари в неравностите по терена и последвалите
обръщания, същите се установили на местоположението, в което са фиксирани в огледния протокол. И двамата водачи не са задействали
спирачните системи на процесните МПС непосредствено
преди удара.
След настъпилото ПТП около
двата автомобила се събрали множество лица, които започнали да оказват помощ на
пострадалите. В най-тежко състояние била пострадалата Н.К., возеща се на
задната седалка на л.а. „***“. Същата била откарана с линейка по спешност в
МБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ - Стара Загора, където,
въпреки оказаната квалифицирана медицинска помощ, починала на 25.07.2018г.
Съгласно
заключението на СМЕ на труп детето е получило от произшествието черепно-мозъчна
травма - фрагментно и линейно счупване на черепния покрив и на черепната
основа, кръвонасядане на меките черепни обвивки,
контузия и оток на мозъка, черепно размекчение, кръвонасядане на лицето, охлузване на гръдния кош. Смъртта
е настъпила вследствие черепно-мозъчна травма, довела до парализа на жизнено
важни мозъчни центрове.
В
резултат на ПТП-то свидетелката и частен обвинител М.Н. също получила
травматични увреждания. Видно от заключението на СМЕ по писмени данни, същата
във връзка с претърпяната автозлополука на
15.07.2018г. е получила контузия на главата, тялото и крайниците. Мозъчно сътресение.
Счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна кост и спукване на основата на III дланна кост на лявата ръка. Експертът – медик сочи, че тези
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, каквито се
явяват детайли от вътрешността на купето в лек автомобил. Последните
две увреждания са причинили трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник за повече от 30 дни и представляват средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК. Останалите увреждания са с характер на лека телесна
повреда.
Изложената фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от направените от подсъдимия А.Я.П. самопризнания, които се
подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, в това число
от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към него
фотоалбум. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят и от показанията на
разпитаните свидетели М.Н. – водач на л.а. „***“, В. К. – неин приятел и пътник
в „***а“-а, Д. Л.– водач на лек автомобил, изпреварил
безпроблемно л.а. „***“ непосредствено преди настъпилото ПТП, Г. К.– дядо на
подсъдимия и К. К.– младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, който е посетил местопроизшествието, Е.
Х.– отзовала се за помощ след произшествието.
Св. К. К., св. А.
И., св. Й. Ч., са възприели ситуацията след настъпване на пътно-транспортното
произшествие, като всеки от тях се е обадил на тел.112. Св. Ч. е лекар и отишъл
на място, за да окаже помощ. Установил, че пострадалото дете е с травми по
главата и тялото, като не било контактно. Лекарската преценка на св. Ч. била,
че състоянието на детето е много тежко и изисква специализирана апаратура. Дал
съвет да не го изправят.
Св. А. Б.е управлявал личния си автомобил в
отсрещното платно и първо е възприел движението на двете МПС, участници в
инцидента, а малко след това е видял как т.а. „***“ се върти във въздуха, като
е направил няколко преобръщания. Този свидетел също е подал сигнал за ПТП-то. Св.
В. Ч.а също е възприела как „***“-ът излиза от
пътното платно. Това обстоятелство е възприето и от св. К. Л.. Този свидетел
също описва напускането на пътното платно от буса
като „излитане“.
Св.И. И.също се
движел в отсрещното пътно платно, когато чул силен звук от удар, идващ от
платното посока Бургас. Веднага погледнал в тази посока и видял как бял товарен
бус удря в задната част малък лек автомобил. Свидетелят
сочи, че и двата автомобила били попътно движещи се, като бусът
се движел по-бързо от лекия автомобил. След удара лекият автомобил „излетял“
извън пътя – напред и надясно и св. И.го загубил от поглед. Видял също как след
удара бусът загубил баланс - олюлял се наляво-надясно
и също излязъл от пътя. Св. И.също възприел неколкократното
преобръщане на буса, прелитането му през канавката и
влизането в полето, смачквайки телената ограда. Св. И.веднага отишъл на
местопроизшествието, където помогнал да извадят подсъдимия от буса. Видял, че пострадалото дете е в несвяст, като било
откарано от медицинския екип с пристигналата линейка.
От заключението на АТЕ се
установява, че мястото на удара се намира на около 1 м източно от линията на
ориентира и на около 1,5м северно от южния край на платното за движение – в
лентата на движение на л.а. „***“. Скоростта на движение на т.а. „***“ е
съответствала на скоростта непосредствено преди удара – 109 км/ч. Скоростта на
движение на л.а. „***“ “ е съответствала на скоростта непосредствено преди
удара – 68 км/ч. Скоростите и на двете МПС са били съобразени с конкретната
пътно-климатична обстановка и със състоянието на всяко от тях. При така
подбраната скорост на движение подсъдимият А.П. като водач на т.а. „***“ не е
бил в състояние да осигури минималната безопасна динамична надлъжна дистанция,
възлизаща на 38 м. За да го стори,
същият е следвало да изравни скоростта си на движение с предно движещия лек
автомобил и би следвало да задейства спирачната система от момента, когато
разстоянието между двата автомобила е възлизало на 70 м. Предвид механизма на
удара – заден-ексцентричен, водачът на л.а. „***“ не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП. Този автомобил се е движел
праволинейно в своята лента на движение, при което е бил застигнат от задно
движещия се т.а. „***“. Автоекспертите са
категорични, че основната техническа причина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие е несвоевременно задействане на спирачната
система от страна на водача на та.а „***“, поради което същият не е имал
техническа възможност да изравни скоростта си на движение с тази на предно
движещия се лек автомобил и да осигури минимална безопасна надлъжна дистанция
от 38 м. А несвоевременното задействане на спирачната система е причинено от
отклоняване на вниманието от конкретната пътна обстановка.
За установяване на
механизма на получаване на уврежданията на малолетната Н.К. и връзката между
тяхното настъпване и поставянето на обезопасителен
колан на детето по делото е назначена и комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза. Заключението на тримата експерти е потвърдило
установените със СМЕ на труп увреждания на пострадалата К.. Същевременно се
сочи, че двете охлузвания отпред на гръдния кош е възможно да са от предпазен
колан, но също така е възможно и да са причинени от елементи на облегалката на
шофьора. Ето защо вещите лица не могат на база установените травматични
увреждания на детето да заявят дали същото е било с поставен предпазен колан.
При това обаче експертите са категорични, че констатираните травматични
увреждания, довели до смъртта на Н.К., биха се получили, без значение дали е
бил поставен предпазен колан или не. Заявили са, че ударът е с много голяма
кинетична енергия в посока отзад напред, като ударният импулс е бил с направление
от задна лява част на автомобила /където е седяла пострадалата/ косо в дясно.
Сочи се още, че главата е подвижна част на тялото и фиксирането с предпазен
колан не фиксира главата. Експертите сочат, че при прилагане на активна сила,
която предизвиква изменение на първоначалното движение на водача и пътниците,
възниква резултатна сила, равна и противоположна по посока на активната сила.
Така вещите лица са изчислили, че в случая движението на торса на пострадалата К.
би било с ускорение не по-малко от 12 м/сек в посока обратна на ударния импулс.
Следователно, под въздействието на резултатната сила първоначалният контакт е
настъпил с главата на пострадалата в елементите на задна лява врата.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания
начин на 15.07.2018г. подсъдимият А.Я.П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.343 ал.4 вр.
с ал.З б.”б” предл. I-во вр.с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1
от НК, като в района на км.218+300 от Автомагистрала „Тракия“, област Стара Загора,
при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „***”
модел „***“ с рег.№ ***е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движението по пътищата, а именно:
чл.20 ал.1 от Закона за движението по
пътищата - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват;
чл.20 ал.2 от Закона за движението по
пътищата - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението
чл.23 ал.1 от Закона за движението по
пътищата - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
в резултат на което причинил по
непредпазливост смъртта на едно лице - Н. М. К.и средна телесна повреда на едно
лице - М.Н.Н., изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна
кост и спукване на основата на III дланна кост на
лявата ръка, причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник
за повече от 30 дни.
Съдът намери, че с поведението си П. е
нарушил и трите правила за движение по пътищата, които са му вменени във вина с
повдигнатото обвинение. Първото нарушение, което е допуснал, е това на чл.20
ал.1 ЗДвП – загуба на контрол върху управляваното моторно превозно средство.
Несъмнено, при посочените по-горе благоприятни климатични и пътни условия –
слънчево, ясно време, прав равнинен участък от пътя и липса на зрителни
прегради, не са съществували никакви обективни пречки подсъдимият да възприеме
движещия се със значително по-ниска скорост пред него лек автомобил „***“,
както и обстоятелството, че същият се е обозначил като опасност с включени
аварийни светлини. Единствената причина да не го стори и да не реагира
своевременно, е отклоняването на вниманието му от пътната обстановка. Особено
съществени в тази връзка са показанията на св. Д. Л., който се е движел зад „***“-а
малко преди инцидента, като е възприел включените аварийни светлини на този
автомобил, намалил е скоростта и безпроблемно го е изпреварил. Това би могъл да
стори и А.П., ако беше следил пътя пред себе си. Отклоняването на вниманието от
пътната обстановка е довело и до другите две нарушения – не е намалил скоростта
чрез задействане на спирачната система, така, както го задължава нормата на
чл.20 ал.2 изр. второ ЗДвП и не е спазил безопасната надлъжна дистанция, което
е длъжен да стори съгласно чл.23 ал.1 ЗДвП. Допускането на тези три нарушения
на правилата за движение по пътищата са довели до това, че управляваният от
подсъдимия бус буквално е връхлетял върху предно движещия
се лек автомобил „***“. Предприетата в последния момент маневра заобикаляне
отляво е променила площите от двете МПС, които са контактували, но по своя
характер ударът е останал заден-ексцентричен. Не е била намалена и неговата
сила, доколкото П. е предприел заобикалянето със същата скорост от 109 км/ч. Лекият
автомобил е бил застигнат от товарния, при което за водача на същия – св. М.Н.
не е съществувала технически никаква възможност да го избегне.
Подсъдимият е осъществил квалифицирания
състав на чл.343 ал.4 вр. с ал.З б.”б” предл. I-во, тъй като в резултат
на пътнотранспортното произшествие е настъпила смъртта на малолетната Н.К. и
едновременно с това е причинена средна телесна повреда на майка й – св. М.Н..
Деянието е извършено от подсъдимия виновно
под формата на непредпазливост. А.П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Макар и млад шофьор, подсъдимият е бил длъжен да следи през цялото
време пътя пред себе си, още повече, придвижвайки се по автомагистрала, където
пътната картина се променя за секунди. Бил е длъжен да задейства спирачната
система своевременно, като намали скоростта и осигури безопасна дистанция с
предно движещия се автомобил. Тогава би могъл безопасно да го изпревари.
Подсъдимият е могъл да предвиди, че при неспазване на тези законови задължения
би възникнал удар с предно движещия се автомобил и дори би настъпил по-тежък
резултат, предвид силата на този удар, определена от високата му скорост на
движение.
Съдът установи, че св. Н. като водач на л.а.
„***“ не е допуснала нарушения на правилата за движение по пътищата, в
частност, и съпричиняване на съставомерния
резултат. След рязкото отваряне на предния капак на автомобила, Н. е отбила и
спряла в аварийната лента, където св. К. е успял да го притегне с въже.
Автомобилът е можел да се движи на собствен ход, а и напуканото от предния
капак предно панорамно стъкло осигурявало добра видимост, поради което св. Н.
решила да се придвижи до намиращата се в близост бензиностанция, където да
изчака „Пътна помощ“. Освен това, свидетелката се страхувала да остане
продължително време в аварийната лента, за да не се случи ПТП на това място. Тези
действия на св. М.Н. са правилни и законосъобразни. Правилно същата не е
предприела придвижване в аварийната лента, тъй като това е забранено – чл.58
т.3 ЗДвП. Разпоредбата на чл.59 ал.2 ЗДвП пък позволява пътно превозно
средство, получило повреда при движение по автомагистрала, да бъде теглено с
гъвкава връзка до най-близкия изход на автомагистралата. При подобно
придвижване на две ППС – теглено и теглещо - с гъвкава връзка се предполага и
по-ниската им скорост на движение от тази, която се разрешава при движение на
автомагистрала. Несъмнено в този случай и двете ППС би следвало да се обозначат
с включени аварийни светлини. След като законът разрешава този начин на
придвижване на ППС, получило повреда – т.е. такава, която е пречка само да се
придвижва, то също така и на по-голямо основание е разрешено предприетото от
св. Н. придвижване с по-ниска скорост с включени аварийни светлини за краткото
разстояние от близо 2 км – до първата бензиностанция.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия А.Я.П. съдът взе предвид следните смекчаващи същата
обстоятелства. На първо място съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, което се установява от изисканата актуална справка за съдимост. Съдът
прецени в тази връзка, както младата му възраст – на 20 години към
инкриминираната дата, така и ниския му стаж като водач на МПС – три месеца към
същата. Бяха отчетени и добрите характеристични данни за личността му. От представеното
в съдебното производство препис-извлечение от акт за смърт се установява, че П.
е загубил баща си близо седем месеца преди инцидента. Въпреки тежката загуба, е
придобил правоспособност като водач на МПС и е предприел, заедно с дядо си,
прехраната на семейството, продължавайки бизнеса на баща си – търговия с гъби и
билки. Пред съда беше представено Уверение № 24508/11.09.2019г. на
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, установяващо, че А.Я.П.
е записал задочно обучение в Педагогически факултет по специалността
„Педагогика на обучението по физическо възпитание“. По досъдебното производство
се съдържа характеристика от ***Стара Загора, където П. осъществява
спортно-състезателна дейност, като същата е изключително положителна за
личността и спортните изяви на подсъдимия. Не на последно място съдът отчете
искреното и дълбоко разкаяние на подсъдимия за извършеното. Това отношение е
изявено в хода на досъдебното производство, като беше изявено и в съдебното
такова. След причиненото ПТП П. е изпаднал в шок и е бил дълбоко покрусен, че е
пострадало и дете. Подкрепен от близките си, се е интересувал за състоянието на
Н.К., докато е била в болничното заведение. Още в дадените обяснения след
привличането му в качеството на обвиняем А.П. е заявил, че, като научил, че
детето е починало, се затворил вкъщи и изживявал случая, като е заявил също, че
този инцидент ще остане цял живот в съзнанието му и ще тежи на съвестта му. В
съдебното производство подсъдимият поддържа същото отношение към деянието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът съобрази нарушаването на три правила за движение по пътищата. Беше
съобразен и факта, че починалата пострадала е дете на 13 години, което
допълнително повишава обществената опасност на деянието. В справката за
нарушител от КАТ е отразен фиш за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП, както и друг за
нарушение на чл.147 ал.1 ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намери, че е налице
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при което
определи на подсъдимия А.П. наказание четири години и шест месеца лишаване от
свобода. Съдът намали това наказание с една трета съобразно изискването на
чл.58а ал.1 НК и наложи на подсъдимия наказание три години лишаване от свобода.
Съдът приложи и разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, като отложи изпълнението на наказанието за максималния изпитателен срок от
пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Размерът на наложеното
наказание, който съответства на изискването на горната норма, както и чистото
съдебно минало, са първите две условия за прилагането на института на условното
осъждане. Те обаче не са достатъчни и към тях законодателят е добавил трето
решаващо условие – преценката на съда, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. В конкретния случай съдът намери, че цялото поведение на този млад
човек е насочено към грижа за близките, към полагане на труд и
самоусъвършенстване. П. е записал задочна форма на обучение, за да може да
продължи да работи и да подпомага майка си и сестра си, която също е продължила
образованието си. Съдът отчете факта, че непосредствено след инцидента
подсъдимият е преживял тежко случилото се, впоследствие се е интересувал за
състоянието на детето и е преживял още по-тежко последвалата ѝ смърт. И
към момента подсъдимият продължава да е съкрушен от факта, че с поведението си
е причинил смъртта на детето. Това дълбоко и искрено разкаяние свидетелства, че
у А.П. поправителният процес вече е започнал. По делото са налице данни, че
двамата с дядо му – св. Г. Г.се прибирали в гр. Котел, след като не успели,
поради ниски изкупни цени, да продадат натоварената в двата буса
стока. Несъмнено, преди инцидента съзнанието на подсъдимия, поел на 20 годишна
възраст издръжката на семейството, е било ангажирано с последиците от това. П.
е управлявал товарния автомобил с разрешената за автомагистрала скорост от 109
км/ч, следователно не е от водачите, които се забавляват да вдигат максималната
и по-висока скорост, което е причина за голяма част от причинените
пътно-транспортни произшествия. Изложеното мотивира съда да приеме, че за
постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия А.П. не е наложително
наказанието да бъде ефективно изтърпяно.
Съобразно разпоредбата на чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК съдът лиши подсъдимия от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от шест години, който е максимално
възможният в случая. За да наложи максимума на това наказание, съдът съобрази
обстоятелството, че са допуснати три нарушения на правилата за движение по
пътищата, че справката за нарушител съдържа данни за издадени фишове за две
нарушения, едното от които на чл.21 ал.2 ЗДвП, както и че е настъпила смъртта
на дете и то вследствие на тежка черепно-мозъчна травма. Последното
обстоятелство допълнително повишава обществената опасност на деянието и следва
да намери адекватно отражение и при определянето на това кумулативно предвидено
от закона наказание. Ниският стаж като водач на МПС е изисквал от подсъдимия
още по-завишено внимание при управлението на буса и
то по автомагистрала.
В тежест на подсъдимия бяха възложени
направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица общо в размер на
1 887,36 лв., които същият беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
Стара Загора.
Подсъдимият беше осъден да заплати на всеки
от частните обвинители М.Н.Н., М.В.К. и Н.С.Н.
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер по на 1 000 лв.
за всеки от тях.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: