Р Е Ш Е Н И Е
№ 351 / 12.11.2021 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При
участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа
докладваното от съдия С.САНДЕВА к.адм.д. № 298/2021 год. по описа на Административен съд – Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Д.И.Д. *** срещу
решение № 260096/31.05.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1260/2020 г. по описа
на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0851-001898
от 11.11.2020 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич,
с което на касатора за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Не се споделят мотивите
на съда за материалноправната законосъобразност и обоснованост на АУАН и НП. Счита
се, че е налице явна несправедливост на наказанието. Претендира се прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
основателността й.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения :
С процесното наказателно постановление касаторът е бил
наказан за това, че на 27.10.2020 г., около 00:35 часа, в град Добрич, на бул.
„Добруджа“, управлява лек автомобил марка „Дачия Логан“ с рег. № ТХ0648НХ с
концентрация на алкохол в кръвта 0, 72 на хиляда, установена с протокол за
химическа експертиза № 1112/27.10.2020 г. В обстоятелствената част на
постановлението е посочено, че при извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест 7410 Дрегер с фабр. № АRDN 0265 е
отчетен положителен резултат 0, 68 промила алкохол в кръвта на водача, измерен
в издишвания от него въздух в апарата. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 0049923. Резултатът от химическата експертиза е 0, 72 промила. Прието
е, че с поведението си Д. е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е санкциониран с глоба
в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел,
че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения или нарушения на
материалния закон, които да опорочават НП, както и че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянието си наказаното
лице е осъществило състава на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда
на чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон. Съдът е установил, че посоченият в АУАН
и НП час на проверка предхожда часа на извършване на нарушението, но е приел,
че се касае за техническа грешка при изписването, която не води до заблуда и
неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Отхвърлил е като
неоснователни доводите на Д., че е бил лишен от възможността да поиска повторно
извършване на химически анализ. Посочил е, че съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. искането следва да бъде отправено в 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, като жалбоподателят не е упражнил
правото си в определения за това срок. Изложил е мотиви, че като правоспособен
водач на МПС Д. е длъжен да познава нормативната уредба, свързана с правилата за
движение по пътищата, като в закона не съществува задължение за полицейските
служители да запознават изследваните лица с правото да поискат повторно
извършване на химически анализ. В законоустановения 7-дневен срок Д. е сезирал
районния съд с жалба срещу НП, поради което правото му на защита не е нарушено.
Счел е за ирелевантни обстоятелствата относно техническата годност на дрегера,
след като жалбоподателят е избрал установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта му да се извърши чрез химическо изследване съобразно разпоредбата на чл.
6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Приел е, че в случая са относими
резултатите от химическата експертиза, поради което и с оглед на установената с
нея концентрация на алкохол 0, 72 на хиляда, потвърдена и от заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза, е направил
извод, че са налице обективните и субективните елементи от състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По отношение на
наложените наказания съдът е приел, че те са законоустановени и не подлежат на
преразглеждане. Преценил е, че извършеното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед на значимостта на охраняваните с
нарушената материалноправна норма обществени отношения. Изложил е съображения,
че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Определил е като
особено укоримо поведението на водача, който съзнателно е поел управлението на
МПС в пияно състояние, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното
опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача и
всички останали участници в движението. С оглед на това е стигнал до крайния
правен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в
резултат на което го е потвърдил.
Така постановеното решение е правилно.
При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, водещи до нищожност или недопустимост на
обжалваното решение. Не се констатират и съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното
лице или до опорочаване на вътрешното убеждение на съда. При приетите за
установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на
касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл. 348 от НПК, във
вр. чл. 220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен
законът, който е следвало да бъде приложен. В мотивите си районният съд е
изложил подробни съображения защо приема, че водачът е извършил вмененото му административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, във вр. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от
обективна и субективна страна. За да стигне до този извод, съдът е събрал и
обсъдил всички допустими и необходими доказателства относно релевантните по
спора факти и въз основа на тяхната обективна преценка е установил правилно
фактическата обстановка по делото.
По делото категорично е доказано, че водачът е управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол. Извършената химическа
експертиза чрез газхроматографски метод на взетата проба кръв е установила наличие
на 0,72 промила, като този метод на изследване се явява специфичен за етилов
алкохол в кръвта, видно и от заключението на вещото лице във въззивното дело.
Установената концентрация на алкохол в кръвта правилно е преценена от наказващия
орган и съда като основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по реда на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят
не е опровергал този факт с годни доказателствени средства в процеса, поради
което законосъобразно е потвърдено издаденото срещу него наказателно
постановление.
По същество в касационната жалба не се излагат доводи срещу
самото решение, а се повтарят оплакванията във въззивната жалба. Районният съд е
разгледал всички възражения на жалбоподателя и е достигнал до правилни изводи
за тяхната неоснователност. Мотивите му за това се споделят напълно от настоящия
касационен състав и не следва да се преповтарят.
По изложените съображения решението на районния съд е
правилно и законосъобразно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260096/31.05.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1260/2020 г. по
описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: