№ 92
гр. Варна, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.ов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100502457 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 62561/01.08.2024г. на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“№ 19, чрез юрк. Д. против решение № 2609/10.07.2024г. по
гр.д.№ 3656/2023г. в частите, с които са отхвърлени предявените от банката
искове както следва:
срещу И. Ж. Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник на
кредитополучателя В.Х. Д., починала на 26.01.2019г., с адрес гр. *** за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 2211,87лева,
представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 4423,73лева -главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението- 26.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
968,18лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 1936,36лева
- договорна лихва за периода 07.04.2019г. до 13.10.2022г.; 252,12лева,
представляваща ½ от задължение цялото в размер на 504,24лева - обезщетение
за забава за периода 07.05.2019г. до 11 13.10.2022г.вкл.; 7,24лева,
представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 14,47лева обезщетение
за забава за периода 14.10.2022г. до 26.10.2022г.; 60 лева, представляваща 1/2
от задължение цялото в размер на 120лева - разноски по кредита, за които
1
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
и срещу А. Х. В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумите, както следва: за разликата над 1614,22лв.
до 1936,36лв. за вземането за договорна възнаградителна лихва и за периода от
07.04.2019г. до 07.10.2019г. по Договор за кредит за текущо потребление от
28.06.2013г., за разликата над сумата от 495,39лв. до 504,24лв. за вземането за
обезщетение за забава и за периода от 07.05.2019г. до 07.10.2019г., както и за
сумата от 120лв., представляваща такса изискуемост по XII., т.11 от Тарифата
на банката, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. №
14233/2022г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Обжалваното решение се намира за неправилно и необосновано.
Жалбоподателят оспорва изводa на първоинстанционния съд за това, че по
делото не е доказано приемането на наследството от страна на ответника Д..
Поддържа, че наследството е прието с конклундентни действия, изразяващи се
в погасяване на дължимите по договора за кредит погасителни вноски след
откриване на наследството на наследодателя й, в периода 01.01.2019г. до
16.03.2023г. Поддържа, че погасяванията са извършени чрез касови операции,
като служител на банката е удостоверявал самоличността на платеца. Ето
защо намира, че вписаният по-късно отказ е недействителен, като извършен
след мълчаливото приемане на наследството.
На следващо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд за
това, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
възнаградителна и мораторна лихви. Счита, че при уговорка за разсрочване на
части на плащането по единно кредитно задължение, същото не се
трансформира в такова с периодичен характер. По отношение на ответника А.
В. давността за лихви е започнала да тече на 25.08.2022г. с обявяването на
договора за предсрочно изискуем, като към датата на подаване на заявлението
не е изтекла общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Въз основа на
изложеното се настоява за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете в цялост.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор само от
въззиваемата И. Ж. Д., чрез адв. Д.. Поддържа, че с отказа си от наследството
ответницата е изгубила качеството наследник и не е легитимиранa да отговаря
по материалното правоотношение, възникнало с наследодателя. Счита, че
правилно ВРС е преценил, че в случая не са налице данни въззиваемата да е
извършила действия, които недвусмислено да сочат воля за приемане на
наследството. В тази връзка представеното извлечение от сметка на банката не
сочи на извод за извършени погасявания от Д.. Настоява за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
2
В срок е постъпила и въззивна жалба вх.№ 66458/16.08.2024г. от А. Х.
В., чрез адв. Д. против решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№ 3656/2023г. в
частта, с която е уважен предявения срещу жалбоподателя иск за приемане за
установено в отношенията му с „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№ 19, в качеството
му на съдлъжник на кредитополучателя В.Х. Д., починала на 26.01.2019г.,
дължимостта на сумите както следва: 4423,73лв. (четири хиляди четиристотин
двадесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението - 26.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
1614,22лв.(хиляда шестстотин и четиринадесет лева и двадесет и две
стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
07.11.2019г. до 13.10.2022г.; 495,39лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 07.11.2019г. до 13.10.2022г., както и сумата от 14,47лв.
(четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода 14.10.2022г. до 26.10.2022г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г. по описа на ВРС.
Поддържа оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал
възражението за неспазен срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. В случая се намира, че
този срок е изтекъл, тъй като от падежа на задължението срещу главния
длъжник ( уведомен за предсрочната изискуемост на 13.08.2020г.) е изтекъл
срок по-продължителен от предвидения в посочената разпоредбата 6- месечен
срок. Поддържа, че целият неплатен остатък от кредита е погасен по давност,
за което страната своевременно е възразила с отговора на исковата молба.
Навежда, че договорът е действителен, тъй като в същия липсва
посочване за начина на изчисляване на общо дължимата сума. На следващо
място се сочи, че първоинстанционният съд не е извършил проверка за
наличие на неравноправни клаузи по договора. Сочи, че доколкото страната не
е подписала ОУ към договора за кредит, както и Тарифата на банката, то
същите не го обвързват. Въз основа на изложеното, настоява за отмяна на
решението в обжалваната част и за отхвърляне на искове срещу него.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Банка ДСК“
АД. Оспорва доводите по жалбата. Поддържа, че въззивникът има качеството
на съдлъжник, а не на поръчител, поради което намира за неотносими
аргументите относно спазване на преклузивния срок по чл. 147,ал.1 от ЗЗД.
Поддържа, че А. В. е уведомен лично за предсрочната изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението- 26.10.2022г. Въз основа на изложеното
настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание въззиникът „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юк. Димов
поддържа жалбата.
3
Въззиваемите И. Ж. Д. и А. Х. В., последният и въззивник по подадената
от него въззивна жалба, чрез адв. Д. поддържат становищата си.
За да се произнесе, съставът на Варненски окръжен съд, съобрази
следното:
Варненският районен съд е сезиран с установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК за вземания по Договор за кредит за текущо потребление от
28.06.2013г., за които е издадена оспорена в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
заповед за изпълнение.
Ищецът е твърдял валидно възникнало с В.Х. Д.( наследодател на
първата ответница) и А. Х. В. облигационно правоотношение по Договор за
кредит за текущо потребление от 28.06.2013г. Отпуснатият заем в размер на
8000 лева бил усвоен от кредитолучателите по разплащателната сметка на
В.Х. Д.. Страните уговори отпуснатата главница да се олихвява в лихва в
размер на 12,45% годишно. При забава, просрочените суми, се олихвяват с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата/ чл. 19
от ОУ/. Погасяването на дълга е следвало да стане на вноски, до 28.06.2023г.,
съобразно утвърдения погасителен план. Съгласно чл.19.2 от ОУ на договора
при допусна забава в плащанията по кредита на главница и/или лихва над
90дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Сочи се, че след сключване на договора за
кредит кредитополучателят В.Х. Д. е починала. Нейният наследник И. Д. е
приела наследството, оставено от наследодателя й - В.Х. Д. чрез конклудентни
действия, като е продължила да обслужва кредита на своя наследодател. В
този смисъл оспорва извършения последващ отказ от И. Д. от наследството на
кредитополучателя В.Х. Д., вписан под № 509/2022г. по описа на ВРС, като
недействителен.
Позовава се на надлежно обявена предсрочна изискуемост.
Ответницата Д. възразява да е приемала наследството, оставено от В.Х.
Д. с конклундентни действия. Оспорва да е извършвала погашения по кредита.
Възразява за недействителност на договора поради накърняване правилата за
потребителска закрила.
Ответникът В., оспорва да е надлежна страна по договора за кредит,
както и да е усвоил парична сума в размер на 8000лева. Оспорва да е
възникнала облигационна връзка между страните, по силата на която същият
да се е задължил солидарно с кредитополучателя. Тъй като намира, че
евентуално има качеството на поръчител по договора, а не на съдлъжник,
намира, че е изтекъл преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД за предявяване на
иска срещу него, с изтичане на шестмесечен срок от обявяване на
предсрочната изискуемост на кредитополучателя. Оспорва да се подписвал
приложенията към договора.
4
Възразява за погасяване по давност на процесните вземания с изтичане
на тригодишна давност. Възразява за недействителност на договора поради
накърняване правилата за потребителска закрила.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Относно правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в
жалбата. В обхвата на тази проверка, съставът на въззивния съд намира
следното:
Обжалваното решение е действително по критериите на ТР от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на претенция за
установяване на вземания по оспорена заповед за изпълнение, издадена по
искане за „Банка ДСК“ ЕАД за вземания по договор за потребителски кредит
срещу универсален правоприемник на починал кредитополучател и срещу
съдлъжник. Срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е спазен. С оглед на изложеното
решението и предявения иск са допустими.
Първият спорен въпрос пред въззивния съд е разполага ли ответникът/
сега въззивник/ И. Д. с материална легитимация по спора като наследник на
кредитополучателя.
На осн. чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, като
последното произвежда действие от откриването на наследството. До
приемане на наследството призованите към наследяване лица могат да
извършат отказ от наследство, като отказът подлежи на вписване на осн. чл. 52
от ЗН в особената книга, водена при съответния районен съд по реда на чл. 49,
ал. 1 от ЗН. Извършеният, след приемане на наследството, отказ от него е
недействителен. На свой ред приемането на наследство може да стане по два
начина- изрично, чрез писмено заявление до районния съдия, в района на
който е открито наследството- чл. 49, ал. 1 от ЗН или с конклундентни
действия, така нареченото мълчаливо приемане на наследството. В последния
случай наследникът следва да е извършил действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството- чл. 49, ал. 2 от ЗН. В
практиката е утвърдено разбирането, че ако от отделно действие на
наследника не може да бъде направен категоричен извод за такова мълчаливо
приемане, съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства, от
които може да се направи извод за такова приемане- Постановление №
4/30.01.1964г. на Пленума на ВС. Такива действия са разпореждане с
имущество от масата, сключването на договор, извън тези на управление на
масата, изтегляне суми от сметката на наследодателя, плащане на
наследствено задължение и т. н. Когато наследникът е платил наследствен
дълг със средства, намиращи се по сметка на наследодателя -независимо дали
директно или чрез превод, въпросното действие има разпоредителен характер
5
и поначало сочи приемане на оставеното наследството.
В случая ищецът се позовава на мълчаливо приемане на наследството,
чрез извършено погасяване процесния дълг след смъртта на
кредитополучателя В.Х. Д..
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните се установява, че след смъртта на кредитополучателя на
26.01.2019г., обслужването на кредита е преустановено на 07.05.2019г. От
табличната част към експертизата може да се направи извод, че след
откриване на наследството до преустановяване на погасяванията, са
направени три вноски. Същевременно, обаче не става ясно кое лице е
извършило плащанията- дали погасяването е извършено чрез превод на каса
или чрез директен дебит от банковата сметка. С подписването на договора за
кредит задължилите се по него лица са дали съгласие именно за директен
дебит от банковите им сметки (т. 11 от договора), поради което не може да се
изключи възможността банката да е извършила автоматично погашение.
Ищецът не е ангажирал доказателства за твърденията си, че
ответницата е извършвала плащания на каса. Обичайно, при плащания на
каса, вносителят попълва разписка, каквато по делото не се представя. При
тези данни, не може да се приеме без разумни съмнения, че именно
ответницата И. Д. е извършила погашенията след откриване на наследството.
Въпреки конкретно разпределената доказателствена тежест с доклада по
делото за установяване факта на приемане на наследството, ищецът не е
ангажирал годни доказателства в тази насока.
След като наследството не е прието по някой от начините по чл. 49, ал. 1
от ЗН, извършеният отказ, вписан в особената книга, водена при ВРС под №
509/2022г., е произвел правно действие. Отказът от наследството произвежда
действие с обратна сила, считано от откриване на наследството.
В заключение следва изцяло да се споделят изводите на първата
инстанция, че първата ответницата не е материално легитимирана да отговаря
по иска за наследствен дълг.
На следващо място пред настоящата инстанция е спорен въпроса
относно качеството, в което ответникът А. В. е приел да отговаря по договора.
Авторството на изявлението за задължаване по договора на този ответник не е
спорно, доколкото изрично в съдебно заседание от 14.02.2024г. оспорването е
оттеглено.
Видно от титулната, но и от подписната част на процесния договор за
кредит от 28.06.2013г. ответникът В. е посочен като „кредитополучател“,
тоест като лице задължило се солидарно с основния кредитополучател.
Общото между поръчителството и солидарната отговорност, уредена в чл. 121
и сл. от ЗЗД , е че и в двата случая няколко длъжници дължат една и същата
престация на един кредитор, така че изпълнението на който и да е от тях
погасява главното задължение. Подобно на пасивната солидарност,
6
поръчителството е вид лично обезпечение, което намалява риска на кредитора
от неплатежоспособност. За разлика обаче от поръчителството, което се
поражда от договор, който е различен от този за главното задължение,
солидарните задължения възникват по правило от един и същ юридически
факт. Друга основна разлика между поръчителството и солидарното
задължение е, че отговорността на поръчителя има акцесорен характер, тоест
съществува само доколкото е налице валидно главно задължение, а
солидарните задължения са самостоятелни. Изпълнението и заместващите го
погасителни способи, направени от поръчителя не освобождават главния
длъжник, щом е налице неоснователно разместване на имуществото в полза
на длъжника и са спазени изискванията на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД. От друга
страна неплатежоспособността на един солидарен длъжник се разпределя
съразмерно между останалите във вътрешните им отношения/ чл. 127, ал. 2 от
ЗЗД/, а поръчителят има регресно вземане за всичко което е изпълнил- чл. 143,
ал.1 от ЗЗД. От така посочената уредба става ясно, че солидарният длъжник, за
разлика от поръчителят, отговаря за собствен дълг. Именно по тази причина
поръчителят има право на регрес за целия погасен дълг, за разлика от
солидарния длъжник, който може да търси само сумата над собствения си дял.
В случая при тълкуване на разпоредбите на процесния договор, съдът
намира, че А. Х. В. се е задължил да отговаря самостоятелно, наред с другия
длъжник, при единство на предмета на престацията съгласно изискването на
чл. 122, ал. 2 от ЗЗД. Поетите от солидарния длъжник задължения не са с
акцесорен характер спрямо тези на кредитополучателя. Задълженията на
двамата са възникнали от общия факт на договора, а липсва допълнително
поето поръчителство.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответникът А. Х. В. не
се е задължил като поръчител по договора, а като солидарен длъжник.
Съответно необосновано се явява възражението за погасяване на неговото
задължение в шестмесечения преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД от
падежа. Законът не урежда преклузивни срокове при солидарността.
Като сключен за цели извън търговската и професионална дейност на
кредитополучателите, безспорно процесният договор има потребителски
характер. Следователно по отношение на договора важат правилата на ЗПК/в
сила от 12.05.2010 г./.
Безспорно е между страните, че ответникът В. не е подписал ОУ към
договора и останалите приложения.
Действителността на договора следва да се преценява при съпоставянето
му с редакцията на закона към датата на сключването му. Към дата на
сключване на договора за кредит ЗПК не е съдържал по-късно въведената
уредба за представяне и подписване на ОУ от кредитополучателя.
Изискванията в тази връзка на чл. 5, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 2 са въведени по-
късно с изменението на ЗПК с ДБ бр. 35 от 2014г. Ето защо не може да се
приеме, че липсата на подпис под ОУ се отклонява от законовите изисквания.
7
Достатъчно за обвързване на ответника от ОУ е неоспореното изявление по
договора, че е получил и се е запознал с ОУ/чл.14 от договора/.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11
от приложимата редакция на ЗПК. Договорът е съставен е на ясен и
разбираем език. Съдържа данни за датата и мястото на сключването му, вида
на кредита и общия размер на предоставената сума, срока на договора,
условията за усвояването му, лихвения процент и условията за прилагането
му, приложимия ГПР. Не могат да се споделят оплакванията на въззивника, че
липсват данни за компонентите, формиращи годишния процент на разходите.
Видно от т.9.1 от ОУ (приложими по изложените по-горе съображения) ГПР е
формирано от лихви, таксите по тарифата на банката и такси за допълнителни
услуги, които изпълняват условията за преференциално финансиране.
Изрично е посочено, че ГПР не включва суми, начисления като последица от
неизпълнението.
Макар и такива доводи да не са въведени, съдът в изпълнение на
изискването да следи служебно за неравноправност на потребителските
договори, съобразява, че клаузата на т. 19,1 от ОУ, на която ищецът основава
вземането си мораторна лихва, е противоречаща на императивни разпоредби,
уреждащи потребителската закрила. Видно от съдържанието на
коментираната разпоредба при допусната от кредитополучателя забава,
главницата се олихвява редовната лихва плюс надбавка. Този начин на
договаряне колидира с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, регламентираща, че при
забава потребителят дължи единствено законна лихва. В случая обаче от
данните по експертизата е видно, че банката не е приложила въпросната
норма/ в такъв случай мораторната лихва за периода 7.05.2019г. до
13.10.2022г. би надхвърлила възнаградителната, какъвто не е случая/. Тоест
сам кредиторът е заместил нищожната разпоредба от диспозитивното правило
на чл. 86 от ЗЗД.
Основанието за начисляване на таксата за предсрочна изискуемост се
съдържа в т. XII, т,11 от Тарифата на банката, с която ответникът също е
декларирал да се е съгласил/ т.15 от договора/. Следва да се споделят изводите
на ВРС, че въпросната такса за настъпилата предсрочна изискуемост е
начислена като последица от забавата на длъжника, което води до
недопустимо разширяване на неговата отговорност над нормативно
установения в чл. 33, ал. 2 ЗПК максимум до размера на законната лихва. Още
повече и банката въззивник не е навел конкретни оплаквания срещу
решението в тази обжалвана част.
Пред настоящата инстанция не е въведен спор по отношение на падежа
на задължението спрямо ответника В., извън въпроса за приложението на чл.
147, ал. 1 от ЗЗД, по който съдът изложи мотиви по-горе в настоящото
решение. Видно е от приложеното на л. 20 от заповедното производство
уведомление, че изявлението, с което банката е упражнила потестативното си
право да иска заплащане на целия дълг преди срока, е връчено на ответника на
8
25.08.2022г., от която дата същият дължи неиздължения дълг.
От заключението на назначената и неоспорена по делото ССчЕ е видно,
че размерът на неиздължената главица възлиза на 4423.73 лева; договорна
лихва – в размер на 1936.36лева за периода от 07.04.2019г. до 13.10.2022г.;
обезщетение за забава за периода от 07.05.2019г. до датата на изискуемост
13.10.2022г. – 504.24лева; обезщетение за забава от датата на предсрочната
изискуемост 14.10.2022г. до 26.10.2022 г. – 14.74 лева.
По отношение на поддържаните въз въззивната жалби възражения за
давност:
По отношение на главницата приложима е петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Задължението поето от ответника е да внася
анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и
следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
която плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция
(ТР 3/2023г. на ОСГТК на ВКС), а по отношение на предсрочно изискуемата
главницата, от дата на предсрочната изискуемост.
В случая от заключението на ССчЕ се установява, че първата непогасена
вноска с падеж 7.05.2019г. съответно до датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК-26.10.2022г. не е изтекъл предвидения петгодишен давностен
срок. Следователно претендираната главица е дължима в цялост.
По отношение на вземанията за лихви следва да се приложи кратката
тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Съгласно ТРОСГТК
№ 3/2011г. на ВКС тези суми следва да бъдат квалифицирани като
периодични плащания, по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, доколкото лихвите
и наемите, които са посочени в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД са периодични по
естеството си, тъй като са свързани с периода в който се предоставя
насрещната престация. Становището, че вземането за възнаградителна лихва
се погасява с изтичане на общата давност следва да се счита за изоставено в
практиката, тъй като с ТР от 3 /2017г. на ОСГТК на ВКС ясно се посочи, че по
отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. В този смисъл доводите на въззивника
„Банка ДСК“ЕАД за погасяване на тези вземания с изтичане на тригодишна
давност, следва да се отхвърли.
В заключение, липсва основание за други изводи за изтекла давност,
различни от направените от ВРС.
С оглед на изложеното и като съобрази, че всички оплаквания в жалбите
са неоснователни, съдът намира, че обжалваното решение следва да се
потвърди.
При този изход на спора, разноски се следва само на въззиваемия И. Д..
Относно обоснования размер на заплатеното възнаграждение въззивникът
„Банка ДСК“ АД е възразил своевременно. Съдът намира възражението за
9
неоснователно. Възнаграждението в размер на 1000 лева е съответно на
действителната правна и фактическа сложност на производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№ 3656/2023г. в
частите, с които са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№
19 искове както следва:
срещу И. Ж. Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник на
кредитополучателя В.Х. Д., починала на 26.01.2019г., с адрес гр. *** за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 2211,87лева,
представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 4423,73лева -главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението- 26.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
968,18лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 1936,36лева
- договорна лихва за периода 07.04.2019г. до 13.10.2022г.; 252,12лева,
представляваща ½ от задължение цялото в размер на 504,24лева - обезщетение
за забава за периода 07.05.2019г. до 11 13.10.2022г.вкл.; 7,24лева,
представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 14,47лева обезщетение
за забава за периода 14.10.2022г. до 26.10.2022г.; 60 лева, представляваща 1/2
от задължение цялото в размер на 120лева - разноски по кредита, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
и срещу А. Х. В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумите, както следва: за разликата над 1614,22лв.
до 1936,36лв. за вземането за договорна възнаградителна лихва и за периода от
07.04.2019г. до 07.10.2019г. по Договор за кредит за текущо потребление от
28.06.2013г., за разликата над сумата от 495,39лв. до 504,24лв. за вземането за
обезщетение за забава и за периода от 07.05.2019г. до 07.10.2019г., както и за
сумата от 120лв., представляваща такса изискуемост по XII., т.11 от Тарифата
на банката, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. №
14233/2022г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№ 3656/2023г. в
частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че А.
Х. В., ЕГН ********** с постоянен адрес *** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№
10
19, в качеството му на съдлъжник на кредитополучателя В.Х. Д., починала на
26.01.2019г., сумите както следва: 4423,73лв. (четири хиляди четиристотин
двадесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението - 26.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
1614,22лв.(хиляда шестстотин и четиринадесет лева и двадесет и две
стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
07.11.2019г. до 13.10.2022г.; 495,39лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 07.11.2019г. до 13.10.2022г., както и сумата от 14,47лв.
(четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода 14.10.2022г. до 26.10.2022г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Московска“№ 19 ДА ЗАПЛАТИ на И. Ж. Д., ЕГН
********** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11