№ 992
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500337 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. №
503104/ 30.11.2021 г. подадена от АН. П. Д. ЕГН ********** от гр. ****, чрез адв. Зв.С.,
срещу решение № 262751/ 03.112021 г., постановено по гр.д. № 16883 по опис на ВРС за
2020 г., само в частта, в която е отхвърлена главната й претенция против ИР. ЦВ. ШМ. ЕГН
********** от гр. **** , за отмяна на извършеното на 09.01.2003г. дарение с нот. акт № 2,
том I, вх. рег. 142, дело № 2/2003г. на нотариус Р.Т., № 148, с район на ВРС, вписан под №
57, том I, дело № 74/ 09.01.2003г. на СВ- Варна, до размера на подареното а именно: 1/2
ид.част от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14 /четиринадесет/, находящ се на
****, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при
граници: квартална улица, ап.13, стълбищен коридор, ап.15, заедно с принадлежащото
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 /четиринадесет/ с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна
площ, коридор и изба на ап.16, както и 1,8648 % ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, поради непредоставяне на издръжка, на основание 227
ал.1 б. „в“ от ЗЗД. В останалата част, с която е отхвърлена евентуално съединената
претенция за отмяна на дарението поради осъществен опит за убийство на дарителя, на
основание чл. 227 ал.1 б. „а“ от ЗЗД, решението е влязло в сила, като необжалвано.
Обжалва решението като неправилно поради нарушение на процесуални правила и
необоснованост. Изложени са пространни съображения за нарушение на формалната логика
1
при оценката на доказателствата и тяхното интерпретиране. Своевременно е било направено
доказателствено искане за назначаване на СИЕ, което искане е своевременно направено, но
не е било уважено. Съдът е длъжен да допусне съдебна експертиза, когато своевременно е
направено фактическо твърдение, което се установява чрез специални знания на вещо лице.
Считано от 02.09.2021г. е напуснала Гърция, поради задълбочаване на съществуващото й
хронично заболяване и в момента единствените й доходи са от пенсия в размер на 397.00лв.
Не разполага с недвижими имоти или друг източник на средства. Незаконосъобразен е
изводът на съда, че не доказва трайно състояние на нужда. Противно на приетото от същия
съд, смята, че по делото е установено, че ответницата разполага с достатъчно средства и
възможност да й предоставя издръжка, но категорично отказва да го стори. Живее
постоянно в Германия, не е безработна и реализира високи доходи. Съпругът й получава
7000 евро месечно. Тя притежава жилище в гр. Велико Търново, от което вероятно
реализира доходи при отдаването му под наем, а ако не го отдава под наем е следвало.
Неправомерно е получавала обезщетение за безработица в България. Недаването на
издръжка след поискване е израз на непризнателност.
Моли се решението на ВРС в обжалваната част да бъде отменено и постановено
друго с което исковата й претенция с правно осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, бъде уважена,
ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
Въззивницата АН. П. Д., чрез процесуалния си представител адв. Зв.С. е подала и
т.н. от нея „Допълнение към въззивна жалба“, към която са приложени писмени
доказателства, което допълнение няма да бъде обсъждано от съда и няма да бъдат ценени
представените с него писмени доказателства, т.к. са представени чак на 13.01.2022г. или
далеч след срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, без да се твърдят обстоятелства по чл. 266, ал. 3 от
ГПК.
Въззиваемата ИР. ЦВ. ШМ. ЕГН ********** от гр. ****, чрез адв. Д.П. в писмен
отговор оспорва основната и допълнителната жалби, като неоснователни . Оспорва
необходимостта на майка си от издръжка, т.к. доходите, които реализира са достатъчни.
Пенсията й се осъвременява ежегодно и не е в размер на 397.00лв. Тя продължава да живее
и работи в Гърция и след датата на последното о.с.з. по първоинстанционното дело-
28.10.2021г. Тя е представила декларация от работодателя си за получаваните от нея 300
евро, а не трудов договор или доказателства, изхождащи от осигурителните служби. При
положение, че МРЗ в Гърция е 758 евро, то и майка й получава този размер на месечно
възнаграждение. Освен това брат й, свидетелят П.Ц.Д. е потвърдил, че ползва целия
процесен имот и вероятно плаща на майка й наем за ползването на 1/2ид.ч. Ако не й плаща,
значи майката няма нужда от средства. Тя има спестявания в банки от 18000 евро. Не се
нуждае и от специален режим на хранене. Причината за завеждане на делото не е нуждата от
издръжка за майка й, а отказа й да се яви пред нотариус, за да прехвърли на майка си
притежаваните от нея ид.ч. от процесния имот, които после майка й да дари на сина си и
неин брат- свидетеля П.Ц.Д.. Правилно ВРС е достигнал до извода, че майката е в състояние
да посрещне нуждите си от лечение на хроничното си заболяване-Остеохондроза от
2
получаваните от нея доходи. От друга страна тя самата не е в състояние да дава издръжка.
От м.юли до м.октомври 2020г. е получавала обезщетение за безработица, а след
освобождаване от работа не е започнала нова, т.к. е полагала грижи за малолетната си
дъщеря. Не си е намерила работа, която да й позволява да се грижи за детето. Не работи и
не получава доходи. Не получава наем и не е вярно, че неправомерно е получавала
обезщетение за безработица в България. Не получава социални помощи. Към момента
съпругъ й също е без работа.
Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, както и да й бъдат присъдени
сторените разноски.
Постъпило е становище на ИР. ЦВ. ШМ., чрез адв. Д.П. и по допълнението към
въззивната жалба, което по гореизложените вече съображения няма да бъде обсъждано от
настоящия състав.
ВОС констатира следното:
С исковата си молба ищцата АН. П. Д., чрез адв. Зв.С. твърди, че че ответницата й е
дъщеря, на която на 09.01.2003г. дарила собствената си 1/2 ид.част от следния недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 14 / четиринадесет/, находящ се на ****, с площ от 63,60
кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: квартална улица,
ап.13, стьлбищен коридор, ап.15, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14
/четиринадесет/ с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна площ, коридор и изба на ап.16,
както и 1,8648 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
прехвърлената част от имота.Дарението е обективирано в нот.акт № 57, том I, дело № 74/
09.01.2003г. на СВ-Варна.
Живеела в имота към момента на дарението, живее и сега, където е регистрирана по
постоянен адрес, но от няколко години, притисната от безпаричие, се принудила да замине
за Гърция, където гледа възрастна жена /на 95 години/ срещу заплащане. Връща се в
България сравнително често, по 4-5 пъти в годината.
С течение на времето ответницата започнала да проявява неблагодарност към нея и
да се държи грубо. Никога не я е подпомагала финансово. Тя и не й е искала издръжка, но в
последно време отношенията им се обострили много.
Дъщеря й е омъжена в Германия и от няколко години живее там. Семейството си
купили жилище във Велико Търново и това е жилището в което пребивават при завръщане в
България. Родило им се дете, нейната внучка. Като си идвали в България, най-вече през
лятото, дъщеря й идвала във Варна и отсядала при нея в процесното жилище, върху
което има запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Откакто се омъжила,
започнала да променя отношението си към нея в негативен аспект. Нагрубявала я, обиждала
я, постоянно се оплаквала, че не й стигат парите ,искала й пари, защото смятала, че има
много. Тя давала, но тормозът не престанал. Започнал и психически тормоз, защото й пречи
3
в жилището, което й прехвърлила.
В началото на м.август 2020г., като се върнала дъщеря й, търсела непрекъснато повод
за конфликт, при което й казала да се маха от жилището, което е нейно. Тя й припомнила, че
има запазено пожизнено право на ползване. Дъщеря й се нахвърлила и започнала да я блъска
и притиска към стената, крещейки, че ще я убие. Преживяла голямо разочарование. Точно
това лято здравословното й състояние се влошило.
Едва тази година успяла да си обърне внимание. Поставили й диагноза: първична
гонартроза двустранна, т.е. артроза на колянната става, причинена й вероятно от голямото
натоварване на колената, свързано с работата й. Налагало се операция или прилагане на по-
съвременен метод, като лазерна терапия, която спестява в голям процент от случаите
хирургическата намеса.
С доходите които получава обаче не можела да си позволи нито операция, нито
лазерна терапия. Не можела да спре и работа, от която получавала по 300 евро месечно,
защото оставала с пенсия от 397.02лв., която получава в България.
Заболяването което й открили изисквало поддържаща терапия, свързана със
закупуването на скъпоструващи медикаменти, хранителни продукти, налагало се редовно
рехабилитация, средствата за които били за нейна сметка.
Затова на 07.10.2020г. изпратила на дъщеря си телепоща, с която искала да й заплаща
месечна издръжка от 450.00лв., адресирана на адреса във Велико Търново и на процесния
имот, както и на известния й електронен адрес. На електронния адрес явно е получила
искането й, защото на 03.11.2020г., чрез адвокат се свързала с нейния адвокат и отказала да
й заплаща издръжка, понеже може да се издържа сама и няма нужда от средства.
Ответницата е в трудоспособна възраст, здрава, но не работи /ако е вярно/. Детето й е
на 3 години и не е в майчинство. Може и следва да се труди, при това в Германия, където
може да реализира значителни доходи. Безспорно е увеличено имуществото й с дарения
имот.
Виновното неизпълнение на задължението, което й вменява закона да дава издръжка,
след като дарителката й е изпаднала в нужда и е потърсила помощ е израз на
непризнателност от страна на дарения. Затова законът въвежда санкцията за отмяна на
дарението.
Моли се същото да бъде отменено на осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, евентуално чл.
227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД. Претендира разноски.
Ответницата ИР. ЦВ. ШМ., чрез адв. Д.П., в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала
отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции, както и изложеното в
исковата молба на АН. П. Д.. Винаги е подкрепяла майка си морално и финансово. След 18-
годишната си възраст никога не е разчитала на издръжка от нейна страна, а е работила и
покривала нуждите си сама. Невярно е твърдението, че отношенията им се влошили след
заминаването й за Германия. Майка й заминала на работа в Гърция преди 7 години, а не за
да си осигури лечение. Идвала си за няколко дни в България. Идвали си и цялото й
4
семейство за да се видят и наприказват, тя да види внучката си. Никога майка й не е
споделяла за влошено здраве, за медикаменти, лекарства, лечение. През лятото на 2020г.,
когато се видели майка й била в много добра физическа форма и никога не е куцала. Не е
споделяла, че парите не й стигат и, че има нужда от издръжка.
Никога не я е обиждала, нагрубявала, не е искала пари от нея като се е омъжила.
Родило й се дете и запазили добрите си отношения. След това не започнала работа, защото
не й се налагало да работи, още повече, че майка й показвала, че е добре финансово. Не е
проявявала непризнателност или неуважение, както твърди в исковата си молба.
Единственият конфликт, бил по повод странното й поведение, да настоява един
понеделник през август 2020г. да се яви пред нотариус, да подпише документи, свързани с
наследството на баща й, при което щял да присъства и брат й Преслав. Тя поискала да се
запознае с документите, които ще подписва. Не й били предоставени. Не отишла на
уговорената среща. Майка й се обадила по телефона, като започнала да я обижда и й
обяснила колко не е добре и как ще я умори.
След разговора тя си събрала багажа и напуснала с детето си Варна.
Смята, че брат й, който има интерес да настройва майка им срещу нея стои в
основата на подадената искова молба срещу нея, защото само той и семейството му ползват
апартамента и иска да го ползва дългосрочно, без майка им и тя самата да му пречат.
В началото на ноември 2020г. по електронната си поща получила искане от майка
си за издръжка, с изложени нелепи твърдения, че я тормози, малтретира физически, което
граничело с опит за убийство, че я е изнудвала и др. След консултация с адвокат разбрала,
че при такива обстоятелства може да се отмени дарение. По-късно разбрала, че брат й и
майка й искат да изкупят собствената й 1/4ид.ч. от апартамента, а тя да върне на майка си
дарената й 1/2ид.ч. Искат апартамента да бъде собственост на брат й.
Майка й нито има сериозни здравословни проблеми, нито предполагаемите
медицински разходи обосновават трайна нужда от издръжка. Освен това има високи
месечни доходи-447.02лв. пенсия в България, 300 евро от работата си в Гърция, а работи на
няколко места, получава рента от наследствени , за които получава рента от 1000.00лв. на
година, , ид.ч. от къща с двор в гр. Кнежа, има запазено право на ползване на 1/2ид.ч. от
процесния недвижим имот, който се ползва от брат й и не й е извастно брат й да плаща
наем, има спестявания в банки в България в размер над 18000 евро, осигурява се в
Социалноосигурителния институт на Гърция. Дори и да се приеме, че получава само пенсия
от 447.02лв. и 300 евро, то тази сума е достатъчна да се издържа сама. Дори и да се приеме,
че майка й има трайна нужда от издръжка, тя не е в състояние да й дава, поради липса на
средства. През 2020г. останала без работа и към момента е безработна. Не получава доходи
от дарения имот. Майка й има запазено право на ползване и се ползва изцяло от брат й, без
да й дава обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Моли се да бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции, като й се
присъдят сторените разноски.
5
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна:
С договор № 23895/22.11.1991г. Ц.Д.Ц. и А.П. Цолова са закупили жилище **** с
площ от 63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници:
квартална улица, ап.13, стълбищен коридор, ап.15, заедно с принадлежащото избено
помещение № 14 /четиринадесет/ с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна площ, коридор и
изба на ап.16, както и 1,8648 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Видно от НА № 2, том I, вх. рег. 142, дело № 2/2003г. на нотариус Р.Т., вписан под
№ 57, том I, дело № 74/ 09.01.2003г. на СВ- Варна , по силата на сключен договор за дарение
от 09.01.2003г. АН. П. Д. е дарила на дъщеря си И.Ц. Д. собствената си 1/2ид.ч. от следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14 ****, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи,
кухня и сервизни помещения, при граници: квартална улица, ап.13, стълбищен коридор,
ап.15, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 /четиринадесет/ с площ от
5,05 кв.м., при граници: тревна площ, коридор и изба на ап.16, както и 1,8648 % ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
От удостоверение за наследници № 14/30.01.2020г., изд. от с. Синьо бърдо, Община
Роман, Област Враца е видно, че Ц.Д.Ц. е починал на 19.12.2019г. и негови наследници по
закон са дъщеря му ИР. ЦВ. ШМ. и сина му П.Ц.Д..
От текста на подписаната от В.П. на 10.10.2020г. декларация се установява, че тя е
наела на работа АН. П. Д. в жилището й с месечна заплата от 300 евро.
АН. П. Д. е представила медицинска документация за заболяването си първична
гонартроза, двустранна-амбулаторен лист от 17.11.2020г. и рецептурна бланка за назначено
лечение. От Епикриза от 15.06.2021г. изд. от УМБАЛ „Св.Марина“-Варна е видно, че на
АН. П. Д. е с окончателрна диагноза: М46.00-Ентезопатия на гр.стълб с множествено
засягане на гр.стълб, умерена степен на активност, спондилоза, начална гонартроза-Първи
рентгенов стадий, Втори функционален клас двигателна недостатъчност. И на въззивна
инстанция е представила амбулаторни листи за извършени прегледи и доказателства за
предписано лечение.
С телепоща, адресирана до ИР. ЦВ. ШМ., на адреса на процесния апартамент в гр.
Варна и на постоянния й адрес в гр. Велико Търново и вероятно на електронната й поща,
АН. П. Д., чрез адв. Зв.С. е отправила искане за изплащане на издръжка в размер на
450.00лв. месечно, поради влошеното й от 3-4 години здраве. Получен е отговор от И.Ш.,
чрез адв. Д.П., адресиран до адв. Зв.С. на 03.11.2020г., с който уведомява адресата, че
доверителката й няма възможност да изплаща издръжка на майка си, т.к. в момента е
безработна и има задължение да се грижи и издържа малолетното си дете на 3 години.
6
Майка й А.П. не се нуждае от издръжка, т.к. в момента работи в Гърция и получава доходи
от трудоватата си дейност там, получава пенсия и разполага със значителни средства в
банки. Доходите и средствата с които разполага са достатъчни да се издържа. Тя има
учредено право на ползване върху дарената на дъщеря й 1/2ид.ч. от жилището, а след
наследяване на още 1/4ид.ч. е била съгласна майка й да ползва цялото жилище, без да
заплаща наем за собствената й 1/4ид.ч. Не се е държала грубо с майка си, че я е заплашвала
с физическо насилие, граничещо с опит за убийство, тормозила и изнудвала майка си са
клевета. Искането за издръжка е неоснователно.
За установяване доходите на ИР. ЦВ. ШМ. е изискана справка от НОИ, видно от
която за м.07.2020г. е получила обезщетение за безработица в размер на 108.00лв., за
м.08.2020г.-207.00лв., за м.09.2020г.-189.00лв. и за м.10.2020г.-36.00лв.
Пред ВРС са изслушани гласните показания на свидетеля, воден от ищцата-П.Ц.Д.,
неин син и брат на ответницата, чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК. Заявява, че живее в гр. Варна, временно на ул. „Девня“, в апартамента, за който се
спори от година и половина-две. Май му живее в Гърция, в Атина работи, като гледа стари
хора. Знае, че сестра му живее в Германия, но не е сигурен. „Така са ми казали“.
Свидетелства, че майка му се връща един-два пъти в годината. Сестра му предната и по-
предната година си идвала, но се случвало и две-три години да не идва. Миналата година се
върнала сестра му за три седмици, а майка му по същото време за около седмица. Майка им
била прехвърлила на сестра му своя дял, защото за него се водели дела с баща им, с
уговорката след време да й го върне, а от там нататък да го разпредели между двете си деца
по равно, както е редно. Сестра му се била съгласила, но не дошла пред нотариуса в
определения ден. Казала, че нищо няма да прехвърля, защото ощетява дъщеря си. Вечерта
като се прибрала започнала да вика на майка им, че няма да върне имота, защото е правила
ремонти, вкарала била пари, правила банята. Бутнала майка им да мине пред нея. Друг
физически контакт не е имало между тях. Отрича да е заявявал пред медиатор, че иска да
закупи имота. Той временно е там. Има си свой имот.
Отново пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата СМЕ, дадено
компетентно и безпристрастно и ценено от съда, като неоспорено от страните. Вещото лице
д-р С. Б.-П. поддържа, че заболяването на освидетелстваната е хронично и бавно
прогресиращо такова, с по-благоприятна прогноза от други ставни болести. Заболяването се
обостря и оплакванията се засилват при натоварване и се успокояват при почивка. Важно е
поведението на пациента. Изисква се разумен баланс между движение и почивка. Болните
следва да упражняват физическа активност, каквато техните стави могат да понесат. Ако
ставата се натоварва извън нейния лимит, заболяването се задълбочава. Хроничното
натоварване при освидетелстваната в голяма степен е свързано с дългогодишната й
професия на болногледач на пациент с екстремно затлъстяване. Това включва непрекъснато
вдигане, обръщане и обслужване на пациента и натоварване на носещите стави на
крайниците. Друг фактор за износване на ставите е наднорменото тегло, но при
освидетелстваната не се наблюдава такова. Няма вродени или придобити деформитети,
7
които биха довели до задълбочаване на дегенеративния процес. В заключение вещото лице
сочи, че А.Д. страда от ставно дегенеративно заболяване-Остеоартроза /гонартроза и
спондилоза/. Заболяването е в първи рентгенов стадий. Налага се интермитентно лечение с
НСПВС при болки и/или оток и хондропротективно лечение за забавяне на прогресията,
съвместно с курсове на балнео-санаториално лечение и физиотерапия. Преди
освидетелстването, ортопед е назначил само симптоматично лечение с НСДПВС, като след
прегледа и пролежаването в клиниката се препоръчва симптоматично /НСПВС/,
хондопротективно и балнео-санаториално лечение. Симптоматичното лечение с НСПВС и
лечението с хондопротектори не се поема от здравната каса , докато балнео-санаториалното
лечение и физиотерапията могат да се ползват по каса след препоръка на специалист и при
липса на лабораторна активност на заболяването.
Вещото лице сочи, че предписаното след престоя в болница лечение е със
симптоматичен препарат на стойност около 10лв. на месец, а хондопротекторното лечение е
с препарат на стойност около 40 лв. на месец или общо 50.00лв. Симптоматичните
препарати се ползват при поява на симптомите, но за не повече от две седмици, а
хондопротекторното се ползва три месеца, след което се почива три месеца или се прилага
общо шест месеца в годината и се почива шест месеца.
Отново по пътя на декларирането В.П. е посочила, че АН. П. Д. , която работила като
домашна помощница в дома й, днес на 02.09.2021г. е напуснала по здравословни причини.
От удостоверение, изд. от НОИ на 21.03.2022г. се установява актуалния размер на
получаваната от АН. П. Д. пенсия-447.37лв.
Пред въззивния съд е изслушано заключението по допусната СИЕ. Вещото лице
Н.М. е дала заключение, че общият разход на домакинствата по групи за последното
тримесечие на 2021г., съобразено с нуждите на А.Д. е 519.12лв. Съгласно епикриза от
15.06.2021г. и предписаните лекарства, след болничното пролежаване, предписаните
медикаменти Дона, Вимово и Флостерон са на стойност 42.00лв. на месец. Според
амбулаторен лист от 04.10.2021г., за предписаните медикаменти Флуикондриал, Невраксил
и Аркоксия средномесечните разходи са 102.00лв. След собствени проучвания и преценка,
че не могат да се приемат едновременно двете групи лекарства, вещото е изчислила
пропорционално разходите на 94.00лв. В последната си част това заключение е оспорено от
процесуалния представител на въззиваемата.
Предвид изложената дотук фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 227, ал. 1,
б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно тази правна норма дарението може да бъде отменено, когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
За да се явява основателрен този иск, дарителят-ищецът следва да докаже, че
трайно се нуждае от издръжка, която сам не може да си осигури, че е поискал издръжка от
8
надарения и той му е отказа да я предоставя. ие изпаднал в нужда.
В конкретния казус АН. П. Д. с договор за дарение, обективиран в НА № 2, том I,
вх. рег. 142, дело № 2/2003г. на нотариус Р.Т., вписан под № 57, том I, дело № 74/
09.01.2003г. на СВ- Варна е дарила собствената си 1/2ид.ч. от апартамент № № 14, находящ
се на петия етаж във вход „А" на бл.11-А, построен на ул."Девня" в гр.Варна, с площ от
63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: квартална
улица, ап.13, стълбищен коридор, ап.15, заедно с принадлежащото избено помещение № 14,
с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна площ, коридор и изба на ап.16, както и 1,8648 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Видно от представената медицинска документация и заключението на вещото лице
по допуснатата от първоинстанционния съд СМЕ, през м.09.2020г. е получила болки в
дясната колянна става и в края на годината е била диагностицирана с двустранна първична
гонартроза. Според вещото лице д-р. с.Б.-П. това заболяване е хронично, което се
характеризира с бавна прогресия в рамките на години и дори десетилетия. В момента
заболяването е в Първи рентгенов стадий /начална форма/. Заболяването изисква
непрекъснато лечение-интермитентно с НСПВС при поява на болки и/или отоци и
хондопротекторно за забавяне на прогресията , съвместно с курсове на балнео-лечение и
физиотерапия. Вещото лице сочи в о.с.з. на 08.10.2021г., че стойността на медикаментозното
лечение е от порядъка на 50.00лв. месечно. Разходите за балнео-лечението и физиотерапията
се поемат от Здравна каса.
На 07.10.2020г. АН. П. Д. е изпратила искане до дъщеря си ИР. ЦВ. ШМ. да й плаща
издръжка в размер на 450.00лв. месечно. На 03.11.2020г. АН. П. Д. е получила отказ.
Според заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, средномесечните
разходи на АН. П. Д. са в порядъка на 519.12лв., а със закръгление 520.00лв.
Медикаментозното лечение, назначено след болничния престой на ищцата, съгласно
епикризата от 15.06.2021г. вещото лице оценява на 42.96лв. а това от 04.10.2021г.-на
102.00лв. Лекарствата по двата документа не могат да се приемат при условията на
едновременност. Поради липсата на компетентност, доколкото вещото лице Н.М. е
икономист, а не лекар, тя не е могла да определи кои лекарства следва да приема Д. и
настоящият състав няма да цени заключението относно посочените разходи, изчислени
пропорционално в размер на 94.00лв.
Видно от ангажираните от ищцата писмени доказателства, до 02.09.2021г. тя е
получавала пенсия в размер на 447.37лв. и от работата си в Гърция-доходи от 300.00 евро,
което сумарно, преизчислено в лева се равнява на 1034.12лв., т.е. доходи далеч над
минималната за страната работна заплата. Приспадайки месечните й разходи от 520.00лв.
остават 514.12лв., сума достатъчна да покрива и нуждите й за лечение в размер на 50.00лв..
Видно, на 02.09.2021г., в хода на производството пред първата инстанция А.Д. е
напуснала работата си при В.П.. Не доказва обаче, че е напуснала Гърция,
преустановявайки всякаква работа там. Не установява, че през изминалите 6-7 месеца
9
пребивава на територията на страната и това състояние е трайно, като се е върнала
окончателно в България и следователно единствените й доходи са от пенсията, която
получава в посочения по-горе размер от 447.37лв.
Дори и да се вземе предвид и приеме, че А.Д. трайно пребивава в България,
принудена да преустанови работа в Гърция, поради заболяването което има, в приложение
на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, заболяването е хронично и макар в ранен стадия,
бавно прогресира, тя се нуждае от лечение, като месечните й нужди възлизат средно на
570.00лв., а тя може да разчита единствено на получаваната от нея пенсия в размер на
447.37лв. ,поискала е от дъщеря си, на която е дарила собствената си 1/2ид.ч. от недвижим
имот и дъщеря й е отказала издръжка, искът й се явява неоснователен.
Това е така, понеже дъщеря й-ответницата ИР. ЦВ. ШМ. няма възможност да дава
издръжка, съобразявайки приетото с ТР № 1/21.10.2013г. по ТД № 1/2013г. на ОСГК на
ВКС..
Тя не работи след пандемията от Covid-19, загубвайки работата си и бивайки
регистрирана като безработна в БТ в България периода м.07-09.2020г. Тя живее в Германия
със семейството си и се грижи за домакинството и малолетното си 3-годишно дете. Ищцата
твърди, че съпругът на дъщеря й има високи доходи. От една страна твърденията следва да
се доказват, а не се ли докаже, че съпругът има високи доходи, недоказването е спекулация.
По-важното е, че е ирелевантно за спора дали съпругът й работи или не и дали получава
месечни доходи от 7000 евро месечно, защото той няма задължение за издръжка към лицето,
дарило съпругата му. Вярно, че дарителката е майка на съпругата му, но не в това си
качество претендира издръжката.
Не следва да бъде окачествено като непризнателност, това, че дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, поради липса
на достатъчно средства, когато с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил
себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо състояние от това на
дарителя. Договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден. При него срещу полученото,
дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени
обстоятелства се трансформира в правно такова задължение за даване на издръжка. За да
послужи като основание за разваляне на договора за дарение, недаването на издръжка
трябва да се прояви в обществено укорима форма на непризнателност към дарителя. Такава
високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и
осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната
издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. Не
такъв е настоящия казус. Надарената няма доходи от трудова дейност, но се грижи за
семейството си и отглежда 3-годишното си дете. Недоказано остава дали живее в собствено
жилище или такова под наем в Германия. Семейството има жилище във Велико Търново,
където е постоянният адрес на членовете. Не следва да се приеме, че дарената е длъжна и
следва да се очаква да отчуждава имуществото си, за да осигурява издръжка на изпадналия в
нужда свой дарител. Все пак договорът, сключен между страните е за дарение, а не договор
10
срещу задължение за издръжка и гледане. Още повече, че явно целта, която се преследва с
воденето на делото е уредбата на други отношения.
От съвкупния анализ на наведените твърдения, направени възражения и събраните
доказателства се налага извода, че дарената няма средства, от които да предоставя издръжка
на дарителката.
Оплакванията във връззивната жалба са неосновлателни. Неоснователна е и исковата
претенция на АН. П. Д. с правно осн. чл. 227, ал. 1, т. „в“от ЗЗД.
Поради съвпадане изводите на ВОС с тези на ВРС в обжалваната част от решението,
последното следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на въззивницата, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК. Тя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноски, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК в размер на 1417.00лв., представляващи заплатено съгласно договор за правна
защита и съдействие от 12.01.2022г. и договор за правна защита и съдействие от
23.02.2022г. адвокатско възнаграждение, платежно нареждане, справка за извършените
операции, разписка потвърждение и списък по чл. 80 от ГПК на л. 82-л.86а по делото.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262751/ 03.112021 г., постановено по гр.д. № 16883 по
опис на ВРС за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от АН. П. Д. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.****, против ИР. ЦВ. ШМ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.****, иск за отмяна на извършеното на 09.01.2003г. дарение, обективирано в
НА № 2, том I, вх. рег. 142, дело № 2/2003г. на нотариус Р.Т., вписан под № 57, том I, дело
№ 74/ 09.01.2003г. на СВ- Варна , до размера на подареното а именно: 1/2 ид.част от следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14 ****, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи,
кухня и сервизни помещения, при граници: квартална улица, ап.13, стълбищен коридор,
ап.15, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 /четиринадесет/ с площ от
5,05 кв.м., при граници: тревна площ, коридор и изба на ап.16, както и 1,8648 % ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради непредоставяне на
издръжка, на основание 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА АН. П. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.**** да заплати на ИР.
ЦВ. ШМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.**** сумата 1417.00лв., представляваща
разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12