№ 460
гр. Казанлък, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510100430 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. В., ЕГН
*********, с адрес: гр. П., ул. „**********“ ******* против „********“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., п.к. ****,ул.
********** *** с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, под евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, обективно
кумулативно съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Претендира се да се прогласи на основание 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК нищожността на Договор за паричен заем № ******* от ******** г.,
сключен между страните по делото поради противоречие на закона, при
условията на евентуалност при накърняване на добрите нрави, при условията
на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 8, вр. чл.6 от
Договор за паричен заем № ******* от ******** г., поради заобикаляне на
закон; при условията на кумулативно съединяване, с всеки от посочените
евентуално съединени искове осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
с чл. 23 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сума в размер на 955 лв., дадена без правно основание по нищожен
договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски в
производството и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.3 ,
пр. 2 от Закона за адвокатурата. Твърди, че договорът за заем е
недействителен, поради нарушения на изискванията на ЗПК – чл. 10, чл. 11,
ал.1, т.10 , като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че
клаузата на чл. 8 от договора за кредит, предвиждаща задължение за
заплащане на неустойка от страна на заемополучателя при непредоставяне в
1
тридневен срок на уговореното в чл. 6 обезпечение, е нищожна, като излага
подробни съображения в тази насока. Счита, че уговорената неустойка излиза
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като
същата представлявала скрита печалба над договорената такава под формата
на договорна лихва. Освен това неустойката представлявала разход по кредита
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като същата неправилно не била включена
при изчисляването на годишния процент на разходите, което представлявало
нарушение на ЗПК. В случай, че неустойката бъде включена при
изчисляването на ГПР, то последният би бил в противоречие с чл. 19, ал. 4
ГПК, което би било самостоятелно основание за нищожност на целия договор
за кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че счита, че така предявените искове за неоснователни и
недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Признава, че по така
сключения между страните договор за заем, от страна на потребителя Г. В.
били направени плащания в общ размер на 2955,00 лева. Счита за
неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за нищожност на клаузи и
недействителност на Договора за заем. Счита за неоснователни и недоказани
твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 8 от Договора за заем,
която била индивидуално уговорена със заемателя. Тя била съобразена с
нейното желание, изразено в молба й за кандидатстване за заем и нямала
характера на лихва, такса или друг разход по кредита. Също така с оглед
забраната на чл. 19 ал. 3 т. 1 ЗПК, предвидената в чл. 8 от договора неустойка
не била включена като елемент на ГПР, въпреки неоснователните твърдения
на ищцата в тази насока. В разпоредбата на чл. 3.3 от процесния договор за
заем по ясен и разбираем за потребителя начин било посочено как точно е
изчислен ГПР и при какви допускания. В чл. 3.3., ал. 5 от договора за заем
изрично било посочено, че не са взети при изчисление на ГПР разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит, какъвто разход се явявал този за неустойка по чл. 8 от
договора за кредит. В конкретния случай не можело да се обоснове
противоречие с добрите нрави, предвид това, че ГПР не надхвърля петкратния
размер на законната лихва за периода, който към момента на сключването бил
10 пункта на годишна база. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли
предявените от ищцата искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски в производството.
Страните, чрез процесуалните си представители в писмени становища
поддържат твърденията си в исковата молба и в отговора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните
на ******** г. Г. В. е сключила договор за паричен заем № ******* с
„********“ ООД дружеството е предоставило в заем на ответника сумата
2000 лв. срещу задължение за последния да я върне, заедно с възнаградителна
лихва върху нея – общо 651,49 лв. на 17 погасителни вноски, всяка в размер на
155,97 лв., в срок до ******** г. В договора изрично е посочено, че с
2
полагането на подписа си Г. В. удостоверява, че е получила заемната сума в
размер на 2000, 00 лв. Настоящият съдебен състав, като взе предвид
съдържащото в договора за заем изявление на Г. В., намира, че същият има
сила на разписка за получаването на договорения заем от ответника.
Обстоятелството, че заемната сума е била получена от В. се потвърждава и от
представения към кредитното досие на ищеца разходен касов ордер №
***/********г. С оглед на това съдът намира, че се установява възникването
на облигационно заемно правоотношение между страните, че задължението на
дружеството за предоставяне на заема е изпълнено.
Видно от погасителен план към договор за заем № *******/********г.,
подписан от заемодателя и заемателя, пета графа, са отрезени платените суми,
отнесени към 10 броя вноски с падеж от 27.11.2022г. до 27.08.2023г. в общ
размер на 2 955 лева.
Относно възраженията на заемателя- ищец за действителността на
договора за паричен заем, съдът намира следното:
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора, е
действала извън рамките на своята професионална дейност, т. е. страните
имат качествата на кредитор и потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4
ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се
дължи плащане по него на договорно основание.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е особена недействителност с оглед на последиците, визирани в
чл. 23 ЗПК, а именно че, когато договорът за е обявен за недействителен,
отговорността не отпада изцяло, но заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Представеният по делото договор за
потребителски кредит е в писмена форма, на хартиен носител, всички
елементи към договора – погасителен план и общи условия, са представени в
еднакъв вид, формат и видимо с шрифт не по-малък от 12, съобразно
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно възражението, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
изискването на ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен
годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат
3
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Видно от чл. 3, ал. 5 от процесния договор в него е посочен годишния
процент на разходите в размер на 48, 273 %, а в т. 12 и общият размер на
всички плащания по договора в размер на 2651,49 лв., включващ главница и
възнаградителна лихва, като видно от договора се приема, че именно
възнаградителната лихва формира ГПР. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. В посочената величина, като
глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с правоотношение. Нарушение е налице, т. к. в договора кредиторът
е посочено единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана
методика кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите
и как се формира в размер на 48,273%. Така потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място посоченият в договора ГПР от 48,273% и общата
сума на плащанията от 2651,49 лв., не съответстват на действителните. Това е
така, тъй като още при самото му сключване е предвидено уговорената в чл. 8
неустойка да се плаща разсрочено във времето (предвидена изначално в
погасителния план), заедно с месечните вноски, които ще възлизат на 295,00
лв. Изискването за предоставяне на две кумулативни обезпечения – гарант,
отговарящ на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ, както и с ценна книга,
издадена в полза на заемодателя, съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от
сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.
Срокът е кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както
относно физическо лице – поръчител, т. к. същият следва да отговаря на
критерии, за които информация би следвало да се събере и от трети лица. От
изначалното предвиждане неустойката да се кумулира към погасителните
вноски, следва, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като
4
излиза изцяло извън присъщите й функции. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавка към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, като
нейният размер от 2363,15 лв. надхвърля размера на предоставения заем.
Така, при плащането на всички задължения, се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на
разходите от 48, 273% не отговаря на действителния такъв, след като
стойността на допълнителните плащания, които не са включени при
изчисляването му надвишават главницата. При това положение
действителният ГПР би надхвърлил установената в чл. 19, ал. 4 ЗПК горна
граница.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че не са спазени посочените
изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е
недействителен. Имайки предвид последиците и съгласно чл. 23 ЗПК,
ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви, неустойки и други разходи по кредита.
Ето защо, претендираната сума в размер на 955 лв., заплатени от ищцата
за погасяване на задължения по процесния договор, е недължимо платена -
престирана при начална липса на основание.
С оглед гореизложеното, предявените установителен и осъдителен иск
са основателни и доказани. Върху сумата се дължи и законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2024 г. до
окончателното изплащане.
С оглед на гореизложеното исковете като основателни следва да се
уважат.
По разноските: С право на такива разполага ищецът, който е бил
представляван по реда на чл. 38 ЗАДв., поради което в полза на
пълномощника адв. Б. Б. от САК, със съдебен адрес за връчване на призовки и
съобщения: гр. П., п.к. ****, ул. „*********“ *********, следва да се присъди
адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът (осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право
на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата
страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Предметът на
спора, с който е сезиран съдът не е сложен, релевантните факти не са
многобройни, а дори стандартни, доколкото в съда има образувани множество
5
еднотипни дела - искове на потребител срещу дружества за бързо
кредитиране, поради което следва да бъде присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв..
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по
правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК такива следва да бъдат присъдени съобразно
изхода от спора в размер на 100 лв. за заплатена държавна такса.
С оглед изхода на делото, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Г. Д. В., ЕГН *********, с
адрес: гр. П., ул. „**********“ *******, представлявана от адв. Б. Б. от САК,
със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. П., п.к. ****, ул.
„*********“ ********* против „********“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Х., п.к. ****,ул. ********** ***
представлявано от В.М.И., че сключеният между тях Договор за паричен заем
№ ******* от ******** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., п.к. ****,ул. ********** *** представлявано от В.М.И.,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. В., ЕГН *********, с адрес: гр. П., ул. „**********“
*******, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 995 лева,
представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем №
******* от ******** г., ведно със законната лихва считано от 24.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „********“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., п.к. ****,ул.
********** *** да заплати на адв. Б. Б. от САК, със съдебен адрес за връчване
на призовки и съобщения: гр. П., п.к. ****, ул. „*********“ *********,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „********“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., п.к. ****,ул.
********** *** да заплати на Г. Д. В., ЕГН *********, с адрес: гр. П., ул.
„**********“ *******, разноски от 100 лв. заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6