Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3060 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Ищецът В.Л.Д. твърди в исковата си молба, че на
10.05.2007 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
198, ал. 1, т. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ с постановление на прокурор за 72 часа. С определение от 13.05.2007 г.
по ЧНД № И-1311/2007 г. по описа на СРС, НО, 4 състав му била взета постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража“. По повдигнатото му обвинение бил
оправдан с влязла в сила присъда.
След изтичане на допустимия срок за задържането му, в
периода 10.05.2007 г. – 14.05.2008 г. Д. бил незаконно задържан. Престоят му в
местата за лишаване от свобода му се отразил негативно, като довел до
деформация на психиката му, стрес и притеснение. Под влияние на вредните
навици, които изградил по време на задържането си, предвид младата си възраст и
средата, в която попаднал, извършил престъпления, за които изтърпял наказания.
След освобождаването си трудно успял да си намери работа, а имал и две малки
деца, за които трябвало да се грижи.
За претърпените вреди от незаконно задържане под стража
за престъпление, по което е оправдан претендира обезщетение в размер на
74 000 лева, ведно със законната лихва от датата на задържането му до
окончателното изплащане, а за периода на незаконното задържане – от 10.05.2008
г. – 14.05.2008 г. – 2 000 лева.
В наказателното производство ищецът сторил и разноски за
адвокатски хонорар в размер на 200 лева, които също моли да му бъдат присъдени.
В
подадения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П.на РБ оспорва исковете по
основание и размер. Счита претърпените от Д. вреди за недоказани. Евентуално
възразява за прекомерност на претендирания размер на обезщетението и за
погасяване на иска по давност. Недоказана била и претенцията за заплащане на
имуществени вреди, изразяваща се в извършени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П.– задържане под стража за престъпление, по
което е била постановена оправдателна присъда, като задържането е било и над
допустимия от закона едногодишен срок.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото НОХД № 1015/2010 г. по описа на
СРС, 106 състав се установява, че срещу ищеца е било образувано наказателно
производство и с постановление от 10.05.2007 г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
С
постановление от 10.05.2007 г. на прокурор при СРП на В.Л.Д. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ до 72 часа, като е зачетено полицейското
задържане, считано от 10.05.2007 г., 10.30 ч. до 13.05.2007 г.
В
периода до 12.05.2008 г. в СРС са внасяни искания за изменение на мярката
„задържане под стража“ в по-лека, които са оставяни без уважение.
С
постановление от 12.05.208 г. В.Л.Д. е освободен от следствения арест на бул. „**********и
му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На
24.03.2011 г. по НОХД № 1015/2010 г. по описа на СРС е постановена оправдателна
присъда относно деянието, в което В.Д. е бил обвинен. Поради оттегляне на подадения
от прокурор при СРП протест, присъдата е влязла в сила 04.04.2011 г.
При така
установените факти съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да
са му причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за уважаване на
предявения иск – задържане под стража на лице, на което е повдигнато обвинение
за извършване на престъпления от общ характер и влязла в сила оправдателна
присъда.
Ищецът
следва да докаже и претърпените от него вреди, в причинна връзка с които е
задържането под стража, доколкото в конкретния случай се претендира обезщетение
от ограничаване на правото на лицето на свободно придвижване.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не се установи да е налице нито
една от посочените предпоставки за уважаване на предявения срещу ответника иск.
На първо
място, от приложеното по делото свидетелства за съдимост се установява, че В.Д.
е бил осъждан за извършени две престъпления преди повдигане на обвинение за
престъпление по чл. 198, ал. 1, т. 1 от НК, по което е бил оправдан по НОХД №
1015/2010 г., едното от които е за деяние по чл. 198, ал. 1 от НК. Това
обстоятелство опровергава твърдението, че по време на задържането си е изградил
престъпни навици. Девиантно поведение ищецът в настоящото производство е
проявявал преди 10.05.2007 г.
На
следващо място, отново от свидетелство за съдимост на В.Д. се установява, че в
периода септември 2008 г. – 2014 г. Д. е осъждан за множество престъпления,
сред които кражби, грабежи, обсебване, измама, съзнателно ползване на документ
с невярно съдържание, упражняване на професия или занаят без съответна
правоспособност… Според справка от Унифицираната информационна система на П.на
РБ и към момента Д. изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Така
установените по делото данни дават основание на съда да не кредитира
показанията на св. Д.. В тях се съдържат неверни данни за това, че преди да го
задържат не вършел престъпни деяния; че през 2011 г. престанал да се среща с
хора, които му влияели зле и под чието давление вършел престъпления; че се е
променил; че нямало дела срещу него. В този смисъл и в приложение на нормата на
чл. 172 от ГПК, отчитайки родствената връзка между ищеца и разпитаната по
делото свидетелка, негова съпруга, съдът не дава вяра на изложеното от нея в
съдебното заседание на 05.05.2017 г.
Именно
поради многобройните престъпни деяния в периода след освобождаването му през
май 2008 г., по ЧНД № 20012/2012 г. по описа на СРС, НО, след определяне на
най-тежкото наказание между наложените по отделни наказателни дела, е
приспаднато, в случай на привеждане в изпълнение на определеното едно общо
наказание най-тежкото наказание, изтърпяното до момента от наказанията по
посочените в определението дела, както и времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ (респективно „домашен арест“), а също и
всяко друго задържане.
От срока
на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, наложено за престъпления с
влезли в сила присъди е приспаднат периода на задържането под стража в периода
10.05.2007 г. – 12.05.2008 г. за престъпление, по което е оправдан.
Претенцията
за парично обезщетяване поради задържане в местата за лишаване от свобода при
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не може да бъде уважена.
В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване в правната сфера
на Д.. Задържането в едногодишния период 2007 г. – 2008 г. е приспаднато от
срока на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ и с това
равновесието в правния мир е възстановено. Получаването на парична престация,
след като е „съкратен“ срокът на лишаване от свобода би довело до
облагодетелстване на ищеца, без да са налице основания за това.
Неоснователни
са твърденията на ищеца, че е бил задържан над допустимия по закон едногодишен
срок. Началото на срока на задържане е 10.05.2007 г. По аргумент от чл. 183,
ал. 2 и 3 от НПК, срокът изтича в съответния ден на последната година, в случая
– на 10.05.2008 г. (събота). Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4 от НПК, когато
последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ
присъствен ден – 12.05.2008 г. Именно на тази дата е издадено постановлението
за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“
и е постановено незабавно изпълнение.
Ищецът
не доказа твърдението си, че е освободен на посочената от него дата –
14.05.2008 г. На 05.05.2017 г. свидетелката Д. помни с точност дата на събитие,
което се е случило преди девет години, което допълнително допринася до категоричност
в изводите на съда за невярност на дадените от тази свидетелка показания.
Предвид липса на доказателства за изгоден за ищцовата страна факт, съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК, съдът следва да приложи неблагоприятните последици от това,
като приеме, че това обстоятелство не се е случило в обективната действителност
съобразно твърдяното от ищеца.
Що се
отнася до вредите, които ищецът е претърпял по време на задържането си, следва
да се отбележи, че съдът ги намира за недоказани, поради гореизложените съображения
за некредитиране на показанията на св. Д.. Отделно от това, отговорни за
условията в местата за лишаване от свобода са органи на изпълнителната власт. П.на
РБ не е материално правно легитимирана и отговорността й не може да бъде ангажирана
за поведение на служители на министерство на правосъдието.
Неоснователна
е и претенцията за имуществени вреди, тъй като не се доказа ищецът да е сторил
разноски в наказателното производство – действително заплатена от него сума в
размер на 200 лева.
Предвид
изхода на спора, разноски на В.Д. за производството не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Л., ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения в размер на
76 000 лева за претърпени неимуществени вреди от наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в периода 10.05.2007 г. – 14.07.2008 г. за
престъпление по чл. 198, ал. 1, т. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда от 24.03.2011 г. по НОХД № 1015/2010 г. по описа на СРС, 106 състав и
200 лева имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: