РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Силистра , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100290 по описа за 2021 година
Ищецът Д. Д. В., действащ чрез своята майка и законен представител Е. С. С.,
твърди, че с решение № 327 от 25.09.2019 г. по гр.д. № 794 по описа на СРС за 2019 г.,
ответникът бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв. Счита, че в
периода след постановяване на решението разходите за неговата издръжка са се уВ.чили,
тъй като се е уВ.чила възрастта му и са нараснали неговите потребности, а отделно от това
са се променили икономическите условия в страната, както и законовият минимум на
издръжката, която родителите дължат на непълнолетните си деца. Твърди, че като ученик в
първи клас са възникнали разходи, свързани с образователните му нужди, и по – конкретно
за закупуване на част от учебниците, учебни помагала, за заплащане на обяд (1,80 лв. на
ден) и такса за танцов състав (12 лв. месечно). Моли съда да промени размера на
присъдената към настоящия момент му издръжка, като го определи на сумата от 280 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.03.2021 г., заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът В. Д. В. оспорва предявеният иск по размер, като счита, че той е
неоснователен за сумата над 180 лв. месечно. Твърди, че към настоящия момент е
безработен, а същевременно следва да осигурява издръжката и на второто си дете и на
настоящото си семейство; счита също така, че от момента на определяне на настоящата
издръжка на сина му е изминал недълъг период от време, който не обосновава съществена
промяна на обстоятелствата, обуславящи нейния размер. При отхвърляне на иска
претендира направените по делото разноски.
1
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищецът Д. Д. В. е роден на 04.02.2013 г. от майка Е. С. С. и баща В. Д. В.. Чрез
решение № 327 от 25.09.2019 г. по гр.д. № 794 по описа на СРС за 2019 г. ответникът е
осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 160 лв. От момента на
фиксиране на тази сума е изминал недълъг период от време, през който обаче е настъпила
промяна на условията, които рефлектират върху материалните нужди на ищеца и съответно
тяхното финансово изражение, т.е. необходимите за задоволяването им парични средства.
От една страна той е навлязъл в ученическа възраст, обусловила възникването на
допълнителни разходи за образование и задоволяване на културни и социални потребности
(освен обичайните разходи, необходими за осигуряване на храна, отопление, облекло,
лекарства, консумативи), включително и такива, свързани с храненето му в училище (1,80
лв. на ден), закупуване на екипи и маратонки, както и за заплащане на такса на танцовия
състав, който той посещава (12 лв. на месец). Отделно от това през изтеклото време се е
изменила икономическата обстановка в страната, като се е уВ.чила стойността на
предлаганите стоки и услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на
основните потребности на ищеца, а тази промяна е дала отражение върху размера на
минималната сума, която родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на
своите деца, тъй като последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата
съгласно действащата към момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК. С оглед на казаното
съдът намира, че размерът на исковата претенция на фона на пазарните условия и уВ.чената
възраст на детето е изцяло оправдан и съответства на тази част от общата издръжка, която
следва да бъде обезпечена от приноса на единия родител.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе
факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на
същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата (към настоящия момент 650 лв.). От представените от
ответника доказателства става ясно, че към настоящия момент той е безработен, както и че е
родител на още едно малолетно дете, за чиято издръжка отговаря на равно основание, както
за тази на ищеца. При тези данни съдът счита, че финансовото задължение на ответника към
първото му дете следва да се фиксира на границата на възможния минимум, тъй като
липсата на каквито и да било доходи не му позволява да задоволи пълноценното и
всестранно нуждите на децата си, а още по – малко – на собствените си такива.
2
Същевременно минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е съизмерима с нуждите на най –
малките деца, поради което не може да се третира като минимален праг на издръжката на
ищеца, който към момента се намира в ученическа възраст. Поради тези причини съдът
счита, че предявеният иск следва да се уважи до размера от 180 лв., като на основание чл.
146, ал. 1 СК тази сума се присъди заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, а за горницата същият следва да се отхвърли като неоснователен. Евентуалното
нежелание на ответника да си търси работа, на което насрещната страна се позовава, няма
отношение към размера на дължимата от него издръжка, тъй като по - качественото и по -
пълно задоволяване нуждите на детето зависи от действителните финансови възможности на
родителя, а не от потенциала му да реализира по – високи трудови доходи. Съдът определя
настоящия размер на издръжката, съобразявайки трудоспособната възраст на ответника и
възможностите му да осъществява трудова дейност срещу възнаграждение, равняващо се
поне на минималната работна заплата, поради което действителното реализиране на такъв
доход не съставлява аргумент в подкрепа на претенцията за по – висок размер на дължимата
издръжка, при положение че задълженият следва да обезпечи потребностите на още едно
дете.
Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 66,67 лв. за адвокатски хонорар.
Съдът счита, че неспособността на родителя да изпълни задълженията си към своето дете
(която се явява единствена причина за частичното отхвърляне на иска) не следва да
утежнява допълнително материалното положение на детето, поради което искането на
ответника за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса
върху определената издръжка в размер на 50 лв. Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищеца Д. Д. В., определена с решение № 327 от
25.09.2019 г. по гр.д. № 794 по описа на СРС за 2019 г., както следва:
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ж.к. С.№ ., ет. ., ап. .да
заплаща на сина си Д. Д. В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
Е. С. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № .., ет. .., ап. ..ежемесечна
издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лв.), считано от 02.03.2021 г., заедно с лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на
месечна издръжка над ката посочената сума.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
3
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ж.к. С. № .., ет. ., ап. .да
заплати на сина си Д. Д. В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
Е. С. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № .., ет. .., ап. ..направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 66,67 лв. (шестдесет
и шест лв. и 67 ст.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ж.к. С. № .., ет. ., ап. .да
заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 50 лв.
(петдесет лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 19.04.2021 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4