№ 234
гр. ., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110131889
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ИЛ. ТР. М. против „.“ АД с искане да бъде признато
за установено, че ищецът не дължи сумата в размер на 1106,32 лева, представляваща
извънсъдебно претендирана от ответното дружество цена на предоставени В и К услуги за
периода от 14.01.2015 г. до 10.08.2016 г. за абонатен номер . за имот, находящ в гр. ., ж.к.
„.“, бул. „.“, ..
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора не са обвързани от
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът следва да заплати
процесната сума, тъй като ИЛ. ТР. М. не притежава качеството потребител на В и К услуги,
предоставяни от ответника. На следващо място страната поддържа, че вземанията по
издадена от „.“ АД справка-извлечение за задължения по абонатен номер . не отговарят на
действително потребено количество вода, като ответникът не е спазил разпоредбите на
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителни канализационни системи и собствените си общи условия. В допълнение
ищецът излага доводи за недължимост на вземанията, поради погасяването им по давност.
Направено е искане сторените в производството разноски да бъдат възложени в тежест на
„.“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника поддържа, че ИЛ.
ТР. М. действително не дължи на дружеството процесното вземане. В подадения отговор се
излагат доводи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което и
предвид изрично изразеното признание на исковата претенция, разноските по делото следва
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
1
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Нуждата от
изрично волеизявление на ищеца се обуславя от неговия интерес да влияе върху предмета на
делото и съдържанието на решението. Предвид изложеното и доколкото с молба от
04.11.2021 г., както и в открито съдебно заседание от 16.12.2021 г., процесуалният
представител на ищеца се противопоставя изрично решението по спора да бъде постановено
по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като
становището на ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на
чл. 175 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест и въведените от ищеца твърдения, ответникът
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора
съществува валидно облигационно правоотношение, че в периода, за който е начислено
процесното вземане е извършил в договореното качество и срок услуги по доставка,
отвеждане и пречистване на вода, както и начина на отчитане на консумираните услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите на В и К
услуги се уреждат от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал.1 от Наредбата, както и §1, т.2 от ДР ЗРВКУ, договорното отношение по доставяне
и заплащане на водоснабдителните и канализационните услуги има за страни В и К
оператора и собственикът или титулярът на вещно право на строеж, респ. ползване на
имота.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, че страните в процесния период
са били в облигационно правоотношение, произтичащо от договор за предоставяне на В и К
услуги, нито че ответното дружество е предоставило услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води на посочената в ангажираната справка-
извлечение за непогасени задължения стойност. При недоказаност на валидна облигационна
връзка между страните безпредметно се явява разглеждането на наведеното от ищеца
възражение за погасяване по давност на процесното вземане. Предвид изложеното
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
По отговорността за сторените в производството съдебни разноски, съдът
намира следното:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна
процедура. Съгласно трайно установената съдебна практика право на кредитора е да кани
длъжника да погаси дълга си, включително и погасен по давност такъв, като на преценката
на длъжника е оставено дали да изпълни задължението си. Обстоятелството, че кредиторът
кани длъжника да плати погасени по давност вземания, не означава, че кредиторът оспорва
те да не са погасени по давност – напротив, кредиторът е пределно наясно, че тези вземания
са погасени по давност, но продължава да се надява да получи плащане от длъжника – което
е негово право.
Едва бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим
от правния ред интерес за длъжника да потърси защита в съдебно производство, а
следователно и ангажира отговорността на ответника за наложените от това и поведение
разноски в какъвто смисъл е и съдебната практика на въззивната инстанция намерила израз
2
в Определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7902/2019 г. на СГС, Определение № 11225 от
25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС, Определение № 794/13.01.2017 г. по ч. гр. д.
№ 15839/2016 г. на СГС, Определение № 3081/06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 606/2017 г. на СГС
и Определение № 3294/07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1512/2016 г. на СГС.
От приетите по делото молба от ищеца до ответното дружество с вх. № О/Ж –
1052/03.06.2019 г. и писмо от „.“ АД отправено до ИЛ. ТР. М. се установява, че ищецът
изрично е отправил искане до ответника за заличаване на извънсъдебно претендираните
вземания, което не е удовлетворено, поради което с поведението си ответникът е станал
повод за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а
въпросът за разноските следва да бъде решен с оглед изхода от спора съгласно общото
правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от
ищеца съдебни разноски за заплащане на дължимата за разглеждане на спора държавна
такса в размер на 51.41 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ИЛ. ТР. М., който е предоставил безплатна правна помощ в размер на
307.44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от ИЛ. ТР. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. ., ул. „.“ . против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
., бул. „. III” ., . отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 1106,32 лева, представляваща извънсъдебно претендирана от ответното
дружество цена на предоставени В и К услуги за периода от 14.01.2015 г. до 10.08.2016 г. за
абонатен номер . за имот, находящ в гр. ., ж.к. „.“, бул. „.“, ..
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „. III” ., . да
заплати на ИЛ. ТР. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“ ., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 51.41 лева, представляваща сторени съдебни разноски за
внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „. III” ., . да
заплати на адвокат ., ЕГН **********, с адрес на упражняване на адвокатската дейност в гр.
., ул. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата в размер на 307.44
лева, представляваща адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на ищеца,
предоставил безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3