Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,24.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание деветнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Веска Андреева като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №3163 по описа за 2019год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова
молба от М.Й.Н. с ЕГН **********,
представляван от процесуалния си представител адв.В.В. против Г.Д.П.Б.И З.Н.Н.М. в която ищецът твърди,
че през периода 20.05.2016г. – 31.03.2019г. е работил на длъжност * към Г.д. „П.б.и з.н.н.“*** *. Твърди, че осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици и
протоколи, при режим на труд на с нощна
смяна от 22,00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 ЗМВР. Ищецът
твърди, че на основание чл.187 ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в *е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Твърди, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала Наредба №
8121-3-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че такъв
алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121-3-407/11.08.2014г., който е отпаднал
с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът твърди, че за
процесния период от 20.05.2016г. – 31.03.2019г. е положил нощен труд както
следва : 400 часа за 2016г., 320 часа за 2017г,
578 часа за 2018г., 144 часа за 2019г. Твърди, че общо е положил 1442
часа нощен труд. Твърди, че след като се преизчисли в дневен труд, е положил
извънредно 243 часа, за който работодателят му дължи 1668,60 лева. В заключение
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1668,60 лева ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, който оспорва предявените искове.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове, поддържа писмения отговор и
представя писмени бележки в този смисъл.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и
възраженията на страните, констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.179, ал.2 вр. с чл.178, ал.1, т.2
от ЗМВР вр. с чл.86 от ЗЗД.
По делото не е спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като за периода 20.05.2016г.
до 31.03.2019г. ищецът е работил на длъжност ****. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл – аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР.
По делото страните
не спорят, а и от приложените от ответника писмени доказателства – протоколи - се установява, че с оглед
характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал
труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по делото е начинът
на изчисляване на положените часове труд, дължи ли се превръщане на часовете,
положен нощен труд в дневен, дължи ли се заплащане на нощен труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР е предвидено, че допълнителните
възнаграждения включват и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12
- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3
от ЗМВР. В чл.187 ал.5 ЗМВР е предвидено, че работата извън редовното работно
време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите,
работещи на смени.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обнародвано в ДВ бр.59 от 29.07.2016г. От
02.08.2016г. до момента действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в
трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредби №
8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния
период 20.05.2016г. до 31.03.2019г., липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, съдът приема, че е налице празнота и
следва да се приложи субсидиарно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно която, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест
1,143.
Ако се приеме обратното, то държавните служители в системата на * биха били
поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Поради това, съдът
приема, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание.
Що се отнася до размера на предявения иск, съдът допусна и назначи
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за
периода от 20.05.2016г. до 31.03.2019г., е положил 1410 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 става 1611,63 часа. Неплатените от ответника часове
са 201,63 , и при ставка 6,66 лева, стойността им е в размер на 1342,86 лева.
По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период извънреден труд в установения от експертизата размер.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за
заплащане на положен през нощта извънреден труд за периода 20.05.2016г. – 31.03.2019г. вкл., получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се
уважи в изчисления от вещото лице размер от 1342,86
лв.
При този изход на делото и на основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно уважената
част от исковите претенции.
Ответникът е направил възражение с правно основание
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената
искова молба е предявен един оценяем иск с цена на иска 1668,60 лв. С оглед цената
на предявения иск, съдът намира, че
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер адвокатското
възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер на 346,80. Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което съдът приема за
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът счита, че
същото следва да бъде намалено до размер от 400 лв., който съответства на
сложността на делото. Направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за ВЛ /400+140 лв./ следва да бъдат присъдени съобразно
уважената част на претенцията, а именно до сумата от 434,58 лева.
На основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника направени деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част на претенцията в размер на 19,52 лева за юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда на основание чл.78 ГПК на 100 лв./
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
цената на уважените искове в размер на 66,74 лв.
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Г.д.П.б.и з.н.н.М. *** да заплати на М.Й.Н. с ЕГН ********** *** сумата 1342,86 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за 201,63 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ нощен
труд през периода от 20.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото 20.05.2019г. до
окончателното ѝ плащане, а за разликата до предявения размер от 1668,60
лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Г.д.П.б.и з.н.н.М. *** да
заплати на М.Й.Н. с
ЕГН ********** *** сумата 434,58
лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК М.Й.Н. с ЕГН ********** *** да заплати н.Г.д.П.б.и з.н.н.М. *** сумата от 19,52 лв.,
представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Г.д.П.б.и з.н.н.М. ***
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер
на 66,74 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: