Р Е
Ш Е Н
И Е
№266 31.10.2017 год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
тринадесети септември
2017 год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина
Пенева
като
разгледа докладваното от председателя
въззивно
гражданско дело № *8
по описа за 2017 год.
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от
ГПК въз основа на жалби
рег.№№ *9/30.05.2016 год.и 1957/31.05.2016 год. ,подадени от Т.Д.Т. ,ЕГН **********,***
срещу решение № 44/05.05.2016 год. по гр.д.№670 /2014 год. на Районен съд гр.Балчик,с което е осъден да
заплати на „Б.Б.“ЕООД ,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.В.,
кв.Т. бл.* вх.* ет.* ап.* суми,представляващи стойността на риболовен улов
от ползването и управляването на моторен кораб „А.“ Вн, за периода от 01.05.2010год.
до 30.08.2011год.,съответно :1./ в размер на 11 052.75лв.на уловените 1*37 кг.рапани
и 2./в размер на 1 820.00лв. на уловените 91 кг. калкан,ведно със законната лихва върху горните суми,считано от
датата на подаване на исковата молба -15.12.2014год. до окончателното изплащане
на сумата,както и сума в размер от 1649.01лв.,съставляваща
сторени съдебно-деловодни разноски.Въззивникът счита решението за нищожно,
недопустимо , неправилно,незаконосъобразно,поради което претендира да бъде
обявено за нищожно/обезсилено и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,респективно да бъде
отменено.Нито мотивите,нито диспозитива на съдебния акт, кореспондирали с
предявените искове,доклада на съда по чл. 146 от ГПК,доказателствения
материал,твърденията и възраженията на страните по делото, а произнасянето на
съда излизало извън предмета на делото и опорочавало крайния съдебен акт,вкл.в
частта за отговорността за
разноски.Разгледани били непредявени искове,доколкото в доклада по делото,
съдът определил материално правното основание на иска в разпоредбата на чл. 59
от ЗЗД,а с решението си уважил искове по чл.284 ал.2,във връзка с ч.79 ал.1 от ЗЗД.Съдържанието на решението било формирано на основата на приложено друго
гражданско дело на друг съд-ВРС,което сочело на липса на вътрешно убеждение на съда.Вън от
горното ,решението било постановено по нередовна искова молба,заявена при липса
на твърдения за наличие на защитим правен интерес да претендира суми за
главница и лихви в посочения размер.
При данни,че постановеното
неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата *.05.2016 год.,жалби рег.№№
*9/30.05.2016 год.и 1957/31.05.2016 год.,изпратени по пощата на дати 26.05.2016
год. и 27.05.2016 год.са подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с
чл. 62 ал.2 от ГПК.
Въззиваемата страна „Б.Б.“ЕООД,ЕИК ****** счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в
подаден в срока и по реда на чл. 263 от ГПК отговор рег.№ 2551/14.07.2016 год.
Спорното материално право е индивидуализирано
посредством основанието и петитума на първоначалната искова молба рег.№ *12/15.12.2014 год. и допълнителни
уточнителни молби рег.№ 228/26.01.2015 год. и рег.№ 273/20.042017 год.,дадени
пояснения в с.з. от дата 18.05.2015 год. (първо по делото) и в с.з. от дата
17.05.2017 год.,а правомощията на въззивният съд,произтичат от предмета
на обжалване,въведен с въззивните жалби и очертан с оглед дадени от въззивната и касационната
инстанция разрешения по въпроси за участието на страни и дължимия обем
правораздавателна дейност,както следва:
С искова молба рег.№ *12/15.12.2014
год. е заявена в условията на
солидарност осъдителна претенция на Д. П. К.,ЕГН **********,*** - лично и като
управляващ и представляващ ”Б.Б.“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.Варна,кв.”Т.” бл.* вх.* ет.* ап. * срещу
Т.Д.Т. за сумата от 20 *2 лв.
С определение № 700/17.12.2014 год.,първоинстанционният
съд е указал по реда на чл.129 ал.2 от ГПК на ищците,че следва да уточнят
фактите и обстоятелствата,на които основават исковете си,както и заявеното
искане за съдебна защита,вкл. чрез отстраняване на противоречията в тях,поради
наведени твърдения за договорни отношения и искане за заплащане на суми,с които
ответника се е обогатил неоснователно и чрез посочване на основанието на
претендираната солидарност-договор или закон,респ. размера на предявения от
всеки от ищците иск,в случай че такава
не се претендира.
С определение 237 /04.04.2017 год.,въззивният съд е
констатирал,че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127
ал.1 т.3,4 и 5 от ГПК,тъй като исковата
молба възпроизвежда части от мотивите на
съдебен акт,постановен по сходен граждански спор между същите страни;изложените
твърдения съставляват правнорелевантни факти, от които произтичат повече от
едно претендирано материално право, респективно заявеният петитум съдържа
елементи относими към няколко фактически състави, по отношение на част от които
пък не са изложени достатъчно твърдения,а единствено правни понятия и термини.За отстраняване
неяснотата относно вида и обема на потърсената от ищеца
съдебна защита,са му дадени указания да
уточни претенцията,като изложи фактически твърдения и съответно на тях
формулира искането си за защита по
въпросите: 1./кой е източника на задължението за заплащане стойността на
риболовен улов;2./ счита ли ,че на дружеството принадлежи добива от
осъществяваната риболовна дейност с моторен кораб“А.“ВН,рег.№ **,с пристанище на
регистрация Варна,вписан в регистъра на ДА“М. А.“ т.** стр.230 и по каква
причина;3./налице ли е облигационна обвързаност между страните по договор
/писмен,устен или в резултат на
конклудентни действия/, какво е същественото му съдържание,т.е. посочи постигнато между страните съгласие относно характеризиращите
го престации,респективно претендира ли неизпълнение от ответника на някое,респективно на кое от задълженията
по договора;4./изложи твърдения за неоснователното обогатяване на ответника относими към конкретен фактически състав по
чл. 55 ал.1 от ЗЗД,чл.57 или чл. 59 от ЗЗД-даване/получаване на нещо при начална липса на основание,с оглед на
неосъществено или отпаднало основание;като стойност на вещ,чието връщане се
дължи след погиване,отчуждаване или изразходване ; за обедняване на
ищеца/обогатяване на ответника ,причинната им връзка и размер.
С молба рег.№ 228/26.01.2015 год. е направено
изрично уточнение,че търсещ защита,т.е. ищец в производството е само търговското дружество.Обжалваното решение е постановено само по иск срещу дружеството и
по повод оплаквания на ответника за непълнота на съдебния акт,с решение №
1/10.01.2017 год. по гр.д.№ 670/2014 год. БРС е оставил без разглеждане молбата му за
допълване на решение №44/05.05.2016 год. по гр.д.№ 670/2014 год. БРС .С
определение № 231/03.04.2017 год. по в.ч.гр.д.№ *9/2017 год.,Добричкият окръжен
съд е потвърдил с решение № 1/10.01.2017 год. по гр.д.№ 670/2014 год. на БРС с характер на определение.Въззивното
определение не е било допуснато до касационно обжалване с определение №
363/17.07.2017 год. по ч.гр.д.№2797/2017 год. на IV г.о. на ВКС.
Горното води до извод,че ищец в
производството е единствено „Б.Б.“ЕООД.
С
определение 237 /04.04.2017 год. по
в.гр.д.№*8/201 год. е било прекратено производството по в.гр.д.№ *8/2017
год.,образувано по жалби рег.№№ *9/30.05.2016 год.и 1957/31.05.2016 год. на Т.Д.Т.
,ЕГН **********,*** срещу решение № 44/05.05.2016 год. по гр.д.№670 /2014 год.
на Районен съд гр.Балчик в частта, в
която е отхвърлен иска на „Б.Б.“ЕООД ,ЕИК ******,със седалище и адрес на
управление гр.В., кв.Т. бл.* вх.* ет.* ап.* срещу Т.Д.Т. ,ЕГН **********,*** за
заплащане стойността на улова от рапани за горницата над 11 052.75лв. до пълния размер на заявяването
й от 18 832.28лв.
Горното води до извод,че предмет на делото е осъдителна претенция
за суми от по 11 052.75 лв. и 1 820.00
лв.,представляващи стойността на риболовен улов:14 737 килограма рапани и 91 килограма калкан .
Изложените в хода на делото твърдения от Б.Б.“ЕООД са за осъществявано
ползване на риболовен кораб за периода
24.08.2009 год.- 30.08.2011 год.,въз основа на сключен с корабопритежателите договор за наемането му, правото на
собственост върху ½ ид.ч. от който
за периода от 29.06.2011 год. до
30.08.2011 год. е била обект на притежание на търговското дружество.На дата
30.08.2011 год.,риболовния кораб бил продаден на трето,неучастващо по делото лице.Дружеството
било упълномощило Т.Д.Т. да ползва и
управлява наетия от него плавателен съд.Ответникът следвало да действа от името на дружеството,като последиците от
неговите действия,настъпвали изключително в правната сфера на дружеството,т.е.
добития улов не принадлежал на ответника.Отношенията на страните във връзка с
извършваната риболовна дейност били договорни,оформени не в писмена форма,а
устно.Постигнатите уговорки между страните явствали от нормалната икономическа
логика и от факта,че на ответника било
възложено да ползва и управлява кораб,който е рибарски,купен/наеман за
извършване на стопански риболов,поради което уловът/паричната му равностойност
от реализирана на пристанище продажба / следвало да се отчита/предава на търговското дружество.Сключването на договора
се доказвало с представеното по делото пълномощно,без което капитанът не би
могъл да експлоатира кораба,да излиза и влиза в пристанището и пр.Ответникът
извършвал стопански риболов в периода от 01.05.2010 год. до 30.08.2011 год.,като
количествата улов на рапани и калкан и извършени продажби на конкретни купувачи
били документирани в корабния дневник.Дружеството
имало право да получи всичко добито в изпълнение на поръчката-парични средства
и други вещи. Въпреки отправените му покани,ответникът отказвал да се отчете на
дружеството за извършваната от него дейност във връзка с ползването и
управлението на кораба по повод улова на рапани и калкан. Претендира се за
осъждането на ответника да заплати на ищеца суми, съставлявали стойността на количествата улов на рапани и
калкан,определени по цени на основния
изкупвач - рибарско пристанище“С. Е.“ООД.
С подаден в срока и по реда на чл. *1 от ГПК
отговор рег.№ 716/27.02.2015 год.
ответникът е оспорил претенцията като недопустима и неоснователна.Упълномощен
бил да управлява и ползва кораба от физическо лице-Д. К.,а не от търговско
дружество,поради което настоява за прекратяване на производството поради липса
на активна процесуална легитимация.Упълномощаването не включвало заплащане от
упълномощения на упълномощителя на каквито и да е суми.Корабопритежатели били
три лица,поради което един от тях не можел да претендира,че само и единствено
на него се дължат парични суми.Разрешителното за стопански риболов било
издадено на името на собственика Й. Т.и
в него изрично било вписано,че риболова ще се извършва от ответника от името и
за сметка на титуляра.Д. К. идвал често на кораба и с ответника и екипажа участвал в риболова,но без да заплати каквито
и да е суми за гориво,масло и разрешителни.Между него и ответника имало
уговорка за заплащане на сума от
10 000 лв. за посочените разходи,след като
бъде осъществена продажбата на кораба.За периода на ползване на
кораба,дружеството-ищец не било изпълнило задължението си за заплащане на
наемната цена.
В случай,че съдът направи извод,че вземането на търговското
дружество-ищец съществува,настоява за отхвърляне на претенцията поради
компенсация с негови вземания за такси
за разрешителни
( 3 969.50 лв.);разходи за екипаж (
4 800 лв.) и разходи за гориво и масло (18 208.50 лв.),възлизащи
на сумата от 16 978 лв.,изчислена
по размер като разлика между сбора на вземанията му 26 978 лв. и получено плащане от 10 000 лв. от
другия корабопритежател.
В с.з. от дата 18.05.2015 год. ответникът е
заявил ,че безспорно улов е бил
извършван,но извършените по повод улова
разходи,също следва да бъдат заплатени.
От събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На дата 24.08.2009
год. е бил сключен договор за отдаване под наем на
моторен кораб “А.“ Регистрационен № Варна
**,с технически данни:дължина 18 метра,ширина 5 метра,височина на борда 2.52
метра,газене 1.90 метра.Й. Д. Т.,А. А. Н.и Д. П. К.,като наемодатели са предоставили моторния кораб на наемателя „Б.Б.“ЕООД-дружество
притежавано и управлявано от третия наемодател
за ползване за срок от три години
и срещу месечна цена от 30 лв.Наемателя
е поел задължението да заплаща всички разходи,свързани с експлоатацията на
кораба:за нафта,масла и запасни части,както и разходите за обикновени,текущи ремонти
и поправки.На наемателя са били предоставени
правата да разписва наемодателите
пред М. А.,М. З.,И. А. Р. А.,митниците и граничните власти и застрахователните
дружества,като управлява,регистрира и пререгистрира в полза и за сметка на наемателя наетия моторен кораб.
Д. П. К. е упълномощил Т.Д.Т. с правата да ползва и
управлява наетия от него плавателен съд,както и да го представлява пред М. А.,М. З.,И. А.
Р. А.,митниците и граничните власти като застрахова, управлява,регистрира и
пререгистрира наетия моторен
кораб.Пълномощното е безсрочно,като подписа на упълномощителя е нотариално удостоверен с рег.№ ** на дата 24.08.2010
год. от нотариус А. Г.с рег.№ * на НК.
В приложения по делото риболовен дневник на
кораба,като негов капитан е вписан ответника по делото.
Съобразно
издадено от М. З. и храните (МЗХ)-** (ИАРА) безсрочно разрешително за
стопански риболов в Черно море и река Дунав №**/19.12.2008 год.,на Й. Д. Т. е
било разрешено да извършва стопански улов на риба и други водни организми с
процесния риболовен кораб,на който е вписана като собственик.В графата“ лични
данни на капитана или друго физическо лице,извършващо риболова от името и за
сметка на титуляра“ е вписан Т.Д.Т.,притежаващ свидетелство за правоспособност
№ **/03.04.2008 год. Въз основа на посоченото разрешително от МЗХ-ИАРА на
физическото лице и капитана ,извършващ риболова Т.Д.Т. са били издадени 4 бр.
удостоверения №**-002/08.05.2009 год.;**-004/27.04.2010 год.;**-005/06.01.2011
год. и **-007/11.05.2011 год.,за придобито право да извършва стопански риболов в Черно море и река Дунав с
процесния кораб ,на който е капитан,а собственик Й. Д. Т. в периодите : от
08.05.2009 год. до 31.12.2009 год.;от 27.04.2010 год. до 31.12.2010 год.;от
06.01.2011 год. до 31.12.2011 год. и от 11.05.2011 год. до 31.12.2011 год.В
удостоверенията са вписани използваните риболовни уреди,вкл.водолазно за улов на рапани.С
квитанции към приходни касови ордери от дати 16.03.2010 год., 06.01.2011 год. и 11.05.2011 год. ,Т. е заплатил таксите за право на извършване на стопански
риболов ,вкл. за стопански улов на рапании калкан в Черно море и за усвояване
на ресурс от Черно море .Издадено е от
МЗХ-ИАРА и специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан
в Черно море през 2011 год. № **-006К/23.03.2011 год.,със срок на валидност от
23.03.2011 год. до изчерпване на определената
индивидуална квота от 455 кг. с процесния риболовен кораб,на който като
собственик /ползвател е вписана Й. Д. Т.
,а лицето,което ще осъществява дейността е Т.Д.Т..Таксите по издаването
му са заплатени на дата 23.03.2011 год. от Т. с квитанция към приходен касов
ордер.
С договор от дата 30.08.2011 год. ,Й. Д. Т. и „Б.Б.“ЕООД
са продали моторен кораб“А.“ на “Е.“,ЕООД
за сумата от 99 980 лв.,която е следвало да бъде заплатена по-равно на продавачите ,а именно
по 49 990 лв.Съгласно операционна бележка № 72/30.08.2011 год. на Б.ЕАД,сума в
размер от 10 000 лв. е била преведена от сметката на Й. Д. Т. на Т.Д.Т.,като
основание на превода е посочено-разходи на РК“А.“ Вн 33-29.Съобразно декларация
на пълномощника на Д. П. К. и на
управляваното и представлявано от него дружество „Б.Б.“ЕООД,след продажбата на
м/к“А.“, представляваните ще поемат половината от разноските по
експлоатацията,ремонта и поддръжката на кораба за периода месец юли 2009
год.-месец август 2011 год.,извършени от капитана на кораба Т.Д.Т../подписана в
деня на продажба на кораба 30.08.2011 год./
Съгласно заключението на депозираната с вх.рег.№
2262/16.07.2015 год. съдебно-оценителна експертиза, в периода от 01.05.2010
год. до 30.08.2011 год. средните изкупни цени на 1 кг.калкан са били в размер
от 20 лв.,а на 1 кг.рапан за преработка- 0.50-1.00 лв.,т.е. средна цена от 0.75
лв.
Св.М. И. И.и Р. В. Р.са дали показания,че в
процесния период са работили на кораба като
моряци,капитан на кораба е бил ответника Т.Т. и с кораба е бил извършвал
улов на риба и рапани.Капитанът на
кораба се грижел за зареждането му с гориво и извършване на технически дейности по
ремонт и поддръжка.
Гр.д.№ 8311/2012
год. на Варненския районен съд е образувано въз основа на подадена от Т.Д.Т.
искова молба рег.№17251/12.06.2012 год. срещу**“ЕООД.Още в първото изречение е посочил,че
в качеството си на капитан е
ползвал и управлявал плавателния
съд за периода месец септември 2009 год.
до месец август 2011 год. за сметка на наемателя на кораба-търговското
дружество по договор от 24.08.2009 год.В с.з. от дата 11.11.20* год. ищецът Т.Т.
е заявил,че собственика на кораба следва да упълномощи капитана на плавателния
съд,който има правата и задълженията във връзка с морското корабоплаване да
представлява собственик пред М. А., вкл. и да извършва действия във връзка с
улова.
С решение №
1618/26.03.2014 год. по гр.д.№ 8311/2012 год.
са отхвърлени предявените на основание чл. 79 ал.1 пр.І-во,във връзка с
чл. 285 пр.ІІ-ро и чл. 86 ал.1 от ЗЗД от Т.Д.Т. срещу „Б.Б.“ЕООД осъдителни
искове да изпълни реално задължението си за плащане на сумата от * 327.25
лв.,представляваща половината от направените от ищеца разноски в общ размер от
26 *4.50 лв.,произтичащо от сключения между страните договор,по силата на
който ищецът по възложение на ответника е поел задължение да управлява и ползва
плавателен съд-моторен кораб“А.“,с рег.№ ВН ** като капитан на същия ,за сметка
на ответника“Б. Б.“ЕООД за периода от месец юли 2009 год. до месец август 2011
год.,надлежно упълномощен от представляващия наемателя на кораба (ответника) Д.
П. К.,които разноски са направени по повод експлоатацията,ремонта и поддръжката
на кораба,формирани като сбор от следните суми: 21 869 лв. за 9 430
л.дизелово гориво;816 лв. за 340 л.масло;3 969.50 платени дължими такси за
извършване на дейността стопански риболов,ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване наисковата молба в съда-12.06.2012 год. и до
окончателното й изплащане,както и сумата от 1 081.90 лв. представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.08.2011 год.
до 11.06.2012 год.Решението е било
връчено на страните на дати 04.04. 2014 год. и 07.04.2014 год. е не е било
обжалваното от тях.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
При служебната проверка на решението в
обжалваната му част съдът не установи порок, който да го определя като
недопустим или нищожен акт.
Доводите на въззивника в тази връзка са основани на
твърдения за нередовно заявена искова молба и разгледан от първоинстанционния
съд непредявен иск.
За да е налице редовна
исковата молба, в нея следва да се изложени обстоятелствата, на които ищецът
основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво
правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се
основава искането, задължително включват източника на правоотношението с
всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането,
чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от
извъндоговорен източник. При изложени твърдения за договорен източник на
задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита
се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го
индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи
престации. Това е така, защото правните последици от различните видове договори
са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено какви точно
последици от какъв договор се претендират-така постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 494/15.06.2010 год. по гр.д.№ 673/2010 год. на IV г.о. на ВКС.
Последователно в хода на делото,ищецът е
навеждал твърдения за наличие на сключена между страните упълномощителна
сделка, което означава, че са налице договорни отношения между същите, а не
неоснователно разместване на блага. Щом като фактите сочат на правоотношение,
регламентирано от ЗЗД като договорно, то съдът следва да ги квалифицира като
такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване. При разглеждане на
заявените осъдителни искове за стойността на риболовен улов ,извършван с нает
от дружеството –ищец риболовен кораб,капитан на който е бил ответникът , съдът
следва да се произнесе по твърдяното от
ищеца право , породено от договорна връзка, а именно наличие на представителна
власт, по силата на която ответникът се е разпоредил с улов на калкани и рапани
,като разгледа предявения иск по чл.
284, ал. 2 ЗЗД,във връзка с общата норма на чл. 79 ал.1 от ЗЗД и прецени именно
неговата основателност, с оглед доказателствата по делото-така решение №
362/04.05.2010 год. по гр.д.№ 780/2009 год. на IV г.о. на ВКС.
Неправилната правна квалификация на иска и свързаните
с това последици по чл. 270, ал. 3, изр.
последно ГПК
за обезсилване на постановено по непредявен иск решение
и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, е налице
само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на
делото. Когато обаче съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства
и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то
допуснатото нарушение е на материалния закон и не е основание за обезсилване на
решението и връщането му за ново разглеждане. Въззивният съд като съд по съществото на спора следва да
определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически
основания-така постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 431/20.12.2011 год.
по гр.д.№ 455/2011 год. на III г.о. и задължението на
съда въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно
право.Безспорно,първоинстанционният съд е
разгледал осъдителната претенция в рамките на заявените фактически
твърдения,вън от горното законосъобразно е квалифицирал облигационната
обвързаност между страните като договорна.
Отношенията,свързани с търговското
корабоплаване, обхващащо и дейността
стопански риболов,както и свързаните със собствеността и ползването на
рибните ресурси са предмет на законова
регламентация на Кодекса на търговското корабоплаване , Закона за рибарството и
аквакултурите,
издадената от министрите на околната среда и водите и министъра на земеделието
и храните Наредба № 37 от 10.11.2008
год. за ползването на язовирите –държавна собственост,в рибностопанско
отношение и правилата за извършване на стопански,любителски риболов и
аквакултури в обектите –държавна собственост по чл. 3 ал.1 от Закона за
рибарството-глава ІІІ,Раздел І Правила за извършване на стопански риболов в
Черно море и р.Дунав.
Не е спорно между страните,че моторен кораб “А.“ВН,рег.№ ** е риболовен
кораб по смисъла на § 1а т.1 от ДР
на КТМ. Собственици на плавателното средство са наемодателите –три физически лица (Й. Т.,А. Н.и Д. К.),които са корабособственици по смисъла на § 1а т.24 от ДР на КТМ. Налице е сключен договор за отдаването му под
наем,като за срока на наемното правоотношение, капитан на кораба е
бил ответникът по делото Т.Д.Т.,а с кораба е извършван
стопански риболов. Сключването на договор за наем на кораб ,придава на („Б.Б.“ЕООД),качеството на корабопритежател
по смисъла на чл. 9 ал.3 от КТМ,каквато
е лице,което експлоатира кораба от свое
име,независимо от това,дали е собственик на кораба или го ползва на друго
законно основание. Правата и задълженията във връзка с търговското
мореплаване,дейност на което е и стопанския риболов и по специално свързани с тези на страните и
капитаните по договорите за наем на кораби се уреждат от правилата на КТМ-така чл.1 ал.1
,чл.3 ал.1 и глава VІІ,раздел І“наем на кораб за определено
време“.Обстоятелството,че по време на действие на договора за наем е настъпила
промяна в собствеността на кораба не се отразява върху наемното
правоотношение-чл. 188 ал.1 от КТМ.Задължение на наемодателя (Й. Т.,А. Н.и Д. К.) е да предаде на наемателя
кораба,годен за използване,с необходимите документи,надлежно снабден със
съоръжения и комплектуван с необходимия екипаж,да го поддържа в такова
състояние за срока на действие на договора,както и да заплаща трудово
възнаграждение на членовете на екипажа.Експлоатацията на кораба се извършва от наемателя -
( „Б.Б.“ЕООД), като капитанът (Т.Д.Т.) и другите членове на екипажа са длъжни да
изпълняват нарежданията на наемателя относно търговската експлоатация на кораба,респ.
наемодателите не могат да ползват кораба за превоз на свои товари и пътници,а
единствените нареждания,които могат да дадат на капитана са във връзка с техническата
експлоатация,вътрешния ред и дисциплина на екипажа-така -чл.189 -192 от КТМ.
Не е спорно по делото,че
с рибарски моторен кораб “А.“ Вн 33-29 е извършван риболов в Черно
море,рибностопански обект, собственост
на държавата-така чл. 2 ал.1 и 3
ал.1 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите.Съобразно чл. 2 ал.2 ,правото на собственост върху рибните ресурси от такъв обект,принадлежи на собственика му
или на лицата,на които са предоставени права за ползване по силата на договор
или на друго правно основание.Рибните ресурси
могат да се ползват от физически или юридически лица при условията на
закона за стопански риболов-чл. 3 ал.2 т.1 от ЗРА. В § 1 т.28 от ДР на Закона за
рибарството и аквакултурите е дадено
легално определение на стопанския риболов,като
дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в
определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска
дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва
постоянно, сезонно или временно.
Съгласно чл. *
т.2 от закона (в относимата към процесния период редакция на ДВ, бр.94/2005
год.),при извършване на стопански риболов във воден обект,държавна собственост,лицето на което е издадено разрешително
за стопански риболов-в случая наемодателят Й. Д. Т. става собственик на
рибите и другите водни организми от момента,в който същите са уловени и се
съхраняват на риболовен кораб. Лицата,които извършват стопански риболов,трябва
да притежават,издадено от ИАРА свидетелство за правоспособност-чл.14 от
ЗРА,респективно при извършване на стопански риболов задължително следва да участва лице,което отговаря на изискванията на
чл.14 -в случая капитанът на
кораба Т.Д.Т.,а при извършване на стопански риболов с
кораб,разрешително за стопански риболов се
съхранява на борда на плавателния съд от неговия капитан -така чл.18 г от ЗРА. Стопански риболов във
водите на Черно море се извършва след издаване на разрешително за стопански
риболов и придобиване на възмездно право за усвояване на ресурс от риба и други
водни организми от ИАРА,което разрешителното за стопански риболов във водите на
Черно море се издава за кораб-чл.17
ал.1 и 6 от ЗРА и чл.6 от Наредба №
37/2008 год. Съобразно чл. 6 ал.5 от
Наредбата, когато лице кандидатства за
разрешително за стопански риболов с кораб във водите на Черно море и р. Дунав и
заяви кораб, за който вече има издадено такова, оправомощеното длъжностно лице
издава само удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и
други водни организми. В удостоверението се вписва номерът на издаденото
разрешително за стопански риболов,а съобразно ал.6 в този случай- задължително
е представянето на документ,
удостоверяващ основанието за ползване на кораба .За издаването на разрешително
за стопански риболов,кандидатът подава в ИАРА заявление по образец,към което
следва да се приложи нотариално заверено пълномощно от корабопритежателя („Б.Б.“ЕООД
) на капитана или друго
упълномощено лице,когато последните извършват риболова от името и за сметка на
корабопритежателя или ползвателя,както и документ за собственост на кораба или
документ,удостоверяващ основанието ,на което се ползва-чл.18 ал.1 т.2 и т.4 от
ЗРА.Разрешителното за стопански риболов е безсрочно,като притежателят му е
длъжен да уведомява органа,който го е
издал за всяка промяна в обстоятелствата-чл.18б от ЗРА.
Стопанския риболов е извършван в
периода 01.05.2010 год.-30.08.2011 год.Разрешително за стопански улов на риба и
други водни организми,респективно разрешително за извършване на стопански
риболов на калкан са издадени на наемодателя
Й. Д. Т. ,съответно на 19.12.2008 год. и 23.03.2011 год.,респективно в
издадените въз основа на тях удостоверения,несъответно на законовата
регламентация е вписван капитанът на
кораба-Т.Д.Т.,а не корабопритежателят „Б.Б.“ЕООД),ползващ кораба на основание договор за наем.
Неоснователни са доводите на въззивника във връзка с извършеното упълномощаване,че е такова от
физическото лице управител на
търговското дружество,а не от търговското дружество-наемател.Доколкото на
24.08.2009 год.,Д. П. К.,като един от наемодателите на риболовния кораб е
предоставил възмездното му ползване на дружеството-ищец,като в същия ден е
упълномощил ответника да го представлява пред описаните в пълномощното
институции,както и да ползва,управлява и регистрира наетия кораб,съдът
приема,че при сключване на упълномощителната сделка,Д.П.К. е действал в
качеството си на представител/управител на дружеството. В тази връзка съдът
съобразява и като извън съдебно признание на факти, изявленията на ответника по
гр.д.№ 8311/2012 год. на ВРС по повод претенцията си за заплащане сторени
разходи във връзка с управлението на кораба,а именно ,че ползва и управлява кораба като
капитан за сметка на неговия
наемател-търговското дружество-ищец. Сключения договор за наем на риболовен
кораб,легитимира търговското
дружество-ищец като корабопритежател,с правата за търговската му експлоатация
за стопански риболов и препятства използването му от наемодателите или
капитана за техни цели,респективно задължава капитанът да следва нарежданията и
се отчита за извършваната с кораба дейност
единствено на управителя на дружеството.С оглед на горното неоснователни
са доводите на ответникът,че има уговорки с един от корабособствениците и наемодател за извършване на дейността
стопански риболов,респективно от неизпълнение на задължения на капитана и
притежател на разрешително за стопански риболов и наемодател за заявяване на настъпила промяна по повод отдаването под
наем на кораба,Т.Д.Т. не може да черпи
права.
Едностранния характер на упълномощаването като правна
сделка не е основание да бъде изключен каузалния й характер. Задълженията на
ответника ,като капитан на кораба,следват от законовите предвиждания във връзка
с наема на риболовен кораб и от неформалното му овластяването от
търговското дружество да извършва за негова сметка възложените действия . След
като довереникът не е уведомил доверителя за изпълнението,не му е дал сметка за
количествата улов и реализирани продажби,както и не му е предал всичко
получено,а се е разпоредил с него,претенцията е основателна и следва да бъде
уважена в размерите съобразно заключението на вещото лице. Въззивният съд е ограничен в правомощията си досежно проверката на
правилността на обжалваното решение от посоченото в жалбата,в която оплаквания
по повод неразглеждането/неуважаването на възражението за прихващане не са
направени.Независимо от горното,съдът счита в тази му част първоинстанционния
акт за законосъобразно постановено,като напълно споделя мотивите на БРС и
препраща към тях.
С оглед изхода по спора ,въззивникът следва да
заплати на търговското дружество сторените съдебно-деловодни разноски за процесуално представителство и защита
срещу неоснователна въззивна жалба в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение ,с вкл.ДДС-1400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271
ал.1 от ГПК,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 44/05.05.2016 год. по гр.д.№670 /2014 год. на Районен съд гр.Балчик в частта,в която Т.Д.Т.
,ЕГН **********,*** е осъден да заплати на „Б.Б.“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и
адрес на управление гр.В., кв.Т. бл.* вх.* ет.* ап.* суми,представляващи
стойността на риболовен улов от ползването и управляването на моторен
кораб „А.“ Вн, за периода от 01.05.2010год. до 30.08.2011 год.,съответно :1./ в
размер на 11 052.75 лв.на уловените 1*37 кг.рапани и 2./в размер на 1 820.00лв.
на уловените 91 кг. калкан,ведно със
законната лихва върху горните суми,считано от датата на подаване на
исковата молба -15.12.2014год. до окончателното изплащане на сумата,както
и сума в размер от 1649.01лв.,съставляваща
сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Т.Д.Т. ,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Б.“ЕООД ,ЕИК ******,със седалище и
адрес на управление гр.В., кв.Т. бл.* вх.* ет.* ап.* сумата от 1400 лв.,сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция-заплатено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Решението
подлежи на обжалване при условията на
чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.