Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 389 12.03.2021 година
гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XIX-ти административен състав,
на четвърти
март две хиляди и двадесет и първа
година,
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
секретар: И. Г.
прокурор: Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен
характер дело № 374 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол Бургас, против решение №
260618/21.12.2020г. постановено по НАХД № 2935/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отменено наказателно постановление № Б-41/06.07.2020г. на
началник на РДНСК Бургас, с което на инж. Д.Г.П. за нарушение на чл.23, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г., вр. с
чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.17, ал.1 от Наредба Iз 1971 от
29.10.2009г. на основание чл.233 от ЗУТ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, необосновано и противоречи на закона.
Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора
иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърдено наказателното
постановление. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Ответникът по касация се представлява от адв.
Солинков, който оспорва касационната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила,
тъй като в него подробно са изложени мотиви, както по отношение на фактическата
обстановка, така и по отношение на твърдяната нарушена правна норма.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас,
дава становище, че касационната жалба е основателна по изложените в нея
подробни фактически и правни основания. Счита, че съдебното решение следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено
наказателното постановление.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С обжалваното наказателно постановление, отговорността на Д.П. е ангажирана
за това, че във функцията си на специалист по част "Пожарна
безопасност" от екипа на правоспособните физически лица в
"Айгер-Таласакра" ООД, ЕИК: *********, е подписал окончателния доклад
на 22.10.2019г. за установяване на годността на строеж: "Конферентен и
бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж" с местонахождение:
поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр.Бургас, УПИ I-2006, 2007
/бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас, като подписаният окончателен
доклад е в несъответствие на изпълнения строеж, с което не са спазени
изискванията към строежите по чл.169, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията, с което е извършил нарушение на чл.23, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от
31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, във връзка с чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.17, ал.1
от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар. От фактическа страна било установено, че
отворите, през които преминават тръбопроводи, кабели и други комуникации, през
пожарозащитните хоризонтални прегради не са уплътнени съгласно изискванията на чл.17,
ал.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
За така установеното е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), връчен и подписан без възражения. Въз основа на акта е
издадено процесното наказателно постановление.
За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразили се в неизпълнение на императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като последните
съществено засягат правото на защита на санкционираното лице. Съдът е посочил,
че не е ясно как е установен извършителя, тъй като той е подписал окончателния
доклад на 22.10.2019г., а нарушението е установено на 19.02.2020г.. Приема, че
извършеното деяние не съответства на направената правна квалификация по чл.23,
ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г., а следва да бъде квалифицирано по
чл.23, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. . Според съда в АУАН и НП
липсват фактически констатации по отношение на уплътняването на отворите дали
липсва или е с неподходящ материал. Посочената за нарушена разпоредба на
чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ е бланкетна и съдържанието й следва да бъде попълнено
с норма от Приложение №1 от Регламент №305/2011 на Европейския Парламент и на
Съвета от 09. Март 2011г. В заключение счита, че нормата на чл.233 от ЗУТ е
неправилно посочена, тъй като не съдържа правило за поведение, а само санкция
за други нарушения на ЗУТ, актовете за приложението му и другите правила и
нормативи по проектирането и строителството. Според съда наказателното
постановление не посочва ясно и конкретно фактите на нарушението, както и
правната квалификация на деянието и по този начин съществено е нарушено правото
на защита на наказаното лице. При тези мотиви е отменил НП.
Решението на
първоинстанционният съд е валидно, допустимо, но неправилно. Съображенията за това са следните:
Настоящата касационна инстанция не споделя изводът на първоинстанционния
съд за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение
на императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
По отношение на неясната фактическа обстановка следва да се отбележи, че на
стр.2 от обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено: „Отворите, през които преминават тръбопроводи, кабели и други комуникации,
през пожарозащитните хоризонтални прегради не са уплътнени…“ Така формулираното
фактическо описание от страна на наказващия орган не поражда съмнение дали
липсата на уплътнение е цялостно или частично, както е посочил Районният съд,
поради което не може да бъда прието от настоящия съдебен състав за нарушение на
правото на защита.
По отношение на правната квалификация: Административно-наказателната
разпоредба на чл.233 от ЗУТ, по която е квалифицирано деянието е приложима, на
основание чл.23, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от
31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, която е посочена за нарушена. В
разпоредбата на чл.23, ал.2, т.1 предл. второ от Наредба № 2 от
31.07.2003г. се съдържа правилото за поведение и субекта на
нарушението. В нея се посочва, че управителят на лицето, упражняващо строителен
надзор, и наетите от него по трудово или друго правоотношение специалисти,
отговарящи за съответния строеж, техническият ръководител за строежите от пета
категория се наказват по чл.233 от ЗУТ, ако не подлежат на
по-тежки наказания по ЗУТ и други закони, когато се установи несъответствие на
изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на строителството
и/или със съставения окончателен доклад, което е от съществено значение за
доказване съответствието на строежа с действащите норми и с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване изискванията към
строежите по чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ. Предвид необходимостта от посочване на
„действащите норми“ е посочена разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Наредба Iз 1971
от 29.10.2009г.. съгласно която отворите, през които преминават тръбопроводи,
въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации през пожарозащитни
прегради и прегради на пожарни сектори, се уплътняват, без да се намалява
нормативната огнеустойчивост на съответната преграда, както и конкретната разпоредбата
на чл.169, а именно т.2, ал.1 на чл.169 от ЗУТ.
Самата норма препраща към регламента Приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за
отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5
от 4 април 2011г.), за безопасност в случай на пожар, където в раздел
2„Безопасност в случай на пожар“ б. „б“ е посочено, че строежите следва да
бъдат изпълнени по такъв начин, че в случай на възникване на пожар:
възникването и разпространяването на пожар и дим в рамките на строежа да са
ограничени, която е относима към настоящия спор. Посочената съдебна практика не
кореспондира с настоящия случай, поради което е неприложима. За яснота следва
да се отбележи, че същата касае несъставомерност на деянието по посочената
правна норма и съответстващата част на Регламента, а не непопълване на
бланкетна норма като основание за отмяна на наказателното постановление.
При
така формулираната правна квалификация, Съдът не споделя изводът на
първоинстанционния съд, че същата е неясна и нарушава правото на защита на
наказаното лице.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви по отношение на допуснати според
него съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя, но не е изложил мотиви по съществото на спора, касаещо
субекта на нарушението, съставомерност от обективна и субективна страна на
нарушението.
Субектът на нарушението съгласно посочената норма на чл.23, ал.2, т.1,
предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. е управителят на лицето,
упражняващо строителен надзор, и наетите от него по трудово или друго
правоотношение специалисти, отговарящи за съответния строеж. В наказателното
постановление е посочено, че Д.П. е във функцията си на специалист по част
"Пожарна безопасност" от екипа на правоспособните физически лица в
"Айгер-Таласакра" ООД, но не се установява по делото този специалист
нает ли е по трудово или друго правоотношение от ЮЛ, упражняващо строителен
надзор, поради което следва да се съберат доказателства, за да установи
наказаното лице има ли качеството на субект на нарушението.
На следващо място в решението не се съдържат мотиви налице ли е
несъответствие на изпълнения строеж със съставения окончателен доклад и
съответства ли строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и изискванията към строежите по чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ. Обсъждането
на тези обстоятелства ще обусловят евентуалната съставомерност на деянието от
обективна страна.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че е налице
визираното в чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото
за ново разглеждане на Районен съд - Бургас от друг състав на съда, тъй като е
налице липса на мотиви в атакуваното решение по съществото на спора и делото не
може да бъде решено по същество от касационната инстанция.
При разглеждане на спора по същество от касационната инстанция, доколкото
на първо място се ревизира постановения съдебен акт и на второ място издаденото
наказателно постановление, то касационната инстанция е в невъзможност да
извърши проверка на съдебното решение без изложени мотиви и съответно да
прецени дали съдебното решение е правилно, с оглед приложение както на
процесуалния, така и на материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция
по съществото на спора, което е недопустимо. Ако се разгледа спора по същество
от настоящия касационен състав, то жалбоподателят ще бъде лишен от разглеждането
на спора на две инстанции.
Предвид гореизложеното, Административен съд – Бургас, деветнадесети състав
приема, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на мотиви по
същество, което е основание за отмяна на атакуваното решение и за връщане на
делото за ново разглеждане на Районен съд -Бургас от друг състав на съда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.221, ал.2, изр.1, предл. последно и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260618/21.12.2020г. постановено по НАХД № 2935/2020г. по описа
на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.