Решение по дело №205/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 208
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500500205
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                      

 

 

 

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 208

 

                                           22.07.2019г., гр.Кюстендил

 

                                  В   И М Е Т О  Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

 

          Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                     Председател:Галина Мухтийска

                                                                            Членове:Ваня Богоева

                                                                                           Евгения Стамова

 

          С участието на секретаря:Г.К. , след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№205 /2019г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

          С решение  от 18.01.2019г. по гр.д.№2573/2018г. Дупнишкият районен съд е уважил подадена от И. Н. Г., ЕГН ********** *** молба за защита от домашно насилие срещу И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, като е задължил ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие над И.Г. и го е осъдил да заплати глоба в размер на ** лева , за това, че на 24.11.2018г., 14.12.2018г. и 18.12.2018г. е извършил акт на домашно насилие.С решението ответникът е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на *** лева, а на Г. деловодни разноски в размер на *** лева.

 

          Препис от решението е връчено на Д. на 18.02.2019г. и в срок той е подал въззивна жалба, по която е образувано настоящото дело.В жалбата се твърди, че липсва основание за ангажиране на отговорността му, тъй като страните не се намират в някое от посочените в чл.3 от ЗЗДН взаимоотношения – връзка, по – конкретно, поради това, че не са били фактическо съжителство.В жалбата се съдържа изложение, относно съдържание на понятието фактическо съпружеско съжителство, което се определя ,като състояние при което за определен период от време е съществувала трайна емоционална връзка между страните, като двамата следва да се живеели съвместно.Доколкото ищцата твърди съвместно съжителство за не повече от три месеца се оспорва наличието на фактическо съпружеско съжителство.Има позоваване на разпоредбата на пар.1, т.10 от Закона за чужденците в РБългария, съдържащ дефиниция за фактическо извънбрачно съжителство и са обсъдени показанията на разпитаните свидетели Г., Б. и Д. съдържащи сведения, относно съдържанието на съществувалата между страните връзка, като въз основа на тях е обоснован извод, че същата не отговаря на дефиницията за фактическо съпружеско съжителство.Посочено е, че за да е налице фактическо съпружеско съжителство е необходимо две лица от различен пол, които са в интимни отношения, като съпрузи, не са сключили граждански брак,да демонстрират пред околните и пред обществото че живеят, като съпрузи, да обитават едно жилище и имат общо домакинство, да полагат общи грижи за домакинството, си имат общ бюджет, хранят се заедно, спят заедно, помагат си един на друг  в ежедневието, правят съвместни планове за бъдещето, като всичко това следва да обхваща един по продължителен период от време.При условията на евентуалност,  ако се приеме, че страните са били във фактическо съжителство се твърди неправилност на решението  по съображения, че не било установено осъществяването в посочения от молителката период на акт на домашно насилие.Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели относно твърдяното насилие на 24.11.2018г., относно твърдяното насилие на 18.12.2018г. и е обоснован извод за недоказаност на твърденията.По отношение показанията на свид.Г. се изтъква,че в същите липсва конкретика относно конкретни обидни изрази отправени от ответника, за инцидент на 24.11.2018г. и липса на непосредствени впечатления относно останалите инциденти.Сочи се липса на сведения в показанията на свид.Б. за конкретни изрази, жестове или някакъв механизъм на насилие.Твърди се ,че с показанията на свид.Д. било установено по категоричен начин, че на посочената дата 18.12.2018г. около 8.00 часа същия е бил в неговата компания в гр.***, което изключва възможността да е осъществил акта на насилие.За посочената дата 14.12.2018г. се твърди липса на очевидци на станалото.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата.

 

          Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.

 

           Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

 

          Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:

 

          Производството пред ДнРС е образувано по молба, подадена от И. Н. Г. срещу И.Г.Д..В молбата се твърди, че двамата са живели във фактическо съпружеско съжителство от м.*** 2018г. до 20.***.2018г. в дома на родителите й, разделили се след нанесен побой в присъствието на лицето Д. Н. – сестра на ищцата.След раздялата Д. упражнява непрекъснат тормоз върху нея, психически и физически, изразяващ се в преследване по улиците, нанасяне на побой, вкарване насила в колата му, крещене, скубане.На 18.12.2018г. в 8.00ч сутринта молителката била завела **** си дъщеря на автобусната спирка в центъра на селото, за да я качи на училищен рейс за детска градина в ****.Още преди рейса да замине ответникът я хванала за ръката, взел и ключа от колата, насила я качил в неговата кола, която била спряла зад нейната.Извадил и телефона от джоба, за да не може да се обади на никого.Колата пътувала към ****.През цялото време я удрял по корема, скубал й косата.Станало и лошо, и се развикала, той спрял колата, заканил и се да я удари, и тя го напръскала със спрей.Слязла от колата, но и той слязъл и тръгнал към нея, при което тя отново го напръскала.В този момент нейна приятелка която пътувала от *** към ***, с която имали уговорка, виждайки ги, спряла колата с която пътува.Слязла и принудила Д. да върне телефона на Г. и ключа от колата, и да ги върне до центъра на с.***.

 

          На 24.11.2018г. около 19.20ч. се прибирала с майка и в с.*** с тяхната кола,ответникът ги пресрещнал, спрял колата си по средата на пътя  и започнал да и крещи.Видял майка й, и се махнал.На 14.12.2018г. отишъл на работното място в ***, в ***, дръпнал я и наредил да тръгне с него.Клиентката която обслужвала позвънила на сестра й, която извикала полиция, която дошла незабавно и го отвела.В молбата е заявено искане за налагане на мерки за защита – задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да приближава ищцата, жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, задължаването му да посещава специализирани програми.

 

          Представена е декларация по чл.9, ал.2 от ЗЗДН.В посочената декларация е удостоверено изявление на ищцата, за това, че на 24.11.2018г. до 18.12.2018г. върху нея се упражнява непрекъснато физическо и психическо насилие и тормоз от ответника, с когото е живяла във фактическо съпружеско съжителство до 29.07.2018г. в с.***, в домът на родителите й, изразяващо се в побои, заплахи, преследване по улиците, насила вкарване в колата му, тормоз на работното място.Това удостоверяване е извършено под страх от наказателна отговорност.

 

          В медицинско свидетелство издадено на 20.07.2018г. от д-р Д., са удостоверени констатации за травматични увреждания на молителката и съобщение за  нанесен побой от познато лице.

         

              На 20.12.2018г. на основание чл.18, вр. с чл.1 ЗЗДН е  издадена заповед за незабавна защита, като ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Г..

 

          Ответникът е оспорвал молбата с довода, че не е бил във фактическо съпружеско съжителство с молителката и не са живели заедно, за съществуващи неуредени финансови взаимоотношения между тях .Оспорена е представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН доколкото не съдържа ясно, точно, конкретно посочване на акт на домашно насилие, не са посочени конкретни думи, изрази, жестове, механизъм на насилие.

 

          Видно от представения протокол за предупреждение е, че на 14.12.2018г. в гр.София, в 12.30 часа на основание чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР ответникът е бил предупреден да не се саморазправя с молителката Г..Протоколът е подписан от Д..

 

          По делото са разпитани трима свидетели Н. Г. – майка на молителката, Е. Б. нейна приятелка и Я. Д. приятел на ответника.

 

          Свидетелката Г. заявява, че от м.март на 2018г. до м.юли 2018г. страните са живяла заедно, докато Д. си бил позволил да я удари, в присъствието на нейната сестра Д., за което е издадено медицинско свидетелство.Докато живял у тях И. винаги държал висок тон.През деня двамата ходили на работа, след това се прибирали, вечеряли и нощували в жилището на свидетелката.На 24.11.2018г. тя и И. *** да резервират заведение за ***.Когато се прибрали в ***, ответникът бил спрял над училището на една пряка, успоредна на главната.Тя не го познала защото бил с кола на негов приятел.Виждайки, че слиза от колата свидетелката помислила,че това е момче на което му се е развалила колата.В. скочила в колата и се заключила, като казала и на нея да се заключи.Ответникът крещял обиди, но като я видял се дръпнал.Крещял нещо за кола, не може да уточни какво.Отишъл в ***, във *** в който работи, взел насила телефона и, казал и да „Тръгне с него”.След като тя му отговорила, че има клиенти той седнал да я изчака.През това време дъщеря й, прошепнала на клиентката,колежка на нейната по – малка дъщеря ***, да й звънне спешно.Клиентката изпратила съобщение на ***, която позвънила на полицията, които са отишли на място и са го качили в патрулката.На 18.12.2018г. молителката завела детето си за детска градина, като децата пътуват с бусче от *** до ***, качила детето в буса, като колата й била на спирката, ответникът отива, хваща я за косата, и насила я качва в негово ***.Тръгнали до Сапарева баня ,като той не спирал да й крещи по пътя.Свидетелката споделя, че ответникът ходил в дома им когато те не са там, но дъщерйя и не се показала.

 

          Свидетелката Е.Б. заявява, че страните са живяли заедно, но не може да посочи точен период от време.Сочи, че са се разделили в края на м.юли 2018г.Няколко пъти била свидетел на инциденти между тях.Конкретно на 18.12.2018г. тя имала записан час при молителката и трябвало да отиде при нея рано сутринта.Пътувайки от гр.*** към *** с кола, видяла на една отбивка колата на И., както и, че от едната страна излиза той, а от другата И..Накарала човека с който пътува да се върне.Той спрял зад колата и тя попитала какво се случва.И. крещял, карал се с нея, а тя споделила, че я е качил насила в колата.Телефонът й бил у И., ключовете, намерили под колата.И. попитал за телефон на приятеля й, като след като тя му отвърнала, че ще му го даде по късно, той и върнал телефона и ги закарал до спирката.Известно и е, че И. има претенции за пари, но не знае подробности.Заявява, че И. бил напръскан със спрей, тъй като слязъл от колата със зачервени очи и усетила аромата на спрей.Свидетелката разказа за друг инцидент през декември, в един понеделник, който не е предмет на делото.

 

          Свидетелят Я. Д. е приятел на ответника.Знае, че той има жена, с която съжителства без брак и от която има дете.Свидетелят заявява, че през периода м.март 2018г.- м.юли 2018г. ответникът е живял с тази жена- В..Знае, че имал любовна връзка с И., както, че е имал връзки и с други момичета.Заявява, че тя не е присъствала на празниците му и на празниците на неговите деца, което не би било така ако те са живели заедно.С И. всяка сутрин водят децата на училище, към осем без 15, след което сядат на кафе.През работните дни винаги са били заедно, и не знае да е бил на друго място преди Коледа.Заявява, че от  знае, че й бил дал около ***лева, които тя се задължила да му върне след няколко месеца.Присъствал на разговори в които той е искал да се разберат за връщането на парите, водени в нормален тон, преди коледните празници, като отговорът на И. бил, че тези пари няма да ги види.

 

          При тези данни с обжалваното решение съдът е уважил молбата.

 

          Решението е недопустимо.

 

          В чл.3 от ЗЗДН са посочени няколко групи лица, които могат да се възползват от защита по реда по ЗЗДН.Право да търсят защита по този закон се предоставя на пострадали, които се намират в определена връзка с извършителите на насилието.Тогава когато лицата не се намират в никой от посочените в чл.3 от ЗЗДН семейна, родствена или фактическа връзка молбата е недопустима.В случая молбата се основава на твърдението, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство.С оглед разпоредбата на чл.3 т.2 ЗЗДН това е връзка при която защита по ЗЗДН е допустима.Доколкото обаче ответникът отрича да е бил във фактическо съпружеско съжителство с молителката то в тежест на същата е да докаже този факт, провеждайки пълно и главно доказване.

 

          Легално определение за фактическо съпружеско съжителство в ЗЗДН липсва.Съществуват определения за фактическо съжителство на съпружески начала и фактическо извънбрачно съжителство в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ.Съгласно т.18 от пар.1 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество,"фактическо съжителство на съпружески начала" е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство, а според т.10 от ДР на Закона за чужденците в Република България „фактическо извънбрачно съжителство" е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала.    

 

          Настоящия съдебен състав счита, че фактическо съпружеско съжителство е налице тогава когато две лица от различен пол, съжителстват заедно въз основа на свободната им и независима воля, като поддържат взаимоотношения по между си и в отношенията с околните, идентични с взаимоотношенията между съпрузи при съществуващ брак, като признаването на това състояние не е свързано с някаква правно регулирана процедура.Става въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом и домакинство, като партньорите следва да са обвързани от взаимно уважение, разбирателство, подкрепа и грижи, като чрез общи усилия и според своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на тази общност.

 

          В случая за установяване на факта, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство ищцата ангажира гласни доказателства.Позовава се на показанията на свид.Г. – нейна майка и показанията на свид.Б. – нейна приятелка.От показанията на посочените лица обаче не се извличат сведения за осъществяване на обстоятелства, които в съвкупност да формират убеждението, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство.Свидетелката Г. установява, че за период около 4 месеца двамата живели в тяхното жилище, през деня ходили на работа, прибирали се, вечеряли и нощували у тях.Свидетелката Б. заявява, че  и  е известно, че двамата са живели заедно пред определен период от време, но не уточнява какъв.

 

          Липсват доказателства страните да са поддържали общо домакинство, за работа в домакинството и съвместно  участие в разходите за поддържането му, за осъществявани грижи един спрямо друг респ. естеството на същите, липсват данни ответникът притежавал ли е ключ от жилището, привнесъл ли е свои вещи  и какви, какви са били взаимоотношенията на страните с децата им.Не се установява в отношенията с околните партньорите да са поддържали взаимоотношения, както съпрузи,като с оглед показанията на свид.Д. – приятел на жалбоподателя,  за това, че молителката не е присъствала на организирани от него празненства, които не са опровергани,  следва, че това не  е било така.        

 

          Доколкото не са ангажирани доказателства съществувалата между страните връзка да разкрива признаците на фактическо съпружеско съжителство, то подадената от Г. молба за защита по ЗЗДН се явява недопустима.

 

          Като постановено по недопустима молба, обжалваното решение се явява недопустимо и следва да се обезсили, а предвид недопустимостта на молбата, производството да се прекрати.

 

          С оглед прекратяване на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК на жалбоподателя  следва да се заплатят разноски за водене на делото пред двете инстанции  в размер на 412.50 лева – платено адв.възнаграждение и платена д.т. по сметка на КнОС.

 

          Водим от горното, съдът

 

                                                    Р      Е      Ш      И:

 

          ОБЕЗСИЛВА   постановеното на  18.01.2019г. по гр.д.№2573/2018г. решение на Дупнишкия районен съд.

         

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от  И. Николова Г., ЕГН ********** *** срещу И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***  молба за защита от домашно насилие и

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

          ОСЪЖДА И. Н. Г., ЕГН ********** *** да заплати на  И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес *** деловодни разноски в размер на *** лева.

 

          Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване от страните пред САС в 1 – седмичен срок от връчването му на същите.

 

                                                          

 

                                                                     Председател:

                                                                          

                                                                             Членове: