РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300501138 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Д. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, против решение № 758/10.03.2022 г., постановено по г. д. № 182/2022 г. по
описа на РС Пловдив, с което жалбоподателят е задължен да се въздържа от
извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на
К. И. И., ЕГН **********, както и му е забранено да приближава К. И. И., жилището в
което живее в гр. Пловдив, както и местоработата и местата за социални контакти на
молителката за срок от дванадесет месеца, като жалбоподателят е задължен да
посещава Специализирана програма за работа с пълнолетни лица, извършители на
домашно насилие, наложена му е глоба в размер на 400,00 лева, като е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив 25,00 лева
държавна такса, а К. И. И., е насочена да посещава програма Психо-социално
консултиране с пълнолетни лица пострадали от домашно насилие, на адрес гр.
Пловдив, ул.***.
По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение се иска неговата отмяна. Сочи се, че първостепенният съд не е
установил правилно действителната фактическа обстановка по делото. Поддържа се,
че в действителност молителката след употреба на алкохол ставала агресивна и
обиждала жалбоподателя. Същото се случило и на *** г., когато започнала да чупи
очилата на жалбоподателя. В опит да я спре той хванал ръцете , от което били
причинени синините по тях. Сочи, че винаги се е отнасял с уважение към молителката
и не може да си обясни отстраняването и изхвърлянето му от общото жилище. Излага
съображения, че следва молителката да бъде изпратена в град ***, където са нейните
майка и брат и има идеални условия за живот.
1
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К. И. И., с който се оспорва
същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството пред Районен съд Пловдив е образувано въз основа на молба с
правна квалификация чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от К. И. И. против Д. Т. И.. В
същата са изложени твърдения, че страните са съпрузи от 06.06.1992 г., като в
последните години съпругът злоупотребявал често с алкохол и проявявал вербална и
физическа агресия към съпругата си. Сочи се, че през 2019 г. след подадена от страна
на молителката молба за защита по реда на ЗЗДН и издадена в нейна полза заповед за
незабавна защита, съпругът постъпил за едномесечен курс на лечение от
алкохолизъм в психиатричното отделение на УМБАЛ „***“ гр. Пловдив, но скоро след
това отново започнал да употребява денонощно алкохол. Като конкретен акт на
домашно насилие, по повод на което се търси закрила, молителката сочи *** г. вечерта
в 20:09 ч., когато ответникът, след значителна употреба на алкохол, търсейки
ключовете на апартамента, за да излезе за поредната бутилка алкохол, обвинил
молителката, че ги е скрила, обърнал се към нея с думите: „Давай ключовете, че ще те
изхвърля навън“, след което започнал да скубе косата и нанесъл удари по главата,
горните и долните крайници. Молителката прекарала нощта в страх за живота си и
безсъние. Свидетели на инцидента нямало. Отправено е искане да бъде издадена
заповед за защита.
В хода на първоинстанционното производство ответникът не е взел становище и
не е ангажирал доказателства.
За да постанови обжалваното сега решение, с което молбата за защита е уважена,
районен съд е приел, че описаното в молбата поведение на ответника от *** г.
представлява психически и физически тормоз и предвидената в ЗЗДН защита, е
дължима.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.
Молителката попада в кръга на лицата, имащи право на защита, а ответникът в кръга
на лицата, посочени като извършители съгласно чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Молбата за защита
е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН,
поради което подлежи на разглеждане.
Относно правилността на атакуваното с жалбата решение:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва
легална дефиниция на понятията „психическо и емоционално насилие“, но наложеното
в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата
неприкосновеност на дадено лице, чрез принуда или заплахи, вербално насилие,
тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на
обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата
на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха,
тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото
2
добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ
правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за наличие на
психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не
само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
С оглед специфичната сфера на проявление на така квалифицираното
противоправно поведение, в по-голяма част от случаите на такова насилие е
невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в
ГПК. Поради това в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е предвидено, че при липса
на други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание декларация
на молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Последната се ползва със самостоятелна
доказателствена стойност, която обаче не следва да е разколебана с оглед останалия,
събран по делото доказателствен материал. При липса на проведено насрещно
доказване от ответната страна, декларацията има качеството на достатъчно
доказателство за основателност на депозираната молба.
От фактическа страна няма спор, а и от представеното на л. 6 от делото на РС
удостоверение за сключен граждански брак, се установява, че страните са съпрузи, като
граждански брак са сключили на 06.06.1992 г.
С оглед доводите във въззивната жалба не се оспорва, че вечерта на *** г.
жалбоподателят и молителката са били сами в семейното си жилище в гр. П., ***, като
помежду им е възникнал конфликт. Спорно се явява това дали в конкретната ситуация
жалбоподателят е насилник или жертва на насилие. Твърди се, че конфликтът е
провокиран от самата молителка, а синините по ръцете ѝ са в резултат от самозащитата
на жалбоподателя, който я задържал, за да не чупи тя очилата му.
В подкрепа на твърденията си относно сочения акт на домашно насилие,
молителката е ангажирала декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и писмени доказателства
- лист за преглед на пациент, допълнителен лист за преглед на пациент и
съдебномедицинско удостоверение № 1/2022 г. (л. 7 -л. 9 от делото на РС).
Декларирана е отправена към молителката заплаха, че ще бъде изхвърлена навън, както
и осъществени удари по главата, долните и горните крайници. От посочените
медицински документи се установява, че на 02.01.2022 г. молителката е посетила
УМБАЛ „***“ЕАД с оплаквания за болки в главата, лява ръка и десен крак, като е
имала видим оток на лява скула, а на 04.01.2022 г. са установени следните
увреждания: по задна повърхност на лявата лакътна става – овално кръвонасядане с
кафеникаво-синкав цвят и жълто-зелена периферия и размери 9/6 см, което е леко
оточно и болезнено при палпация; по предната повърхност на дясната предмишница в
долна трета – овално кръвонасядане с кафеникаво-синкав цвят и жълто-зелена
периферия, с размери 5/3 см.; по предната повърхност на дясната подбердица в средна
трета – овално кръвонасядане с кафеникаво-синкав цвят и жълто-зелена периферия, с
размери 3/2 см.
За опровергаване и установяване на защитната си версия, жалбоподателят не е
ангажирал доказателства. Поради това доказателствената стойност на декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е разколебана. Медицинските документи (л. 7 - л. 9 от делото на
РС) съответстват на декларираното, доколкото установяват, че молителката е
потърсила медицинска помощ в рамките на 24 часа от твърдения акт на домашно
насилие, като тогава са установени по тялото , описаните в молбата за защита
физически наранявания. Последните от своя страна съответстват на посочения в
молбата и декларацията начин на увреждане.
От изложеното до тук се налага несъмнен извод за осъществен спрямо
молителката акт на физическо и психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
3
ЗЗДН. Необходима е намеса във взаимоотношенията между страните в рамките,
поставени от ЗЗДН за защита на молителката и преустановяване на констатираното
посегателство и последващата му ескалация. С оглед характера на извършеното
насилие, неговия интензитет и продължителност, адекватни се явяват мерките,
предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН, втората за срок от дванадесет
месеца, както и размер от 400,00 лева глоба, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед крайния изход от спора разноски за въззивното производство се дължат
на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но поради липсата на
съответно искане, не следва да се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 758/10.03.2022 г., постановено по г. д. № 182/2022
г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4