№ 15015
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Б.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110133325 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Биляна Кирилова
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 33325 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „..............” АД, с ЕИК ........... със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „.................., представлявано от
изпълнителните директори К.Ч.Б.В.С.Г.Е.Б., против „.................“ АД, с ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „............ представлявано от изпълнителните
директори В.С.Д.Р.Г.М.Р.Ц. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
02.02.2020 г. в гр. Враца, „............ сключило с ищеца застраховка „Комфорт за бизнеса“ за
сграда за нискорисково производство и машини, съоръжения и оборудване, находящи се в
гр. Враца, ................. обективиран в застрахователна полица № 111220061001474 със срок на
действие от 03.02.2020 г. до 02.02.2021 г. На 01.10.2020 г., в срока на действие на договора,
настъпило застрахователно събитие – токов удар, при което „............ претърпяло
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на модул за захранване и управление на ел.
двигател с каталожен № 20-2293-1 на машина за балансиране и диагностициране на
автомобилни гуми за радиално биене и странично дърпане, модел GSP9702-DD-R-L, сериен
№ ЕК9376, производител “Hunter Engineering”. Увреденото лице завело претенция при
ищеца, по повод на което била образувана преписка по щета № 1112213206331, по която
ищецът първоначално е отказал да заплати обезщетение по повод на писмо на „............. С
решение от 11.08.2021 г. по гр.д. № 3512/2020 г. по описа на РС – Враца, ищецът бил осъден
да заплати на „............ сумата от 1 974 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени вследствие на настъпило на 01.10.2020 г. застрахователно
събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 588,96 лв. – направени по делото разноски.
Решението било постановено при участието на трето лице помагач „............. На 09.09.2021 г.
ищецът платил на увреденото лице сумата от общо 2 705,53 лв., от която: сумата от 1 974 лв.
– главница, сумата от 588,96 лв. – разноски и сумата от 142,57 лв. – законна лихва. С
плащане на застрахователното обезщетение застрахователят се суброгирал в правата на
увреденото лице. Излага твърдения, че на 16.11.2021 г. изпратил покана до „............ за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, но не получил плащане до
предявяване на исковата претенция. Моли съда да осъди ответника да плати на ищеца
сумата от 2 720,53 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разходи в размер на 15 лв., сумата от 210 лв. – лихва за забава за периода от
26.09.2022 г. до 12.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата претенция – 15.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата,
както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на
чл.131 от ГПК от ответното дружество „............, с който оспорва исковите претенции като
неоснователни. Не спори наличието на договорни отношения между ответника и „............,
което дружество е потребител на ел. енергия, доставяна от ответника при общи условия.
Оспорва твърдението за причинени вреди в резултат на токов удар на 01.10.2020 г., довело до
твърдяните вреди. Оспорва констативен протокол от 01.10.2020 г. на ръководителя на сервиз
„Емвеко“ АД. Твърди, че доставяната ел. енергия на процесната дата е била без отклонения
от изискуемото качество и показатели, както и че не били постъпвали други оплаквания от
потребители в района. Излага твърдения за поддържане и експлоатиране на електрическите
съоръжения до границата на собственост. Оспорва възникване на отговорност за вреди след
границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя. Твърди, че на
01.10.2020 г. не били регистрирани прекъсвания на електроснабдяването. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба Моли съда да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия като доказателство заверен препис от констативен протокол от 01.10.2020
г. се установява, че при оглед на техническата изправност на оборудване, инсталирано в
сервизен център на „............ е установен дефект, причинен от токов удар на машина за
балансиране и диагностициране на автомобилни гуми за радиално биене и странично
дърпане, модел GSP9702-DD-R-L, сериен № ЕК9376, производител “Hunter Engineering”. От
представения заверен препис от Констативен протокол № 80 от 05.10.2020 г., подписан от
представители на „ЧЕЗ РБ“ АД и потребителя „............, се установява, че на 01.10.2020 г.,
около 11,00 ч., е имало прекъсване на захранването, в резултат на което е повредена машина
за балансиране Хънтър, за която е установено, че не работи.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № 111220061001474 от 02.02.2020 г., е видно, че между „............, в качеството му на
собственик на сграда за нискорисково производство, машини, съоръжения и оборудване, и
ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Комфорт за бизнеса ” със срок
на покритие от 03.02.2020 г. до 02.02.2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при „..............” АД е
била образувана преписка по щета № 1112213206331, по която щета на 03.09.2021 г.
застрахователят е платил обезщетение в размер на 2 705,53 лв. по сметката на увреденото
3
лице „.............
Видно от приетата като доказателство покана, на 12.08.2022 г. ищецът е поканил
ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № 1112213206331 в
размер на 2 720,53 лв. с включени ликвидационни разноски от 15 лв., поканата получена на
19.08.2022 г. По повод на поканата ответното дружество е изпратило до ищеца писмо на
26.09.2022 г., от което се установява, че на 01.10.2020 г. няма регистрирани изключвания на
електрозахранването.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че същият
притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от ДКЕВР, както и
че е сключил Договор за задължителна застраховка „Обща гражданска отговорност към
трети лица и отговорност на продукта“ № 17-389 от 31.08.0017 г. със ЗАД „................... с
период на покритие от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г. Видно от Анекс № 3 от 17.07.2020 г. към
същия договор периода на покритие е от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г.
Като доказателство по делото са приети общите условия на договорите за използване
на електроразпределителната мрежа на „.............
От приложеното гр.д. № 3512/2020 г. по описа на РС – Враца се установява, че с
Решение № 260419 от 11.08.2021 г. съдът е осъдил „..............” АД да заплати на „............ по
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 във връзка с чл. 386, ал. 2 от КЗ, сумата от 1 974 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на модула за захранване и управление на ел. двигателя с каталожен № 20-2293-1
на машина за балансиране и диагностициране на автомобилни гуми за радиално биене и
странично дърпане, модел GSP9702-DD-R-L, сериен № ЕК9376, производител “Hunter
Engineering”, дължимо по договор за застраховка „Комфорт за бизнеса“, обективиран в
застрахователна полица № 111220061001474 от 02.02.2020 г., причинени вследствие на
настъпило на 01.10.2020 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е присъдил и разноски. Решението е постановено
при участието на „............, в качеството му на трето лице помагач на „..............” АД.
Независимо от обстоятелството, че върху решението не е посочен моментът на влизане в
сила на съдебното решение, от извършеното отбелязване се установява, че на 20.09.2021 г.
делото е било прономеровано, прошнуровано и подпечатано с печата на РС – Враца, а от
приложените отрязъци от съобщение за съда се налага извод, че решението е влязло в сила
на 10.09.2021 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на машина за балансиране и диагностициране на автомобилни гуми за радиално
биене и странично дърпане, модел GSP9702-DD-R-L, сериен № ЕК9376, производител
“Hunter Engineering”, по сключен договор за застраховка „Комфорт за бизнеса“, обективиран
4
в застрахователна полица № 111220061001474 от 02.02.2020 г., при ищцовото дружество,
образуване на преписка по щета при ищеца № 1112213206331, както и заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице р размер на 2 705,53 лв. С влязло в
сила решение е установен фактическият състав на деликта и размера на увреждането от 1
974 лв., като решението е било постановено при участието на „............ в качеството му на
трето лице помагач на страната на застрахователя.
Съобразно с разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ застрахователят има право на
регресен иск срещу застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски. За да се ангажира тази отговорност следва да се докажат елементите от
фактическия състав на деликта, а именно: противоправно поведение, вреди и причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдените от
ищеца причинени вреди.
В конкретния случай съдът е обвързан от влязлото в сила съдебно решение по
смисъла на чл. 299 от ГПК. Съобразно с чл. 223, ал. 2 от ГПК мотивите на решението са
задължителни за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го
е привлякла. Ето защо настоящият съдебен състав следва да се съобрази с влязлото в сила
Решение № 260419 от 11.08.2021 г. по гр.д. № 3512/2020 г. по описа на РС – Враца.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 410, ал. 1 от КЗ към причинителя на вредите. Съдът, с оглед на събраните доказателства,
приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с
настъпилите вреди в резултат на действията на ответника. С оглед на извършеното плащане
и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу причинителя на
вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
410, ал. 1 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на увреденото
лице до размера на обезщетение на обща стойност 1 974 лв., както и на направените
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Исковата претенция за сумата от 1 989 лв. като
основателна и доказана следва да бъде уважена, а за разликата над сумата от 1 989 лв. до
първоначално претендирания размер от 2 705,53 лв. същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя
обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по
чл. 86 от ЗЗД. Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от датата на плащането, но
длъжникът по него не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2
от ЗЗД. Предвид изложеното вземането за лихва върху главницата от 1 989 лв. е
основателно, считано от получаване на поканата до окончателното уреждане на
взаимоотношенията между страните. От събраните по делото писмени доказателства се
5
установява, че ответникът е бил уведомен на 19.08.2022 г. Ето защо исковата претенция се
явява основателна за претендирания период от 26.09.2022 г. до 12.06.2023 г. На основание
чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма, съдът определя размера на
лихвата за забава върху главницата от 1 989 лв. в размер на 156,44 лв. Исковата претенция
като основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата от 156,44 лв., като за
разликата над тази сума до размера от 210 лв. следва да бъде отхвърлена.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата
молба – 15.06.2023 г. до изплащане на сумата, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, същото се явява
основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца
следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 508,22 лв. от общо
направените разноски в размер на 748,80 лв., от които: сумата от 158,80 лв. – платена
държавна такса и сумата от 590 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Относно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, същото се явява основателно,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. В полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 32,13 лв. от общо направените разноски от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „.................“ АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „............ представлявано от изпълнителните директори В.С.Д.Р.Г.М.Р.Ц. ДА
ЗАПЛАТИ на ..............” АД, с ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „.................., представлявано от изпълнителните директори К.Ч.Б.В.С.Г.Е.Б., на
основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 989 лв. /хиляда деветстотин
осемдесет и девет/, представляваща платено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разходи в размер на 15 лв., сумата от 156,44 лв. /сто петдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/ – лихва за забава за периода от 26.09.2022 г. до 12.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция
– 15.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 508,22 лв. /петстотин и осем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за сумата
над 1 989 лв. до първоначално претендирания размер от 2 720,53 лв. /две хиляди
седемстотин и двадесет лева и петдесет и три стотинки/ и за лихва за сумата над 156,44 лв.
6
до първоначално претендирания размер от 210 лв. /двеста и десет лева/.
ОСЪЖДА ..............” АД, с ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.................., представлявано от изпълнителните директори К.Ч.Б.В.С.Г.Е.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на „.................“ АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „............ представлявано от изпълнителните директори В.С.Д.Р.Г.М.Р.Ц. на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 32,13 лв. /тридесет и два лева и тринадесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7