№ 5166
гр. Варна, 22.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100501998 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 71371/05.09.2024 г. от
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. Х.
И., срещу Решение № 3106/16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 9021/2023 г.
по описа на ВРС, 7 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника
обективно кумулативно съединени искове срещу И. П. Л. с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че въззиваемата страна дължи на
въззивника сумата от 179.89 лева, представляваща незаплатени мрежови
услуги в обект с абонатен № **********, клиентски № **********, находящ
се в гр. Варна, ул. „Добротица“ № 8-80022-Времянка, обективирани във
фактури, издадени в периода от 20.07.2020 г. до 05.07.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 14.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението., както и сумата
от 28.44 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на
всяко задължение по всяка фактура до 02.09.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 12359/2022 г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закони, както и в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал. Въззивникът твърди, че собственият на насрещната
страна обект представлявал „времянка“, за който бил подаван трифазен ток,
използван единствено за небитови нужди, видно от приложените по делото
констативни протоколи № 1331421/03.10.2018 г. и № 6117199/30.07.2021 г.,
което заповедният съд не съобразил при постановяване на решението. Твърди,
1
че правоотношението между страните възникнало по силата на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и по-конкретно сочи чл. 97, ал. 1, т. 4 от същия, който
обвързва правоотношението с титуляря на вещното право на собственост.
Навежда доводи за наличие хипотезата на §1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ, с което
аргументира, че насрещната страна е „небитов клиент“ с оглед
обстоятелството, че обектът бил записан в база данни на дружеството като
стопански. Излага, че въззивното дружество е доставчик от последна
инстанция съгласно чл. 104 от Правилата за търговия с електрическа енергия
/ПТЕЕ/. С последните изменения в ЗЕ и в частност чл. 94а от същия от кръга
клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти,
независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени, с което
обстоятелство аргументира, че договорът за доставка на електрическа енергия
при общия условия бил прекратен.
Въззивникът твърди, че за клиентите, които след 01.10.2020 г. не могат
да бъдат снабдявани от крайния снабдител, било предвидено в §15, ал. 2 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ при хипотеза до 30.09.2020 г., клиент по §15, ал. 1, който не
е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от
досегашния му доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензия по чл.
39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. Изложено е в жалбата, че доставчикът сключвал типов
договор с клиентите, които до 30.09.2020 г. вкл. не били сключили договор с
търговец на електрическа енергия със срок на действие до 01.10.2020 г. до
30.06.2021 г. Сочи хипотезата на §15, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, според която
клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г.
преминавали служебно на доставчик от последна инстанция /ДНИ/. Съгласно
чл. 29 (1) от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащали от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени, като комисията определяла и цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и т. н. На подробно изложени в
жалбата основания и доводи се иска отмяна оспореното решение, както и
присъждане на направените разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. П. Л. депозира
писмен отговор, чрез особения представител адв. Л. Р., в който се застъпва
становище за неоснователност на изложените във въззивната жалба твърдения
и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна сочи, че не било безспорно установено по делото
ползването на електрическа енергия за процесния обект за небитови нужди.
Излага, че по делото не бил представен договор за предоставяне на услуга, от
който да се потвърди, че обектът е използван за стопанска дейност. Твърди, че
няма съвпадение между действителния адрес на обекта и този, посочен от
насрещната страна. Посочва, че в представения по делото констативен
протокол № 1331421/03.10.2018 г. за монтаж на електромер бил подписан от
2
Цвета Михайлова в качеството й на свидетел на монтажа, което по никакъв
начин не обвързвало въззиваемата страна с доставянето на електрическа
енергия. На изложените в отговора основания и доводи твърди недоказаност
на исковите претенции. Отправено е искане за потвърждаване на оспореното
решение, както и разноски за особен представител.
По доказателствата:
По отношение на наведените в отговора на въззивната жалба твърдения
за нарушение на процесуалните правила при разпределянето на
доказателствената тежест в доклада по делото, съдът намира, че оплакването в
тази насока е неоснователно, което обуславя извод за липса на основания за
допълване на доклада, изготвен от първоинстанционния съд.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание
чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 71371/05.09.2024 г. от
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г,
чрез адв. Х. И., срещу Решение № 3106/16.08.2024 г., постановено по гр. д. №
9021/2023 г. по описа на ВРС, 7 състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивника обективно кумулативно съединени искове срещу И. П. Л., ЕГН
**********, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
въззиваемата страна дължи на въззивника сумата от 179.89 лева,
представляваща незаплатени мрежови услуги в обект с абонатен №
**********, клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, ул.
„Добротица“ № 8-80022-Времянка, обективирани във фактури, издадени в
периода от 20.07.2020 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.09.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението., както и сумата от 28.44 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко
задължение по всяка фактура до 02.09.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
12359/2022 г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.12.2024 г., от 14,00 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
3
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към
ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4