Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.10.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2303/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от СНЦ „М.“, с което са предявени срещу „Б.т.к.“ ЕАД искове с правно основание чл.94 ЗАПСП. Твърди се от ищеца, че има качеството на организация за колективно управление на авторски права, а авторите на песента „Рекап Мюзик“, и „Хейвън – основна музикална тема“, „Хейвън – финалан музикална тема“ - Ш.Б.П.; „Хейвън – начална музикална тема“ -А.Ф., и „И уан лого“ – Д.А.М., са членове на организациите за колективно управление на права BMI, ASCAP и SOCAN, които са му отстъпили правото да използва произведенията им. Сочи се в исковата молба, че ответникът притежава регистрация за разпространение чрез кабел и сателит програма с търговско наименование „Виваком Арена“, в която е бил използван сериалът „Хейвън“ и на 01.08.2018 г. е бил излъчен епизод 25 от сезон 5, а на 11.08.2018 г. е предаван по кабел в часовия диапазон 22-23.00 часа с включени посочените по-горе музикални произведения, но без да са отстъпени авторски права, с което е увредил носителите им, които са членове на организации за управление на права, с които ищецът е сключил договори за двустранно представителство. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от по 500 лв. за текста и по 500 лв. музиката на всяка песен.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че сериалът „Хейвън“ и епизод 25 от сезон 5 е излъчен по телевизионната програма „Виваком Арена“ с уредени авторски права, включително за музикалните произведения, които са част от него. Тези права произтичат от сключен на 01.01.2017 г. договор с „А П.Ф.“ ЕООД за лицензиране на аудио-визуални произведения за периода до 31.12.2019 г., в обхвата на който попада процесният сериал и епизод от него. Доставчикът на съдържание по този договор е гарантирал, че е уредил отношенията с носителите на авторски права. Сочи се, че с договор от 09.03.2015 г. на „П.В.“ ЕООД са предоставени от “Entertainment television production”Ltd правата за разпространение на сериала, а с договор от 2017 г. тези права са предоставени от „П.В.“ ЕООД на „А П.Ф.“ ЕООД. Процесният сериал и епизод е бил излъчен с уредени лицензионни права по силата на посочените договори. Не следва да се приеме, че носител на авторските права на територията на България е само ищецът, защото авторите са отстъпили правата си на продуцента. Освен това се оспорва, че ползването на процесните музикални произведения е договорено чрез организация за колективно управление на права и договор между ищеца и BMI, ASCAP и SOCAN.
Представено е удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права N 62-00-0152/27.10.2011 г., от което се установява, че ищецът е регистрирано по реда на чл.40б ЗАПСП в регистъра на Министерство на културата като организация за колективно управление на следните категории права – възпроизвеждане на музикални произведени и на литературни произведения, свързани с музика, разпространение на записи, съдържащи такива произведения, публични изпълнение на такива произведения, излъчване на такива произведения по безжичен път, предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга далекосъобщителна мрежа, предлагане по безжичен път или по кабел на достъп до неограничен брой лица до такива произведения, преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения.
Представен е договор от 03.01.1994 г., сключен между ищеца и „Б.М.И.“, от който се установява, че на ищеца е предоставено правото върху излъчване и публично изпълнение на произведения на дружеството.
Представен е договор от 01.08.1993 г., сключен между ищеца и „Американско дружество на композиторите, авторите и издателите“, от който се установява, че на ищеца е предоставено правото да лицензира публично изпълнение на музикални произведения на територията на България.
Представен е договор за взаимно представителство от 09.08.1994 г., сключен между ищеца и „Дружество на композиторите, авторите и музикалните издатели на Канада, от който се установява, че на ищеца е предоставено правото на публично изпълнение на музикални произведения на територията на България.
Представено е лицензионно споразумение от 09.05.2015 г., сключено между „Е.У.Т.П.ЛТД“ и „П.В.“ ЕООД, с който е предоставено правото да се излъчва на територията на България филмов сериал „Хейвън“ – сезон 1 и сезон 2.
Представено е споразумение от 01.03.2017 г., сключено между „Е.У.Т.П.ЛТД“ и „П.В.“ ЕООД относно правото да се излъчва филмов сериал „Хейвън“ – сезон 5.
Представен е договор от 03.01.2017 г., с който „П.В.“ ЕООД е прехвърлил на „А П.Ф.“ ЕООД изключителното право да излъчва по телевизионен канал „Виваком арена“ на територията на България на филмови заглавия, посочени в приложения, сред които и сериал „Хейвън“ – сезон 3, сезон 4 и сезон 5.
Представен е договор от 01.01.2017 г.,
сключен между ответника и „А П.Ф.“, както и допълнително споразумение от
03.07.2017 г., ведно с приложение N 2, с който на ответника е предоставено правото да използва
аудио-визуални произведения, ведно с Приложение N 2.
Към договора е сключено допълнително споразумение от 03.07.2017 г.
Представено е споразумение от 28.11.1994 г., сключено между А.А.Ф. и Американска организация на композиторите, авторите и издателите, с което на организацията е предоставено правото да предоставя лицензии върху публични изпълнения.
Представено е споразумение от 15.10.1983 г., сключено между Асоциация на композиторите, авторите и музикалните издатели на Канада и Д.А.М., с който на организацията са възложени всички права върху изпълненията на автора.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.95 ал.1 ЗАПСП.
По приложимия закон. Доколкото се твърди, че процесните музикални произведения, върху които авторски права имат чужди лица, са били използвани на територията на България, случаят попада в хипотезата на чл.99 ал.1, т.3 ЗАПСП. Следователно за отношенията между страните следва да се прилагат правилата на ЗАПСП.
Установи се от представеното по делото удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права N 62-00-0152/27.10.2011 г., че ищецът е регистрирано по реда на чл.40б ЗАПСП в регистъра на Министерство на културата като организация за колективно управление на следните категории права – възпроизвеждане на музикални произведени и на литературни произведения, свързани с музика, разпространение на записи, съдържащи такива произведения, публични изпълнение на такива произведения, излъчване на такива произведения по безжичен път, предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга далекосъобщителна мрежа, предлагане по безжичен път или по кабел на достъп до неограничен брой лица до такива произведения, преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения.
От притежаваното качество на организация за колективно управление на права произтича процесуалната легитимация на ищеца да води исковете по чл.95 ал.1 ЗАПСП, с които се осъществява защита по съдебен ред на чужди материални /авторски/ права, но в този случай изискването на конституиране на носителите на правата не намира приложение – чл.95в ал.1 и ал.2 ЗАПСП.
Нормата на чл.95в ал.2, изр.2-ро ЗАПСП предвижда, че организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7. Тази норма има процесуален характер, поради което в действащата си редакцията следва да се прилага и за настоящия „висящ“ правен спор. Следва обаче да се спомене, че още с изменението на закона през 2014 г. - ДВ, бр. 21 от 2014 г. е предвидено в нормата на чл.95а ал.2 че „oрганизациите по ал. 1, т. 1, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове“.
След като се установи, че ищецът има качеството на организация за колективно управление на права, следва да се приеме, че за успешното провеждане на предявените искове ищецът е освободен от тежестта да докаже индивидуалните права на управление, съответно за защита, поверени му от сродни организации от чужбина, с които е сключил договори за взаимно представителство на техни членове. Това означава, че за основателността на исковете в конкретния случай не е необходимо да се доказва, че авторите на процесните музикални произведения Ш.Б.П., А.Ф. и Д.А.М. са предоставили правото на управление на дружествата от САЩ и Канада, с които ищецът е сключил договорите, представени по делото, действието на които е било продължавано.
С определение по чл.140 ГПК от 11.-03.2019 г. на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът разпространява телевизионна програма с търговско наименование „Виваком Арена“, в която през м.08.2018 г. е бил предаван сериалът „Хейвън“ епизод 25 от сезон 5, в който са включени посочените в исковата молба музикални произведения, чиито автори са Ш.Б.П., А.Ф. и А.М., както и че тези автори са членове на чуждестранните организации за управление на авторски права - BMI, ASCAP и SOCAN. Тези безспорно установени факти са в подкрепа на предявените искове, доколкото по делото са представени договори, по които посочените по-горе чуждестранни организации за колективно управление на права са предоставили на ищеца правата върху произведения на дружеството.
Систематичното тълкуване на нормите на чл.18 ал.2, т.5 и т.8 ЗАПСП и на чл.15 ал.5 ЗАПСП налага правния извод, че когато едно музикално произведение е включено в друго по вид произведение, обект на друго авторско право, какъвто е филмът – чл.3 ал.1, т.4 ЗАПСП, авторът на музикалното произведение не загубва своето авторско право върху музикалното произведение, както и че носителите на авторски права върху филма /режисьор, сценарист и оператор, респ. продуцент/ не придобиват авторски права върху включеното във филма музикално произведение, доколко музикалното произведение и филмът са различни обекти на авторското право.
Този правен извод на съда се подкрепя и от нормата на чл.62 ал.2 ЗАПСП, която изрично предвижда, че авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
Сред правата, с които разполага ищецът, е правото на предаване и препредаване на авторските музикални произведения по кабел или друга далекосъобщителна мрежа – чл.18 ал.2, т.5 ЗАВСП. Както се спомена по-горе с определението за доклад по чл.140 ГПК е прието за безспорно установено, че ответникът разпространява телевизионна програма с търговско наименование „Виваком Арена“, по която през м.08.2018 г. е бил предаван епизод 25 от сезон 5 на филмов сериал „Хейвън“, в който са включени посочените в исковата молба музикални произведения, чиито автори са Ш.Б.П., А.Ф. и А.М..
Ответникът попада сред кръга от лица, визирани в пар.2, т.6 от ДР на ЗАПСП като „ползватели“, но според съда в случая ответникът е ползвател на филм „Хейвън“, който представлява отделен обект на авторско право по чл.3 ал.1, т.4 ЗАПСП. Ответникът не е „ползвател“ по смисъла на пар.2, т.6 от ДР на ЗАПСП на музикалните произведения, включени във филма, който представлява самостоятелно произведение и има качеството на отделен обект на авторското право. В този смисъл са и нормите на чл.95б ал.1 и на чл.72 ЗАПСП, от които може да се достигне до извод, че когато без разрешение се предава по кабел обект по чл.72 /филм/ нарушението касае обекта по чл.72 като цялостно произведение. В този смисъл съдът приема, че в такава хипотеза легитимиран да търси съдебна защита е носителят на сродното право по чл.72 – продуцентът, а участвалите в създаване на филма лица – режисьор, сценарист, оператор и автори на музиката не могат да търсят отговорност от лице, предавало по кабел или излъчвало филма.
Важно е да се отбележи, че не е налице самостоятелно ползване на музикалните произведения на Ш.Б.П., А.Ф. и Д.А.М. от ответника, който е предавал/излъчвал филм, в който музикалните произведения на посочените автори са инкорпорирани от продуцента. Случаят попада в хипотезата на чл.63 ал.1 ЗАПСП, според която ползването на музикалното произведение като част от филм или друго аудио-визуално произведение се урежда с договор, сключен между автора на музиката и продуцента, а според ал.2 продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права.
След като процесните музикални произведения са включени във филм „Хейвън“, който представлява отделен обект на авторско право по чл.3 ал.1,т.4 ЗАПСП, правото на вторично ползване на филма по чл.64 ЗАПСП може да се отстъпи от продуцента, който на основание чл.72, т.3 ЗАПСП е носител на сродното право върху филма- не се спори, че „Е.У.Т.П.ЛТД“ е продуцент.
Нормата на чл.63 ал.1 ЗАПСП предвижда, че авторите по чл. 62, сред които и авторите на музиката, сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго, или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел.
По делото не е представен договор, с който да е уговорено „друго“, поради което съдът приема, че носителите на авторски права по чл.62, сред които са и авторите на процесните музикални произведения, са отстъпили на продуцента на филма правото на предаване и излъчване на филма, който представлява цялостно произведение и отделен обект по чл.3 ал.1, т.4, в който е включена музиката. В този смисъл продуцентът притежава правото да отстъпва вторично ползване по чл.64, вр. с чл.90а ал.1, т.3 и т.4 ЗАПСП, защото на основание чл.72, т.3 е носител на сродно право върху целия филм, с включената в него музика.
Важно е да се отбележи, че ищецът е наясно с това, че процесните музикални произведения са включени /инкорпорирани/ във филма „Хейвън“ и че не са ползвани отделно от филма, но в обстоятелствената част на исковата молба не е повдигнал фактическото твърдение, че авторите на музиката не са сключили с продуцента на филма „Хейвън“ договор по чл.63 ал.1 ЗАПСП или че е сключен договор, но не са предоставили на продуцента правото да предава и препредава по кабел филма с включените в него музикални произведения.
Едва с молба от 18.04.2019 г. е повдигнато от ищеца твърдението, че „Е.У.Т.П.ЛТД“, който е продуцент на филм „Хейвън“ и е пръв по веригата от договори за предоставяне правото да се предава филма, не притежава правото да разрешава „по-нататъшното“ използване на музиката във филма. Ищецът твърди, че продуцентът няма право да разрешава „по-нататъшното“ използване на включената във филма музика, но не отрича, че е сключен договор по чл.63 ЗАПСП и след като не е представен договор, с който да е уговорено „друго“, съдът намира, че всички носители на авторски права по чл.62 ЗАПСП, включително и авторите на музиката, са предоставили на продуцента правото на излъчването на филма по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел.
След като ищецът не оспорва, че „Е.У.Т.П.ЛТД“ е продуцент и не оспорва да е бил сключен договор между продуцента и носителите на авторски права по чл.62, авторите на музикалното произведение, не могат да ограничават правата на продуцента върху филма, в който са включени техните музикални произведения. От създаване на филма по възложение на продуцента възниква в негова полза сродното право по чл.72 ЗАПСП върху филма като отделен обект и цялостно произведение, а продуцентът не е длъжен да иска от авторите на музиката последващо разрешение за „по-нататъшно“ използване по отношение на включените във филма техни музикални произведения, както не е длъжен и да иска разрешение от режисьора, сценариста и оператора.
Да се приеме тезата на ищеца, означава да се изисква от крайния ползвател на филма да сключва не договор с продуцента на филма или с лица, на които продуцентът е отстъпил права, а да сключва договори с режисьора, със сценариста, с оператора, както и с авторите на музиката. „Е.У.Т.П.ЛТД“ е продуцент на филма и той е правоимащ върху филма, а носителите на авторски права по чл.62 ЗАПСП не участват в отношенията по разрешаване да се предава филма, който с включената в него музика представлява цялостно произведение и отделен обект на интелектуална собственост, който принадлежи на продуцента.
Нормата на чл.62 ал.2 ЗАПСП следва да се тълкува в смисъл, че на посочените в тази норма носители на авторски права не може да се отрича участието в създаването на филма, както и че без тяхно съгласие не може да се внасят промени в произведението, но не и в смисъл, че от всеки от авторите следва да се иска разрешение за предаване на филма. В този смисъл съдът намира, че не може да се изисква от ответника да представя договор, сключен между продуцента на филма и авторите на музиката, доколкото не се оспорва сключването на такъв договор, а се оспорва, че продуцентът няма право да разрешава „по-нататъшно“ използване на музиката, включена в създадения по негова поръчка филм.
Филмовият продуцент попада сред кръга от лица, посочени в пар.2, т.6 от ДР на ЗАПСП и има качеството на „ползвател“ на музикалните произведения, включени във филма, но на основание чл.90а ал.1, т.4 ЗАПСП продуценът притежава правото да разрешава срещу заплащане предаването и препредаването на филма по кабел и да отстъпва правото да се използва цялостното произведение -филм, включващо и музиката.
Ако все пак отношенията между авторите на музиката и продуцента не са уредени, исковете следва да се насочат срещу продуцента „Е.У.Т.П.ЛТД“, който е разрешил филмът с включената в него музика да се предава на територията на България.
От страна на ответника не се оспорва, че правата върху филма принадлежат на „Е.У.Т.П.ЛТД“ - продуцент, а от представените доказателства се установява, че ответникът има правото да предава филма на територията на България - лицензионно споразумение от 09.03.2015 г., с което „Е.У.Т.П.ЛТД“ в качеството на лицензодател е предоставил на „П.В.“ правото да разпространява филма „Хейвън“, а „П.В.“ е отстъпил правата с договор от 03.01.2017 г. на „А П.Ф.“ ЕООД, от който ответникът черпи права по силата на договор от 01.01.2017 г. Ако по тази верига има някаква нередност относно правата върху филма, право на иск за нарушение на авторско право има продуцентът, защото на територията на България се предава филмът като цялостно произведение /с включена в него музика/.
Когато по поръчка на продуцент е създаден един филм, който представлява цялостно произведение и обект на сродно право по чл.72 ЗАПСП / т.3 /, легитимиран да води иск за съдебна защита относно предаване на филма по кабел без разрешение е единствено носителят на сродното право – продуцентът, но не и лицата, участвали по поръчка на продуцента в създаването на филма като режисьори, сценарист, оператор, автори на музиката и др. Когато без надлежно разрешение се предава по кабел или излъчва безжично обект по чл.72, т.3 ЗАПСП, лицата, участвали при създаване на филма - режисьор, сценарист, оператора, автори на музиката и др. не са легитимирани да водят искове за авторскоправна защита, защото те не са носители на сродното право по чл.72, което принадлежи на продуцента, по чиято поръчка е създаден филмът, с включената в него музика.
Продуцентът на основание чл.90а ал.1, т.4 ЗАПСП има право да разрешава да се предава по кабел филма, с включената в него музика, а носителите на авторски права по чл.62 ЗАПСП, сред които и авторите на музиката, не е необходимо да дават разрешение на ползвателя. Тези лица биха притежавали легитимация да водят иск по чл.95 ал.1 ЗАПСП срещу лицето, предавало без разрешение по кабел филма, само когато в сключения от тях с продуцента договор по чл.63 ал.1 ЗАПСП изрично е уговорено „друго“ – изключено е правото на продуцента да разпространява филма и да отстъпва права на трети лица. Договор с такава уговорка не е представен по делото, поради което предвидената в закона презумпция за предоставено на продуцента право на разпространение/предаване на филма не е оборена. Следователно ответникът е имал право да предава по кабел филма с включена в него музика, защото продуцентът като носител на правата по чл.90а ал.1, т.4, вр. с чл.64 ЗАПСП с лицензионно споразумение от 09.05.2015 г. е предоставил правото да се предава филмът като отделен обект по чл.3 ал.1, т.4 ЗАПСП на територията на България. Носителите на права по чл.62 ЗАПСП не могат да се намесват в отношенията между продуцента и ползвателя на филма.
С оглед на изложеното съдът намира, че
исковете следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СНЦ „М.“ срещу „Б.т.к.“ ЕАД искове с правно основание чл.95 ал.1 ЗАПСП за сумата от 5 000 лв. – обезщетение за нарушения на авторските права върху песните „Рекап Мюзик“, „Хейвън – основна музикална тема“, „Хейвън – финална музикална тема“ - с автор Ш.Б.П.; песен „Хейвън – начална музикална тема“ – автор А.Ф. А.и песен „И уан лого“ – с автор Д.А.М., които са били предадени през м.08.2018 г. по програма с търговско наименование „Виваком Арена“ като включени в епизод 25 от сезон 5 на сериален филм „Хейвън“.
ОСЪЖДА СНЦ „М.“, ЕИК*********, гр.София, ул.“*********, да заплати на „Б.т.к.“ ЕАД, *** N***,съдебни разноски от 450 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: