РЕШЕНИЕ
№ 1483
гр. Пловдив, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря П.Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Светослав
Узунов въззивно гражданско дело № 1985 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство П.И.М.
против решение № 2769 от 02.07.2019 г., постановено по гр. дело № 15159/2018г.
по описа на Районен съд - Пловдив. С постановеното решение са били отхвърлени предявените от ищцата П.И. М.
против Х.Г.Н., И.Н.Н., Г.Н.Н., искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2,
предл. 3, вр. с предл. 5 вр. с чл. 18 ЗЗД за прогласяване недействителността на
договор за доброволна делба от 19.09.2002 г., поради това, че е привиден и
прикрива друго съглашение между страните – дарение или покупко-продажба, което
не е сключено в изискуемата от закона форма за действителност като
неоснователен и недоказан; отхвърлени са предявените от П.И. М. с против Х.Г.Н.,
И.Н.Н., Г.Н.Н. с правна квалификация чл.
26, ал.1, предл. 1 вр. с чл. 69 ЗН недействителността на договор за доброволна
делба от 19.09.2002г. поради това, че съделителите не са получили реален дял; с
правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че П.И. М., е собственик на ½ ид.части
поземлен имот с идентификатор № 56784.512.184 по действащата КК и КР на гр.
Пловдив с площ от 1062 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ********** по отношение
на Х.Г.Н., И.Н.Н., Г.Н.Н.,*** като неоснователни и недоказани и е била осъдена П.И.
М. да заплати разноските в производството.
С въззивната жалба се обжалва решението изцяло, като
се посочва, че същото е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по
непредявен иск, а не се е произнесъл по предявения такъв, както и като неправилно, поради противоречие
с материалния закон. Посочва се също, че решението е необосновано. Твърди се,
че с исковата молба е бил предявен иск
по чл. 26, ал. 2, пр. 3, във връзка с
чл. 18 ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за делба, поради липса на
форма, в частта относно поземлен имот, като съдът неправилно е разгледал и се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3, във вр. с пр. 5 от ЗЗД, като е изследвал дали е налице
привидна или прикрита сделка. С оглед на това се твърди, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, поради което се моли настоящата инстанция да
установи, че постановеното решение е недопустимо на това основание и се моли то
да бъде обезсилено и да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния
съд.
Посочва се, че постановеното решение е неправилно, поради
противоречие с материалния закон. Твърди, се, че са били неправилни изводите на
съда с оглед събраните доказателства по делото, както от фактическа страна,
така и последвалите правни изводи.
Посочва се, че по принцип договорът за доброволна
делба се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите - арг. чл.
35, ал. 1 ЗС, като целта на законодателя била да се даде възможност на правните
субекти чрез договора за доброволна делба да прекратят съществуващата между
страните съсобственост, като отделните идеални части, които притежават
съсобствениците, се концентрират и се превърнат в право на собственост върху
реално определени обекти. Сочи се, че по
правната си същност договорът за доброволна делба е близък до извънсъдебната
спогодба, тъй като съделителите правят помежду си взаимни отстъпки, за да
получат своя дял в натура, като неравенството се уравнява в пари, по аргумента
на чл. 69, ал. 2 ЗН. Сочи се, че с оглед на това процесният договор за
доброволна делба всъщност не представлява договор за делба, а договор за
прехвърляне на идеални части от поземления имот, което обаче не било направено
във формата на нотариален акт, в нарушение на императивното изискване на чл. 18 ЗЗД. Акцентира се, че Н. Н. е заплатил
на М. Н. 3000 лева и на П. М. сумата от 2000 лева (т. IV от договора), с което
всъщност съделителите са сключили договор за продажба на идеални части от
поземления имот, но не в изискуемата от чл. 18 ЗЗД форма на нотариален акт,
поради което е налице липса на форма и договорът бил нищожен. Посочва се, че
неправилно съдът е отхвърлил и евентуалния иск за установяване на нищожност на
процесния договор за делба в частта за поземления имот на основание чл. 26 ал.
1 пр.1 във вр. с чл. 69 ЗН, като се сочи, че
в тази си част решението е и необосновано. Твърди се също, че съдът
неправилно е отхвърлил и иска на ищцата, по чл. 124 ГПК, за установяване
правото й на собственост върху 1/2 идеална част от процесния поземлен имот.
Моли се съдът да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Моли се, в случай, че бъде
намерено решението за допустимо, да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост, и да бъде уважен предявеният иск по чл. 26
ал. 2 пр. 3 за установяване нищожността на договора за делба, в частта относно
поземления имот. В случай, че бъде отхвърлен този иск се моли да бъде уважен
евентуалният иск за установяване на нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1, във вр. с чл. 69, ал. 2 от ЗН.
Моли се след уважаване на един от двата иска за
нищожност да бъде уважен и обусловеният от тях иск за установяване на правото
на собственост на ищцата върху ½ ид. части от процесния поземлен имот.
Моли се ако бъде прието, че поземленият имот е придобил характера на обща част
по смисъла на чл. 38 ЗС при условията на хоризонтална етажна собственост, да
бъде прогласена нищожността на договора за делба, в частта относно поземления
имот на основание чл. 38 ал. 3 ЗС, за което въззивният съд следи и служебно
поради императивния характер на тази норма.
Моли се да бъдат присъдени направените разноски, за
двете съдебни инстанции.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от И.Н.,
чрез адв. Д. и адв. С. В него се посочва, че въззивната жалба е напълно
неоснователна. Сочи се, че въззиваемата
страна не се съгласявала с твърденията на ищеца, постановени в същата
твърдейки, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и
мотивирано, като в подкрепа на тези съждения са изложени аргументи по същество
на спора. По отношение на допустимостта на първоинстанционния акт се посочва,
че съгласно посоченото от ищцата в исковата молба, тя е твърдяла, че е сключен
прехвърлителен договор на идеални части от недвижим имот, но не в нотариална
форма, като според нея договорът е бил нищожен поради липса на форма, тъй като
целта на съделителите не е била да се подели имотът. Посочва, че в тази връзка
в първото по делото съдебно заседание, при изясняване на твърденията и
исканията на страните, съдът ясно е указал на ищжата, че следва да изложи
твърдения за какъв договор страните са целели да сключат, като ищцата е заявил,
че няма да установява наличие на симулация. Твърди се, че ищцата в никой момент
не се е отрекла от твърденията си, че страните не са целели да сключат договор
за делба, а прехвърлителен договор на процесния поземлен имот. В тази връзка се
счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни.
Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба
и да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Моли се да бъдат присъдени разноските във въззивната
инстанция.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от Г.Н.Н.
и Х.Г.Н., чрез пълномощника им адв. Г.М.. В него се посочва, че въззивната
жалба е допустима, но неоснователна, а атакуваното решение на
първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и обосновано. Твърди
се, че съдът в хода на процеса е
установил всички правнорелевантни фактически обстоятелства, подложил ги е в
мотивите на решението си на задълбочено изследване и въз основа на тях е
формирал правилен извод относно спорното
материално право. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде
потвърдено като валидно, допустимо и правилно първоинстанционното решение.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, но е
недопустимо, тъй като не е в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съгласно петитумът на исковата молба,
ищцата е предявила обективно евентуално съединени претенции за прогласяване на
нищожността на сключеният от 19.09.2002г. договор за доброволна делба в частта
му относно поземления имот с идентификатор № 56784.512.184 на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 3 във вр. с чл. 18 от ЗЗД – поради липса на форма, като главен иск,
и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 2 от ЗН – поради
противоречие със закона, като евентуален иск. Бил предявен и обективно съединен
иск с основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на ½ идеална част от поземления
имот.
Съдът, в определението си по чл. 140
вр. с чл. 146 от ГПК, е квалифицирал исковете за прогласяване на нищожност по
начина, по който са били посочени правните квалификации в петитума на исковата
молба. Указал е на ищцата, че следва да докаже, че договорът за делба не е
сключен в изискуемата от закона форма, тъй като прикрива договор за дарение или
продажба.
В първото заседание по делото, при
изясняването на твърденията и исканията на страните, ищцата изрично е посочилa чрез
процесуалния си представител, че желае прогласяване на нищожността на договора
за делба, като желае да докаже абсолютна нищожност, поради липса на форма, без
симулация. С оглед на това изявление, съдът е изменил доклада в частта, в която
е указано на ищцата, че следва да докаже, че договорът за делба не е сключен в
изискуемата от закона форма, тъй като прикрива договор за дарение или продажба,
като ѝ е разпределил като доказателствена тежест да доказва, че договорът
за делба не е сключен в изискуемата от закона форма, без да установява наличие
на симулация.
Първоинстанционният съд, в мотивите на
решението си, е изследвал въпросът за иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2,
предл. 3 вр. с предл. 5 вр. с чл. 18 от ЗЗД за твърдяна липса на форма поради
прикрито действително съглашение за извършено дарение или покупко-продажба,
като в диспозитива на акта си е отхвърлил иска на ищцата с така посочената от
него правна квалификация, за прогласяване на недействителността на договора за
доброволна делба от 19.09.2002г. поради това, че е привиден и прикрива друго
съглашение между страните – дарение или
покупко-продажба, което не е сключено в изискуемата от закона форма за
действителност.
Така посоченият в първоинстанционното
решение иск не е бил предявеният главен иск на ищцата.
На първо място следва да се отбележи, че по дефиниция
привидните сделки представляват такива сделки, при които има обективиране на
воля (или съгласие), но тази воля не съответства на действителната воля на
страните. По този начин страните посочват в съдържанието на сделката си, че
волята им е една, но действителната им воля е друга. Разгледано в контекста на
настоящото производство, такова искане от страна на ищцата би имало, ако се
твърдеше, че обективираните в процесния договор изявления не съдържат
действителните изявления на страните.
Съгласно твърденията в исковата молба,
ищцата се е домогвала да докаже, че сключеният договор за доброволна делба
представлява договор за продажба или договор за дарение на идеални части от
поземления имот. Твърденията са, че след като поземленият имот е останал в
съсобственост в идеални части, целта не е била същият да бъде поделен в реални
дялове, нито да се извърши изравняване на дяловете в пари, а е сключен
прехвърлителен договор на идеални части от недвижим имот, но не в нотариална
форма. В случая не сме изправени пред хипотезата на наличие на твърдения за
привидна сделка, тъй като самата ищца не посочва уговорките, които са направени
в договора за доброволна делба от 19.09.2002г., да са привидни. Не е посочила
някоя от уговорките да не е съответствала на волята на страните. Не са били
налице твърдения, че изявленията на страните, обективирани в договора, не са
действителни и са прикривали други изявления. Твърденията ѝ са, че макар
и наименован като договор за делба, по своята същност процесният договор, по
отношение на прехвърлянето на идеалните части от поземления имот, представлява
прехвърлителен договор във вид на продажба или дарение. В този смисъл не се
твърди симулация, тъкмо защото ищцата извлича това свое твърдяно съждение
именно от уговорките в договора за делба, така, както са посочени в него. Точно
с това искане за установяване дали е налице договор за делба, или е налице друг
прехвърлителен договор – продажба или дарение, е бил сезиран съдът и това е бил
правният въпрос, на който е следвало да отговори, като искането на ищцата е
било в случай, че се установи, че договорът е бил прехвърлителен, съдът да го
прогласи за нищожен поради липса на форма.
С посоченото от процесуалния
представител на ищцата в първото съдебно заседание, е било потвърдено, че не се
твърди наличието на симулация, а се иска единствено да бъде прогласена сделката
за нищожна поради липса на форма. Именно заради това първоинстанционният съд, с
доклада си по делото, е посочил правилната правна квалификация на иска, а след
това правилно е изменил доклада си с оглед изявлението на ищцата, като ѝ
е указал, че не следва да доказва наличие или липса на симулация, след като
няма такива твърдения.
Едва с постановяването на съдебното си
решение, съдът е разгледал и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 3, във вр. с пр. 5 от ЗЗД, като е изследвал дали е налице привидна и
прикрита сделка. По този начин съдът е поставил в процесуална изненада ищцата,
която е очаквала произнасяне именно по гореизложения от настоящия състав
въпрос, съобразно с посоченото в доклада по делото като правна квалификация на
иска и съгласно разпределената ѝ доказателствена тежест. Така с решението
си съдът е разгледал непредявен иск и се е произнесъл по него както в
диспозитива на съдебния си акт, така и в мотивите му. Следва да се отбележи
също така, че съдът не е разгледал именно главния предявен иск на ищцата,
поради което и по нататъшното разглеждане на останалите искове се е явило
недопустимо, доколкото не е имало произнасяне по главния иск.
Въз основа на гореизложеното,
настоящият състав счита, че първоинстанционното решение е изцяло недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Доколкото съставът се е произнесъл и по
останалите искове, следва делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав
на съда. Тъй като решението на въззивната инстанция подлежи на обжалване пред
ВКС на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, делото следва да се върне на
първата инстанция след стабилизиране на настоящото решение.
По отношение на останалите изложени възражения във
въззивната жалба и в отговорите по отношение на основателността на иска, настоящият
състав не следва да се произнася, доколкото счита, че първоинстанционното
решение е недопустимо и връща делото за ново разглеждане.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 2769 от 02.07.2019 г., постановено по гр. дело № 15159/2018г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVII-ти гр. с-в.
ВРЪЩА делото за произнасяне по
предявените искове на друг състав на Районен съд – Пловдив, след влизане в сила
на настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.