С решение № 34/ 19.03.2008 година, постановено по н.а.х.д. № 148/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал Ашкън Дурмушали Юсеин от гр. Хасково за виновен в това, че на 22.10.2007 година в гр. Кърджали, при управление на лек автомобил „BMV” с ДК № Х 25 35 ВА, нарушил правилата за движение- чл. 119, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Атанас Янев Иванов от гр. Кърджали, изразяваща се в счупване на дясната му раменна кост в горната й част, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1, във вр. с чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил Ашкън Дурмушали Юсеин от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от отнемането. Осъден е да заплати направените по делото разноски от 170.00 лева за вещи лица. Въззивното производство е образувано по жалба на Ашкън Дурмушали Юсеин от гр. Хасково, който обжалва наложеното му наказание като явно несправедливо, тъй като същото не съответствало на обществената опасност на извършеното деяние и на целите на наказанието. Районният съд не отчел обстоятелствата, че е с чисто съдебно минало, както и липсата на нарушения до момента по ЗДвП. Не била отчетена младата му възраст, трудовата му ангажираност и съдействието му за разкриване на обективната истина. Не били отчетени ниските му доходи. Не било отчетено, че след деянието направил всичко, зависещо него за оказване помощ на пострадалия. Не било отчетено, че се движел по време на ПТП със законосъобразна скорост, под разрешената за движение в града, както и, че причината за ПТП била появата в неговата лента за движение на насрещно движещ се велосипедист. За да избегне удара с него, извършил маневра заобикаляне. В този смисъл считал, че е налице хипотезата на чл.15 от НК – случайно деяние. Считал, че не била отчетена и съвината, респ. изцяло вината на пострадалия пешеходец. Същият се движел с тъмни дрехи, на тъмно - неосветено място и без да се съобрази с възникналата опасна ситуация - движещ се в нарушение велосипедист в неговото платно. Считал, че пешеходецът не е пресичал пътното платно отляво- надясно по пешеходната пътека, тъй като щял да го забележи, а че същият е слязъл от десния тротоар на пътното платно, след което по неизяснени причини решил да се върне на същото място. Поради това и ударът бил в десния му крайник. Моли да бъде отчетено съпричиняването на ПТП и резултата от него, от пострадалия. Предвид обстоятелството, че нямал налагани наказания по ЗДвП и винаги бил стриктен водач, което се установявало и от факта за установената скорост на движение преди и по време на ПТП, като се имали предвид всички обстоятелства за възникването на ПТП - виновното поведение на велосипедиста, съпричиняването на вината от пострадалия и оказаната помощ на същия, следвало районният съд да не му налага наказание лишаване от право да управлява МПС, т.к. разпоредбата на чл.78а НК-ал.4 не била императивна, а давала възможност на съда да прецени всеки отделен случай и съобразно степента на обществена опасност на деянието и дееца, да наложи или не такова наказание. Ако не бъдат възприети тези съображения, моли наказанието да бъде намалено за срок от 3 месеца. Моли предвид всички изложени по-горе доводи и съображения, на основание чл.334,т.3 от НПК да измени като явно несправедливо наложеното му наказание, като намали размера на наложената глоба на 500 лв., и срока на лишаване от право да управлявам МПС на 3 месеца, респ. на основание чл.78а, ал.4 от НК - да не налага такова наказание по чл.37, ал.1 т.7 от НК. Моли съда, ако приеме, че е налице хипотезата на чл.15 от НК /случайно деяние/ да отмени решението на КРС, на основание чл.334, т.2 от НПК и да постанови нова присъда, с която да го признае за невинен и оправдае по повдигнатото обвинение. Жалбодателят, уведомен за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното решение на основание чл. 314, ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Първоинстанционното съдебно производство е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура- Кърджали от 28.01.2008 година за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по отношение на Ашкън Дурмушали Юсеин от гр. Хасково за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и е протекло по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Съдът е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като е преценил събраните на досъдебното производство доказателства и е събрал нови такива. Така, от фактическа страна, е прието за установено следното: на 22.10.2007 година обвиняемият Ашкън Дурмушали Юсеин от гр. Хасково, около 19 часа, се движел по бул. „Беломорски” в гр. Кърджали, към изхода на града в посока гр.Хасково, като управлявал собствения си лек автомобил - марка "БМВ" с регистрационен номер X 2535 ВА. В автомобила на предната дясна седалка се возел и св.Ерджан Мустафа - приятел на нарушителя. В тази посока лентите за движение на бул.'"Беломорски" били две, с обща ширина от 6 метра - по 3 метра всяка. Пътната настилка била мокра, ръмял дъжд. Автомобилът се движел със скорост от 40 км/ч., с включени къси светлини, които давали видимост на водача на 40 метра напред по посоката на движение. Преди кръстовището, образувано от бул. "Беломорски" и ул. "Стадионска", обв. Юсеин заобиколил движещ се в неговата лента срещу него велосипедист, като се отклонил около метър вляво, след което предприел прибиране в своята лента за движение. В този момент, по пешеходната пътека, която се явявала втора за водача на МПС в посоката му на движение, отляво-надясно пътното платно пресичал свидетелят Атанас Янев Иванов, на 82 години. Същият бил изминал 9.05 метра от дължината на пешеходната пътека, а автомобилът на обвиняемия бил на разстояние около 14.1 метра от мястото, на което се намирал пешеходецът и едва в този момент обв. Юсеин забелязал пешеходеца, но вместо да извърши спасителна маневра завиване вляво и да заобиколи пешеходеца, задействал аварийно спирачната система на автомобила. Въпреки това обаче, не успял да спре движението напред на автомобила си, при което с предната дясна част на превозното средство ударил св. Иванов отдясно, който се намирал на разстояние 1.70 м от десния тротоар. От удара пострадалият бил повдигнат във въздуха и ударил се в капака и предното стъкло на автомобила, а впоследствие паднал на земята, на разстояние 0.20 м успоредно от десния тротоар на бул. "Беломорски" с глава в посока обратна на движението на автомобила. От удара с превозното средство и последвалото падане върху предния капак на автомобила и земята св. Иванов получил фрактура /счупване/ на дясната раменна кост в горната й част, което довело до трайно затрудняване на движението на дясната му ръка за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. След пътно-транспортното произшествие обв. Юсеин и св.Мустафа слезли от автомобила и отишли при падналия на пътното платно пострадал. След като последният им отговорил, че изпитва болка в дясната ръка, св.Мустафа повикал по мобилния си телефон екип на ЦСМП-Кърджали, след пристигането на който пострадалият бил превозен до МБАЛ-Кърджали.На местопроизшествието пристигнали и служители на РПУ-Кърджали - свидетелите Бонина и Стойчев, които извършили проба на нарушителя с техническо средство за употреба на алкохол, която била отрицателна. От изготвения писмен протокол за химическа експертиза № 441от 24.10.2007 година за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв е видно, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Ашкън Дурмушали Юсеин, не се доказва наличието на етилов алкохол в кръвта му. От заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че на св.Атанас Иванов било причинено счупване на дясната раменна кост в горната й част, като увреждането било получено при действието на твърд тъп предмет и било възможно да е възникнало при ПТП, за каквото имало данни в случая и счупването на дясната раменна кост в горната й част довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебна авто-техническа експертиза се установява,че автомобилът ударил пешеходеца с предната си част на разстояние 0.20 м от дясната страна на автомобила, като мястото на удара спрямо пътното платно се намирало на разстояние 1.70 м от десния тротоар, на 4.70 м от ориентира и на 8,20 м. от предния край на спрелия автомобил; системите на автомобила, осигуряващи безопасността на движението преди и по време на ПТП били изправни и липсвала техническа неизправност, която да е била в причинна връзка с допуснатото ПТП. Скоростта на вижение на автомобила в момента на удара била 40 км/ч, а преди удара малко по-висока от посочената стойност, като при движение със скорост 40 км/ч опасната зона за спиране на автомобила, управляван от обвиняемия, била 22.3 м. Късите светлини на фаровете осветили пешеходеца на разстояние от 40 м, от което водачът имал техническа възможност да го забележи, който се намирал на 3,9 м разстояние от мястото на удара и на 0,40 м след средата на пътното платно. Вещото лице посочва, че пътно-транспортното произшествие станало в населено място, на пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Стадионска”, в който район нямало пътни знаци, ограничаващи скоростта, при разрешена скорост на движение на леки автомобили до 50 км/ч. Булевард „Беломорски" бил с двупосочно движение с по две ленти за движение във всяка посока, като платната за отделните посоки били отделени с двойна непрекъсната линия; лентите за движение в посока болницата били разделени с единична непрекъсната линия; ширината на лентите за движение били по 3.00 м. всяка. ПТП станало нощно време,при движение на автомобила на къси светлини, уличното осветление на мястото на ПТП не работело, пешеходецът бил облечен в тъмни дрехи и пътната настилка била мокра. Водачът на лекия автомобил имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно задействане на спирачната система, тъй като имал възможност да възприеме внезапно появилата се опасност - осветяването на пешеходеца с късите светлини на фаровете, когато предният край на автомобила бил на разстояние 40 м от мястото на удара, при дължина на опасната зона за спиране 22,3 м. Според вещото лице, водачът имал техническа възможност да избегне удара с маневра, като премине зад пешеходеца в ляваталента задвижение и на последно място причина за настъпилото ПТП бил факта, че водачът забелязал късно пешеходеца на разстояние, което не му позволило да спре или да направи спасителна маневра. Освен това, обясненията на обвиняемия, че бил изпреварван от друг автомобил не променяли заключението, тъй като, когато автомобилът се намирал на 40 метра от пешеходната пътека, пешеходецът се намирал на 40 см от осевата линия - по средата на двете платна, което разстояние било достатъчно голямо, за да не попречи изпреварващият автомобил на пътната обстановка. Според вещото лице този именно автомобил би осветил пешеходеца и би помогнал на обвиняемия да възприеме пешеходеца. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Атанас Янев Иванов, Ерджан Седат Мустафа, Вили Стоянова Бонина и Тодор Димов Стойчев, които са последователни и безпротиворечиви; от заключението на съдебно-медицинската, химическата експертиза и авто-техническа експертиза и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, както и от писмените доказателства по делото- протоколи за оглед на местопроизшествие, акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП, бюлетин за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, във връзка с обясненията на обвиняемия, в които описва извършването на деянието по време, място и начин. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в която твърди, че в момента на произшествието валяло проливен дъжд, което се опровергава от останалите гласни доказателства, установяващи, че силен дъжд е завалял след произшествието, а в момента на настъпването му е ръмяло. Във връзка с възприетото от фактическа страна, се налага изводът, направен и от първоинстанционния съд, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал.1, като на 22.10.2007 година в гр. Кърджали, при управление на лек автомобил „BMV” с ДК № Х 25 35 ВА, нарушил правилата за движение- чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходна пътека, не пропуснал преминаващия по нея пешеходец- Атанас Янев Иванов от гр. Кърджали, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната му раменна кост в горната й част, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка. Изложените от първоинстанционния съд съображения относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, умисъла за извършването му, нарушеното правило за движение по пътищата и причинната връзка между нарушението и причинената средна телесна повреда на пострадалия, са подробни, правилни, почиват на доказателствата по делото и изцяло се подкрепят от въззивния съд. При управлението на МПС, обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДП, тъй като съгласно разпоредбата, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая обвиняемият е забелязал пресичащият пешеходец късно, в момент, когато въпреки задействаната спирачна система, не е могъл да предотврати удара. С други думи, обвиняемият е нарушил задължението си като водач на МПС да пропусне пресичащия на пешеходна пътека пешеходец, като разстоянието, от което е предприел спирането, не е било достатъчно, за да го пропусне. Налице е причинно-следствена връзка между управлението на МПС от обвиняемия, допуснатото нарушение на правилата за дÔижение и причинената съставомерна последица- средна телесна повреда на пострадалия. Деянието, обвиняемият е извършил по непредпазливост- същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, което се предполага от опита му като водач на МПС и задълженията, които има като такъв при управление на МПС. Не се споделя доводът на обвиняемия, поддържан във въззивната жалба, че от страна на пешеходеца било налице съпричиняване на вредоносния резултат. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че причината за произшествието е, че обвиняемият късно е забелязал пресичащия пешеходец именно поради това, че вниманието му е било изцяло ангажирано от велосипедиста, идващ срещу него и стремежът му да го заобиколи, за да не го удари, като най-вероятно обвиняемият изобщо не е погледнал наляво, откъдето пострадалият е тръгнал да пресича. Едва прибирайки се в своята лента за движение и в момент, когато пешеходецът почти е бил пресякъл разделителната осева линия, обвиняемият го е забелязал и е предприел спиране на автомобила, но не му е достигнало разстоянието, за да избегне удара. Пострадалият, освен това, е пресичал на обозначено за това место- пешеходна пътека; бил е осветен от късите светлини на автомобила на обвиняемия от 40 м, като при скорост на движение на автомобила от 40 км/час и опасна зона за спиране от 22.3 метра, е имал достатъчно разстояние и време за реагиране. В тази връзка няма никакви доказателства за твърдението на обвиняемия във въззивната жалба, че пешеходецът слязъл от десния тротоар, след което решил да се върне. Напротив, в тази връзка са логични именно показанията на пешеходеца, че напазарувал от хранителния магазин на ул. „Стадионска”, намиращ се отляво на посоката на движение на обвиняемия и предприел пресичане отляво-надясно, за да се прибере по тротоара в дома си- на ул. „Одеса”, в кв. „Студен кладенец”, разположен именно от дясната страна на булеварда по посока на движение на обвиняемия. В подкрепа на тези показания, /че е пазарувал/ е и намерената при огледа счупена кофичка кисело мляко. А ударът отдясно и счупването на дясната ръка на пострадалия се обяснява именно с обстоятелството, че пресичайки отляво-надясно при движение на автомобила в посока болницата, пешеходецът е бил обърнат странично- именно с дясната странична част на тялото си към автомобилите. Т.е., по делото не се установяват данни пострадалият със своето поведение да е допринесъл за причиняване на престъпния резултат. Неоснователен е доводът, че също така велосипедистът, движещ се срещу автомобила на водача, допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Това е така, тъй като между пресичането на пешеходеца и движението на велосипедиста срещу автомобила на обвиняемия няма връзка, като самият велосипедист по никакъв начин не е попречил на пресичането на пострадалия, или допринесъл за настъпване на произшествието. За изчерпателност, макар, че не е възприето като част от обстоятелствата по делото, дори да се приеме, че автомобил, движещ се след този на обвиняемия, е предприел изпреварването му, то това обстоятелство, както сочи вещото лице, също по никакъв начин не допринася за настъпването на произшествието. Напротив, вещото лице сочи, че ако е имало такъв автомобил, то същият с фаровете си би осветил пешеходеца на пешеходната пътека, т.е. обвиняемият би имал още по – добра видимост към него. От всичко, изложено дотук, следва да се посочи, че основната причина за произшествието е в недобрата преценка на пътната обстановка и късното възприемане на пресичащия пешеходец от страна на обвиняемия. Несъстоятелен е доводът, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, при което обвиняемият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Установява се по делото, че обвиняемият се е движел със скорост, която му е позволявала от достатъчно разстояние да възприеме пресичащия пешеходец, да предприеме намаляване на скоростта или спиране на превозното средство, включително заобикалянето му; наред с това, изяснената пътна обстановка не е предполагала възникването на внезапна опасност на пътя, тъй като пешеходецът е започнал пресичането в момент, когато автомобилът на обвиняемия се е намирал на достатъчно разстояние, осветено от късите светлини на Óвтомобила, за да го възприеме; обвиняемият е имал възможност да предприеме спасителна маневра като завие волана наляво, но той е предприел неправилна такава, единствено чрез задействане на спирачната система на автомобила. Така, извършените от обвиняемия действия са били неправилни от гледна точка на закона за движение по пътищата и са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ето защо, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че са налице съставомерните последици по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, при което общественоопасното деяние не е виновно извършено от дееца. При налагане на наказание на обвиняемия за извършеното деяние, първоинстанционният съд е преценил, че са налице кумулативните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК по отношение на наказателната му отговорност: деянието е непредпазливо и за извършването му се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и с деянието не са причинени имуществени вреди. Съдът е обсъдил, че обществената опасност на деянието е типичната за този вид престъпления; обществената опасност на дееца е ниска, предвид чистото му съдебно минало, младата възраст, положителни характеристични данни, изразено съжаление. С оглед на тези обстоятелства, първоинстанционният съд е освободил дееца от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева. На основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 78а, ал.4 от НК съдът му е наложил и административното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за управление. При тези данни въззивният съд счита, че оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание глоба в размер на 2000 лева, е основателно. Макар и определен под средния размер на предвиденото административно наказание глоба, размерът на глобата е завишен, като не са отчетени в пълна мяра обстоятелствата по чл. 47, ал.1 от НК. Деклариран от обвиняемия е месечен доход от 250 лева и собственост върху лек автомобил, и доколкото доказателства за установяване на други доходи и имотно състояние не са събрани, то определеният размер на глобата от 2000 лева е прекомерен, поради което следва да бъде намален. Съдът счита, че целите на наказанието спрямо обвиняемия могат да бъдат постигнати, както и съответстващо на степента на обществена опасност на деянието и дееца е наказание глоба в размер на 1000 лева. Що се отнася до наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, същото въззивният съд намира за справедливо и достатъчно по продължителност, за да се постигнат целите на наказанието спрямо обвиняемия. Не може да се възприеме искането, направено предвид разпоредбата на чл. 78а, ал.4 от НК, да се отмени така наложеното наказание. Обвиняемият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление против транспорта, общественоопасните последици от което са настъпили именно при упражняването на това право, и именно вследствие допуснатото нарушение на правилата за движение при управление на МПС. Наказанието, наред с това, районният съд е определил като се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение, с данните по делото, че обвиняемият не е наказван за други нарушения на ЗДвП и ниската му лична обществена опасност и е определил срокът в минимален размер. Ето защо, намаляването на срока на наказанието би било проява на неоправдано снизхождение към настъпилите общественоопасни последици. С оглед на изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде изменено в частта му, в която за престъплението по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, на основание чл. 78а, ал.1 от НК, обв. Юсеин е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като същата следва да бъде намалена на 1000 лева. В останалата част, решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Решение № 34/19.03.2008 година, постановено по н.а.х.д. № 148/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която на АШКЪН ДУРМУШАЛИ ЮСЕИН от гр. Хасково, кв.”Бадема”, бл.6, вх. В, ет. 4, ап. 35, с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВАразмера на наказанието глобана 1000 /хиляда/ лева. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|