Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/02.11.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
СТИЛИЯНА
ГРИГОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 3852 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№
4828/19.02.2021г. от П.Д.С.
срещу отказ на държавен съдебен изпълнител/ДСИ/ при СРС от 22.01.2021г. да
прекрати изп.дело № 20201110402436,
като е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело. В жалбата
се твърди, че отказът на ДСИ от 22.01.2021г., за който жалбоподателят е
уведомен със съобщение изх.№ 5008/25.01.2021г., получено на 08.02.2021г., без
приложен към него отказ, е незаконосъобразен, тъй като вземанията, посочени в
покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ изх.№ 51080/15.12.2020г. се събират от
публичен съдебен изпълнител на НАП по реда на чл.162 ал.1 т.6 от ДОПК, а не по
реда на ГПК от ДСИ. Твърди се, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо
имущество. Поддържа се, че изпълнителното производство е образувано по молба на
взискателя Министерство на правосъдието, като поради непосочване на Булстат в
изпълнителния лист, издаден от АССГ, е налице неопределен правен субект. Твърди
се, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство и
поради невнасяне предварително на дължимите държавни такси от взискателя, като
се оспорва и дължимостта на сумите, посочени в покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/ с изх.№ 51080/15.12.2020 по горепосоченото изпълнително дело.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е депозирано възражение
от взискателя – Министерство на правосъдието.
Постъпили са и мотиви на ДСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата
срещу отказа на ДСИ да прекрати производството по изп.дело № 20201110402436,
е процесуално допустима,
доколкото жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство и жалбата му е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, по аргумент от чл.435 ал.2 т.6 от ГПК
/ред. ДВ бр.86 от 2017г./, като същата е подадена в законоустановения срок – жалбоподателят
е уведомен за постановения отказ със съобщение изх.№ 5008/25.01.2021г.,
получено от него на 08.02.2021г., а жалбата е подадена на 19.02.2021г.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Изпълнително дело № 20201110402436 е образувано на
24.11.2020г. въз основа на молба с вх.№ 25063/24.11.2020г. от Министерство на
правосъдието/МП/ и по два изпълнителни листа: 1/ изп.лист от 01.09.2020г.,
издаден по адм.дело № 7165/2013г. по описа на АССГ и адм.дело № 7409/2015г. по
описа на ВАС, съгласно който П.Д.С. е осъден да заплати на Министерство на
правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 730лв. по делото на АССГ
и 730лв. – юрисконсултско възнаграждение по делото на ВАС и 2/ изп.лист от
01.09.2020г., издаден по адм.дело № 8158/2016г. по описа на ВАС, съгласно който
П.Д.С. е осъден да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 300лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита по посоченото дело по
описа на ВАС, като видно от двата изпълнителни листа жалбоподателят е осъден да
заплати на МП сума в размер общо на 1760лв.
В молбата за образуване на делото взискателят е
направил искане да се събере юрисконсултско възнаграждение за образуване и
водене на изпълнителното дело, като взискателят – Министерство на правосъдието,
е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на наименованието и на
адреса му в изпълнителните листи, поради което и доводите на жалбоподателя, че
взискателят е неопределяем поради непосочване на Булстат, съдът намира за
неоснователни.
На длъжника е изпратена Покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/ с изх.№ 51080/15.12.2020г., получена лично от него на
22.12.2020г., в която е посочено, че задълженията по изпълнителното дело
възлизат на следните суми: 1760лв. неолихвяема сума и 48лв. разноски, както и
такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС – София в размер на
197,76лв., както и сумата от 50лв. възнаграждение на юрисконсулт.
По изпълнителното дело е постъпило искане с вх.№
1717/21.01.2021г., в което длъжникът
– П.Д.С., е поискал производството по изпълнителното дело да бъде прекратено.
С Разпореждане от 22.12.2020г. ДСИ е отказал да
прекрати изпълнителното дело, посочвайки в акта си, че няма правно основание за
прекратяването му.
Съдът, като взе предвид доводите на частния
жалбоподател и при съобразяване на установеното от фактическа страна, с оглед
събраните доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК изчерпателно са
изброени предпоставките, при наличието на които изпълнителното производство се
прекратява с постановление, а именно, когато: т.1 - длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо
от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или
внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако
длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при
спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в
противен случай тя се приема за истинска; т.2 - взискателят е поискал това
писмено; т.3 - изпълнителният лист бъде обезсилен; т.4 - с влязъл в сила съдебен
акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или
този акт се признае за подправен; т.5 - посоченото от взискателя имущество не
може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо
имущество; т.6 - не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението, освен в случаите на чл.83; т.7 – ако бъде представено влязло в
сила решение, с което е уважен искът по чл.439 от ГПК или 440 от ГПК и т.8 – ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
В случая не са налице предпоставките по чл.433 ал.1 от ГПК за прекратяване на принудителното изпълнение, не е налице доброволно
изпълнение от страна на длъжника и не са налице доказателства за предприети
изпълнителни действия, като са налице данни за извършването на справки от ДСИ
във връзка с пристъпване към изпълнение. Изпълнителното дело е образувано на годно
изпълнително основание по чл.404 вр. чл.426 от ГПК – представените два
изпълнителни листа, издадени след приключване на съдебните производства по
посочените по-горе дела между Министерство на правосъдието и П.Д.С. пред АССГ и
ВАС, за вземания на взискателя за съдебни разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, които не са публични вземания, а частни такива, поради което и реда
за събирането им е по ГПК.
От приложеното изпълнително дело се установява, че са
налице доказателства за внасяне на такса от 48лв. /по 24лв. за всеки от
изпълнителните листове/ за образуване на изпълнителното дело, а възраженията за
размера на дължимите разноски са ирелевантни за спора, доколкото тях жалбоподателят е могъл да направи пред
АССГ и ВАС.
Същевременно с това, видно от приложения по настоящото
дело заверен препис от влязло в сила на 11.10.2021г. решение № 460/11.10.2021г. по гр.д.№ 12058/2021г. на
СГС, ЧЖ-I-Е
състав, служебно известно на съда е, че с него е отменено по жалби на П.Д.С.
постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение
изх.№ 51080/15.12.2020г. по изп.дело № 20201110402436 по описа на Служба
„Държавен съдебен изпълнител“, в частта, в която е приета за събиране в полза
на взискателя такса по чл.53 от ТТРССГПК от 197,60лв. до 160,80лв. и същата е
намалена, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, до размера от 160,80лв., като са
оставени без уважение частна жалба вх.№ 27747/29.12.2020г., частна жалба вх.№
27748/29.12.2020г., конкретизирани с уточнение вх.№ 22195/01.09.2020г. От
горното се налага извода, че е налице произнасяне по възраженията на
жалбоподателя относно размера и дължимостта на сумите, посочени в ПДИ, поради
което и доколкото възраженията не се отнасят до законовите предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство, същите не се налага да бъдат
подробно обсъждани по настоящото дело.
С оглед изложените по-горе
съображения, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради което и
същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.Д.С. срещу разпореждане от 22.01.2021г.
на ДСИ, с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително
дело № 20201110402436 по описа на ДСИ при СРС.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.