Решение по дело №1305/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. М. Ф., [държава] (с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: РПЦ – Харманли, [жк]), срещу Решение №3643/02.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при издаването му нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателят, но същевременно не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ, ДАБ не отчитала законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да се извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област в страната си, но такава не била налице. Следователно решението било издадено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.

Твърди се също, че административният орган превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район да било заплаха за живота и сигурността му. В решението си ДАБ не правела обоснована връзка между твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава], където щял да бъде върнат. По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели жалбоподателя до напускане на местоживеенето му поради основателен страх от преследване именно там.

Навеждат се доводите, че изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателят да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Жалбоподателят се страхувал за живота и здравето си, и се опасявал, че щял да бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Считал, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл.9 от ЗУБ. В държавата му на произход, и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] е неспокойна, непрекъснато се променяла, и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът бил преценил. Налице били основателни опасения за живота и сигурността на търсещия закрила.

По изложените съображения оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл.146, т.3 и 4 от АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на молителя с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга счетена за сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк.Л. Г., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – СДВНЧ София с вх.№УРИ 105400-7621/25.10.2023 г. (с имена С. М.) и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ при МС под вх.№7219/01.11.2023 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-31978/01.11.2023 г., С. М. Ф., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-31978/01.11.2023 г. като С. (собствено име) Ф. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – **, религия –***, професия – ***, с *** образование, ***, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите на чужденеца и тяхното местонахождение в [държава].

Под рег.№УП-31978/06.12.2023 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с С. М. Ф., [ЛНЧ].

Чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], обл.Д. А., където живял до напускането на страната си. В [държава] работел като общ работник. Разказва, че напуснал [държава] в края на месец септември 2023 г. и нелегално преминал в Турция, където останал двадесет дни. На територията на България влязъл на 17.10.2023 г. незаконно, със стълба през ограда на границата, след като преминал на българска територия бил превозен с автомобил до [населено място] и там се предал на полицията.

На въпроса за причините, поради които е напуснал държавата си на произход отговаря: „Основната причина да напусна Родината си е войната, която избухна в [държава] и до този момент не е приключила. В моето населено място в самото начало на войната беше спокойно, но постепенно и при нас започнаха въоръжени сблъсъци. Сраженията се водеха между кюрдските въоръжени отряди и редовната сирийска армия, което правеше обстановката несигурна. В резултат на войната имаше много невинни жертви, поради което се страхувахме за нашата сигурност. В настоящия момент в област Д. А. продължава да е неспокойна обстановката, като няма изгледи за скорошно приключване на войната. Освен това войната доведе страната до икономическа катастрофа и безработицата е разпространена. Като млад човек аз исках бъдеще и това ме мотивира да напусна [държава].“

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия мюсюлманин-сунит, не е имал проблеми с официалните власти в страната си, не e членувал в политическа партия или организация, никога не е бил преследван от никоя групировка в [държава]. Декларира също, че към него лично не е имало отправени заплахи, не е било заплашвано семейството му, не му е било оказвано насилие.

С Решение №3206/22.02.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. М. Ф., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

С Решение №1580/11.04.2024 г., постановено по адм.дело №267/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с окончателно Решение №13471/11.12.2024 г. на ВАС, съдът е отменил Решение №3206/22.02.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта му, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на С. М. Ф. и e изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на С. М. Ф., при съобразяване с изложените в решението мотиви.

Със същото решение съдът отхвърля жалбата на С. М. Ф., [държава], срещу Решение №3206/22.02.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС в останалата му част, с която е отказано предоставяне статут на бежанец.

Заверен препис от влязлото в сила на 11.12.2024 г. Решение №1580/11.04.2024 г., постановено по адм.дело №267/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, е изпратен до Председателя на ДАБ с писмо на съда изх.№2596/16.12.2024 г. – за сведение и изпълнение.

От Председателя на ДАБ до Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ е изпратено запитване вх.рег.№КП-04-49/03.01.2025 г., с искане за информация дали към момента чуждият гражданин С. М. Ф. представлява заплаха за националната сигурност.

В отговор до Председателя на ДАБ е постъпило писмо с рег.№М-2362 (вх. Рег.№МП-04-949/11.02.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност”, в което е посочено, че към настоящия момент С. М. Ф. не представлява заплаха за националната сигурност на Р.България и ДАНС не възразява да му бъде предоставена международна закрила, в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

На 11.04.2025 г. е проведено ново интервю със С. М. Ф., [ЛНЧ], за което е съставен Протокол от проведено интервю с рег.№УП-31978/11.04.2025 г. В интервюто от интервюираното лице са изложени обстоятелства, идентични на протоколираните при предходното проведено с него интервю. В отклонение от заявеното в първото интервю, в интервюто от 11.04.2025 г. чужденецът заявява, че бил роден и живял в [населено място], обл.Д. А. до 2015 г., след което заедно със семейството си се установили в [населено място], обл.Д. А., откъдето напуснал [държава]. Сочи също, че бил работил като автомонтьор, че е бил свидетел на водещите се сражения, заради които напуснал [държава] през месец септември 2023 г., че не бил отбил военната си служба и властите били изпратили призовка в дома му, че трябва да се яви за военна служба, както и че в [държава] се намирали майка му, баща му и четирите му сестри. Отново потвърждава, че не е бил подложен на преследване от някоя групировка, че към него и към семейството му в [държава] не е имало отправени заплахи, и че не му е било оказвано насилие. Не искал да се връща в [държава], защото положението в [държава] не било спокойно.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-31978/16.05.2025 г. от старши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №3643/02.06.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. М. Ф., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 11.06.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 18.06.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Във връзка с обхвата на съдебната проверка, предвиден в чл.168, ал.1 от АПК и правомощията му по ал.2 на същата разпоредба – да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това, съдът намира, че в частта му, с която на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 от ЗУБ, се отказва предоставянето на статут на бежанец на С. М. Ф., Решение №3643/02.06.2025 г. на Председателя на ДАБ представлява нищожен административен акт.

В тази му част актът е постановен повторно, след като изрично с влязло в сила на 11.12.2024 г. съдебно решение е била отхвърлена жалбата на С. М. Ф. срещу Решение №3206/22.02.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта на същото, с която на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец.

При безспорно установеното по делото наличие на влязъл в законна сила отказ на административния орган – Председател на ДАБ, да предостави статут на бежанец по подадената от жалбоподателя молба за закрила с вх.№7219 от 01.11.2023 г., последващо произнасяне на административния орган по същата молба, касаещо бежанския статут по чл.8 от ЗУБ на С. М. Ф., е недопустимо. В посочената му част оспореното в настоящото производство решение на Председателя на ДАБ следва да бъде прогласено за нищожно.

По отношение на останалата част от оспореното решение, касаещо отказа на С. М. Ф. да бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от ЗУБ, жалбата се явява неоснователна.

В тази му част административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК, като в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага своите съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че след връщането на административната преписка на органа за ново разглеждане на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, Председателят на ДАБ е изпълнил дадените му от съда указания, като е извършил нова проверка относно това представлява ли чужденецът заплаха за националната сигурност. Освен това в хода на новото производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено ново интервю, отразено в нарочен протокол, което интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, са посочени в чл.9 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-31978/01.11.2023 г. същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес в [държава], обл.Д. А., и в проведените с него интервюта чужденецът потвърждава това обстоятелство.

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на [държава], като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава], като е цитирал част от информацията от посочената справка.

Прието е, че от така представената информация е видно, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава]. Взето е предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Според възприетото в решението, споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], и констатация, че много хора се завръщат в родината си и по родните си места. Направен е извод, че в страната на произход на молителя [държава] не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че личното и обществено положение на молителя не предполагат включването му в рискова група, чиято дейност би го поставила в неблагоприятна позиция на фона на развиващите конфликти в [държава]. От страна на молителя липсва добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота му, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Административният орган е достигнал до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е също, че завръщането на кандидата в [държава], където се намира семейството му, е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той би могъл да се адаптира отново в обществото, а завръщането му е подходящо от гледна точка на физическата му безопасност.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава] той би могъл да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Предвид установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да има взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки, а твърди, че е работил като автомонтьор. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително е представена Справка вх.№МД-02-262/19.05.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].

В справката е посочено, че към 8 май 2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г. около 481 730 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в [държава] от началото на 2024 г. става над 842 570 души. „Значителният брой завръщания на бежанци и вътрешно разселени лица от 8 декември 2024 г. насам показва, че много от разселените лица вярват, че е налице цялостно подобрение в ситуацията със сигурността в [държава].“

Въз основа съдържанието на така представената справка също не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за проблемни ситуации със сигурността в отделни райони, не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

По аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение в тази му част не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТА на Решение №3643/02.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец на С. М. Ф..

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. Ф., [държава], срещу Решение №3643/02.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в останалата му част, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на С. М. Ф..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.