Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035
гр. Несебър, 05.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Радостина Менчева, след като разгледа
гражданско дело № 448 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В РС гр. Несебър е
депозирана искова молба от „Д.Т.” ЕООД, *** представлявано от управителя Д.К.
против Й.К.К., ЕГН **********,***. В исковата молба
се сочи, че на 09.08.2019г. между дружеството и ответника е било сключено
споразумение , съгласно което между тях било установено за безспорно , че К.
дължи на „Д.Т.” ЕООД сумата от 10676.00лева. Твърди се, че сумата е за
извършени от дружеството в полза на ответника ремонтни дейности. Уговорката
между страните била, при сключване на споразумението К. да внесе сумата от
4000.00лева , а останалата сума в размер на 6676.00лева следвало да се изплати
на пет вноски , всяка по 1335.20лева. Това трябвало да става ежемесечно на каса
на дружеството, до осмо число на месеца. Първата вноска следвало да се направи
на 08.09.2019г. Страните също така се били уговорили, че при закъснение с
повече от три дни на вноска , споразумението се считало за развалено, а
дружеството можело да предприеме действия по събиране на вземанията . К. внесъл
сумата от 4000.00лева на касата на дружеството, като за това била издадена
разписка. В последствие ответникът не бил направил нито една вноска. За
събиране на вземането си ищецът бил инициирал ч.гр.д. № 16/ 2020г. на РС Несебър
и била издадена Заповед № 14/ 09.01.2020г. за изпълнение на парично задължение
срещу К. за сумата 6676.00лева и законна лихва от датата на подаване на
заявлението. Присъдени били разноски. Срещу заповедта било направено възражение
по чл. 414 от ГПК. В законоустановения срок бил
предявен иск за установяване на вземането. Ищецът иска да се постанови съдебно
решение, с което да се приеме за установено, че Й.К.К.
дължи на „Д.Т.” ЕООД сумата от 6676.00лева, представляваща неплатена сума по
Споразумение от 09.08.2019г. за извършени от дружеството ремонтни услуги, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Прави се искане за присъждане на
разноски. Правят се доказателствени искания.
Ответникът Й.К.К.,*** депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез адв. Г.К.,***. Предявеният иск се оспорва като
изцяло неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва споразумението между тях
като унищожаемо , поради факта, че било сключено
поради крайна нужда и при явно неизгодни за К. условия по чл. 33 от ЗЗД. Твърди
се, че е извършен ремонт на скоростна кутия, като ответникът се е съгласил да
подпише неизгодното за него споразумение, понеже ищецът е отказал да освободи
вещта му – камион. К. приел условията понеже се нуждаел от камиона , за да
работи с него, за да добива доходи. Твърди се, че ремонта извършен от ищеца е
некачествен. След 28дни частта е дефектирала, което е
довело до още разходи за К.. Наложило се К. да закупи нова скоростна кутия.
Ищецът дори бил информиран за това, но отказал да възстанови платената сума от
4000.00лева, да ремонтира или да подмени частта за негова сметка. Уговорките по
договора за изработка се оспорват като нищожни поради противоречие с чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД. От страна на ищеца не са дадени гаранции за ремонта, не е дадена
фактура за стойността му и частите вложени в него. Представени са писмени
доказателства. Прави се искане за отхвърляне на иска. Правят се доказателствени искания.
Със становище ищецът уточнява, че
исковата претенция се основава на извършени от дружеството в полза на ответника
ремонтни дейности през 2014г., 2015г., 2017г. и 2018г. Представени са четири
броя ремонтни карти. Стойността на ремонт на скоростна кутия не бил включен в
исковата претенция. Ответникът сам бил осигурил скоростната кутия, като ищецът
чрез служителите си бил извършил само монтажа, но не и ремонт на същата. Не
отговаряло на истината и твърдението на К., че е отказано да се освободи
камиона, собственост на ответника. Фактури за извършените ремонти не били
издавани, съотв. не били правени вписвания в дневника
за продажби, понеже К. не бил заплатил ремонтните дейности. Възразява се срещу доказателствените искания на ответника.
С допълнително уточнение,
ответникът смята , че предявеният срещу него иск е неоснователен. В
представеното споразумение никъде не се сочело, че сумата, която ищецът иска да
му бъде присъдена, е съвкупност от ремонтни услуги. На следващо място се
твърди, че К. никога не е притежавал камиони марка „Скания“,
а само два марка „Волво“. Твърди се, че работните
карти са неверни. Не били представени никакви други писмени доказателства за
извършените ремонти и следгаранционното обслужване. Не били издадени и фактури
за извършената дейност. С предявения иск и направеното уточнение се излизало
извън предмета на производството по чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК, като продължение на заповедното такова.
С допълнителна молба ищецът
заявява, че с представените работни карти се доказва наличието на облигационно
правоотношение , предхождащо сключването на споразумението между страните.
Сумата посочена в него била сбор от извършени ремонтни услуги, а не само на
една такава, твърдяна от ответника. Сумата по четирите ремонтни карти била
сбора посочен в споразумението, а ответникът бил признал дължимостта й със
споразумението. Уточнява се , че ремонтите са извършени в полза на физическото
лице Й.К., а изписването на Данчо – Арго в картите се дължало на техническа
грешка.
Ответникът възразява , че
предявеният иск е неоснователен, недоказан и дори недопустим. Отново се набляга
на това, че споразумението не касаело сбор от ремонтни услуги за 2014- 2019г.
Уточненията на ищеца правели претенцията недопустима, като излизаща извън
обхвата на производството по чл. 422 вр. чл, 415 от ГПК. Налице бил нов иск, с ново правно
основание, нови падежи и различни правопораждащи
факти, различни от изложените в заповедното производство. Прави се възражение
за изтекла погасителна давност по сумите , включени в представените работни
карти. Самите работни карти били неверни, липсвала дата, подпис на ответника,
както и такива от страна на ремонтиращия и предаващия автомобила. Сумите по
картите не били осчетоводени. Имало разминаване в имената на ответника и
фирмата, която представлява. Отново се твърди, че К. не е притежавал камиони „Скания“. Работните карти били непълни и не съдържали
нужните данни – пореден номер, съставител, дата на предаване на МПС, липсвали
подписи, ценови ставки за труд и части, рег. № на МПС. Не се установявало, че
Данчо – Арго е страната Й.К.. Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Ищецът и ответникът са
представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им
е допустимо.
В съдебно
заседание за ищецът не изпраща
представител. С изрична
молба иска се поддържа. Иска се присъждане
на разноски за исковото и заповедното
производство.
Ответникът се представлява от адв. Г.К.,***. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представят се писмени доказателства.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и
фактически изводи.
Предявената искова молба
е процесуално допустима. Предявени са иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .
По делото се установи, че ищецът „Д.Т.” ЕООД, *** представлявано от
управителя Д.К. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответника Й.К.К.,
ЕГН **********,***. В Районен съд гр. Несебър е било образувано ч.гр.д. № 16/
2020г. и е издадена Заповед № 14/ 09.01.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 6676.00лева представляваща частично
неплатена сума по Споразумение от 09.08.2019г. за извършени от дружеството ремонтни
услуги , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
09.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Общата сума по
споразумението била 10676.00лева, като К. бил заплатил сумата от 4000.00лева
при подписване на споразумението. Ответникът се бил задължил да заплаща по
1335.20лева , дължими съответно до 08.09.2019г. , 08.10.2019г., 08.11.2019г.,
08.12.2019г. и 08.01.2020г. В споразумението не е посочено кога, на какво и
какви са извършените в полза на К. ремонтни услуги, както и кога точно са
извършени тези ремонти. Ищецът твърди, че това са извършени ремонти в периода
2014г. до 2019г. От представените по делото работни карти се установява, че „Д.Т.“
ЕООД, *** е извършвал ремонти на клиент с имена Данчо – Арго. Картите са с дати
22.05.2014г., 17.02.2015г., януари 2017г. и 12.03.2018г. На самите карти , в
горната им част , има поставени печат и изпълнен подпис, но не сочи на кое лице
е този подпис. Липсват други подписи и отбелязвания на тези карти. В
действителност сборът на всички тези карти е сумата от 10676.00лева, която е
посочена и в споразумението между ищеца и ответника. Не се представиха
доказателства, за това, че Й.К. е получавал ремонтни услуги при ищеца за МПС
марка „Скания“ , както се сочи в две от работните
карти. В другите две няма посочени марка и модел на ремонтираното МПС. По
делото са представени доказателства, че дружеството „Арго Транспорт“ ЕООД е
собственик и ползвател на товарни автомобили, но марка „Волво“.
От представените писмени доказателства се установява, че К. е бил пълномощник
на дружеството. От разпита на св. Неждет М.Х. , с. Соколов, който през 2019г. е
бил шофьор в посоченото дружество, се установи следното. През 2019г. Х. е взел
от сервиза на ищеца товарен автомобил „Волво“, който
бил в изправност. След изминаване на 9000км. превозното средство се повредило в
с. Търнава. Товарният автомобил бил върнат в сервиза, където била извършена
подмяна на скоростна кутия. Свидетелят сочи, че „Волво“
– то е продължило да работи с посочената скоростна кутия. От страна на
ответника се представиха доказателства, за закупена скоростна кутия на стойност
4000.00лева.
Настоящият състав намира, че в хода на съдебното дирене не се събраха
доказателства, които да обосноват исковата претенция на ищцовото
дружество. Видно от събраните гласни и писмени доказателства, между „Д.Т.“ ЕООД
и Й.К.К. е подписано Споразумение от 09.08.2019г. за
извършени от дружеството ремонтни услуги. К. не спори, че той е подписал
споразумението, както и факта, че е заплатил и сумата от 4000.00лева в
изпълнение на това споразумение. Въпреки това К. е възразил срещу дължимостта
на останалата сума. Ищецът представи писмени доказателства, чрез които да
обоснове дължимостта на сумата 6676.00лева. От тях не може категорично да се
установи, че К. дължи сумата по сочените ремонти от 2014- 2019г. Записванията
по работните карти не могат да установят категорично, че описаните в тях
ремонти са направени в полза на К.. В посоченото споразумение не се сочи какви
ремонти, на коя дата и на какви превозни средства са извършени от страна на
дружеството в полза на К.. Установи се, че са били налице отношения във връзка
с ремонт на товарен автомобил „Волво“, както сочи св.
Х., но страните не ангажираха доказателства, че сумата за този ремонт е
включена в това споразумение или за обратното обстоятелство. Редно е също да се
отбележи, че дори записванията „Данчо – Арго“ в картите да касаят
представляваното от ответника дружество, то не следва сумите по тези ремонти да
се дължат от Й.К. в лично качество. От страна на ищеца не се представиха и
счетоводни документи, в които да са отразени записвания за задълженията на К.
към дружеството. Липсва издаден първичен счетоводен документ съгласно чл. 7,
ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 от ЗСч, в който да са посочени
съответни кореспондиращи на работните карти суми за плащане в полза на ищеца. В
настоящия случай ищецът не проведе пълно доказване на обстоятелствата, върху
които обосновава претенцията си и следва иска да бъде отхвърлен.
По иска за забава. При неоснователност на претенцията за присъждане на
главницата, следва за такава да се счита и претенцията за законната лихва за
забава, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
до изплащане на сумата.
По разноските. Ответникът е направил разноски за адвокатска защита, но не е
представил доказателства за направени такива, поради което няма и сума , която
да му бъде присъдена.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Д.Т.”
ЕООД, *** представлявано от управителя Д.К. против Й.К.К.,
ЕГН **********,***, с които да се приеме за установено, че К. дължи на ищеца сумата
от 6676.00лева, представляваща частично неплатена сума по Споразумение от
09.08.2019г. за извършени от дружеството ремонтни услуги, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед № 14/09.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16/ 2020г. на
Районен съд гр. Несебър, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: